№ 112
гр. гр. Добрич, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500137 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№3582/13.11.2024г. от М. К. Г. – П. с ЕГН **********, чрез
упълномощения адвокат В. С., срещу решение №125/28.10.2024г. по гр.д.
№183/2023г.на РС-Каварна, в частите , в които, при участието на трето лице –
помагач "Техем Сървисис" ЕООД, на страната на ищеца, се признава за
установено, че тя дължи на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 217,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020
г. - 16.08.2022 г. върху главницата от 1209,59лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м. 04.2021г., и сумата
от 6,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. -
16.08.2022 г.върху главницата от 33,13лева, представляваща стойност за
дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 73/2023 г. по описа на
КРС.
Оплакванията са за незаконосъобразно, в противоречие с действащаа
нормативна уредба и константната съдебна практика, изведен от съда
решаващ извод за дължима мораторната лихва върху главницата за стойността
1
на потребена топлинна енергия и мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение. При анализ на норми, които счита за уреждат
отношенията между страните, извежда извод , че денят за изпълнение на
задълженията не е определени, че дължи обезщетение за забава изпълнението
на двете задължения от поканата да изпълни, каквато ищецът не твърдял и не
доказал да е изпратил. Иска отмяна на решението в обжалваните части и
отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението на районния
съд с присъждане на разноски, което решение намира за правилно, съобразено
с нормите, уреждащи процесното правоотношение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
07.11.2024г., когато решението е връчено на обжалващата страна, и край
21.11.2024г., чрез изпращането и по ел.път на 13.11.2024г., от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
и чл.261 от ГПК/след проведена процедура за отстраняване на нередовности и
е допустима
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№183/2023г. на РС-Каварна е образувано по искова молба вх.
№1444/05.05.2023г. от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Ястребец“№23Б, с която
срещу М. К. Г.-П. с ЕГН ********** от гр.С., са предявени положителни
установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК за установяване
съществуването на парични вземания на ищеца както следва: за 1209,59 лева.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. - м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до
изплащане на вземането; за сумата 217,54 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода 15.09.2020 г. -16.08.2022 г. върху главницата от
1209.59 лева; за сумата от 33,13 лева за дялово разпределение за периода
2
м.07.2019 г. -м.04.2021 г.,ведно със законната лихва считано от 29.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; за сумата 6,51 лева лихва за периода
31.08.2019 г. - 16.08.2022 г. върху главницата от 33,13 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№30/20.02.2023г. по ч. гр. дело № 73/2023 г. по описа на КРС.
Правната квалификация на предявените искове като такава по чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изхожда от
изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от
установителните искове и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане за цена на доставена
и потребена топлинна енергия, цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и обезщетение за вреди от забава в
плащането на същите, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК . Установителните искови претенции са допустими. Заявени са в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установителните претенции са изцяло уважени от районния съд.
Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за главните парични вземания от
1209,59 лева, стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019
г. - м. 04.2021 г. и от 33,13 лева стойност за дялово разпределение за периода
м.07.2019 г. -м.04.2021 г., не е обжалвано. Следователно въпросът за
съществуването на главния дълг понастоящем е решен с
първоинстанционното решение в необжалваната му част. От своя страна
основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Основният спорен въпрос в
първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното производство
3
с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е свързан с
моментът на забавата за погасяване на главния дълг. Касае се за облигационни
отношения по доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя, възникнали при публично известни
общи условия, и моментът на забавата се определя съобразно уговореното от
страните и приложимите правни норми. Ответницата е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на § 1,
т. 2а ДР на ЗЕ, и е длъжна да заплащат цената на доставяната в имота и
топлинна енергия. С първоинстанционното решение в необжалваната му част
е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1209,59
лв, представляващо стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. - м. 04.2021 г. Това задължение е със срок за изпълнение. Срокът е
определен с приложимите в случая Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в
гр.София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. Така според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45
- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. За да може обаче клиента да изпълни
задължението си за плащане на цената на потребеното количество топлинна
енергия е необходимо „Топлофикация София“ЕАД да окаже необходимото
съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД, като предостави информация относно
дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.32, ал.3 от Общите
условия, с която определя по размер задължението, с оглед на което и следва
да се приеме, че 45-дневния срок тече от издаване на фактурата за съответния
отчетен период. С изтичане на срока за плащане на задълженията по общите
фактури, определен в приложимите Общи условия от 2016 г. /чл.33, ал. 2/, и с
оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
потребителят изпада в забава и съответно дължи обезщетение по чл. 86 от
ЗЗД. В този смисъл потребителят на топлинна енергия дължи лихва за забава
само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период и за времето
след 45-дневния срок от издаването на фактурата за съответния отчетен
4
период , обезщетение в размер на законната лихва за период с каквато начална
дата и се претендира в случая. В случая 45 – дневният срок за плащане на
задълженията по общата фактура с №**********/31.07.2020 г. е изтекъл на
14.09.2020 г., респ. за плащането на задължението по нея ответницата е
изпаднала в забава на 15.09.2020 г. За плащането на задължението по общата
фактура с №**********/31.07.2021 г. 45 – дневният срок е изтекъл на
14.09.2021 г., респ. за плащането на задължението по нея ответницата е
изпаднала в забава на 15.09.2021 г. Следователно за периода 15.09.2020 г. -
16.08.2022 г., крайната дата на който предхожда подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК на 29.08.2022г. /с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК се установява
съществуването на вземането към датата на депозиране на заявлението/,
ответницата дължи обезщетението за забава в плащането на стойност на
топлинната енергия за периода м.05.2019 г. - м. 04.2021 г. . Във въззивната
жалба не се съдържат възражения по повод размера на мораторната лихва за
процесния период 15.09.2020 г. -16.08.2022 г., определен от районния съд въз
основа на заключението на привлеченото вещо лице, поради което въззивният
съд не дължи на проверка за размера и приема, че възлиза на изчислената
сума от 217.54 лева.
Предвид изложеното, установителният иск по чл.422,ал.1,вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата от 217.54 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. -16.08.2022 г., начислена върху
главницата от 1209,59 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м. 04.2021 г. е основателен и
правилно уважен. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.
С първоинстанционното решение в необжалваната му част е признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 33,13 лева за дялово
разпределение за периода м.07.2019 г. -м.04.2021 г. По отношение на
вземанията за услугата дялово разпределение в Общи условия от 2016г. не е
предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска
изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, но длъжникът изпада в забава след
покана/чл.84, ал.1 от ЗЗД/.По делото не се твърди нито са налице
доказателства до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.08.2022г.
/тъй като с иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК се установява съществуването на
вземането към датата на депозиране на заявлението/ ответницата да е била
поканена от ищеца да изпълни задължението от 33,13 лева за дялово
5
разпределение. Следователно преди предявяване на заявлението по чл.410 от
ГПК ответницата не е изпаднала в забава и не дължи на ищеца обезщетение за
забавено изпълнение на главното задължение за дялово разпределение,
изчислено в размер на законната лихва върху него за периода 31.08.2019 г. -
16.08.2022 г. и възлизащо на сумата 6,51 лева. Обжалваното
първоинстанционно решение в тази част следва да се отмени и да се
постанови решение, с което исковата претенция в същата част да се отхвърли.
С оглед този резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от
страните има право на съразмерна част от съдебно – деловодните си разноски.
С първоинстанционното решение, уважаващо изцяло предявените искове,
ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 1552.25 лева разноски за
исковото производство и сумата от 129.34 лева разноски за заповедното
производство, несъгласие с вида и размера на които разноски не е било
заявено по реда на чл.248 от ГПК. Като съобрази частично изгодния за ищеца
резултат, съотношението между уважената и отхвърлената част от исковете,
при прилагане на чл.78 ал.1 от ГПК, въззивната инстанция приема, че
решението в частта на разноските за исковото производство следва да се
отмени за горницата над 1545.36 лева, а в частта на разноските за заповедното
производство за горницата над 128.76лева. За защитата във въззивното
производство от юрисконсулт, на ищецът заел позицията на въззиваема
страна, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение от 50лева. На ответницата, с оглед
постигнатия от нея резултат/уважаване на жалбата и само в частта по иска за
сумата от 6.51 лв /следва да се присъди платената от нея държавна такса от 25
лева за обжалване на решението в частта по иска за сумата от 6.51 лв. Във
всяка инстанция на ответницата е оказвана безплатна адвокатска помощ по
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и на осн.чл.38 ал.2 от ЗА . Ищецът следва да бъде осъден
да заплати на адвокатите, оказали защита в исковото производство
възнаграждение, определено от съда в размер на по 3.00лева при отчитане
като ориентир минимално дължимото по чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа –в случая защита и
съдействие по дело с интерес 1466.77лева, съотношението между уважената и
отхвърлената част/при защитим интерес от 1466.77лева, отхвърлената част е
за 6.51лева/ , вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, обема
на процесуалните действия, липсата на явяване в открито съдебно заседание,
6
значимостта на защитата за интересите на представлявания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №125/28.10.2024г. по гр.д.№183/2023г.на РС-Каварна
в частта, в която е признато за установено съществуването на вземането на
„Топлофикация София“ЕАД – гр.София от М. К. Г.-П. с ЕГН **********
гр.С., за сумата 6.51 лева, съставляваща лихва за периода 31.08.2019 г. -
16.08.2022 г. върху главницата от 33,13 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ЕАД – гр.София,
ул.“Ястребец“№23Б, срещу М. К. Г.-П. с ЕГН ********** гр.С., иск за
установяване съществуването на вземането на ищеца от ответницата за сумата
6.51 лева, съставляваща лихва за периода 31.08.2019 г. - 16.08.2022 г. върху
главницата от 33,13 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №30/20.02.2023г. по ч. гр. дело №
73/2023 г. по описа на КРС.
ОТМЕНЯ решение №125/28.10.2024г. по гр.д.№183/2023г.на РС-
Каварна в частта за присъдените на „Топлофикация София“ЕАД разноски за
исковото производство за горницата над 1545.36 лева и за заповедното
производство за горницата над 128.76лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №125/28.10.2024г. по гр.д.№183/2023г.на РС-
Каварна в останалата обжалвана част за сумата 217,54 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. -16.08.2022 г. върху
главницата от 1209.59 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б,
да заплати на М. К. Г.-П. с ЕГН ********** гр.С., сумата от 25 лева
държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА М. К. Г.-П. с ЕГН ********** гр.С., да заплати на
„Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б, сумата 50 лева
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б,
да заплати на адвокат М. Л. Л. с ЕГН ********** с адрес на упражняване на
7
дейност гр.София, ул.“Гургулят“31, офис-партер сумата 3.00лева –
възнаграждение за оказана на ответницата М. К. Г.-П. безплатна адвокатска
защита в първата инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД – гр.София, ул.“Ястребец“№23Б,
да заплати на адвокат В. Ф. С. с ЕГН ********** с адрес на упражняване на
дейност гр.София, ул.“Г.С.Раковски“№165, ет.2, сумата 3.00лева –
възнаграждение за оказана на ответницата М. К. Г.-П. безплатна адвокатска
защита във въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8