Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   284      Година  2021, 10.02.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

на 13.01.2021 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2681 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „ВП Брандс Интернешънъл“АД със седалище в гр.Пловдив срещу решение №260000 от 01.09.2020г., постанове­но по АНД №93/2020г. по описа на Районен Съд – Асеновград, ІV-ти н. със­тав, с което е пот­вър­дено издаденото от Директор РИОСВ–Пловдив с адрес гр.Плов­­див, бул.”Марица”№122 наказателно постанов­ле­ние/НП/ №С-И-72 от 13.11. 2019г., с което на АД-то е наложено на основание чл.69 ал.1 от Закона за опаз­ване на околната среда/ЗООС/ административно наказание “Текуща санк­ция”, считано от 04.10.2019г. до преустановяване на замърсяването и констати­ране на нови стойности в раз­мер на 13 430,85 лева за замърсяване на околната среда, както и неспазване не емисионните норми на показателите: въглероден оксид и прах, определени в комплексното разрешително на търговеца за изпус­ка­що устройство №3 в обект на дружеството в село Катуница, обл.Пловдив.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение от състав на Ра­йон­ния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касацион­ни основания – неправилно прилагане на материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила, моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба – РИОСВ – Пловдив счита жал­бата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрисконсулт­ско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано-вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувано­то НП, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружество­то на вмененото му нарушение на ЗООС, а от друга, че не са налице същест­вени нару­шения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на адми­нистративно – наказателното производство.

Този решаващ извод настоящият състав намира за неправилен.

Основното оплакване в касационната жалба касае правилното прила­гане на материалния закон – ЗООС и Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни нор­ми и ограничения/наричана по-надолу само Наредбата/ досежно факта, че спо­ред търговеца, същият е преустановил нарушението още преди издаване на НП, поради което незаконосъобразно му е наложена „текуща санкция“, вместо „еднократна“.

Настоящият състав намира, че първостепенният съд при иначе пра­вил­но установена фактическа обстановка, е извел неправилни изводи по при­ло­же­нието на ЗООС и Наредбата.

В случая безспорно от проведени измервания на 04.10.2019г. в обект на търговеца в село Катуница – завод за производство на етилов алкохол и съобразно констатациите на акредитирана лаборатория на Изпълнителната аген­ция по околната среда, закрепени с Протокол от изпитване от 23.10.2019г., е установено, че изпускащо устройство №3 на територията на завода изхвърля в атмосферата пара, чието съдържание на въглероден оксид и на прах над­хвър­ля нормите, установени в издаденото на дружеството комплексно разре­ши­телно.

Именно в тази връзка на 05.11.2019г. длъжностно лице от състава на РИОСВ – Пловдив е съставило и Констативен Протокол по чл.8 ал.1 от Наред­ба­та, с което е установил замърсяването на околната среда.

На 08.11.2019г. в Инспекцията е входирано заявление от АД-то, като с него са представени: доклад за резултати от извършени собствени периодични измервания(СПИ) за вреди вещества на същото изпускащо устройство, напра­вени на дата 25.10.2019г., ведно с Протокол от същата дата от акредитирана лаборатория към „Пехливанов инженеринг“ООД гр.София и Протокол за изпит­ване от 31.10.2019г., с което с установява, че вече липсва превише­ние на пока­за­телите, касаещи чистотата на атмосферния въздух от дейността на устройст­вото(най-вече за прах и въглероден оксид).

Въпреки тези доказателства на  дата 11.11.2019г. до наказващия орган е отправено Предложение по чл.69а ал.1,т.4 ЗООС за налагане на теку­ща санкция за двете нарушения, изчислена съобразно формулата, посочена в Наредбата. В това предложение не са дори споменати представените преди това документи от наказваното лице.

Именно на основата на Предложението на 13.11.2019г., Директорът на РИОСВ – Пловдив е издал и оспореното НП, с което изцяло възприел факти­чес­ката обстановка и наложил предложената му „текуща санкция“ в размер на общо 13 430,85 лева.

Едва последващо – на дата 18.11.2019г. бил съставен от длъжностни лица на учреждението – ответник, Констативен Протокол по чл.69б ал.4 ЗООС, с който е прието, че е налице прекратяване на замърсяването на околната сре­да над допустимите норми, установено въз основа на извършени СПИ, за което не е необходима проверка по чл.69 ал.1, т.1 ЗООС.

В тази връзка настоящият състав на касационната инстанция не спо­де­ля изводите на първостепенния съд, досежно значението и времето на извърш­ване и представяне на доказателствата от дружеството по администра­тивно­наказателната преписка.

Доколкото нарушението е безспорно установено, то при подхождане към преценка каква по вид санкция следва да се наложи, съществен момент е преценката дали се касае за хипотези, посочени в чл.3 ал.2 от Наредбата, или извън тях, поради което приложима ще е ал.3. В посоченото правило на чл.3 ал.2 от Наредбата ясно и изчерпателно са изброени хипотезите, при които след­ва да се налагат еднократни санкции, а именно: при допуснато аварийно замърсяване; при замърсяване на околната среда за определен период от вре­ме в работни часове и по данни от извършени собствени непрекъснати измер­ва­ния (СНИ) - при изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни газове, съдър­жа­щи вредни вещества (замърсители) над нормите за допустими емисии или емисионните норми, определени в комплексните разрешителни.

Именно с подаденото на 08.11.2019г. заявление и представените с него доказателства от страна на дружеството е поискано или да не се издава НП за налагане на „текуща санкция“, тъй като замърсяването е преустановено и се наложи санкция в законоустановения минимум, или въобще да се прекрати административно – наказателното производство.

В изготвеното три дена по-късно Предложение по чл.12 от Наредбата обаче това заявление и представените с него доказателства не са посочени.

Същите не са обсъдени заедно с останалите доказателства и в НП от наказващия орган. По този начин същият, с игнориране на релевантни за спора факти, е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Това е така, защото чрез представените от дружеството доказателст­ва безспорно се установява, че преди датата на издаване на НП – 13.11.2019г. замърсяването е преустановено, т.е. ясен е началният(04.10.2019г.) и крайният (до 24.10.2019г. включително) моменти на допуснатото замърсяване. И това е установено и закрепено в издадения, но едва на 18.11.2019г. Констативен Про­токол от самата Инспекция. По какви причини е забавено издаване на Протоко­ла с 10 дни, през което време междувременно е издадено НП, е без съществе­но значение, но обективният факт на преустановяване на нарушението има една важна последица – налице е била хипотезата за налагане на еднократна санк­ция по чл.3 ал.2,т.2 от Наредбата, тъй като е налице замърсяване на окол­ната среда за определен период от време в работни часове(21 дни по 24 часа или за общо 504 часа). Наказващият орган е следвало да отчете настъпилите междувременно релевантни за определяне на санкцията факти, доведени му до знание, въпреки че в предложението те са били „изпуснати“, но са били налични в преписката и същият е бил длъжен да ги обсъди, респ. е могъл да не се съобрази в частта по предложената за налагане санкция по вид, а очевидно и по размер.

Не може да се сподели тезата на районния съдия, че видите ли тези обстоятелства тепърва, но по-същественото последващо, ще бъдат преценя­вани от наказващия орган в процедурата по чл.69а във вр. с чл.69б ЗООС. Това е така, защото последната законова новела изисква преустановяване на нару­ше­нието от „санкционирано лице“, т.е. винаги тук се касае се прекратяване на замърсяването станало след като и издадено НП, т.е. след налагане на санк­ция,  а в случая това не е така, тъй като безспорно на 25.10.2019г. са извърше­ни нови СПИ от субекта, резултатите са излезли от акредитирана лаборатория на 31.10.2019г., доведени са до знание на РИОСВ – Пловдив на 08.11. 2019г., т.е. дори преди самото Предложение, респ. и преди издаване на НП.

С оглед на изложеното назаконосъобразно на търговеца е наложена „теку­ща санкция“, вместо „еднократна“, което по абсолютен начин обосновава и извод – за незаконосъобразност на издаденото НП.

Като е пропуснал да констатира това, РС сам е допуснал неправилно при­ло­жение на материалния закон, което е основание  да се приеме, че  е нали­це касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК, поради което атакува­ното решение на Районния Съд следва да се отмени и вместо него се поста­нови друго, с което се отмени наказател­ното постановле­ние.

По разноските.

С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател се дължат раз­носки за осъществената защита от юрисконсулт за две съдебни инстанции. На основание чл.63 ал.5 ЗАНН(в приложимата и редакция) във  връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл.27е от Наред­ба­та за заплащането на правната помощ на същия следва да бъдат присъдени разноски за юрис­консултско възнаграждение в размер на общо 200 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдебно решение №260000 от 01.09.2020г., постановено по АНД №93/2020г. по описа на Районен Съд – Асеновград, ІV-ти н. състав, с което е пот­вър­дено издаденото от Директор  РИОСВ – Пловдив с адрес гр.Пловдив, бул.”Марица”№122 наказателно постанов­ле­ние/НП/ №С-И-72 от 13.11.2019г., с което на „ВП Брандс Интернешънъл“АД със седалище в гр.Плов­див е наложено на основание чл.69 ал.1 от Закона за опазване на окол­ната среда/ЗООС/ адми­нист­ративно наказание “Текуща санк­ция”, считано от 04.10.2019г. до преустано­вя­ване на замърсяването и констатиране на нови стойности в раз­мер на 13 430, 85 лева за замърсяване на околната среда, както и неспазване не емисионните норми на показателите – въглероден оксид и прах, определени в комплексното разрешително на търговеца за изпускащо устройст­во №3 в обект на дружество­то в село Катуница, обл.Пловдив, КА­ТО ВМЕС­ТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление/НП/ №С-И-72 от 13.11.2019г., с кое­то на „ВП Брандс Интернешънъл“АД със седалище в гр.Плов­див е наложено на основание чл.69 ал.1 от Закона за опазване на окол­ната среда/ЗООС/ адми­нист­ра­тивно наказание “Текуща санк­ция” считано от 04.10.2019г. до преустано­вя­ване на замърсяването и констатиране на нови стойности в раз­мер на 13 430, 85 лева за замърсяване на околната среда, както и неспазване не емисионните норми на показателите – въглероден оксид и прах, определени в комплексното разрешително на търговеца за изпускащо устройст­во №3 в обект на дружест­вото в село Катуница, обл.Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РИОСВ – Пловдив да заплати на „ВП Брандс Интернешънъл“АД със седалище в гр.Плов­див сумата от общо 200/двеста/ лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                 

                                                                                                2.