№ 256
гр. Русе, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500330 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.Й.Д. от гр. Русе чрез адв. С.С. АК Русе
против Решение № 319 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 6382/2021 г. по описа на Районен
съд Русе, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея срещу „Мърч
Глобал“ ООД главен иск за признаване незаконността и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 50 от 31.10.2021 г. на управителя на ответното дружество и
евентуален иск за поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните от чл. 326, ал. 1 КТ на чл. 71 КТ и върху нея са
възложени сторените от ответника разноски по делото. Жалбоподателката намира
първоинстанционния съдебен акт за неправилен, като постановен в противоречие с
материалния закон и за необоснован. Развива оплаквания за незаконосъобразност на
изводите на съда. Счита, че с исковата молба е навела всички възможни основания за
незаконност на уволнението. Намира, че по делото не е установено валидно направено
от нея волеизявление за прекратяване на трудовия договор между страните. Заема
позиция, че от страна на ответника не е доказана законността на уволнението, в т. ч. и
получаване на волеизявление за прекратяване на ТПО, нито момента на подобно
волеизявление. Заявява, че не е настъпил ефектът на чл. 220 КТ, като се позовава на
съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с
което да признае уволнението за незаконно по подробно изложените в жалбата
съображения. Претендира разноски за двете инстанции.
1
По реда и в в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „Мърч Глобал“ ООД чрез адв. М.И. АК София, с който взема
становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения и прави
искане тя да не се уважава. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. С исковата молба ищцата
твърди, че с ответното дружество „Мърч Глобал“ ООД били обвързани от ТПО,
произтичащо от трудов договор № 29/25.05.2021 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1,
т. 1 КТ, с включена клауза за изпитване. Изпитателният срок бил уговорен за срок от 6
месеца в полза на работодателя. Твърди още, че на 01.11.2021 г. й била връчена
заповед № 50/31.10.2021 г., с която на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от
01.11.2021 г. трудовото правоотношение се прекратявало поради подадено писмено
предизвестие от служителя и при условията на неспазено предизвестие за периода от
01.11.2021 г. до 19.12.2021 г. Ищцата твърди, че такова предизвестие нито е писала,
нито е подавала до работодателя си. Заявява, че за да бъде прекратено ТПО на
посоченото в заповедта основание е задължително да бъде отправено нарочно писмено
волеизявление към работодателя, каквото в настоящия случай липсвало.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва предявените
искове. Не оспорва наличието на ТПО с ищцата, прекратено, считано от 01.11.2021 г.
на основание чл. 326, ал. 1 ГПК. Възразява обаче срещу твърдението на ищцата, че не
била подала писмено предизвестие до работодателя. Заявява, че такова било
депозирано на 29.10.2021 г. и с него тя уведомила дружеството, че няма да спази
двумесечното предизвестие и считано от 01.11.2021 г. няма да се яви на работа.
Причина за това било обстоятелството, че си била намерила нова работа и по тази
причина се обърнала към прекия си ръководител в Русе. Към него отправила искане да
подаде предизвестие. Предоставена й била готова бланка, използвана в дружеството и
попълнена, съобразно заявеното от нея, на която тя изписала собственоръчно имената
си и се подписала. Предизвестието предала на прекия си ръководител, а той го
изпратил в управлението на дружеството в София. Така ищцата законосъобразно
упражнила правото си по чл. 326, ал. 1 КТ едностранно да прекрати действието на
сключения трудов договор. Оспорената от нея заповед била поради това
2
законосъобразна, издадена при наличието на законовата предпоставка –писмено
предизвестие от работника, в нея била посочена дата на прекратяване в съответствие с
волята на работника, правното основание в нея било правилно посочено. Не били
налице предпоставки за промяна на правното основание, на което е прекратен труд.
договор, тъй като отбелязаното съответствало на фактическата и правна обстановка.
Между страните не съществува спор, а това се установява и от приложените
писмени доказателства,че на 25.02.2021 г. ищцата сключила трудов договор с
ответното дружество на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, по силата на който заемала
длъжността „мърчандайзер“, на пълно работно време, с уговорен срок на изпитване в
полза на работодателя в размер на 6 месеца и 2-месечен срок за предизвестие за всяка
от страните.
Установява се също така, че на 29.10.2021г. ищцата подала уведомление до
управителя на ответното дружество, с което заявила, че няма да спази двумесечното си
предизвестие и считано от 01.11.2021 г. нямало да се яви на работа. По делото са
приложени два екземпляра от това уведомление.
Видно от заповед № 50/31.10.2021 г., управителят на „Мърч Глобал“ ООД
прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано
от 01.11.2021 г., поради подадено писмено предизвестие от нея и при условията на
неспазено предизвестие за периода от 01.11.2021 г. до 19.12.2021 г. Заповедта била
връчена на ищцата на 01.11.2021 г.
По делото е приложена и молба от ищцата до ответното дружество от 18.10.2021
г., с която заявява, че иска съгласието на работодателя да бъде прекратено трудовото
правоотношение между тях на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 18.10.2021 г. В
случай, че молбата й не бъде приета, иска същата да се счита за двумесечно писмено
предизвестие.
От страна на ответника са ангажирани и гласни доказателства – показанията на св.
М.А.П., изпълнявала длъжността „старши мърчандайзер“ и пряк началник на ищцата,
доколкото дружеството нямало офис в Русе. Тя изнася данни, че Т.Д. на 29.10.2021 г. –
петък собственоръчно написала името си на уведомлението, приложено по делото,
подписала го и й го предала. От следващия понеделник вече не била на работа. Дава
показания, че датата на това уведомление вписала свидетелката, за да не стане някакъв
проблем. Свидетелства още, че на няколко пъти преди това, поне веднъж на седмица,
ищцата изразявала намерение и желание да напусне работа. Не си спомня дали е
виждала молбата от 18.10.2021 г. Не била писала нищо по нея.
Във връзка с оспорването от страна на ищцата, по делото е назначена и изслушана
съдебна графична експертиза, вещото лице по която дава заключение, че подписите,
положени под двете уведомления от 29.10.2021 г. са изпълнени от ищцата, като тя е
изписала и трите си имена и длъжност на тях. Експертът дава заключение, че подписът
3
на молбата от 18.10.2021 г. не е изпълнен от ищцата.
При така установеното от фактическа страна, районният съд отхвърлил
предявените главен и евентуален иск като приел, че по делото е безспорно установена
волята на ищцата да прекрати трудовото си правоотношение на посочената в
уведомлението дата – 01.11.2021 г., поради което и съгласно чл. 325, ал. 2, т. 2 КТ на
нея настъпва прекратяването на ТПО, независимо дали работодателят ще издаде
заповед за това и дали ще я мотивира. Приел също така, че плащането на
обезщетението по чл. 220 КТ не е въведено в закона като необходима предпоставка за
прекратяването на ТПО.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно
са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.
Първоинстанционният съд е изградил преценката си за наличие на валидно отправено
от ищцата до ответника-работодател волеизявление за прекратяване на трудово-
правната връзка между тях без предизвестие въз основа на задълбочен анализ на
всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е приел, че
предявените искове – главен и евентуален са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Предмет на настоящото производство е твърдението, че трудовият договор е
незаконосъобразно прекратен на основание чл. 326 КТ, тъй като от страна на ищцата
не било отправяно предизвестие.
В заповед № 50/31.10.2021 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата, считано от 01.11.2021 г., е посочено основанието за прекратяването му - чл.
326, ал. 1 КТ, а като причини – "подадено писмено предизвестие от нея и при
условията на неспазено предизвестие за периода от 01.11.2021 г. до 19.12.2021 г.".
Работодателят е представил по делото молба от ищцата за освобождаването й от
длъжност и работа от фирма „Мърч Глобал“ ООД, с дата от 29.10.2021 г. По делото е
безспорно установено с помощта на приетата съдебно-графологична експертиза, че
тази молба е подписана от ищцата. С нея се удостоверява волята й за прекратяване на
договора, считано от 01.11.2021 г., в условията на неспазено предизвестие. Така и
работодателят е възприел молбата й. Волеизявлението е в изискуемата от закона
писмена форма (чл. 335, ал. 1 КТ) и напълно ясно и недвусмислено отразява волята на
работника да прекрати трудовото правоотношение с ответника без предизвестие,
считано от посочената в него дата. Законът не изисква специални реквизити за това
волеизявление. Ангажираните гласни доказателства също свидетелстват за волята на
ищцата да прекрати трудовото си правоотношение в деня на подаване на молбата, без
спазване на срока на предизвестието. В подкрепа на това е и последващото й
поведение. Още на 29.10.2021 г. /петък/ е предала работните си дрехи и от понеделник
4
- 01.11.2021 г. не се е явявала повече на работа. При тези данни, съдът намира, че
работодателят законосъобразно е издал процесната заповед на 31.10.2021 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на осн. чл. 326, ал. 1 КТ,
поради отправено от работника до работодателя предизвестие, което не е спазено.
Доводите на жалбоподателката, че заповедта била издадена въз основа на молбата й от
18.10.2021 г., за която по делото е установено, че не е подписана от нея, като индиция
за това бил посоченият в заповедта неспазен срок на предизвестие „от 01.11.2021 г. до
19.12.2021 г.“, са неоснователни. Неправилно определеният срок на предизвестието не
влияе на законосъобразността на уволнението, а само на размера на евентуално
дължимото обезщетение по чл. 220 КТ, който въпрос обаче, както правилно е посочил
и районният съд, е извън предмета на настоящия спор. Отделно от това, в издадената от
работодателя заповед е посочено, че ТПО между страните се прекратява, считано от
1.11.2021 г., дата, която не фигурира в молбата от 18.10.2021 г., но пък изрично се сочи
от ищцата в молбата й от 29.10.2021 г., за която е доказано, че е подписана от нея. Тези
обстоятелства опровергават категорично доводите на жалбоподателката, че не било
установено волезявлението й от 29.10.2021 г. да е достигнало до работодателя
/очевидно е узнато от него, като е ирелевантно как точно се е случило това/, а от друга
страна ясно сочат, че заповедта е издадена именно въз основа на молбата от 29.10.2021
г.
Що се отнася до въведеното във въвзивната жалба възражение, че не бил настъпил
ефектът на чл. 220 КТ, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:
При предявен иск за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. По иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът не може да
основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, респ. не може да
изследва основания за незаконност на уволнението, които не са били надлежно заявени
и въведени в процеса.
В настоящия случай с исковата молба ищцата не е навела като основание за
незаконност на уволнението й липсата на реално изплатено от нея обезщетение по чл.
220 КТ. Твърденията й в исковата молба се свеждат единствено до това, че не е
отправяла до работодателя писмено предизвестие. Тъй като това обстоятелство не е
било въведено в процеса по надлежния процесуален ред, въпросът дали е налице
платено от ищцата обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ, не може да
бъде изследван. Реалното изплащане на обезщетението по чл. 220 КТ, като
предпоставка за прекратяване на трудовия договор преди изтичането на срока на
5
предизвестие, не е повдигнат в производството ищцата, поради което и доказателства,
съответно доводи в тази насока липсват.
Предвид изложеното, правилно районния съд е отхвърлил иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като приел, че трудовото правоотношение е било
законосъобразно прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Правилно е разгледан и
отхвърлен поради това и евентуалният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението като
правилно да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемото дружество да се присъдят
строените от него разноски в размер на 650 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 319 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 6382/2021 г. по
описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Т.Й.Д., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „П.“ № 36А да заплати на
„МЪРЧ ГЛОБАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Люлин“, бл. 740, вх. А, ет. 7, ап. 25, представлявано от Г.В.И. –
управител сумата от 650 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6