№ 2216
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110104556 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано
от адв. Д. М. за изменение на решение №17983/02.11.2023г., постановено по гр.д.
№4556/2023г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно
определено възнаграждението от съда по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Намира, че предвид
приетите за разглеждане два иска, следва да бъде определено възнаграждение по всеки
от тях. Твърди, че съдът не е съобразил минималните възнаграждения по Наредбата по
чл.36, ал.2 ЗАдв. Излага доводи, че делото е от фактическа и правна сложност, тъй като
е налагало допускане на експертиза. Липсвало възражение за прекомерност от
ответната страна. Моли да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в
размер на 960 лева с ДДС.
Ответникът не е взел становище по молбата в предоставения му срок.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично
на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че
същата е неоснователна по следните съображения:
При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл.38,
ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при
приключване на производството. В случая съдът е приел за разглеждане два иска с
един и същ материален интерес, което не налага отделна защита по всеки от тях,
съответно не налага определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от тях. При
определяне възнаграждението съдът е съобразил определения размер в чл.7, ал.2, т. 1
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За пълнота
1
следва да се отбележи, че твърденията на молителя за особена фактическа и правна
сложност на делото са неоснователни, доколкото по делото не са събирани
допълнителни доказателства освен писмените такива, приложени към исковата молба,
ответникът не е подал отговор и не се е явил в първото по делото съдебно заседание,
както и процесуалния представител на ищеца, за което е представил молба, а делото е
приключило в едно заседание и с неприсъствено решение.
Съдът констатира, че с постановеното решение е пропуснал да се произнесе по
отношение на държавната такса. Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна
такса с определение от 09.02.2023г., поради което при този изход на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, представлявано от адв. Д. М. за изменение на решение №17983/02.11.2023г.,
постановено по гр.д. №4556/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл.77, вр. чл.78, ал.6 ГПК „..“ ООД, ЕИК ****, да
заплати по сметка на съда сумата от 80 лева, представляваща дължима държавна такса
по уважените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2