№ 470
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500789 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба
подадена от „б.н.п.“ С.А, п.ф., чрез "б.н.п.“ С.А. клон България, гр.София, ж.к.“м. 4“, б.п.с.,
сгр.14, чрез юрисконсулт П.П. срещу Решение № 901359/31.05.2021г., постановено по
гражданско дело № 539/2020г. по описа на РС Сандански, в частта, с която е отхвърлен
частично предявения от ищеца установителен иск за горницата над 144,35 лв., до
претендирания размер от 515,53 лв., главница.
В жалбата се излага, че за да отхвърли частично исковата претенция първостепенния съд е
достигнал до неправилния извод, че процесния договор за кредит е недействителен по
смисъла на чл.22 от Закона за потребителския кредит поради несъответствие с нормата на
чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК. Заявено е в жалбата, че не може да бъде споделен извода
на съда за недействителност на процесния договор за кредит поради несъответствие с
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в чл. 20 от процесния договор изрично е
посочено, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит.
Допълнителното допускане неправилно съдът е приел за неясно, тъй като същото е посочено
изрично в т. II на Приложение I на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета съответно са обективирани в т. 3 на Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 ЗПК. Поддържа се, че в приложения като доказателство по делото и неоспорен
от ответника Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта е посочено, че
ГПР е изчислен чрез представителен пример: усвоени 3000.00 лева еднократно и изплатени
12 месечни вноски по 307.89 лева (включително 4 лева месечна такса за обслужване общата
стойност на плащанията ОСП е 3694.68 лева. Излага се в жалбата, че е уточнено, че ГПР за
всеки конкретен договор револвиращ кредит зависи от използването на кредита и
1
кредитната карта и направените от кредитополучателя плащания. Сочи се, че изложеното е в
пряка връзка с характера на револвиращия кредит като разновидност на банковия
контокорентен кредит (познат още като договор за текуща сметка - от итал. del conto
corrente). Същността му се изразява във възстановяване на погасената част веднага или след
определен период, т.е. клиентът има право да ползва нови кредити до определен размер, но
след погасяването на вече отпуснатите. По този начин погасената част от главницата е
достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което този вид кредити се нарича
отворен кредит. Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде
усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са известни нито
датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то и ГПР за всеки
конкретен договор револвиращ кредит зависи от използването на кредита и кредитната
карта и направените от кредитополучателя усвоявания и плащания. На следващо място се
поддържа, че тъй като при револвиращите кредити не е известно какъв ще бъде размерът на
сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане,
както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на
погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният
падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали
кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от
възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване.
Това е и причината за револвиращите кредити да не се изготвя погасителен план, съответно
по отношение на този вид кредити не са приложими изискванията по чл. чл. 11, ал. 1, т. 11 и
т. 12 ЗПК в частта, касаеща погасителния план. Заявено е, че в разпоредбата на чл. 12 ЗПК,
уреждаща задължителното съдържание на договорите, при които кредитът се предоставя
под формата на овърдрафт, логично не е закрепено изискване за наличен погасителен план.
С оглед изложените съображения, се иска да бъде отменено Решение № 901359 от
31.05.2021 г. на Районен съд - Сандански в обжалваната част и да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен изцяло предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу
ЛЮДМ. С. Ф.. Направено е искане в полза на жалбоподателя да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 100.00 лева.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител. Сочи се, че
атакуваният акт е правилен, законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде
потвърден. Излага се, че е неоснователно възражението на въззивния жалбоподател, че е
неправилен извода на съда за недействителност на процесния договор за кредит поради
несъответствие с нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочва се, че съдът правилно е приел,
че в процесния договор за потребителски кредит не е спазено изискването на чл.11, ал.1,
т.10 на ЗПК и договорът не съдържа ГПР по кредита и общата сума дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Поддържа се, че частта от
договора /тарифата/ с посочения размер на ГПР е неясна и неразбираема за потребителя,
като липсва яснота за всички разходи по договора, както и няма разписана методика за
формиране на ГПР. На следващо място се излага в отговора, че са неоснователни
твърденията на жалбоподателя, че по отношение на процесния кредит не са приложими
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК и че по тази причина за този вид кредити не
се изготвя погасителен план. Заявено е, че съдът правилно е приел, че по договора липсва
яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се погасяват с всяка месечна вноска
от длъжника, като неспазването на горепосочените изисквания води до недействителност на
договора съгласно чл.22 от ЗПК, поради което в процесния случай кредитополучателя
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по
кредита, поради което внесените от ЛЮДМ. С. Ф. суми за погасяване на кредита, следва да
се отнесат към погасяване на главницата. С оглед изложеното, се иска да бъде оставена без
уважение депозираната въззивна жалба и да потвърдено постановеното първоинстанционно
решение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателя не изпраща
представител, с писмено становище подадено от пълномощник се поддържа подадената
2
въззивна жалба, като се иска същата да бъде уважена.
Въззиваемият се представлява от назначения му особен представител, който поддържа
подадения писмен отговор, по същество пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка настоящия състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Пред Районен съд гр.Сандански е предявен иск, от настоящия жалбоподател да бъде
признато за установено, че е налице вземане от страна на б.н.п. С.А., П. peг.№ *********,
чрез б.н.п. С.А., клон България към ЛЮДМ. С. Ф. по договор за револвиращ потребителски
кредит, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 1178/2019 г. по описа на Районен съд - Сандански, а именно: 515,53 лева -
главница, 27,32 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
08.03.2019 г. до 11.10.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В исковата молба са изложени твърдения, че при сключване на договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-* на
ответницата Л.Ф. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. Излага се, че ответницата е активирала предоставената й карта № CARD-*
с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв., а съгласно чл. 1 и чл. 14 от Договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя е възниквало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълно погасяване на задължението.
Твърди се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.10.2018 г., когато е било последното плащане по нея, като балансът по същата бил в
размер на минус 752,23 лв., поради което кредиторът е блокирал използването на картата.
Излага се, че преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК са постъпили две плащания
от клиента, на обща стойност 241,46 лв., като същите са погасили в реда : разноски, лихва и
главница, поради което към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
задължението на ответника по кредита е в размер на 515,53 лв., представляващо
използваната главница, като ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 27,32 лв. за периода от 08.03.2019г. до 11.10.2019г.
Посочено е исковата молба, че за събиране на вземането ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1178/2019 г. на РС Сандански, но тъй като
заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на заявителя били дадени
указания да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, поради което е
предявен и настоящия установителен иск. В исковата молба изрично е посочено, че "б.н.п."
С. А., п.ф., действащо чрез "б.н.п." С. А. - клон България, е универсален правоприемник на
"б.н.п." ЕАД.
За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства и
експертиза.
Ответника, чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор, в който е
изложил становище, че искът е неоснователен.
В хода на производството пред РС Сандански са приети писмените доказателства
представени от ищеца, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява
следното от фактическа страна:
"б.н.п." С. А. - клон България, ЕИК *********, е вписано като клон на чуждестранния
търговец "б.н.п." С. А. - Франция, регистриран във Франция. От извлечение от основно
вписване в Търговския и фирмен регистър в гр. П. към 13.03.2018 г. на обстоятелства за
юридическото лице "б.н.п." С. А. (акционерно дружество) със седалище в гр. п.ф., се
установява, че срещу Забележка № 429 от 13.03.2018 г. е вписана операция по
трансгранично сливане с "б.н.п." ЕАД, акционерно дружество по българското
законодателство, считано от 31.01.2018 г. Представена е и изпратена до Търговския
3
регистър при Агенция по вписванията-България на 10.03.2018 г. от страна на Канцеларията
на Търговски съд - П. нотификация за презгранично сливане между "б.н.п." С. А. —
Франция, френско акционерно дружество (приобретател) и "б.н.п." ЕАД, българско
акционерно дружество, в сила от 31.01.2018 г. От електронния портал на ТРРЮЛНЦ при
Агенция по вписванията е видно, че на основание получената нотификация за извършеното
вливане, на 24.04.2018 г. е вписано в регистъра заличаването като търговец на "б.н.п." ЕАД,
вписване № 20180424120223.
По делото е представен документ именован CARD – *, усвояване CREX -* от
12.10.2017г., с който страните по делото са договорили да се извърши усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с горепосочения номер,
при следните параметри – обща цена на стоките 1238,00 лв. за закупуване на бойлер TESY
и пералня SAMSUNG, първоначална вноска 100,00 лв., размер на кредита 1240,42 лв.,
месечна погасителна вноска 120,73, брой погасителни вноски /без вноски платени в
търговския обект 12 броя, обща стойност на плащанията /с първоначалната вноска/ 1548,76
лв., годишен процент на разходите 30,49 %, лихвен процент 26,90 %. Първоначалната
вноска от 100 лв. е изплатена в брой от 100 лв. видно от представена по делото касова
бележка. Посочено е, че е финансирана застраховка сигурност на плащанията с премия
102,42 лв.
В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който общата дължима сума
следва да бъде погасявана на 12 месечни вноски по 120,73 лв., с падежна дата на 1-во число
на месеца за периода от 01.12.2017 г. до 01.11.2018 г.
Договорът е подписан от двете страни.
Представен е и застрахователен сертификат № CREX- * от 12.10.2017 г., подписан от
ответника Л.Ф. и застрахователя "К.Ж., клон България", с ползващо лице "б.н.п." ЕАД, за
застраховка "Закрила на плащанията Плюс" на кредитополучателя по договора за
закупуване на стоки или услуги, като срокът на застраховката е равен на срока на договора
за кредит.
На същата датата 12.10.2017г. между „б.н.п.“ ЕАД - като кредитор, и ЛЮДМ. С. Ф. - като
кредитополучател, е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD - *, по силата на който на кредитополучателя
е отпуснат револвиращ кредит в размер на 1500 лв. като кредитополучателят ще може да
извършва трансакции чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, в
рамките на дневните трансакционни лимити. В договора е посочен ГЛП от 35 % и ГПР от
44. 90 %; уговорено е, че месечните погасителни вноски в минимален размер се правят до 1-
во число на месеца, следващ издаването на извлечение за осъществените трансакции;
годишната лихва се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му; кредиторът може да блокира ползването на картата при неплащане на една
или повече погасителни вноски, като при забава на плащанията кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
По делото не се спори за наличието на облигационното правоотношение между б.н.п."
ЕАД и ответницата. От страна на ответника не е оспорено и реалното предаване на
закупената стока и заплащането на цената й на търговеца, което се установява и от
представената фактура № **********/12.10.2017 г., издадена от "З. М. М. С. " ООД,
подписана от ответника.
Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, който не носи
подписа на кредитополучателя.
Представена е последна покана, адресирана до ответницата Л.Ф., за която липсват
доказателства да е връчена на същата.
По искане на ищеца в първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно-
счетоводна експертиза, извършена след справка в счетоводството на ищеца и месечните
извлечения по кредитната карта. От изготвеното заключение се установява, че кредит CARD
– * е усвоен на 12.10.2017г. със стойността на закупените стоки от предоставения кредитен
лимит в размер на 1500 лв. на ответницата Ф.. Размерът на задълженията на
4
кредитополучателя към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по първи вариант на експертизата, който се възприема от съда са в следните
размери: 515,00 лв.главница и 29,21 лв. лихва за забава в периода от 05.04.2019г. до
25.10.2019г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, компетентно и обосновано.
РС Сандански е приел, че между страните по делото е сключен на 12.10.2017г. договор
CARD – * за кредит за покупка на стоки и услуги, при сключването на който договор
кредитополучателя ответник е дал съгласието си да му бъде отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD – * в размер на 1500 лв. Съдът
е приел, че в този договор са инкорпорирани два вида кредитни правоотношения, които по
своята същност представляват два отделни договора, като вземането на ищеца по делото
произтича от втория договор, поради което е разгледал само това правоотношение. РС
Сандански е извършил служебна проверка на процесния потребителски договор, като е
приел, че същия не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като клаузата
на чл.20 от договора е неясна и неразбираема за потребителя, като липсва яснота досежно
всички разходи, които са пряко свързани с кредитното правоотношение, както и липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР по кредита съгласно приложение 1 към ЗПР.
Първоинстанционния съд е посочил, че са нарушени и разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и
т.12 от ЗПК, тъй като липсва яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се
погасяват с дължимата вноска, поради което договора е недействителен съгласно чл.22 от
ЗПК, поради което ответницата дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и
другите разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/. С оглед на това и след като внесените от
ответницата суми за погасяване на кредита са отнесени към погасяване на главницата, е
установена дължимостта единствено на главница в размер на 144,35 лв., като над този
размер до предявения иска за главница е отхвърлен. РС е отхвърлил и иска за мораторна,
тъй като е приел, че до ответницата не е достигнала покана за заплащане на задължението по
безсрочния договор преди връчване на съобщението по чл.131 от ГПК на особения
представител на ответника, поради което същата не е била в забава за заплащане на
задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от РС Сандански
решение за правилно по съображения различни от изложените от съда.
Във въззивната жалба, въззивника е изложил доводи, че процесния договор отговаря на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, в чийто режим попада
облигационното правоотношение между страните.
В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12, 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Въззивият съд намира, че в конкретния случай са налице
нарушения на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещи до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
В конкретния случай, формата на процесния договор е спазена, но същият не е съставен по
ясен и разбираем начин. Предвид твърденията на ищеца и изявленията му във въззивната
жалба, настоящият съд намира, че сключените на 12.10.2017 г. между страните Договор за
кредит CREX-* и Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит издаване и
ползване на кредитна карта CARD*, макар и писмено оформени като два отделни договора,
всъщност обективират едно облигационно правоотношение между страните, тъй като в
5
самия договор за стоков кредит страните са договорили да се извърши усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит, т. е. с револвиращия
кредит се финансира закупуваната от ответника стока. При това положение, следва да се
приеме, че размерът на отпуснатия кредит по първия договор - 1238 лв. е включена в сумата
по револвиращия кредит от 1500 лв., която всъщност е ползвана от кредитополучателя за
покупката на стоките от отпуснатия кредитен лимит. В тази връзка, въззивният съд намира,
че обективирането на едно облигационно правоотношение в два отделни договора, в които
са посочени различни параметри на задължението на кредитополучателя, създава неяснота и
неразбираемост за длъжника коя точно сума е задължен да погаси и при какви условия. Ето
защо, БОС намира, че в случая не е спазено изискването за яснота и разбираемост по
смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.
22 ЗПК.
Горните съображения обосновават извод и за нарушение на императивното изискване на
чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото не става ясно при условията на кой от
двата договора ще бъде издължаван кредита и при приложението на кой от уговорения
процент на ГПР. В тази връзка, следва да се има предвид, и че застрахователната премия е
разход пряко свързан с кредита и следва да бъде включен в ГПР, като видно от договора за
кредит, застраховката "Сигурност на плащанията" е включена във финансираните стоки и
услуги, а премията от 102,42 лв. в стойността на кредита. При това положение и при липсата
на други данни, съдът намира, че същата съставлява пряк разход по кредита, поради което
следва да бъде включена в ГПР, което в случая не се установява да е направено с оглед
различните параметри на договора за стоков кредит и на договора за револвиращ кредит,
като по този начин се постига заобикаляне на изискването за максималния размер на ГПР
определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.
22 ЗПК.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че договорът за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради
което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и се дължи само чистата стойност на
кредита, съгласно чл. 23 ЗПК, но не се дължи лихва и други разходи по кредита. Съдът
намира, че правилно първоинстанционният съд е съобразил, че ответницата е усвоила от
предоставения й кредит сумата от 1238 лв. за покупки на стоки, както и съобразно
заключението на вещото лице е извършила плащания по кредита в размер на 1093,65 лв.,
поради което оставащата дължима сума от нея за главница е в размер на 144,35 лв.
Предвид на изложеното по-горе обжалваният акт, с който предявеният установителен иск
за главница над размера на сумата от 144,35 лв. до предявения размер от 515,53 лв. е
отхвърлен, следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат доколкото такива не
са сторени пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 901359/31.05.2021г.,
постановено по гр.д. № 539/2020г., по описа на Районен съд – Сандански в обжалваната му
отхвърлителна част по отношение на главницата по договора.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7