РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Враца, 20.10. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 07.10.2021г. / седми
октомври две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдия Коцева адм.
дело №411 по описа на
АдмС – Враца за 2021г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145
и сл. АПК вр. чл.23а, ал.2 от Наредба
№14/19.04.2007г. за реда за издаване на документи, необходими за упражняване на
здравноосигурителни права, съгласно правилата за координация на системите за
социална сигурност.
Образувано е по жалба на А. Б.П. *** против ОТКАЗ на Директора
на РЗОК-Враца за издаване на
удостоверение за пребиваване в друга държава /S1/,
обективиран в писмо изх.№
94-06-31/16.06.2021г.
В с.з. оспорващия, чрез * С. поддържа жалбата
и намира оспорения отказ за незаконосъобразен и като такъв да се отмени и да се
разпореди издаването на формуляр S1.
Ответникът в с.з., чрез * С. моли за решение,
с което да се отхвърли жалбата, като
неоснователна. Счита отказа за законосъобразен, като издаден при спазване на
чл.15 от Наредба №14/19.04.2007г., както и в съответствие с чл.11 от Регламент №987/2009г.,
като се посочва мотивът за отказ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
по делото.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните
намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, против
акт подлежащ на оспорване, съгласно чл.23а, ал.2 от Наредба №14/19.04.2007г. и
от лице адресат на акта, поради което същата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна
Със заявление до Директора на РЗОК- Враца,
вх. № 94-06-15/27.05.2021г. жалбоподателката П. е поискала издаване на
удостоверителен документ за пребиваване в друга държава /S1/S072/,
като към същото е приложила копие от документ за самоличност, документ за
адресна регистрация в държавата по пребиваване на лицето, разпореждане от НОИ
за пенсия и копие на ЕР на ТЕЛК /приложени по преписката/, видно от направеното
отбелязване в заявлението. В същото е
посочен адресната регистрация на осигуреното лице в държавата на пребиваване – ***
и начална дата на адресната регистрация 10.08.2006г.,като в т.6 на заявлението
е посочено, че лицето не пребивава на територията на РБ.
Във вр. с подаденото заявление от Директора
на РЗОК-Враца е изискано от Директора на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца с
писмо изх.№ 12-00-373/31.05.2021г. издаване на справка за актуално състояние на
всички трудови договори за периода от август 2006г. – май 2021г. за лицето А.П..
Такава справка е предоставена на ответника с писмо изх.№ 35-00-3/07.06.2021г., като
от справката е видно, че лицето А.П. *** от 20.02.2002 и в АСП – *** от
01.05.2003г., с последно доп.споразумение от 01.04.2017г., вкл. и до момента. От
представена по делото разпечатка за здравноосигурителен статус на лицето е
видно, че същото е с непрекъснати здравно осигурителни права.
Въз основа на подаденото заявление и
събраните доказателства от Директора на РЗОК-Враца е издаден Отказ за издаване
на удостоверение за пребиваване в друга държава S1,
обективиран в писмо изх.№ 94-06-31/16.06.2021г. За да откаже издаването на исканото
удостоверение по подаденото заявление е
прието, че след направена справка за актуално състояние на действащите трудови
договори в НАП, ТД на НАП-В.Търново, офис Враца е установено, че към
04.06.2021г. лицето има действащ трудов договор от 20.02.2002г. към АСП-*** и
Д“СП“-***. В допълнение е посочено, че съгласно разпоредбите на чл.11 от
Регламент /ЕО/ №987/2009 за координация на системите за социална сигурност, при
издаването на формуляр S1 трябва да бъдат
спазени следните условия- продължителност и непрекъснато пребиваване на
територията на съответната държава – членка, за която се издава формуляра;
продължителността на всеки договор за
заетост и жилищното положение на лицето, по специално доколко е постоянен
характерът му. Като правни основания в
отказа са посочени чл.15 от Наредба №14/19.04.2007г. и чл.11 от Регламент
№987/2009г. Така постановения отказ е оспорен в настоящото производство и е
предмет на делото.
Съдът, преценявайки доказателствата по делото
и оспорения отказ на основание чл.168,
ал.1 АПК и съобразно критериите визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, счита
същото за издадено от компетентен орган и отговарящо на изискванията за форма на акта, съдържа както правни така и
фактически основания мотивирали органа
да постанови оспорения отказ.
Оспорения отказ е
постановен и в съответствие с материалния закон. За да постанови отказ за
издаване на исканото удостоверение ответника се е позовал на чл.15 от Наредба
№14/19.04.2007г. и в допълнение на чл.11
от Регламент /ЕО/ №987/2009.
По делото няма спор,
че жалбоподателя е с постоянен адрес *** и регистриран настоящ
адрес от 2006г. в ***, както и че има действащ трудов договор от 2002г. в РБ,
вкл. и към момента и е с непрекъснати
здравноосигурителни права.
Спорът се свежда
до това дали лицето отговаря на условията за издаване на въпросното удостоверние,
съгласно чл.15 от Наредбата и в съответствие с изискванията на чл.11 от
Регламента, като от значение за издаване на удостоверението е пребиваването на лицето
Съгласно чл.15 от Наредба №14/19.04.2007г. за удостоверяване правото на обезщетения в
натура на лица, които са задължително здравноосигурени по българското
законодателство и пребивават в друга държава – членка на Европейския съюз,
Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, НЗОК/РЗОК
издава преносим формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни
грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права –
пребиваване". Регистрационният формуляр е личен. Пребиваването в другата
държава членка се преценява в съответствие с чл.11
от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 г. за установяване
процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО)№ 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (OB, L
284, 30/10/2009).
По см. на §1, т.7 от Наредба №14/19.07.2007г.
"пребиваване" е
обичайното местопребиваване, определено в съответствие с чл.
11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване
процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност;
Съгласно чл.1,§3,б.й от Регламент /ЕО/
№883/2004г. „пребиваване" означава мястото, където лицето обичайно
пребивава.Това място/на обичайно пребиваване на лицето/ се определя съгласно
чл.11 от Регламент/ЕО/ № 987/2009 с оглед центъра на интересите на съответното
лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните
факти, които може по целесъобразност да включват-продължителността и
непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;
продължителността на всеки договор за заетост; жилищното положение на лицето, по-специално
доколко е постоянен характерът му и др.
От данните по делото е видно и не се твърди,
че лицето пребивава в друга държава членка на ЕС/***/, а точно обратното същото
има действащ трудов договор към момента на територията на РБ и пребивава в РБ по см. на горепосочените разпоредби от
наредбата и регламентите. Правилно ответника е отказал издаването на исканото
удостоверение, тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл.15 от
Наредбата, макар и с непрекъснати здравноосигурителни права, същото не
пребивава на територията на друга държава членка на ЕС. Правилно са преценени и
фактите в съответствие с чл.11 от Регламента. Обстоятелството, че лицето има
регистриран настоящ адрес в *** от 2006г. не води до извод, че лицето пребивава
там. Съгласно чл.15 от наредбата удостоверението се издава само ако лицето е с
непрекъснати здравноосигурителни права и пребивава в друга държава членка на
ЕС, като условията са дадени кумулативно. В случая не може да се приеме с оглед
данните по преписката, че лицето пребивава в друга държава, като следва да се
вземе предвид наличието на сключения от 2002г. и действащ и към момента трудов
договор на територията на РБ. Разпоредбата
предвижда издаване на такова удостоверение само при пребиваване, но не и при
престой на лицето.
По изложените съображения, настоящият състав
приема, че оспореният отказ е законосъобразен, като постановен в съответствия с
процесуалния и материалния закон и не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК за неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход на
спора на оспорващия не следва да се присъждат разноски. От страна на ответника
са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива се дължат на
ответника на основание чл.143, ал.3 АПК,
вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, в съответствие с чл.37 ЗПП като съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 24 НЗПП, а именно 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.172 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Б.П. *** против
ОТКАЗ на Директора на РЗОК-Враца за издаване на удостоверение за пребиваване в
друга държава /S1/, обективиран в
писмо изх.№
94-06-31/16.06.2021г., като неоснователна.
ОСЪЖДА
А.Б.П. *** да заплати на РЗОК-Враца разноски по
делото в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: