РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Карнобат, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100268 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - изпълнителен
директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Б. З. против A. С. Х.
с ЕГН ********** и адрес в с. Н., общ. Карнобат, чрез назначения му от съда особен
представител адв. З. К., с която се претендира да бъде признато за установено спрямо
ответника, че последният дължи на ищеца следните суми:
1. 397, 87 лв., дължими по фактури от периода 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г. и
представляваща начислена, но незаплатена цена на питейна вода и услуги по
пречистване на отпадни води и канализация за отчетен период от 27.11.2018 г. до
26.08.2021 г.,
2. 9, 71 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за
периода от 30 дни след издаване на съответната фактура, дължимо за периода от
24.02.2019 г. до 11.11.2021 г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, както и разноски по чгд №1345/2022 г. на КРС.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на услугите на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по силата на валидно възникнало облигационно
правоотношение за водоснабдяване на обект с адмнистративен адрес: с. Н., общ.
Карнобат, със заведена партида в базата данни с абонатен № 832888. Качеството
„потребител на ВиК услуги" възникнало за А. С. Х. от момента на придобиване на
правото на собственост върху посочения обект съгл. изискванията на чл. 3, ал. 1 от
Наредба №4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
1
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгл. чл. 8 от същата
наредба възникналото между страните облигационно правоотношение се извършвало
по силата на публично известни Общи условия, които били общоизвестни и
публикувани в интернет. Съгл. чл. 23, ал. 4, изр. 3 от въпросните ОУ и чл. 32, ал. 4,
предл. 2 от Наредба №4 отчитането на водомера на абоната е било осъществявано за
процесния период по електронен път чрез използване на мобилно устройство. Тъй като
водомерът бил разположен в имота, твърди ищеца, абонатът следвало да осигури
достъп до него. Сочи се, че начинът на електронно отчитане на процесния водомер бил
удостоверен от представеното заверено копие от справка извлечение, в които били
отразени – състоянието на измервателното устройство, начина му на отчитане както и
съответния режим на работа. Излага съображения за това, че съгл. чл. 25 от ОУ на
потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно
отклонение са присъединени повече от един потребител, като количеството вода се
разпределяло въз основа отчета на централния водомер и отчетите на индивидуалните
водомери. Твърди се още, че след всяко отчитане по ел. път в законоустановения срок
са били издавани фактури, в чиито реквизити фигурират : отчетените водни
количества, отчетения период, за който се издава всяка фактура, както и единичните
цени на всяка от предоставяните ВиК услуги – вода, канал и пречистване. Съгл чл. 33,
ал. 2 от ОУ ответникът следвало в 30 дневен срок от издаването на фактурите да
заплати задълженията по тях, което не било сторено. Неизпълнението по фактурите
поставяло автоматично ответника в забава с изтичането на 30 дневен срок от
издаването на ДФ, поради което се дължала и лихва за забава. Поради това ищецът
предявява претенции да се установи, че ответникът му дължи сумата от 397,87 лв. по
ДФ от периода 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г. за начислена, но незаплатена цена на
питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен
период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г. и 9, 71 лв., представляваща обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурата от
24.02.2019 г. до 11.11.2021 г.
Ответникът А. С. Х. чрез назначения си особен представител оспорва ищцовата
претенция като неоснователна. Заявява в отговора на исковата молба, че не са
представени доказателства отразените от ищеца количества питейна вода да
съответстват на реално потребените. Сочи, че ищецът не бил изпълнил изискавнията на
чл. 23, ал. 1 и ал. 3 и ал. 4 от ОУ, както и на чл. 32, ал. 4 вр. с ал. 2 и ал. 3 от Наредба
№4 от 2004 г. Не можело да се установи също така дали ответникът С. бил собственик
на процесния водоснабден имот, находящ се в с. Н.. Твърди се още, че не са
представени доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че ищцовото
дружество е доставяло през посочения период процесните количества вода,
присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, законосъобразното
начисляване на сумите. Не релевира доказателствени искания
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество поддържа исковата молба и
моли за уважаване на исковете. Особеният представител не се явява в ОСЗ, поддържа
оспорването на исковете в писмени молби.
В открито съдебно заседание от 09.01.2023 г. е разпитана свидетелката Г. Д. -
отчетник на измервателни уреди при ищеца, чиито показания съдът кредитира с
повишено внимание с оглед чл. 172 от ГПК. Пред съда, свидетелят заявява, че
процесният имот в с. Н. представлявал стара къща в покрайнините на селото, без
ограда. Сочи, че самият имот имал шахта и водомер, но в последните три години не
разполагал с водомер, тъй като не бил обезопасен и му се пукнал корпуса, поради това
2
сега служебно се начислявала вода. Твърди, че в имота живее само съпругата на А. С.,
който го нямало от няколко години. Сочи, че имало съставени протоколи за отказ, но
жената отказвала да ги подпише, тъй като била болна и инвалидизирана. Изтъква още,
че последната периодично постъпвала в болница в Бургас и имала някакви
здравословни проблеми. Свидетелката твърди, че е посещавала имота и предходния
месец, но там нямало никой и съставяните протоколи били подписани от служител на
ВиК.
Съгласно приетото без възражения по делото експертно заключение по
допуснатата от съда техническа експертиза на вещото лице Д., което съдът кредитира с
доверие, като компетентно и безпристрастно изготвено, за процесния обект нямало
регистрирано измервателно устройство и не може да се отчита електронно от
служителите на водния оператор с ползването на мобилен промишлен компютър.
Посочил е, че в електронния карнет на абонатния номер 832888, записите били
„Служебни" и са направени съгласно изискванията на чл.39,ал.5 от Наредба №4/2004г.
Посочено е, че при посещение на място вещото лице не е открило измервателно
устройство, което да е монтирано във водомерна шахта изградена в двора на имота,
като от съставения електронен карнет, съгл. данни от програмата на водния оператор,
се разбирало, че за процесния период служителите на водния оператор не са отчитали
измервателно устройство, а са съставяли необходимите Протоколи, чрез които са
начислявали „Служебни", количества. Въпреки това подробно е разгледана методиката
за електронно отчитане на абонатите. Експертът е изтъкнал, че по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща - по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м
- при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като при кражба или повреждане на
водомер на водопроводното отклонение служебно се начислявало количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година, съгласно наредбата. В дадения
случай служителите на водния оператор са ползвали дадената им от чл.39,ал.5 от
Наредба №4/2004г. възможност, като съставили 31 Протокола и в зависимост от това
колко обитателя били констатирани, било изчислено и нанесено в мобилния компютър
количеството - 245.00 куб. м., което впоследствие било изпратено по електронен път в
програмата на В и К ЕАД Бургас и тази програма изготвяла електронния карнет на
абоната. В електронния карнет на абоната нямало данни за повредено измервателно
устройство. Експертът заключил, че всички цени в издадените фактури за процесния
период отговарят на съответните одобрени с решения на КЕВР, а именно - Решение
на КЕВР № Ц-34/15.12.2017г., Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г., Решение на
КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. и Решение на КЕВР № Ц-46/30.12.2020г. В допълнение е
пояснен и механизмът на работа с мобилното устройство, ползвано от служителите на
ВиК.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които
експертът е достигнал.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание -
чл.422, ал.1 вр. счл. 410 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 203 от Закона за
3
водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Към
първоинстанционното производство е приложено чгд № 1345/2022 г., в рамките на
което с разпореждане №543 от 19.11.2022 г. по повод заявление на ищеца по чл. 410 от
ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата от 397, 87 лв. главница по ДФ за периода 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г. с отчетен
период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва за период от
19.11.2021 г. до изплащане на вземането и 9, 71 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 24.02.2019 г. до 11.11.2021 г. Издадена е заповед със същият номер и
дата, връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на
уведомление на 10.01.2022 г. В законния двуседмичен срок длъжникът не се е явил да
получи книжата в КРС, като съдът с Разпореждане №225 от 22.02.2022 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си спрямо длъжника в
едномесечен срок. Пред КРС в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ
обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в
заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото исково
производство, поради което съдът дължи произнасяне по основателността на исковете.
Видно от представените от ищеца фактури от 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г. /л.
26-56/, които са издадени за с отчетен период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г., за
посочения обект била открита партида на клиент с аб. № 832888 към „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб.
номер /л. 10 от делото/ е видно, че отчитането от 27.11.2018 г. до 27.09.2021 г. (и до
02.11.2021 г.) на потребеното количество вода било „служебно“, като от 27.11.2018 г.
до 29.04.2020 г. са начислявани служебно по 10 кубика, а от 28.05.2020 г. до 02.11.2021
г. – по 5 кубика. От фактурите и справката се установява, че общото количество
(245.00 куб. м.) било остойностено, като били начислени общо 396, 24 лева за
потребена вода, видно от извлечение от счетоводна сметка 411 за неизплатени суми за
вода от аб. №832888 (л. 101). Била изпратена покана за доброволно плащане на
задълженията до А. С. Х. на 14.05.2021 г. (л. 100), в която длъжникът бил поканен да
заплати задължението си в размер от 396, 24 лв. доброволно в срок до 28.05.2021 г. ,
връчена на сина на ответника, видно от известието за доставяне на Български пощи, на
20.05.2021 г. (л. 99).
Приложени са по делото и Протоколи, датиращи за периода от 07.01.2019 г. до
30.11.2021 г., тридесет и един на брой (л.102-135), съставени от Г. Д., отчетник
водомери при ВиК-Бургас и подписани от Р. И. С., друг служител на ВиК, от които
също се установява, че от 27.11.2018 г. до 29.04.2020 г. на аб. №832888 в с. Н. са
начислявани служебно по 10 кубика, а от 28.05.2020 г. до 02.11.2021 г. – по 5 кубика.
Във връзка с издадено от съда удостоверение от 15.11.2022 г. от Община
Карнобат, дирекция МДТ са постъпили следните документи : 1 бр. удостоверение за
декларирани данни за лицето А. С. Х. (л. 152) и 1 бр. декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л.
153-157 вкл.), за която в съпроводителното писмо общината уточнява, че е издадена
служебно, като имотът е предеклариран на наследниците на А. М. Х.а по служебно
предоставени данни от дирекция ГРАО, като лицето А. С. Х. не бил подавал лично
декларация по чл. 14 от ЗМДТ в качеството си на наследник. Ищецът е поискал и
данни за това на кого се води имотът, като за административен адрес е посочил
единствено с. Н., поради което общинската администрация е отговорила, че поради
непълнота на описанието е в невъзможност да предостави исканата информация.
Видно от удостоверението за декларирани данни към МДТ, Карнобат е, че
4
последното е издадено на осн. декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №8591 от 20.08.2020
г. досежно имот с кадастрален номер 196, представляващ УПИ 13 в кв. 24, като за
документ за собственост е посочен Нотариален акт №62, том 1 от 20.04.1982 г.
Видно от Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №8591 от 20.08.2020 г., като
документ, с който имотът е придобит е посочен също Нотариален акт №62, том 1 от
20.04.1982 г., възпроизведено е същото описание на ПИ като имот с кадастрален номер
196, представляващ УПИ 13 в кв. 24, като за собственици на имота са посочени 9 бр.
лица – С. В. Х., А. М. Х.а, М. С.а Д., В. С.а Х.а, В. С.а С., А. С. Х., С. Й. Х., А. Й. Х. и
М. Й.а Х.а. Впоследствие в следващ подраздел на декларацията срещу С. Х. и А. Х.а не
са посочени идеални части, а е отразено, че М. С.а Д., В. С.а Х.а, В. С.а С. и А. С. Х.
притежават по 1/5 ид.ч. от процесния водоснабден имот с площ от 750 кв.м. на
дворното място и 70 кв.м. на едноетажната постройка върху него, а С. Й. Х., А. Й. Х. и
М. Й.а Х.а – притежават по 1/15 ид.ч. от имота. В следващата подграфа на
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, касаеща изградената в поземления имот сграда,
квотите в съсобствеността са разпределени по идентичен на гореупоменатия начин,
като ответникът А. С. Х. е описан като собственик на 1/5 ид.ч. от постройката.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР цената за услугата доставяне
вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към
2018 г. тези цени били в следните размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за
отвеждане и 0,559 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на
КЕВР. Към 2021 г. -1,248 лв. за доставяне на вода, 0,467 лв. – за отвеждане и 0,586 лв.
за пречистване, съгласно Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. на КЕВР. Към 2020 г. -1,415
лв. за доставяне на вода, 0,503 лв. – за отвеждане и 0,652 лв. за пречистване, съгласно
Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. на КЕВР. Видно от фактурите различната цена през
процесния период, в рамките на който са били приети и решенията на комисията, са
съобразени, което се потвърждава и от отговор на въпрос 1.5. по назначената и приета
по делото съдебно техническа експертиза.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
недоказан по своето основание и размер.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е било възложено да докаже наличието на валидна облигационна връзка
между него и ответника, в т. см., че последният е бил абонат за посочения адрес, през
заявения в исковата молба период; че в същия период е доставил описаните по вид
услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите
за отчетния период; период и размер на обезщетението за забава. При въведени
възражения против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да
установи и докаже възраженията си, в т. ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между страните, се
регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно наименование КЕВР/,
като приложение намират чл. 63 и сл., чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 318 и сл. вр. чл. 298
ТЗ, при действие на Общи условия (ОУ) одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
5
11.08.2014 г. – меродавни за процесния период, по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите
вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да
отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно чл. 5, т. 6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. При забава в плащането съгласно чл. 42 ОУ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
първия ден след настъпване на падежа. Предвидено е още, че предоставените услуги се
заплащат от потребителите при наличие на консумация и/или служебно начисляване
на количества (както е в процесния случай), а изразходените количества питейна вода
се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 и ал. 4
ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-
малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета, като отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, а при неосигуряване на представител, отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. В
конкретния случай длъжностното лице – отчетник измервателни уреди към В и К се е
възползвало именно от тази възможност, тъй като е срещало отказ от страна на
обитаващите имота в с. Н..
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за плащане,
в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
страните се намират във валидно облигационно отношение; ответникът има качеството
потребител на ВиК услуги, претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално
доставени на ответника.
С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДРЗРВКУ се определя кръга лица –
потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ
бр. 88 от 08.10.2004 г., също изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а
именно: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение /чл. 3, ал. 1/. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ,
одобрените от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор между
потребител и оператор.
С оглед гореизложеното, съдът намира за основателно възражението на
ответника, заявено чрез назначения му особен представител, че от представените от
ищеца доказателства не може да бъде установено дали А. С. Х. е собственик или
6
ползвател на имота, в т. см. дали същият е потребител на ВиК услуги в процесния
обект. Аргументите за това са следните:
На първо място по делото е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, съгл.
която, както вече бе обсъдено, като собственици с изчислени квоти са вписани 7 други
лица, а именно – М. Д., В. Х.а, В. С., А. С. Х., които притежават по 1/5 ид.ч. от
имуществото и С., А. и М. Х.и, които общо си поделят останалата 1/5 ид.ч. на по 1/15
ид.ч. за всеки от тях. Изложеното в декларацията представлява косвена индиция за
това, че имотът и сградата са били собственост на С. и А. Х.и, които са починали,
поради което призовани към наследяване са били четири от техните деца и трима от
техните внуци. По делото не е представена справка от Агенция по вписвания или друг
документ, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост върху имота на
ответника А. С. Х.. Действително тук доказването на правото на собственост не следва
да бъде пълно и главно, тъй като претенцията не е петиторна, но с оглед
установяването на валидно възникнало и развиващо се облигационно правоотношение
между ВиК оператора и ответника, е следвало да бъде доказано качеството му
потребител. При все, че не е представено и нарочно заявление от негова страна за
откриване на партида на негово име или някакъв документ, изходящ от него, доказващ
съществуване на правоотношение с ВиК, качеството му на потребител, би следвало от
закона, ако бе установено, че последният е собственик или ползвател, което не е
сторено.
Дори и да се приеме за установено, че ответникът има качество на наследник на
собствениците на имота, то в това му качество може спрямо него да бъде претендирано
изпълнение на задължение, а не като страна по договор. Предвид това не е ясно на
какво основание се претендира изпълнение на цялото задължение от ответника.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за
задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които получават. Или с
други думи – наследниците отговарят при условия на разделност, до размера на
квотата им в наследството, а не при условия на солидарност, така че от един от тях
кредиторът да може да иска изпълнение на цялото задължение. Следователно от
ответника в настоящия процес изначално би могла да бъде потърсена отговорност
единствено за 1/5 част от цялото задължение.
Последното би било възможно единствено ако се докаже, че последният е приел
наследството. Според трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на
наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели
наследството. С откриване на наследството наследниците придобиват правото да
получат наследственото имущество. То не преминава по право и автоматично към тях
(както е било по стария ЗН). При откриване на наследството за наследниците възниква
правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на
чл. 48 от Закона за наследството последното се придобива с приемането му.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си
да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и
между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя.
Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се
извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството.
То се вписва в особена за това книга – чл.49, ал.1 от Закона за наследството.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си на наследник – чл. 49, ал. 2 ЗН. (арг. от ТР № 18 от
7
1.III.1974 г. по гр. д. № 108/74 г., ОСГК, ТР № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, Решение №
101 от 08.10.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г., 4-то гр.о на ВКС, съгл. Определение №
741 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 2744/2013 г. на ВКС, IV г.о. „Приемането не може да
се предполага“ Определение № 160 от 05.10.2020г. по ч. гр. дело № 2612 от 2020 на
ВКС). В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по
въпроса за приемане на наследството (чл.51,ал.1, изр.1 ЗН), от което всеки кредитор
има интерес.
Не би могло да се възприеме становището (застъпено в Решение № 437 от
17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.), че нормата на чл. 48 ЗН съставлява
законова презумпция, съгл. която с откриването на наследството, то се приема от
наследниците, до доказване на отказ. Най-малкото последната не носи
характеристиките на оборима презумптивна норма, призвана да размества
доказателствената тежест в процеса. Последното би обезсмислило законовата уредба
на различните видове приемане – изрично, мълчаливо (конклудентно). Ако
законодателят би искал да улесни кредиторите на наследството, снабдявайки ги с
презумпция, че последното е прието, щом е открито, то какъв би бил смисълът от
последващо изброяване на видовете и възможностите за конклудентното му приемане,
впоследствие доразвити в практиката. В този смисъл за мълчаливо приемане на
наследство не може да се счита единствено заплащането на публични задължения на
имота (без други доказателства в същия смисъл), живеенето и обитаването на
наследствен имот, дори заплащането на режийните му разноски от един от
наследниците. Използването на обикновената покъщнина, необходима за всяко
семейство, с която са си служили членовете на семейството в съвместния им семеен
живот и обстоятелството, че след смъртта на един от тях останалите са продължили да
си служат с нея не дава основание да се предполага намерението на наследника да
приеме наследството. Наследникът трябва да е извършил такива фактически действия,
които по безспорен и несъмнен начин да създават убеждението, че приема или има
намерение да приеме наследството. Ползването на обикновената покъщнина само по
себе си не представлява приемане на наследство. Фактът, че ответникът е декларирал
постоянния си и настоящ адрес в с. Н. също не може да означава приемане на
наследството. Ако чл. 48 от ЗН представляваше презумпция, то тогава какъв би бил
смисълът от нарочното производство по чл. 51 от ЗН, в което кредиторът иска от съда
да определи срок на наследниците да заявят дали приемат или се отказват от
наследството, вместо директно да се позове на презумпцията.
Извън гореизложеното при условия на конкретиката на настоящия спор, в който
ответникът се представлява от особен представител, който няма връзка с него, а дори и
да имаше – не би могъл да извърши тези два строго лични акта – приемане или отказ
от наследтсво, да се приеме, че щом не е извършил отказ, то значи е приел
наследството и поради това носи отговорност за заплащане на задълженията на
наследодателите му до размера на наследствената квота, е недопустимо. Освен това,
съгл. свидетелските показания на свид. Д., А. С. Х. от „няколко години“ не бил виждан
в процесния имот, който се обитавал от съпругата му. Видно от приложените от
приходната общинска администрация документи, имотът е бил служебно
предеклариран, т.е. никой от наследниците не е заявил някакво намерение да го ползва
като свой, а дори и това да беше осъществено и доказано, този факт сам по себе си,
изолирано не може да се тълкува като приемане на наследство. Ако след декларирането
бе последвало и разпореждане с идеалната част, то тогава би бил на лице недвусмислен
прием на наследството. В случая при промяната на ЗМДТ през 2019 г. е дадена
8
възможност на общинската администрация служебно при изискване на данни от
ЕСГРАОН (удостоверение за наследници и данни за настъпила смърт на
наследодателя-данъчно задължено лице) да предекларира имота, което в конкретния
случай отново не може да установи приемане на наследството.
Фактът, че имотът, който е водоснабден, което безспорно се установява от
назначената СТЕ, е наследствен, очевидно не е съобразено от ищеца, който претендира
изпълнение на цялото задължение само от ответника, но както бе посочено в случая не
се установи последният да е приел наследството, за да отговаря дори и до размера на
неговата квота в него – а именно 1/5 ид.ч.
Поради това безпредметно е разглеждането на възражението за неправилно
отчитане на процесния имот, както и за това че отразените количества питейна вода не
съответствали на реално потребените. Единствено за пълнота може да се отбележи, че
доколкото за оператора е невъзможно да отчете потреблението, за него действително
не остава друга възможност, освен да начисли служебно стойност на потребени ВиК
услуги, при прилагане предвиденото с чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., с
оглед компенсиране на неотчетени, но доставени ВиК услуги. Противното би довело
до неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на оператора на
водоснабдителната система. Въпреки това следва да се вземе предвид и това, че
свидетелката твърди, че в имота „преди“ имало водомер, но поради неправилна
експлоатация, корпусът му бил нарушен и поради това към момента отчитането
ставало служебно. Същевременно в електронния карнет на абоната нямало данни за
повредено измервателно устройство. Прави впечатление също и че водоподаване е
било отчитано всеки месец, при положение че свидетелката установява, че не винаги е
констатирала наличие на хора, обитаващи имота и че понякога съпругата на ответника
А. С. отсъствала, тъй като била в болница, като последния месец, когато ходила да
отчита водата „нямало никой“.
Освен това по делото не са представени доказателства, от които да се установи
жилището било ли е топлофицирано или не, за да се прецени отразеното количество
вода съответства ли на нормативно установените изисквания с горепосочената
наредба.
Предвид гореизложеното се налага извод за неоснователност и недоказаност на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предвид което същият следва да бъде
отхвърлен изцяло. Като последица от отхвърляне на главната претенция следва да бъде
оставена без уважение и акцесорната такава за мораторна лихва.
Предвид изхода на делото разноски на ищеца не се дължат. Ответникът в случая
има право да му бъдат присъдени разноските по делото съгл. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но
няма доказателства за сторени такива.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск, предявен от
„Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж.
Ганчо Тенев - изпълнителен директор, чрез процесуален представител главен
юрисконсулт Д. Б. З. против A. С. Х. с ЕГН ********** и адрес в с. Н., общ. Карнобат,
9
чрез назначения му от съда особен представител адв. З. К., с който се претендира да
бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца
следните суми: 397, 87 лв. /триста деветдесет и седем лева и осемдесет и седем ст./,
дължими по фактури от периода 25.01.2019 г. до 27.09.2021 г. и представляваща
начислена, но незаплатена цена на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни
води и канализация за отчетен период от 27.11.2018 г. до 26.08.2021 г., 9, 71 лв. /девет
лева и седемдесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 30 дни след издаване на съответната фактура, дължимо за
периода от 24.02.2019 г. до 11.11.2021 г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №543 от 19.11.2022 г. по
ч.гр.д. №1345 от 2021 г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10