№ 33420
гр. София, 10.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110127045 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ФИРМА против А. М.
П.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответницата, като в указания срок същата, чрез адв. П., е подала писмен отговор.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 50514/2024 год. по описа
на СРС, 35 състав.
В исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач на
страната на ищеца – ФИРМА, като правният интерес от искането е обоснован с факта,
че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от
посоченото дружество. Искането е своевременно направено и се явява основателно. За
да стигне до този извод, съдът съобрази, че за ищеца е налице правен интерес от
привличането на търговеца, извършващ отчитане на потребената топлинна енергия,
доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност
за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. На основание чл. 190, ал. 1
ГПК третото лице-помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат
приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от
фактическа страна.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза е неоснователно, доколкото не са наведени твърдения за плащане на
задължения за процесния период, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза с въпроси, формулирани в исковата молба, като
вещото лице да отговори и на следния въпрос: вещото лице, след като вземе предвид
изравнителните сметки, издадени за процесния имот, да посочи размера на
консумираната топлинна енергия в имота за периода м.05 – м.06.2021 г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.10.2025 г. от 10:30
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лицепомагач на
страната на ищеца – ФИРМА, със седалище и адрес на управление: АДРЕС.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищецът ФИРМА твърди, че на 22.08.2024 г. е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. М. П. за следните суми: сумата от
1487,14 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 627,27 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
07.08.2024 г., сумата от 3,55 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,84
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово
разпределение за период от 15.09.2022 г. до 07.08.2024 г., както и за разноски.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 50514/2024 год. по описа на СРС, 35
състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била редовно връчена на ответницата, като същата подала възражение по чл. 414 ГПК,
с което оспорила дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот, била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на
ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от ФИРМА на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-
дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата
използвала доставената й топлинна енергия през исковия период до следния
топлоснабден имот: апартамент № 4, находящ се в АДРЕС но не заплатила цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за
която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 22.08.2024 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
2
разноски.
Ответницата А. М. П. е подала писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията
преди 22.08.2021 г. Оспорва по размер исковите претенции с аргумент, че
претендираните суми не отразявали действително потребената топлинна енергия, тъй
като във фактурите били начислени и общите загуби на етажната собственост. Излага
твърдения, че на 26.10.2022 г. процесният имот бил продаден, поради което след тази
дата ответницата не отговаряла за задълженията за потребена топлинна енергия.
Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а
именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост,
както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед
възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. 50514/2024 год. по описа на СРС, 35
състав
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач ФИРМА
да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна
енергия за абонатен № 42119, съставени през исковия период, включително
изравнителни сметки, главни отчети на уредите за дялово разпределение и на водомера
за топла вода, като при неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които третото лице-помагач е
създало пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно може да приеме за
доказано, че такива документи не са били съставяни.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 ГПК изслушването на съдебно-техническа
експертиза със задачите, формулирани в исковата молба, която да отговори и на
въпроса, формулиран от съда в настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. Й. К., специалност: промишлена топлотехника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 350 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ третото лице помагач, като му се връчат служебно изготвени
преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на третото лице помагач, че до датата на заседанието може да вземе
становище по предявените искове и по направените доказателствени искания, както и
3
да посочи и представи доказателства по делото.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4