РЕШЕНИЕ

№ 947                                                                        09.06.2016г.                                                    гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             XLI-ти граждански състав

На единадесети май                                                          през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЯНА АТАНАСОВА

 

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдия Яна Атанасова

гражданско дело номер  7531  по  описа  за  2015  година

 

 

Производството е образувано по искова молба Х.Р.Х., ЕГН: **********,***, с настоящ адрес:***, с която е предявен иск за осъждане на ответника “Бургаски медни мини” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.М.Р, Промишлена зона, м.с.В.Б, представлявано от синдика В Х.Ч.,***, да заплати  на ищеца сумата от 17 677,78 лева главница по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за периода 13.01.1981г. - 04.02.1986г., представляваща разликата между получаваната от ищеца пенсия за инвалидност в размер на 134,90 лева и полученото брутно трудово възнаграждение в размер на 385,41 лева за последния месец преди настъпване на професионално заболяване. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е заемал длъжността “миньор” по трудов договор, сключен с ответното дружество, като при извършен профилактичен преглед и по предписание на здравните органи е бил пенсиониран поради трудова злополука и професионално заболяване. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

  В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страната, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.

По делото безспорно се установи, че страните са се намирали в трудови правоотношения по сключен между тях трудов договор, по силата на който ищецът Х.Р.Х. е изпълнявал длъжността “миньор” в ответното предприятие “Бургаски медни мини” ЕАД. Тази констатация на съда почива на представените от ищеца доказателства - Удостоверение изх. №93-Х-10/08.06.2006г., издадено от ответника “Бургаски медни мини” ЕАД и Удостоверение изх. №3-930/УП-1651/30.04.2015г., издадено от НАП – гр.Бургас. От последното се установява също така, че до м.02 през 1981г. ищецът е полагал труд в ответното дружество. Видно от представените по делото експертни решения на ТЕЛК е също така, че датата на настъпване на инвалидизацията е 27.11.1980г. т.е. Тя е настъпила през време на трудовото му правоотношение с Мините и се намира в пряка причинна връзка с нея.

Видно от Решение №02368/27.04.1981г. е също така, че работникът е получавал възнаграждение за полагания при работодателя труд в размер на 385.41лв., като след настъпване на инвалидизацията му е определена пенсия в размер на 134.90лв.

По – късно с Решение №02855/29.06.1987г. на същия е определена пенсия за прослужено време и старост в размер на 231.80лв.

 

 

При така изложената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

 

Във връзка с неприложимостта в настоящия случай на разпоредбата на чл.200 КТ (нов.).

Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира обективната безвиновна имуществена отговорност на работодателя за претърпени от работник или служител вреди, настъпили в следствие на призната професионална болест. По своята същност тази отговорност представлява особен случай на законодателно възлагане на риска от трудовото увреждане върху една от страните по трудовото правоотношение - работодателя.

Така посочената норма обаче беше възприета от законодателят ни за първи път в Кодекса на труда от 1986г., с който фактически бе създадена нова правна уредба на имуществена отговорност на предприятието. Такава нормативна уредба Кодексът на труда от 1951г. не съдържаше. В новия Кодекс на труда не се възпроизведоха общите гражданскоправни положения за отговорността на предприятието. Въведоха се съществени отклонения от гражданскоправния режим на отговорността по ЗЗД, за да се засили защитата на живота и здравето на работника.

В контекста на изложеното следва да се има предвид, че в разглежданата понастоящем хипотеза се претендира обезщетение, дължимо за периода 13.01.1981г. – 04.12.1986г. за настъпила през 1981г. професионална болест. При това положение нормата на чл.200 КТ (нов.) като имплицирана в законодателството ни по – късно не може да намери приложение. В тази насока са и постановките, възприети в Тълкувателно решение №45/19.04.1990г. по гр.д. №33/1989г., ОСГК на ВКС.

Аргументите за това са, че според чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В параграф 17 от Заключителните разпоредби към КТ е предвидено обаче, че той влиза в сила от 01.01.1987г. Това означава, че неговите разпоредби не могат да намерят приложение относно вредоносни действия или събития, настъпили преди влизането му в сила. За всички вреди, настъпили преди влизане в сила на Кодекса на труда (ДВ, бр. 26 и 27 от 1986г.), отговорността на предприятието ще се реализира по реда на чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД. Без значение са характерът и видът на претърпените вреди, като се съобрази правилото на чл.51 ЗЗД за обема на тази отговорност.

Така за настъпилите преди 01.01.1987г. имуществени вреди, изразяващи се в разлика между получаваното преди увреждането трудово възнаграждение и отпуснатата пенсия, може да се търси обезщетение съобразно правилата на ЗЗД и разясненията, дадени с ППВС №4/1975г. на Пленума на ВС. Давностният срок за претендиране на това обезщетение е петгодишният такъв по чл.110 ЗЗД.

В тази насока е и Постановление №4/30.10.1975г., на Пленум на ВС, съобразно т.6 от което при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Когато се касае за намаление на трудоспособността на работник, щетите се състоят в разликата между средно получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност, ако такава е причинена. Обезщетение за неполучавана поради непозволено увреждане разлика между заплащаното преди него трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст. Този срок може да бъде продължен най - много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл.2 ЗП.

Изложеното навежда към извода за невъзможност в настоящия случай ищцовата претенция да се подведе под нормата на чл.200 КТ, с оглед неприложимостта на последната по отношение на възникнали преди приемането й задължения. Това налага искът да бъде квалифициран като такъв по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, макар и предявен във връзка с трудово правоотношение между страните.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът първоначално е дал правна квалификация на иска по чл.200 КТ, а не по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД. Доколкото обаче и в двата случая подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест в производството са идентични, разпределение на нова доказателствена тежест не е необходимо.

 

По основателността на претенцията по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД.

            Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разяснения относно обхвата на цитираната норма са дадени в ППВС № 4/68г., съгласно което по силата на  чл.45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, като размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В същото време съобразно практиката на ВКС /обективирана в Решение №339 от 27.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 325/2011г., III г.о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/  „Понятието "вреда" /което не е нормативно определено/ следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.“

            С оглед на изложеното елементите на непозволеното увреждане в конкретно разглежданата хипотеза са: 1/ наличието на трудово правоотношение, 2/ през времетраенето на което да е придобито професионално заболяване, 3/ надлежното му установяване по съответния ред, 4/ както и че в следствие на същото са причинени претендираните вреди на ищеца като пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая по делото безпротиворечиво се установи, че работникът – ищец е получил професионално заболяване, в следствие за същия е настъпила трайно ограничена работоспособност. Този факт, както подробно беше посочено по – горе се установява от представените по делото експертни решения на ТЕЛК. Видно от последните е също така, че състоянието на работника се дължи на продължителна работа с вибриращи инструменти, довела до намалена мускулна сила на двете ръце и барабанни пръсти, което го правят негоден като майстор копач. Всичко това навежда към извода за наличие на професионално заболяване на ищеца, настъпило в следствие на работата му при ответника. Доказа се наличието на настъпила за ищеца вреда и причинната връзка, в която тя стои с осъществяваната от него работа. При това положение следва да се считат за доказани всички посочени по – горе елементи, обосноваващи отговорността на работодателя за настъпилите за работника вреди.

 

По отношение размера на дължимото обезщетение.

Що се отнася до размера, в който се претендира обезвреда, следва да се посочи, че съобразно Тълкувателно решение №45/19.04.1990г. по гр.д. №33/1989г., ОСГК на ВКС когато се касае за намаление на трудоспособността на работник, щетите се състоят в разликата между средно получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност, ако такава е причинена. Именно в така очертаната хипотеза се намираме и в настоящия случай, поради което и обезщетението следва да бъде изчислено именно по посочения в исковата молба начин, като от получаваното от работника средномесечно трудово възнаграждение /посочено в Решението за отпускане на лична пенсия в размер на 385.41лв./ се извади размера на отпуснатата за периода пенсия /134.90лв./. При това положение съдът изцяло кредитира заключението на назначената и приета по делото съдебно - икономическа експертиза, съобразно която разликата между брутното трудово възнаграждение на ищеца и отпуснатата пенсия за периода 13.01.1981г. – 04.12.1986г. /70 месеца и 23 дни/ възлиза на 17 713.46лв.

Настоящият състав на БРС обаче счита, че към настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.1 от Закона за деноминацията на лева, при което 1000 стари лева се заменят за един нов лев. Съгласно чл.2 ЗДЛ деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към 5 юли 1999г., както и за всички имуществени и парични права и задължения, в това число за активите и пасивите на предприятията, за ценните книжа, за размера на дяловете, за вписания в търговския регистър размер на капитала на търговските дружества и за всички платежни средства в левове. В закона е посочено, че деноминацията се извършва еx lege, без да е необходимо изрично изявление в такъв смисъл от правоимащите лица. Ето защо, макар и в настоящия случай да няма наведено изрично волеизявление от нито една от страните в призводството, съдът е длъжен да съобрази разпоредбите на Закона за деноминацията на лева.

 Деноминацията е публичноправен акт, с който държавата, която емитира парите като универсална мярка за стойност, променя тази стойност, като я намалява. Чрез деноминацията не се променя номиналната стойност на парите, а само стойността на българския лев. Не се намалява и стойността на защитимото материално право, а само количеството парични знаци, чрез които тази стойност се обозначава. След приемането на ЗДЛ съдът не може да борави със старите величини по висящи материални и процесуални правоотношения, а когато ги цитира, прави уточнение, че това са величини преди деноминацията, като посочва и деноминираната им стойност.

При това положение посочената по – горе сума в размер на 17 713.46лв., като задължение на ответника възникнало преди приемане на Закона за деноминацията, следва да бъдат конвертирана от стари в нови левове. По този начин стойността на дължимото на ищеца обезщетение се равнява на 17.71лв., до който размер претенцията следва да бъде уважена, а за горницата над нея – отхвърлена.

 

По разноските.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват сторените от него в производството разноски съобразно уважената част на иска, а именно 0.50лв. за адвокатско възнаграждение и 0.10лв. за депозит за експертиза.

На осн. чл.78, ал.4 ГПК на ответника също се следват разноски в производството, но с оглед липсата на доказателства за реално сторени такива и искане в тази насока, такива не следва да му се присъждат.

Тъй като по делото не е заплатена дължимата се в производството държавна такса и с оглед изхода на спора, отговорността за заплащането й следва да бъде възложена на ответника, като последната бъде изчислена върху размера на уважената претенция от 17.71лв. При това положение “Бургаски медни мини” ЕАД следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50лв. Ищецът не дължи заплащане на държавна такса в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл.83 ГПК /тъй като е ищец по иск, произтичащ от трудово правоотношение/ и с оглед на факта, че претенцията му е частично отхвърлена, не с оглед неоснователността й, а с оглед приетия след възникването й Закона за деноминацията на лева.

 

 

 

 

 

 Мотивиран от изложеното, на основание чл.235 ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “Бургаски медни мини” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управелние гр.Бургас, ж.к.М.Р, Промишлена зона, м.с.В.Б, представлявано от синдика В Х.Ч.,***, да заплати на Х.Р.Х., ЕГН: **********,***, с настоящ адрес:***, сумата от 17.71лв., представляваща обезщетение за намалена на трудоспособността на работник за периода 13.01.1981г. - 04.02.1986г., представляваща разликата между получаваната от ищеца пенсия за инвалидност в размер на 134,90лв. /неденоминирани/ и полученото брутно трудово възнаграждение в размер на 385,41лв. /неденоминирани/ за последния месец преди настъпване на професионално заболяване, както и сумата от 0.60лв., представляваща сторените в производството разноски съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претндираната сума за главница от 17 677,78лв. и претендираната сума за разноски от 600лв.

 

ОСЪЖДА “Бургаски медни мини” ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управелние гр.Бургас, ж.к.М.Р, Промишлена зона, м.с.В.Б, представлявано от синдика В Х.Ч.,***, да заплати в полза на бюджетна на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса върху уважения иск в размер от 50лв.

 

 

            Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Я. Атанасова

Вярно с оригинала!

С. Добрева