Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.12.2013г. град Б.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Балчишкият
Районен Съд граждански състав
на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател : ЦОНКО
ИВАНОВ
Членове :
Съдебни заседатели:
секретар М.Е.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело №192 по
описа за 2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по подадена искова молба от Държавата
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез
пълномощник Ж.И.Ж. в качеството на областен управител на област Д. против А.Й.А.
ЕГН:********** *** и С.П.В. ЕГН:********** *** по иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД с цена 3881.78лв., иск по чл.108 ЗС
с цена 3881.78лв. и искове по чл.109 ЗС с цена за всеки 3881.78лв.
Ищеца
твърди, че по
силата на сключен договор № 433/01.08.2008г. за продажба правото на собственост
върху недвижим имот-частна държавна собственост, а именно-земя, с площ от
452кв.м., представляваща ПИ № ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б., община Б., област Д., одобрени със Заповед №300-5-5/04.02.2004г.
на Изпълнителния директор на АГКК, между Е.И.Х.-Областен управител на област Д.,
като продавач и А.Й.А., като купувач, гореописаният имот е собственост на
физическото лице. Счита, визирания по-горе договор за продажба за нищожен, като
сключен в противоречие със закона-основание за нищожност по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Нищожността на договора представлява
засягането му от най-тежък порок, поради което той е напълно негоден да породи
желаните от страните правни последици. Правният ред позволява на правните
субекти свободно да уреждат отношенията си съобразно своята воля, като сключват
разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но не търпи сделки, водещи до
противни на интересите на обществото резултати. Тези интереси са защитени,
освен в различните специални текстове на закона и в общата разпоредба на чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД, според която договорите,
които противоречат на закона, са нищожни. Договор за продажба №
433/01.08.2008г. е сключен на основание Заповед № РД-11-04-28/29.07.2008г., с
която е определен А.Й.А., ЕГН:**********,*********, за купувач на недвижим
имот-частна държавна собственост, а именно-земя, с площ от 452кв.м.,
представляваща ПИ № ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Б., община Б., област Д., одобрени със Заповед №300-5-5/04.02.2004г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Заповед № РД-11-04-28/29.07.2008г. на Областен
управител на област Д. е издадена на основание чл.36 от Закона за
собствеността, чл.44, ал.2 от Закона за държавната собственост, чл.84, чл.85 и
чл.90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.2 от Закона за държавна собственост (към датата на
издаване на горепосочената заповед, а към днешна дата ал.3 на чл.44),
продажбата на земя-частна държавна собственост, на лица, притежаващи
собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от
областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона. В раздел II от Правилника
за прилагане на Закона за държавната собственост е уредена процедурата по
продажба на земя-частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост
върху законно построена сграда върху нея. В чл.84, ал.3 от същия, изрично е
посочено какви документи, следва да са приложени към молбата, а именно:
документ за собственост върху построената сграда или удостоверение за признато
право на строеж в случаите по § 6 от преходните правила на Закона за
собствеността; скица на имота от одобрена кадастрална карта, а в случаите,
когато няма одобрена кадастрална карта-скица от действащия подробен устройствен план за имоти в урбанизирани територии;
удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно
изградена; удостоверение за актуално състояние на юридическото лице;
удостоверение за наследници, ако е необходимо. Процедурата по продажба на
недвижимия имот е започнала със заявление, депозирано в Областна администрация Д.
с вх. № ДС-10-03-2326/23.07.2008г. от А.Й.А. ***, с искане за закупуване на
прилежаща площ от 452кв.м. с ПИ № ****** към сграда-негова собственост с
идентификатор ****** по КК на гр. Б.. Видно от приложенията към заявлението, правото си на
собственост черпи от нотариален акт за собственост № 99, т.V, дело 1426, вх. per.№2575/10.07.2008г., вписан в Служба по
вписванията, гр. Б.. Съгласно горепосочения нотариален акт А.Й.А. е закупил
сградата от Р.С.Г. и В. И. П.-Г.. През 2008г. Р.С.Г. е поискал от Община Б.,
чрез молба-декларация по реда предвиден в ГПК и чл.79 от ЗС, да придобие
собственост по давност на сграда на един етаж, паянтова, жилищна, 14 кв.метра с
идентификатор ПИ №****** по КК на гр. Б., построена в имот ПИ № ****** по КК на
гр. Б. с площ от 452кв.м. Вследствие на извършената административна услуга от
всички органи, имащи правомощия по отношение на прилагането на реда предвиден в
Граждански процесуален кодекс и чл.79 от Закона за собствеността-Община Б.,
Данъчна служба Б., Областна администрация Д. и направената обстоятелствена
проверка, от нотариус е съставен констативен нотариален акт с вх. №
2326/19.06.2008г., акт. № 107, том II, дело № 1253, имотна партида № 13443 на Служба по
вписванията гр.Б., на името на Р.С.Г. за имот-сграда на един етаж, паянтова,
жилищна, 14 кв.метра с идентификатор ПИ № ****** по КК на гр. Б. построена в ПИ
№ ****** по КК на гр. Б. с площ от 452кв.м. Р.С.Г. продава сградата на един
етаж, паянтова, жилищна, 14кв.м. с идентификатор ПИ № ****** по КК на гр. Б. на
А.Й.А.. Сделката е изповядана от нотариус, за която има съставен н. акт №99, т.V, дело 1426, вх. peг.№2575/10.07.2008г., вписан в Служба по
вписванията гр. Б.. При подаване на заявление с вх. №
ДС-10-03-2326/23.07.2008г. от А.Й.А. за закупуване на прилежаща площ към
сграда, същият не е представил документ с който да удостовери, че сграда на
един етаж, паянтова, жилищна, 14кв.метра с идентификатор ПИ № ****** по КК на
гр. Б. построена в имот ПИ №******, е законно изградена, съобразно изискванията
на чл.84, ал.3, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната
собственост. Това представлява нарушение на чл.44, ал.3 от Закона за държавната
собственост, съгласно който от първостепенна важност за прилагането на тази
разпоредба е да е налице „законно построена сграда". С писмо с изх. №
ДС-01-406/26.02.2010г. на Областен управител на област Д., адресирано до Кмета
на община Б. е изискано предоставяне на информация и документи за законността
на гореописаната сграда, съгласно изискванията на чл.84, ал.3, т.3 от
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. В отговор с писмо
с изх. № 09-00-24#1/22.03.2010г. на Кмета на община Б. е констатирано, че не са
открити издавани за имот с №****** разрешения за строеж, актове за узаконяване,
одобрени проекти. За същия няма изработвани и процедирани
ПУП. Тъй като сградата на един етаж, паянтова, жилищна, 14 кв.метра с
идентификатор ПИ № ****** по КК на гр. Б., построена в имот ПИ № ******
притежава белези на незаконно изградена към момента на издаване на Заповед №
РД-11-04-28/29.07.2008г. на Областен управител на област Д., то сключения
Договор за продажба № 433/01.08.2008г. се явява нищожен. С оглед на изложеното
моли след като съдът се убеди в основателността на настоящата претенция, да
прогласи нищожността на договор № 433/01.08.2008г. за продажба правото на
собственост върху недвижим имот-частна държавна собственост, а именно-земя, с
площ от 452кв.м., представляваща ПИ № ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б., община Б., област Д., одобрени със Заповед
№300-5-5/04.02.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, между Е.И.Х. - Областен
управител на област Д., като Продавач и А.Й.А., като Купувач, поради
противоречие със закона. В резултат на извършена разпоредителна сделка, видно
от справка за имот ****** по предварителна партида № 5555 от 01.08.2006г., е
извършена покупко-продажба на процесния имот с
продавач-А.Й.А. и купувач-С.П.В.. Покупко-продажбата е извършена с н. акт №
123, том VIII,
дело 2237,
вх. per. 3831/20.10.2008г.,
вписан в Служба по вписвания, гр.Б.. От справка за поземлен имот с
идентификатор ******, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър -
гр.Д., се установява, че в процесния имот има
изградени две сгради с идентификатори ******.2 и ******.3, с посочен документ
за собственост н. акт № 90, том V, дело 547, вх. per. 1692/07.05.2009г., вписан в
Служба по вписвания, гр. Б.. Прогласяване нищожността на договор
№433/01.08.2008г., връща процесния имот в патримониума на Държавата. Нищожният договор не е
прехвърлил собствеността, и след като ответникът-А.Й.А. не е бил собственик,
той не е могъл да прехвърли права, които не притежава на С.П.В., поради което
последният не владее имота на правно основание. Моли съдът, да признае за
установено по отношение на ответника С.П.В., че недвижим имот - земя, с площ от
452кв.м., представляваща ПИ № ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б., община Б., област Д., одобрени със Заповед
№300-5-5/04.02.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, е собственост на
Държавата, както и да осъди ответника да предаде владението върху имота и да
прекрати действията, нарушаващи правото на собственост, като възстанови
недвижимият имот в състоянието му преди извършеното преустройство, с премахване
на незаконно изградените обекти.
Ответниците А.Й.А. ЕГН:**********
*** и С.П.В. ЕГН:********** ***, в
указания от съда срок подават писмен отговор чрез пълномощника си адв.Ю.О.. Сочат, че предявените искове
са недопустими. Това е така, защото за воденето на всеки иск следва да е налице
правен интерес, което е абсолютна процесуална предпоставка, за която и съдът
следи служебно. Такъв би бил налице, ако ищеца се легитимира като бивш
собственик на процесната земя, предмет на
разпоредителната сделка и последващата такава. Ищецът
никога не е бил и не е собственик на поземлен имот с идентификатор ****** по КК
и КР, одобрени със заповед 300-5-5/04.02.2004год. на ИД на АГКК. Тъй като не е
налице първата и най-важна предпоставка за водене на делото-активна
легитимация, то така предявеният иск е от лице, което не разполага с правото на
иск. Ищецът не е доказал правото си на собственост, макар че с исковата молба е
приложен АДС №3833/24.07.2006год. Съгласно чл.5 ал.3 ЗДС актът за държавна
собственост няма правопораждащо действие, т.е.
отречена му е материалната доказателствена сила.
Ищецът не е представил други доказателства, удостоверяващи правото му на
собственост върху мястото. Недопустим е и искът по чл.109/ЗС. Неговата
недопустимост се предопределя не само от факта, че ищецът не е собственик на процесният недвижим имот и не е бил никога такъв, а и от
наличието на специален законов ред за защита срещу незаконно строителство,
уреден с разпоредбата на чл.224 и следващите от Закона за устройство на
територията. Наличието на тези специални правни способи за защита, изключва
възможността държавата да се ползва от общия иск по чл.109/ЗС, още повече, че
тя няма правен интерес от този иск. Това е така, защото специалния закон дерогира общия закон т.е. липсва абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на исковете по чл.108 и чл.109 от Закона за
собствеността, като са налице правни пречки за това. Преценени по същество
исковете са неоснователени. Това е така, защото продадената от ищеца земя е на основание законно
изградена постройка. Праводателят на първият от тях е
придобил имота не само на основание давностно
владение, но и въз основа на издадени му строителни книжа, който с оглед
отдалечеността на времето е загубил. Вън и независимо от така соченото,
неправилно се третира въпроса за законността, доколкото разпоредбата на
чл.77/ЗС установява способите се придобиване право на собственост, което може
да стане и по оригинерен начин, такъв какъвто праводателят им е установил в своя полза. Неоснователен е
иска по чл.109/ЗС. След като ищеца твърди, че строежите са незаконни реда за
премахване на такива строежи е уреден в ЗТСУ, респ. ЗУТ, така както вече е
посочено по-горе. Правата си страната не може да брани с негаторен
иск. Оспорват всички твърдения в исковата молба - че ищеца е собственик и че
извършената сделка била нищожна, респ. претендираните
от него права на собственост, респ. правото да иска премахване на законно
изградените в мястото сгради. Оспорват твърдението, че не е налице законно
изградена сграда, която е била предпоставката да получат правото за изкупуване
на земята, върху която е построена. Както вече посочват правото на собственост
се установява по различни, установени от закона способи-оригинерен
или деривативен. Законът дава равни права на всеки от
придобивните способи, не прави разграничение между
тях, визирайки ги като законни и незаконни, като не установява различие от това
дали е собственост върху земя или сграда. Изразеното в този аспект разбиране е
очевидно въпрос на неправилно тълкуване на закона. Законностата
на сградата произтича от придобиването й по давност, за което съответно не е
необходимо разрешение за строеж или придружаващи ги документи. Вън и независимо
от това отново сочат, че праводателят им е имал
съответните разрешения, който с времето е изгубил. Доколкото е установено, че
давността е текла още при действието на ЗТСУ/отм./, респ. ППЗТСУ/отм./ то възможността
за узаконяване с оглед разпоредбата на чл.162/ЗТСУ винаги е съществувала. Успешното
провеждане на иск с правно основание чл.108/ЗС, респ. чл.109/ЗС предполага, на
първо място, ищецът да докаже, че е собственик, респ. земята му е принадлежала
към момента на подписване на договор № 433/01.08.2008год. Както е вече посочено
към исковата молба не са представени никакви доказателства, нито пък е поискано
събиране на такива, относими към предмета на
доказване, които пряко или косвено да установяват наличието на сочените
предпоставки. Молят съдът да отхвърли предявените искове,
като им присъди всички направени съдебно-деловодни разноски по водене на делото
в т.ч адвокатско възнаграждение.
Съдът след като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства
приема за установено, че : Районният съд е сезиран с искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени, вкл. при условията на чл.213 от ГПК,
искове от Държавата срещу А.Й.А. *** и С.П.В. ***, както следва:
1.установителен иск
срещу А.Й.А. *** на основание чл.26, ал.1, предл.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожност на договор № 433/01.08.2008г. за покупко-продажба
на държавен поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр.Б.,
находящ се във в.з. ”О.п.”-гр.Б., сключен между
Държавата чрез Областен управител на област Д. като продавач и ответника А.Й.А.
като купувач;
2.ревандикационен
иск на основание чл.108 от ЗС срещу С.П.В. *** за установяване правото на
собственост на Държавата върху описания по-горе поземлен имот и за осъждане на
ответника да предаде на Държавата владението върху имота;
3.негаторни
искове на основание чл.109 от ЗС срещу С.П.В. *** за осъждането му да
преустанови действията, с които пречи на Държавата да упражнява правото си на
собственост върху описания поземлен имот, като премахне незаконно построените в
имота две сгради с идентификатори ******.2 /двуетажна еднофамилна жилищна
сграда/ и ******.3 /гараж/ по кадастралната карта на гр.Б..
От
фактическа страна се установява следното : По установителният
иск. С оспорения договор № 433/01.08.2008г., сключен между Държавата като
продавач и първия ответник като купувач, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДС и
Заповед № РД-11-04-28/29.07.2008г., Областният управител на област Д.
прехвърлил на А. правото на собственост върху недвижим имот-частна държавна
собственост, а именно: поземлен имот с площ 452кв.м., идентификатор ****** по
кадастралната карта на гр.Б., находящ се във в.з. ”О.п.”-гр.Б..
Процедурата по продажбата е започнала по заявление на А. с вх. № ДС-10-03-2326/23.07.2008г.,
към което са били приложени: нотариален акт № 99, том V,
дело № 1426/08г.; скица № 12403/18.07.2008г.; данъчна оценка
№03032441/03.07.2008г. На дата 29.07.2008г. е издадена Заповед № РД-11-04-28 на
Областния управител на област Д., с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗДС и
чл. 84, чл.85 и чл.90 от ППЗДС на А. се продава земя по АДС №3833/24.07.2006г. с
площ от площ 452кв.м., идентификатор ****** по кадастралната карта на гр.Б.. Не
се спори между страните, че след това е извършена
покупко-продажба на процесния имот с продавач-А.Й.А.
и купувач-С.П.В.. Покупко-продажбата е извършена с н. акт № 123, том VIII, дело 2237, вх. per. 3831/20.10.2008г., вписан в
Служба по вписвания, гр.Б.. От представена справка за поземлен имот с
идентификатор ******, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър -
гр.Д., се установява към настоящия момент, че в процесния
имот има изградени две сгради с идентификатори ******.2 и ******.3.
Процесния имот е актуван с АДС/частна/ № 3833
от 24.07.2006г., на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 147, ал. 5 от ППЗДС, вписан по имотна партида №5555 от
01.08.06г. на Служба по вписванията Б.. Имота попада в СО „О.п.-юг“ и съгласно
ОГП на гр.Б. не попада в строителните граници на гр.Б.. СО е одобрено от
Общински съвет гр.Б. на 10.03.2000г. зоната е със строителна забрана наложена
от министъра на РРБ по данни от писмо/л.160/ на арх.Г.-***. От приетата СТЕ се
установява идентичност на имотите описани по АДС 3833/06г., н.а 107/08г.,
н.а.№99/08г. и н.а. №12308г.. Вещото лице сочи, че имота попада в СО „О.п.-юг“
с трайно предназначение на тероторията- урбанизирана територия, без ПУП с одобрен
околовръстен полигон по протокол №8/10.03.2000г. на Общ. Съвет Б.. До
създаването на СО „О.п.-юг“ в изпълнение разпоредбите на §4, ал.2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, земята е била земеделска земя. За тази местност няма изработен и одобрен
план за земеразделяне. По неодобрен план ОНС-Толбухин е раздавал парцели по
действалите ПМС 12/13.04.1971г. и ПМС №11/82г.. По този план са били издавани
визи и строителни разрешения за строеж на сезонни постройки 30кв.м. За
съществувалата едноетажна сграда със застроена площ от 14кв.м. в процесния имот към 01.08.2008г. няма данни за надлежно
издадени строителни книжа.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното по
първия иск : Предявен е иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите с твърдяни нарушения на чл. 44, ал. 2 от ЗДС/сега ал.3/, чл.
84, ал. 3, т.3 от ППЗДС. Налице е интерес от съдебното прогласяване на
недействителността на договора по иск, предявен от едната от страните по него
срещу другата страна. Интересът от установяване със сила на присъдено нещо на
нищожността на един договор не отпада само по причина, че страна по него е
държавата, в каквато насока възразява ответникът. Правният ред позволява на
правните субекти свободно да уреждат отношенията си съобразно своята воля, като
сключват разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но не търпи сделки,
водещи по противни на интересите на обществото резултати. Тези интереси за
защитени, освен в различните специални текстове на закона и в общата разпоредба
на чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, според която договорите, които противоречат
на закона, са нищожни. Под закон по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се разбира
всяко юридически задължително за всички правило за поведение, създадено от
предвиден в закона орган и ред за установяване–както законов, така и подзаконов
нормативен акт, вкл. и в случаите, когато с нормативен акт, с който по силата
на закона, на определен орган, в границите на неговите правомощия и съобразно
нормативни актове от по–висока степен, се възлага да създаде първична уредба на
определен тип отношения. Това основание има предвид не противоречие с
нормативен акт изобщо, а с конкретна правна норма. Противоречието на закона е
изцяло обективно основание–достатъчно е да се констатира несъответствие с
повелителна правна норма или правен принцип. Законосъобразността на сделката се
преценява с оглед съдържанието (редакцията) на закона, който е в сила по време
на нейното сключване. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗДС, в редакцията му от
ДВ, бр. 32/2005г., дава възможност на физическите и юридическите лица да
придобият право на собственост върху държавна земя, частна държавна
собственост, без провеждане на търг, а при условия и по ред, определени с
ППЗДС, при наличието на следните материално правни предпоставки: 1. лицето да
притежава право на собственост на сграда върху държавна земя и 2. сградата да
бъде законно построена. Сградата трябва да е законно построена в имота, предмет
на продажбата. От представените по делото доказателства се установява, че
същата е незаконнно построена в този имот. Следователно,
договорът за продажба е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 2/сега
ал.3/ от ЗДС, която императивно допуска продажба без търг на земя частна
държавна собственост, само на собственик на законно построена сграда, построена
върху нея. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът констатира нищожност на
Заповед № РД-11-04-28/29.07.2008г. на Областния управител на област Д.. С нея,
в нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДС, е наредена продажба на имот частна
държавна собственост на купувач, при пълна липса на условията, визирани в
хипотезата на приложената материална норма. Вярно е, че заповедта като
административен акт формално отговаря на изискванията за форма и е издадена от
компетентния орган, но с нея е наредено извършване на продажба на държавна земя/частна/
при пълна липса на основание за това–порок, който обуславя нищожност, несанируема от сключения въз основа на нея договор.
С оглед
изложените съображения се налага извод, че извършеното разпореждане с процесния имот противоречи на закона по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Договор № 433/01.08.2008г. за продажба на правото на
собственост върху недвижим имот – частна държавна собственост е нищожен като
противоречащ на чл. 44, ал. 2 от ЗДС и не е породил целените правни последици. Следователно,
искът следва да бъде уважен и договорът за продажба прогласен за нищожен поради
противоречие на чл. 44, ал. 2 от ЗДС.
По предявения ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС срещу С.П.В.,
при така установената фактическа обстановка и съобразно предмета на
установяване, съдът приема, че не е установено праводателите
на първия от ответниците да са придобили по давност
правото на собственост върху процесния имот. Към
момента на установяване на фактическата им власт върху процесния
имот, който доколкото е планоснет като самостоятелен
поземлен обект пл.№3082 по неодобрен кадастрален план през 1990г. е бил до
създаването на СО „О.п.-юг“ земеделска земя. По силата на чл. 6(отм.) ЗС, при
липса на данни да е бил собственост на други лица, е бил собственост на
държавата. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, действаща от приемането на
ЗС/1951г./ до изменението на този закон, публ. в ДВ,
бр. 31 от 1990г., до 1990г. не може да се придобиват по давност
имоти-социалистическа собственост, каквито са били всички държавни и общински
имоти, а до 1996г., според редакцията на чл. 86 от ЗС(изм., ДВ, бр. 31 от
1990г., преди изменението с ДВ, бр. 33 от 1996г.) не могат да се придобиват по
давност имоти - държавна или общинска собственост. Действително, след
изменението на ЗС с ДВ, бр. 33 от 19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г.,
забраната за придобиване на имоти-частна общинска собственост, отпадна, но с
оглед разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС, публ.
в ДВ, бр. 46 от 2006г., изм. ДВ, бр. 105 от 2006г., бр. 113 от 2007г. и бр. 109
от 2008г., с която е спряна придобивната давност за
държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006г. до 31.12.2011г. Такова право
би било право на собственост върху земята или право на строеж върху същата,
заета от постройката от 14кв.м.. Разпоредбите относно недвижимите имоти се
прилагат и относно вещните права върху тях-така чл. 111 от ЗС, при което е
възможно да бъде придобито право на строеж върху спорната земя въз основа на давностно владение, каквото е възражението на първия ответник
по отношение праводателите му по сделката. В случая
от съществено значение за титулярството на правото на
собственост върху процесната постройка, респ. правото
на строеж е вещноправния статут на земята, върху
която е построена. В настоящия случай се установява, че дворното място, върху
която същата е изградена е частна държавна собственост. Процесната
сграда, като изградена върху земя-държавна собственост, без да е било учредено
право на строеж на строителя, следва собствеността на земята, върху която е
построена по силата на презумпцията на чл. 92 ЗС. Придобиването по давност на процесната постройка, респ. правото на строеж е недопустимо
предвид изричната законова забрана, изключваща приложението на този способ за
придобиване право на собственост върху вещи публична държавна и общинска
собственост - чл. 86 от ЗС в редакцията му от ДВ бр.33/1996г. във връзка с чл.
85 от ЗС. В този смисъл предявеният ревандикационен
иск, като основателен подлежи на уважаване.
По предявените негаторни искове, ищеца-собственик може да иска
прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Исковете по чл. 109 ЗС са искове за защита на правото на
собственост. Тези искове са средство за правна защита срещу всяко пряко или
косвено неоснователно действие, вредно отражение или създадено състояние, което
пречи за упражняване правото на собственост в пълния му обем и съобразно
предназначението на вещта. Установи се по-горе по делото, че ищцовата страна е изключителен собственик на дворното
място, представляващо поземлен имот с идентификатор ******.
От заключението по СТЕ на вещото лице и писмените доказателства-писмо на кмета
на Община Б. до Областен управител на област Д. от 22.03.2010г., че в
техническия архив на общината не са открити издавани за имот ****** разрешения
за строеж, актове за узаконяване, одобрени проекти води до извода за
незаконност на построеното в имота. Доказателства за законността на постройките
в имота не се представиха и от ответника В.. С изграждането на масивни сгради,
без съответно строително разрешение ответникът В. е накърнил и пречи на ищеца
да упражнява в пълен обем притежаваното право на собственост. Самият факт на
държане, което не се оспорва от страна на ответника В. на спорните постройки с
идентификатор ******.2 и ******.3 в имота на ищеца
нарушава неговото право на собственост. Заемането на чужд имот ограничава
собственика да ползва правата, които има върху него в пълния им обем. При това
в случая дори не е нужно да бъде изследван въпроса в какви направления се
изразява преченето. За липсата на основания ответникът да държи процесните постройки в собственото на ищеца дворно място
бяха изложени съображения по-горе. С оглед на изложеното е видно, че е
осъществен фактическия състав на чл.109 от ЗС и сгради с идентификатор ******.2 и ******.3 подлежат на премахване. При това
предявените искове за премахване на същите е основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца по представен списък по чл.80 от ГПК се
следват разноски в размер на 534.27лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, с
оглед искането на ищеца се следва юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1491,64 лева, изчислено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет в общия размер по
предявените четири иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА
НИЩОЖЕН договор № 433/01.08.2008г. за продажба на правото на собственост върху
недвижим имот-частна държавна собственост, а именно поземлен имот с площ 452кв.
м., представляващ идентификатор ****** по кадастралната карта на гр.Б. одобрена със Заповед №300-5-5/04.02.2004г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се във в.з. ”О.п.”-гр.Б.,
сключен между Държавата, представлявана от Областния управител на Област Д.,
като продавач и А.Й.А. ЕГН:********** ***, като купувач, поради противоречие на
закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. чл. 44,
ал. 2 от ЗДС (в редакцията му от ДВ, бр. 32/2005г.).
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.В. ЕГН:********** ***, че недвижим имот-поземлен
имот с площ от 452кв.м., с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б., община Б., област Д., одобрени със Заповед
№300-5-5/04.02.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК при граници:
02508.4.117; 02508.4.35; 02508.4.41 е собственост на Държавата
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, като
ОСЪЖДА С.П.В. ЕГН:**********
*** да предаде на Държавата представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройство чрез Областния управител на Област Д. владението
върху собствения й недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 452кв.м., с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б., община Б., област Д., одобрени със Заповед
№300-5-5/04.02.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК при граници:
02508.4.117; 02508.4.35; 02508.4.4.1
ОСЪЖДА С.П.В.
ЕГН:********** *** да премахне за своя
сметка, чрез събаряне незаконно построените в имота две сгради с идентификатори
******.2 /двуетажна еднофамилна жилищна сграда/ и ******.3 /гараж/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., община Б.,
област Д., одобрени със Заповед №300-5-5/04.02.2004г. на Изпълнителния директор
на АГКК, като възстанови имота в състоянието му преди извършеното преустройство.
ОСЪЖДА А.Й.А.
ЕГН:********** *** да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, разноски в размер на 267.14лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 372,91 лева.
ОСЪЖДА С.П.В.
ЕГН:********** *** да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, разноски в размер на 267.14лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1118,73 лева.
ОПРЕДЕЛЯ
на ищеца шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на
осн. чл. 115, ал. 2 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Д.кия окръжен съд.
СЪДИЯ: