Р Е Ш Е Н И Е
№ 596, 18.05.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански
състав
на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня
Георгиева
секретар : Петя Цонкова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 391 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на И.Д.И. против Решение №
24/03.01.2020г., пост. по гр.д.№11532/2019, ПРС, с което е отхвърлен, предявения
от И.Д.И. против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружеството следните суми: 1350,90 лв. – главница, представляваща
неплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. –
30.04.2010 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „**** и 108,71 лв. – мораторна
лихва за периода 01.09.2009 г. – 30.04.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 21138/2010 г. на ПдРС, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят И. е останал
недоволен от постановеното решение и го обжалва изцяло. Развива съображения за неправилност
на решението, свързани с неправилно прилагане на давностните срокове в изпълнителния
процес и неправилно приложение на задължителната съдебна практика на ВКС,
обективирана в ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС, както и на ППВС№3/1980. Моли
съда да отмени същото и да постанови ново, с което уважи предявения иск. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба като поддържа правилност и законосъобразност
на постановеното решение. Развива съображения,
че съдът правилно е приложил нормативната уредба и утвърдената съдебна практика,
като излага и собствени съображения в насока, че в конкретния случай
давностните срокове са прекъсвани с действия на взискателя по изпълнителното
дело през целия период на неговата висящност. Моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното
съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията
между топлофикационното дружество и абоната, че сумите по изпълнителен лист, издаден в заповедно
производство по ч.гр.д.№ 21138/10, ПРС, не
се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност. Поддържа, че
последното изпълнително действие е извършено на 21.10.2011г.- запор на банкови
сметки в Прокредит Банк АД. На 28.09.2016г. е направено искане за проучване на
имуществото на длъжника и насочване на изпълнението с всички предвидени
способи. На 02.10.2017г. е постъпила молба за запор на банкови сметки, а на
27.02.2018г.- молба за насрочване на опис на движими вещи. Претендира се погасителната
давност да е започнала да тече от 21.10.2011г. и при приложение на кратката 3
год. давност, доколкото се касае за периодични вземания, същата е изтекла до
21.10.2014г. Поради това ищецът счита, че задълженията му като потребител на
топлинна енергия, съдебно признати в посоченото дело, са погасени по давност и
моли този факт да бъде установен със сила на пресъдено нещо.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че не е налице погасяване на вземането по
давност, като е отчел предприемането от страна на взискателя по изпълнителното
дело на множество действия, с които е прекъснал погасителната давност.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното копие на
изп.д.№ 20178240405132 по описа на ЧСИ К. Павлов /образувано от изп.д.№20118270400253,
след приемане на архива на ЧСИ В. Апостолов/, че същото е образувано през
2011г. въз основа на молба на ЕВН Топлофикация ЕАД и представен изпълнителен
лист за събиране на вземания от длъжника И.И. за
заплащане на доставена топлинна енергия.
С разпореждане без дата от ЧСИ Апостолов е наложен запор върху МПС на
длъжника, като запорното съобщение до ОД на МВР е от 26.04.2011г. С
разпореждане / отново без дата и подпис/ ЧСИ Апостолов е наложил запор върху
банкови сметки на дължника И. във всички търговски банки. Запорното съобщение
до Про кредит банк АД е от дата 21.10.2011г. Взискателят ЕВН Топлофикация ЕАД е
поискал изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими
вещи с молба от 09.07.2013г. Изпълнителни действия не са предприети от страна
на съдебния изпълнител. С нова молба от 24.02.2015г. взискателят е поискал
пристъпване на изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и
движими вещи. Отново не са предприети изпълнителни действия. С нова молба от
28.09.2016г. отново е поискано насочване на изпълнение върху недвижимите имоти
и движимите вещи на длъжника. На 02.10.2017г. взискателят е подал молба до ЧСИ
за имуществено проучване и за налагане на запор на банкови сметки и сейфове. С
разпореждане от 27.02.2018г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на
длъжника на 21.03.2018г. С ново разпореждане от 02.03.2018г. е насрочен нов
опис на движими вещи за 29.03.2018г. Опис не е извършен. С молба от
12.11.2018г. взискателят е поискал запор върху банкови сметки на длъжника., а
ако не се открият такива или няма достатъчно наличност – да се пристъпи към
опис на движими вещи. Изпълнителни действия не са извършвани. С молба от
02.08.2019г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника. С нова молба от 26.08.2019г. взискателят е поискал извършване на
всички предвидени в ГПК изпълнителни способи – налагане на запор върху банкови
сметки, върху трудовото възнаграждение, опис, запор и публична продан на
движими вещи и МПС и налагане на възбрана, опис и публична продан на недвижими
имоти на длъжника. Изпълнителни действие на се извършвани.
Основният спор между
страните е започнала ли е да тече погасителна давност за вземането по
посоченото изпълнително дело и ако да – от кой момент, както и дали искането за
насочване на изпълнението по даден способ, но без реалното му прилагане,
прекъсва давността. Съдът намира за
ненужно да коментира, че в случая се прилага кратката три годишна давност, т.к.
по този въпрос има постановена задължителна практика както по чл.290 от ГПК,
така и ТР №3/2011 ОСГК, съгласно която този вид задължения / за доставена и
консумирана топлинна енергия/ са повтарящи се такива и се погасяват в три
годишен срок.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г.
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а по време на
висящността на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като
е прието, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността
се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Според новите
разяснения, по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - като такива действия са
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис
на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение
и др. Отмяната на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата,
на която е прието противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК,
а именно от 26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в свои решения -
Р№ 51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр.
д. № 2382/2017 г., ІV г.о..
Въз основа на посоченото за
периода на висящността на изпълнителното производство и до приемане на
ТР№2/2015, ВКС погасителна давност по отношение на вземането не е текла. Тук се
поставя въпросът дали изпълнителното
производство не е било перемирано с изтичане на двугодишен срок по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, от която дата би могло да започне да тече давностен срок за
погасяване на вземането. Макар и този въпрос да не е бил обект на твърдения в
исковата молба, а се развива едва във въззивната жалба, съдът дължи
произнасяне, т.к. е категорично становището, че перемпцията настъпва
автоматично , по силата на закона, поради което и съдът служебно би следвало да
съобрази дали изпълнителното производство е прекратено и от кой момент.
От неоспорените от страните
писмени доказателства по делото се установява, че за периода от образуване на
изпълнителното производство до момента не е налице период по-дълъг от две
години, през който взискателят да е
бездействал и да не е предприел изпълнителни
действия. Напротив, установява се, че той е сезирал многократно съдебния изпълнител
с искане за предприемане на такива, като между нито една от молбите му не налице
период по -дълъг от 2 години, водещ до прекратяване на производството по реда
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Всяка от молбите е прекъсвала срока, необходим да
изтече, за прекратяване на изпълнителното производство, като не е необходимо предприемането
на действия от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ. Този
извод следва и от разпоредба на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно който за да
се прекрати изпълнителното производство е необходимо „взискателят да не поиска
извършване на изпълнителни действия…“, т.е. за да предотврати прекратяване на
изпълнителния процес е необходимо взискателят да не бездейства, да не инициира
предприемане на изпълнителни действия, като е без значение дали същите са
резултатни.
При това положение не може
да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона с
изтичане на 2 год. от наложения на 21.10. 2011г. запор, като след този момент
да е започнала да тече и погасителна давност за вземането.
С оглед вече направената
фактическа констатация за подаването на
множество молби за насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, с
посочване на конкретни изпълнителни способи, не може да се приеме и че
след 26.06.2015 г../ когато е
постановено ТР№2/2015, ОСГТК, ВКС/ е изтекъл и давностен срок за погасяване на
самото вземане. Няма нито един период, продължил повече от три години, за да се
приеме противното. В този смисъл подаването на молби от взискателя за
предприемане на конкретни изпълнителни действия прекъсват давността. Довод в
тази насока е семантичното тълкуване на нормата на чл. 116 б "в" от ЗЗД,
в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия,
а не извършване. В цитираното ТР № 2/2015 г.,ОСГТК, ВКС се приема, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи. Посочено е и че нередовна молбата за изпълнение,
в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) не
прекъсва давността, т.к. същата подлежи на връщане. По аргумент на противното –
редовната молба за предприемане на изпълнителни действия, която съдържа
посочване на изпълнителен способ прекъсва давността.
Предвид изложените съображения,
настоящата инстанция намира, че предявеният иск за установяване на погасяване
на вземането на въззиваемото дружество по давност се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционният съд, като постановеното при същата
фактическа обстановка и правни изводи се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/03.01.2020г., пост. по гр.д.№11532/2019, ПРС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :