МОТИВИ
към присъда № 43/04.10.2019 г. по н.о.х.д. № 468
по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
На 05.04.2019 г. Районна
прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 177/2018 г. по описа на Второ РУ на
МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа
инстанция срещу С.О.Г. ***, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо
по чл. 183, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че С.О.Г. в периода от
месец юли 2017 г. до месец януари 2019 г. включително, в с. ***, обл. Добрич,
след като е бил осъден с влязло в сила на 14.03.2017 г. определение № 393 от
06.03.2017 г. по гр. дело № 3149/2016г. по описа на Районен съд – Добрич да
издържа свой низходящ - детето си В.С. О. с ЕГН **********, родена на *** г. с
месечна издръжка в размер на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, съзнателно не е
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
– 19 /деветнадесет/ месечни вноски, като общия размер на задължението възлиза
на 2660.00 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ лева.
Преди започване
на разпоредителното заседание, пострадалата Т.Ю.С., в качеството на майка и
законен представител на В.С. О., заявява, че желае да се конституира в
качеството на частен обвинител в процеса.
В
разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд – Добрич; Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото по
реда на глава 27 от НПК;
Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича
резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по
делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или на
други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия С.О.Г. и не се налага
събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК,
съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното
заседание.
Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалата
е предявена своевременно и на основание чл. 76 и сл. от НПК, конституира Т.Ю.С.,
в качеството на майка и законен представител на малолетната В.С. О. в
качеството на частен обвинител в процеса.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на
основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на
страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение и частният
обвинител заявяват, че не възразяват производството да протече по реда на Глава
27 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и
с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК,
докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на Добричка районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно доказано, като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказание пробация, със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една
година и шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца и
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” – 100 часа в рамките на една година.
Частния обвинител по пренията заявява: „На мен
наказанията не ми вършат работа, аз просто си искам паричките за детенцето ми,
което не съм си го правила сама. Не може да се грижи само за едното си дете”
/цитат/.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане
на наказание пробация с първите две пробационни мерки за срок от осем месеца.
По пренията подсъдимият Г. заявява, че поддържа
казаното от защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият Г. заявява:
„Нека наказанието да е пробация” /цитат/.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От
неустановен по делото момент до м. март 2014 г. подсъдимият С.О.Г. и Т.Ю.С.
живеели на семейни начала без сключен граждански брак. От съвместното им
съжителство, на 25.01.2013 г. се родило детето В.С. О., за чийто баща по
произход в удостоверението за раждане бил посочен подсъдимият С.Г.. През м.
март 2014 г. настъпила фактическа раздяла между родителите, като детето
останало да живее при майка си Т.С.. През 2016 г. по молба на подс. Г. било
образувано гр. дело № 3149/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич с правно
основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс – за местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката
му. В хода на производството подс. Г. и Т.С. постигнали спогодба по смисъла на
чл. 127, ал. 2 от СК, която била одобрена с протоколно определение № 393 от
06.03.2017 г., влязло в сила на 14.03.2017 г. Съгласно одобрената спогодба,
родителските права върху В.С. О. с ЕГН ********** били предоставени за упражняване
на майката – частния обвинител Т.С., местоживеенето на детето било определено
да бъде в дома на майка му, находящ се в с. ****, общ. Добричка, а бащата –
подсъдимият С.Г. бил осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка и
законен представител ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. за периода от
28.09.2015 г. до 28.09.2016 г., и в размер на 140 лв., считано от 28.09.2016 г.
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
След
влизане в сила на горепосочения съдебен акт, подсъдимият Г. изплатил на Т.С.
чрез парични преводи сумата от 560 лв., представляваща дължима издръжка за 4
месеца - на два пъти изплатил сумата от 280 лв.
С оглед неизплащане
на дължимата издръжка, на 11.05.2018 г., Т.Ю.С. депозирала в Районна
прокуратура – Добрич жалба, въз основа на която след извършена предварителна
проверка било образувано и досъдебно производство.
За
периода от м. юли 2017 г. до м. януари 2019 г. включително, подс. С.Г. останал
неиздължен към Т.С., в качеството на майка и законен представител на
малолетната В.С. О. със сумата от 2660.00 /две хиляди шестстотин и шестдесет/ лева,
представляваща размера на 19 /деветнадесет/ месечни вноски.
До приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, подс. С.Г. не е погасил задълженията
си.
Съобразно
представените по делото доказателства, подсъдимият С.Г. не притежава недвижими
имоти и земеделски земи, не е бил регистриран като частен земеделски стопанин или
арендатор на земеделска земя, не е бил подпомаган от Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Добрич и не е бил регистриран като безработен и търсещ работа
в Дирекция „Бюро по труда” гр. Добрич и филиалите. От изготвената от сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич справка се установява, че на името на С.О.Г.
няма регистрирани пътни превозни средства. Видно от приложената по делото
справка, изготвена от ТД на НАП Варна, офис Добрич липсват данни за подадени
уведомления за сключени трудови договори със С.О.Г., като липсват и данни за
платени осигуровки по смисъла на КСО и ЗЗО.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за предупреждение; Препис от
удостоверение за раждане на Ванеса О.; Препис от разписка на Уестърн
Юниън; Препис от разписка за запис; Протокол за разпит на обвиняем; Справка за
съдимост № 2267/2018 г.; Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;
Характеристични данни за лице; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Протокол за разпит на свидетеля С.; Препис от протокол по гр.д. № 3149/2016 г. на Районен
съд – Добрич; Справка от ОС „Земеделие“; Справка от Агенция по вписванията;
Справка от Агенция по заетостта; Справка от ТД НАП; Препис извлечение от акт за смърт; Препис от удостоверение за раждане на Симона О.;
Преписи от пощенски разписки за паричен запис и Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият С.О.Г. от обективна и
субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 183, ал. 1
от НК, тъй като в периода от месец юли 2017 г. до
месец януари 2019 г. включително, в ***, обл. Добрич, след като е бил осъден с
влязло в сила на 14.03.2017 г. определение № 393 от 06.03.2017 г. по гр. дело №
3149/2016г. по описа на Районен съд – Добрич да издържа свой низходящ - детето
си В.С. О. с ЕГН **********, родена на *** г. с месечна издръжка в размер на
140.00 /сто и четиридесет/ лева, съзнателно не е изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – 19 /деветнадесет/ месечни
вноски, като общия размер на задължението възлиза на 2660.00 /две хиляди
шестстотин и шестдесет/ лева.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведените престъпни състави.
От обективна страна
изпълнителното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК се изразява в неизпълнение на
задължение за даване на издръжка, установено с влязло в сила съдебно решение, в
размер на повече от две месечни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК, издръжка се дължи от родителя независимо дали същият е работоспособен и
дали може да се издържа от имуществото си. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че подс. Г. не е изпълнил
задължението си спрямо своя низходящ – детето си В.С. О. в размер на повече от
две месечни вноски, а именно – 19 /деветнадесет/
месечни вноски, като общия размер на задължението възлиза на 2660.00 /две
хиляди шестстотин и шестдесет/ лева.
От субективна страна съдът намира,
че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието
следва да се търсят в ниската правна култура на подсъдимия и пълната му
дезинтересираност от съдбата на неговия низходящ.
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние и данните за личността му и установи следните
обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимия:
С.О.Г. е роден на ***
***, ****, ****, ЕГН **********.
Деянието е извършено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, липса
на образувани други наказателни производства, много добри характеристични данни
по местоживеене, тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия,
както и проявеното критично отношение към извършеното.
Провеждането
на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че Г.
съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете големия брой месечни вноски
дължима издръжка – 19 /деветнадесет/.
Относно
вида и размера на наказанието:
Процесът
на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески
процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи
/с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54
от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност,
индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се
прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече
на целите на наказанието.
Предвидените
наказания за извършеното от подсъдимия С.О.Г. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК са лишаване от свобода до една година или пробация.
В
нормата на чл. 183, ал. 1 от НК законодателят
е предвидил две алтернативни наказания, за да се даде възможност на съда да
наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените наказания, което
най-добре би го поправило и превъзпитало и което би съдействало да се постигнат
целите на наказанието. В настоящия случай отчитайки ниската степен на
обществена опасност на дееца, съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция
биха се постигнали с налагане на по-лекото от предвидените алтернативни наказания,
а именно – наказанието пробация.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване
на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Нормата на чл. 58а, ал. 5 от НК изрично изключва посочената в ал. 1 техника на
индивидуализиране на санкцията за наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 2 – т. 11,
към които по силата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК принадлежи наказанието
пробация. С други думи – правилата по ал. 1 – 4 се прилагат единствено и само
за наказанията доживотен затвор, лишаване от свобода и доживотен затвор без
замяна.
При
определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът,
съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се
ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи
от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на
най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на
най-тежкото алтернативно предвидено наказание. Ето защо, в зависимост от
конкретната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК и съотношението между тях
е възможно при значителен превес на смекчаващите обстоятелства да се наложи минимално
предвидения размер на наказанието по най-леката алтернативна санкция, ако то е
най-подходящо за дееца, с оглед целите по чл. 36 от НК.
В
настоящия случай съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което съдът не би могъл да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК, т.е. да замени наказанието
пробация с глоба от сто до петстотин лева, като следва да определи вида и
продължителността на пробационните мерки, съобразно чл. 54 от НК.
С
оглед личността на подсъдимия, съдът определи наказание пробация в следната
съвкупност от пробационни мерки:
- Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично.
- Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът намира, че така определеното
наказание пробация, в тази съвкупност и с тази продължителност на пробационните
мерки ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо
Димитров/
Мотивите към присъдата са изготвени на
21.10.2019 г.