Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 07.03.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд, IX – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : Майа Попова
при секретаря И.П., като разгледа
докладваното от съдията Попова гр.д. № 2045 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл. 57 от СК.
Постъпила е искова молба от Б.Г.И., ЕГН ********** от с.
Триводици, , с пълномощник адвокат И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за адвокат И.
Н. Ц. срещу М.С.И. ***, ЕГН **********. Цена на иска 2 700лв.
Твърди
се в исковата молба, че ответницата и ищецът са били съпрузи, като с решение №
129/19.02.2009 г. по гр. д. № 383/2009 г. на PC Пазарджик
бракът им бил прекратен. Ползването на семейното жилище, придобито по време на
брака - апартамент в гр. Пазарджик, ул. „П.Б." № 104
вх. А, с площ 65,88 кв. м., било предоставено на М.С.И. до навършване на пълнолетие
на двете деца, родени от брака.
Междувременно
била настъпила съществена промяна на обстоятелствата като с влязло в сила
решение по в. гр. д. № 909/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик, упражняването на родителските права по
отношение на детето К.Б. И. било предоставено на ищеца, като местоживеенето на
детето било определено да бъде в дома на бащата - Б.Г.И., ЕГН **********.
Твърди
се, че по силата на закона - чл. 57 ал. 1 от СК - с решението за развод между ищеца
и ответницата е възникнало наемно правоотношение относно семейното жилище, но
до този момент ответницата не е заплащала никакъв наем за ползвания от нея
имот. След промяната на обстоятелствата задължението на ответницата се било
увеличило, тъй като вече само едно от общите деца било с местоживеене в този
апартамент. Имайки предвид пазарната обстановка в момента, ищецът излага
претенция, че ответницата следвала да му заплаща наем в размер на 75 лв. месечно.
В
исковата молба е оформен петитум, съдът да постанови
решение, с което да осъди М.С.И. да заплати на ищеца наем за ползването на съсобственият
им имот за минал период - от 01.06.2013 г. до 01.06.2016 г., в размер на 2700
лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се сторените по делото съдебно
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата
изразява становище за неоснователност и недопустимост на предявеният иск. В
отговора, не се оспорва твърдението в исковата молба, че ответницата и ищеца Б.И.
били бивши съпрузи, като с решение №129 от 19.02.2009г. по гр.д. №3838/2009г.
на РС Пазарджик, бракът им бил прекратен и ползването на семейното им жилище
придобито по време на брака, а именно апартамент находящ
се в гр.Пазарджик, ул."П.Б." №104, вх. А, с площ от 65,88 кв.м. било
предоставено на ответницата до навършване на пълнолетие на двете им деца, родени
от брака - Е.И.К.. Не се оспорва и твърдението, че на основание влязло в сила
решене по гр.д. № 909/2014г. по описа на ОС Пазарджик, упражняването на
родителските права по отношение на детето К., били предоставени на бащата Б. с
определено местоживеене в неговия дом в с.Триводици, обл.
Пазарджик.
Твърди
се в отговора, че в настоящия казус
предявеният осъдителен иск за присъждане на наем за минало време бил напълно
недопустим, тъй като ползването на семейното жилище находящо се в гр.Пазарджик, ул."П.Б."
№104,вх.А и придобито по време на брака било предоставено за ползване на ответницата
и родените от бракът й с ищеца деца - Е.И.К. до навършване на тяхното
пълнолетие по силата на одобрено от съда споразумение съгласно чл.51 от СК и
наемно правоотношение не било възникнало и съответно наемна цена не се дължала,
като следвало да се приеме, че отношенията са уредени на плоскостта на заем за
послужване, който бил безвъзмезден.
В
отговора по чл. 131 от ГПК са изтъкнати подробни доводи, подкрепящи изложеното
от страна на ищцата становище за неоснователност на предявеният иск.
Съобразявайки становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият
закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че страните
по време на брака си са придобили при равни права описания в исковата молба
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.
Пазарджик, ул. „П.Б.” №104, вх.А, с площ 65.88 кв.м. предоставен за
ползване на М.С.И. до навършване на пълнолетие на двете деца, родени от брака.
С решение № 129/19.02.2009г., по
гр.д.383/2009г. по описа на РС Пазарджик, бракът между страните е прекратен по
реда на чл. 100 от СК /отм./ и е утвърдено представеното от страните
споразумение по чл. 101 от СК /отм./
В одобреното от съда споразумение е
предвидено, че посоченото семейно жилище се предоставя за ползване на М.С.И. до навършване на пълнолетие на
децата Е.И.К..
По
искане на ищцовата страна, по делото е назначена и
приета СИЕ от заключението на която се установява, че размерът на
наема за изминалите 3 години, изчислен за периода посочен в исковата молба и за
цялата 2016 г. е както следва: Общо за периода от 01.06.2013 г. до 01.06.2016
г. - 11 158.00 лв.; Общо за периода от 01.06.2013 г. до 31.12.2016 г. - 13
342.00 лв.
По делото е разпитана свидетелката П.Д.М.,
от чиито показания се установява, че детето К. живее при баща си в с. Т.в. от
2014г.
От изслушването на детето К.Б. И.,
ЕГН ********** на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето се
установи, че същото живее от 2014г. при баща си – ищеца Б.Г.И..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е претендирал на основание
чл. 57 от СК, ответницата да му заплати наем за ползването на съсобствения им имот за минал период - от 01.06.2013 г. до
01.06.2016 г., в размер на 2700 лв., ведно със законна лихва от датата на
завеждане на иска.
Съгласно чл. 57, ал. 1
от СК, "по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно
отношение." Същевременно чл. 56 от СК
урежда хипотезите, в които съдът се произнася по въпроса за ползването на
семейното жилище, когато разводът е по исков ред, а не по взаимно съгласие. В
случаите, когато разводът е по взаимно съгласие, въпросът за ползването на
семейното жилище поначало се урежда със споразумението между страните по чл. 51, ал. 1 СК. Следователно по силата на съдебното решение, с което се одобрява
споразумение между страните за развод по взаимно съгласие, в което споразумение
е уреден и въпросът за ползването на семейното жилище, не възниква наемно
правоотношение съгласно чл. 57, ал. 1 СК, тъй като такова правоотношение може да възникне, само ако
въпросът е решен от съда на основание чл. 56 СК.
Това е така, тъй като при наличие на споразумение между страните поначало
законът предпочита да се зачетат последиците на това споразумение. Следователно
при постигнато между страните споразумение за ползването на семейното жилище,
правилата, приложими към това ползване, са тези, за които страните са постигали
съгласие. Самото споразумение, макар и утвърдено от съда, има характер на
договор.
При развод по взаимно съгласие
законодателят е предоставил на съпрузите възможност сами да уредят личните си и
имуществените си отношения, като постигнат споразумение по въпросите, посочени
в чл. 51, ал.1
от СК. В този случай съдът не издирва мотивите за прекратяване на
брака. Съдът не издирва и съображенията на всеки един от съпрузите да даде
своето съгласие по всяка една от клаузите на споразумението. Намесата на съда е
ограничена - за да утвърди споразумението, той трябва да провери единствено
дали интересите на децата са защитени и да прецени дали то не противоречи на
закона (чл. 330, ал.3 ГПК), а без съмнение и на морала. Изложеното означава, че когато
съпрузите постигат съгласие кой ще ползва семейното жилище в бъдеще, съдът не
се интересува от обективните предпоставки и от субективните им съображения за
постигане на това съгласие.
Предоставянето на временно право да
се ползва определен имот на договорно основание може да бъде възмездно - в този
случай поначало е налице договор за наем, или безвъзмездно - в този случай
поначало е налице договор за заем за послужване.
В настоящият случай страните са
постигнали съгласие имотът да се ползва от ответницата, като не е уговорено
това да става срещу възнаграждение. Поради това следва да се приеме, че
страните са сключили договор за заем за послужване, към който са приложими
правилата на чл. 243 и сл. ЗЗД.
Тъй като както претенцията на ищеца
по делото е при отсъствие на възникнало наемно отношение относно ползването на
семейното жилище, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът не дължи произнасяне по
отношение на сторени от страна на ответницата съдебноделоводни
разноски, тъй като последната не е претендирала такива.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Б.Г.И., от с. Т.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат И.Н.Ц., против М.С.И., ЕГН ********** *** иск
за заплащане на наем
за ползването на съсобственият им имот, находящ се в гр. Пазарджик, ул.“П.Б.“ № 104, вх.А за изминал
период - от 01.06.2013 г. до 01.06.2016 г., в размер на 2700 лв., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на иска,
като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване му на страните.