О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 288/30.08. Година 2019 Град Варна
Варненският
апелативен съд Наказателно отделение
На 30 август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
М.
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Колева
ВЧНД № 297 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по жалба
от адв.Румен Илиев Ангелов– процесуален
представител на А.Виловиевска, П.Р., Ю.Р., Е. Р., К. Р., М. Р., П. Р., Е.Т., Ф.
Т., Е.Т., К.К. и К. Т., срещу определение № 557/02.07.2019г. на ВОС, постановено по
ЧНД № 653/2019г. С
атакувания съдебен акт е потвърдено Постановление на
прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 10.05.2019 г., с което на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 25/2018
г. по описа на ОСлО при ВОП, водено за
престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК.
В
жалбата се
моли за отмяната на обжалваното определение, както и за изменение на
основанието за прекратяването на наказателното производство. Твърди се, че е
налице хипотезата по чл.24, ал.1, т. 4,
а не тази по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, както е прието с Постановлението за
прекратяване и с потвърждаващото го определение на ВОС. Според повереника на
наследниците на пострадалите причината за настъпването на пътно-транспортното
произшествие е виновното и противоправно поведение на Мариян Веселинов
Димитров, изразило се в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, намиращо се в пряка
причинно – следствена връзка с крайния тежък резултат.
Процесуалната хронология, установява:
Досъдебно производство № 25/2018 г. по описа на
ОСлО при ВОП, е образувано на 08.02.2018 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК,
за престъпление по чл.343, ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1 от НК.
След проведеното по досъдебното производство разследване, в хода на
което са били събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, с Постановление от 08.01.2019 г. на ВОП, наказателното производство е
прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като прокурорският акт е потвърден с
Определение № 128 от 14.02.2019 г. по ЧНД №85/2019г. на ВОС.
С определение №141/23.04.2019 г., постановено по
ВЧНД №146/2019 г. от Апелативен
съд-Варна в производство по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК,
първоинстанционният съдебен акт и респ. постановлението за прекратяване на
наказателното производство по ДП№25/2018
г. по описа на ОСлС при ВОП са били отменени, поради необоснованост, посочено
е, че приетите фактически обстоятелства не са били подложени на точен и
непротиворечив анализ.
След
връщане на делото на ВОП, с Постановление от 10.05.2019 г., предмет на втори
първоинстанционен и въззивен контрол, наказателното производство по ДП №
25/2018 г. по описа на ОСлО при ВОП,
водено за престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК, отново е
прекратено на същите основания, а именно -
чл.24, ал.1, т. 1 от НПК, с оглед липсата на виновно извършено деяние от
страна на Димитров, предвид приетото от прокурора, че причина за възникването
на ПТП са болестни промени в сърдечносъдовата система, които „могат да се
приемат като причина за изпадане в безпомощно състояние в резултат на изразен
болкови синдром в сърдечната област, вкл. колапс и загуба на съзнание",
което от своя страна предпоставя признаците на случайното деяние по смисъла на
чл.15 от НК.
Въззивната
инстанция намира за установена по делото следната фактическа обстановка:
На 08.02.2018г. свид. Хюсню управлявал влекач
„Ман" модел „ ТГС" с per. № X 7219 КА с полуремарке марка „Кнапен к
100", с per. № X 0398 EH като потеглил от гр. Хасково около 05.00ч. в
посока към гр. Девня, където трябвало да достави отпадъци „PDF". След като
преминал по магистралата край гр. Нови пазар, спускайки се по участък с наклон,
свидетелят установил, че уредът, отчитащ налягането на влекача, сочи 8-9, което
сигнализирало за опасност от блокиране на спирачната система. Водачът включил
аварийните светлини и преминал в аварийната лента, където спрял с включени
светлини.
По
същото време и място, в посока гр. Варна, в средна лента се движел л.а.
Мерцедес с per. № Р 3092 ВХ, управляван от Мариян Веселинов Димитров. Същият,
заедно със св. Димитър Адолфов Любенов, били собственици на търговско дружество
„Демар такси" ООД. В автомобила пътували Якуб Стефан Розетски - полски
гражданин на задната седалка в дясно и Уисам Т. - израелски гражданин, на
предната седалка в дясно, които следвало да бъдат откарани от х-л „Каро" в
гр. Букурещ до гр. Варна, с начален час 06,30 ч. на 08.02.2018г.. Димитров
издал фактура № 2237/08.02.2018г. за посочената транспортна услуга. Водачът
Димитров предприел изпреварване на джип „Мицубиши", управляван от св.
Недялко Минчев Неделчев, със скорост около 100 км/ч, в който се возела като
пътник на предна дясна седалка св. Галина Димитрова Чолакова. След като
навлязъл в крайна лява лента и извършил маневрата, Димитров завил волана на
дясно и се върнал в средната лента. Вместо да изправи волана, за да продължи
движението си направо, водачът запазил неговата позиция в дясно и управлявания
от него автомобил започнал да навлиза в аварийната лента, като последвал
сблъсък с току що спрелия товарен автомобил, с водач св. Хюсню. Вследствие на
настъпилото ПТП, настъпила смъртта на водача Мариян Веселинов Димитров и
возещите се в автомобила двама чуждестранни граждани - Якуб Стефан Розетски -
полски гражданин и Уисам Т. - израелски гражданин. Св.Неделчев веднага позвънил
на тел. 112, като обаждането било регистрирано като сигнал с електронен картон
№ 18554158 в 09.18ч. на 08.02.2018г. и в 09.23ч. било предаден на дежурен ОДЧ
при ОД - МВР - Варна с електронен картон с № 18554181. Последвали 5 обаждания
от лица, преминаващи покрай мястото на инцидента след неговото настъпване на
национална система 112 . Същите били регистрирани и обединени с електронен
картон №18554158. На мястото на произшествието пристигнали служители на полицията,
извършен бил оглед от разследващ полицай, обективиран в протокол от
08.02.2018г., изготвени били и снимки и
фотоалбум.
В хода на воденото разследване по
образуваното във връзка със случая ДП № 25/2018 г. по описа на ОСлО при ВОП, са били назначени множество експертизи.
1.
Съдебномедицинска
експертиза за аутопсия – л.165 -168 от том I, ДП е установила, че причината за смъртта
на Уисам Т. е тежката несъвместима с живота травма в областта на главовия и
лицев череп – травматична декапитация. Описаните травматични увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети, реализирани със значителна сила
в областта на главата, гръдния кош, дясното бедро, дясната подбедрица, двете
колене, двете ръце. Преценени в своята съвкупност същите отговарят да са получени
при удари от детайли на МПС при ПТП от детайли на лек автомобил в посока
отпред-назад. Те са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Смъртта е
настъпила веднага и е била неизбежна. Не е установено наличието на алкохол в
кръвната и уринната проба.
2.
Съдебномедицинска експертиза за аутопсия –
л.172 -175 от том I, ДП
е установила, че причината за смъртта на Якуб Стефан Р. е несъвместимата с
живота травма в областта на главовия и лицевия череп – травматична декапитация.
Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи
предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата, гръдния кош,
корема, левия горен крайник. Получени са при удари от детайли на лек автомобил,
посока отпред – назад. Не е установено наличието на етилов алкохол в кръвната проба.
3.
Назначена
е била и съдебномедицинска експертиза за аутопсия на Мариян Веселинов Димитров
– л.183 – 186 от том I, ДП. Причината за смъртта е тежка черепно – мозъчна травма, с
разкъсване на челните дялове на двете голямомозъчни полукълба, многофрагментно
счупване на черепния покрив и основа, вдишана кръв в белите дробове,както и
много други увреждания. Според експерта, основната причина за смъртта е тежката
черепномозъчна травма. Смъртта е настъпила моментално и е била неизбежна.
По-голямата част от травматичните увреждания са в резултат на удари с, или
върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на челото, предната
повърхност на гръдния кош, със значителна сила, в посока отпред – назад. Същите
биха могли да са получени при внезапно преустановяване движението на МПС. Между
установените травматични увреждания и настъпилия смъртен изход е налице пряка
причинно-следствена връзка. Вещото лице е установило, че: „Сърцето е с умерено
увеличени размери, гладък епикард с добре изразена мастна тъкан. Снопчестият
строеж на сърдечния мускул не личи добре. …по интимата на венечните съдове се
установяват пръснати, жълтеникави атеросклеротични плаки, които в областта на
нискостоящия клон на лявата венечна артерия стесняват значително просвета до
около 1/3-та. Множество такива плаки, някои с калциева плътност, се установиха
по интимата на аортата.” Въз основа на горните констатации вещото лице достига
до извод, че установените по време на
изследването болестни промени в сърдечносъдовата система могат да се приемат
като причина за изпадане в безпомощно състояние, в резултат на изразен болкови
синдром в сърдечната област, вкл. колапс и загуба на съзнание. Експертизата
не е установила наличието на етилов алкохол в пробите на кръв и урина.
4.
По делото е била
назначена и автотехническа експертиза. Според експерта, причина за настъпването
на ПТП, не е омазняване на пътната настилка, а плавно преминаване на автомобила
от транспортната лента за движение към аварийната. Според компетентното лице, причините за това могат да се коренят в
заспиване, или прилошаване от внезапно породил се медицински проблем. Скоростта
на движение, която е била и скоростта на удара е 135 км/ч. Водачът на лек
автомобил „Мерцедес“, т.е пострадалия Димитров, не е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието. С каквато и скорост да се е движил
лекия автомобил, ПТП – то би настъпило неизбежно при този механизъм на
възникване.
Според повереника на наследниците,
престъпният резултат е настъпил, като последица от деяние, изразило се в нарушение на правилата на Закона за
движение по пътищата.
Необходимо е следното разяснение: За да е
налице престъпление в наказателноправен смисъл е необходимо на първо място да е
налице и деяние. Безспорно прието е, както
в теорията, така и в съдебната практика, че деянието винаги е човешка проява,
външен израз на волята на човека. Неговите необходими и съществени елементи са
волева дейност, резултат и причинна връзка между волевата дейност и резултата. Оттук
следва и извода, че далеч не всички човешки постъпки са деяния, а само ония,
които съдържат една външно проявена съзнателна волева дейност, свободна от
физическа или физиологическа принуда. В основните източници на правната
доктрина се наблюдава съгласие по атрибутивните признаци на понятието за
деянието: то представлява конкретен външно проявен акт на поведение на
определен субект – съзнателен и волеви. Това означава, че ако липсва волеви акт
и проявата не е била извършена под контрола на съзнанието, деяние в наказателноправен
смисъл не би имало. Необходимо е да се направи ясно разграничение между
случаите, когато е налице деяние, като съзнателен волеви акт, свободен от физическа
и физиологична принуда, а именно тогава когато проявата не е извършена под
контрола на съзнанието. За липсата на деяние, говорим при т.нар. рефлекторни
прояви (рефлексните движения) – това са човешки прояви, които имат автоматичен
характер; телесни движения, при които възбудата на двигателните нерви не стои
под контрола на съзнанието. При рефлекторната проява липсва деяние в
наказателноправния смисъл, защото субектът не действа под контрола на
съзнанието си, тъй като рефлексът е закономерна и стереотипна неволева
двигателна или секреторна реакция в отговор на определено сетивно дразнение.
На следващо място следва да бъде посочено, че
изводът, че действията на пострадалия Димитров се намират в пряка
причинно-следствена връзка с безпомощното му състояние, изразило се в колапс и
загуба на съзнание, в резултат на който е изгубил контрол върху управлението на
лекия автомобил, се подкрепя и от гласните доказателства по делото –
показанията на св.Неделчев и св. Чолакова. И двамата свидетели описват как
изведнъж и без каквато и да било видима причина л.а. „Мерцедес” е изпреварил
бързо, движещият се техен автомобил, след което е завил надясно и се е ударил в
спрелия камион.
В този смисъл са и показанията на самата Галина
Димитрова Чолакова – „в следващият момент
той сви и премина в нашата дясна лента, като не мога да кажа, че ни е
изпреварвал, а направо ни пресече пътя. През цялото време до момента на удара,
този автомобил не намали скоростта си. След като ни пресече пътя и навлезе в
дясната лента за движение, той не изправи волана, за да продължи движението си
направо, а по необясними за мен причини, продължи към аварийната лента и се
удари в задната част на камиона. Водачът не изправи волана си, за да избегне
удара… Според мен на водача на автомобила му е станало лошо, докато шофира,
даже в момента на изпреварване. Няма друга логика за подобно поведение. “ –
л.90, том I, ДП.
В конкретния случай, въз основа на доказателствата е
безспорно установено, че настъпилото ПТП не е резултат на съзнателно поведение от
страна на загиналия Мариян Веселинов Димитров, а на обстоятелството, че в
резултат на болестни промени в сърдечно-съдовата система, които могат да се
приемат за изпадане в безпомощно състояние, в резултат на изразен болков
синдром в сърдечната област, включително колапс и загуба на съзнание, той е изпаднал в състояние, ограничило в
значителна степен волевите му възможности да контролира телодвиженията си.
В допълнение на изложените от прокурора съображения
за наличието на „случайно деяние“, по см. на чл.15 от НК, които изцяло се споделят и от въззивния
състав, както вече бе изтъкнато и по-горе, в правната теория под деяние се
разбира само съзнателния волеви акт, свободен от физическа и физиологична
причина (Никола Долапчиев, Наказателно право, изд. БАН, 1994 г.). Не
представляват деяния по смисъла на НК т.нар. рефлексни движения, „сир. тия
движения, при които възбудата на двигателните нерви не стои под надзора на
съзнанието и които се извършват субкордикално, като преминават направо от един
сетивен център в двигателния център без да проникват през главния мозък.” Конкретният
случай е аналогичен, защото загубата на контрол върху управлението на МПС не се
дължи на съзнателна деятелност, контролирана от волята на Мариян Димитров, а на
физиологична „принуда”, свързана с болестно увреждане на сърдечно-съдовата
система, неподвластно на неговия контрол.
Изложените
съображения, мотивират настоящият състав на ВАпС да се солидаризира с правните
изводи на ВОС, като намира, че проверяваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По
изложените съображения и на основание чл. 243, ал.8 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
557/02.07.2019г. на ВОС,
постановено по ЧНД № 653/2019г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: