№ 94
гр. Търговище, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101585 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с
правно основание чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищците З. АХМ. Н. и С. М. С., двамата от гр.С., действащи чрез
процесуален представител и съдебен адресат адв.С.А.–ТАК, твърдят в
исковата молба, че владеят имот, находящ се в м.”Драката” в землището на
гр.Търговище с площ 2 300кв.м. ведно с насажденията и построената
стопанска сграда в имота.Твърдят, че имотът закупили през 2015г. от Н.В.В. и
владението е предадено на 14.05.2015г., когато е платена сумата от 2 500лв. за
имота. Излагат още, че преди да установят своето владение, имотът бил
владян от Н.В., а преди него-от баща му В.В. и дядо му Н.Л., като в
емлячните регистри на Община Търговище имотът е записан на името на Н.В.
и В.В., издаден бил и документ за регистрация на вилата, построена в имота
по §2,ал.1,т.2 и т.3 от ПЗР ЗТСУ.Сочи се още, че уговорката между страните
била, че собствеността върху имота ще бъде прехвърлена след като Н.В.
събере всички необходими документи за имота, но при опит да се снабди със
скица на имота, първият ищец установил, че имотът е записан като земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ и за него е издаден АЧОС, при което ищците считат, че за
тях е нА.це правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск
за собственост въз основа на присъединено давностно владение против
1
Община Търговище.В съдебно заседание процесуалният представител на
ищците адв.С.А. -ТАК поддържа иска, като пледира за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, със становище за допустимост на иска, а след проверка е установено,
че процесния имот е предоставен за ползване с постановление на ИК на
ОбНС гр.Търговище на В.Н.В., вписан в емлячните регистри, т.27,стр.87, а на
стр.88 е записана нива в м.”Драката” на името на Н.В.В.. Посочва се, че
имотът е включен в Протоколно решение № 2/30.07.2008г. в частта относно
имоти, за които са допуснати непълноти или грешки. За имота е съставен
АЧОС № 2553/09.02.2016г., като не са подавани документи за придобиване на
собственост по реда на §4 от ПЗР ЗСПЗЗ. В съдебно заседание представителят
на ответника ст. юрисконсулт Д.М. изразява становище за основателност на
иска, като излага, че липсват данни имотът да е общински и да е предоставян
по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представената по делото разписка с нотариална заверка на подписите
от 14.05.2015г., рег.№ 6325 по описа на нотариус П.А. в район на действие
РСТ ,рег.№ 496 на НК се установява, че Н.В.В. от гр.Търговище заявява, че е
получил от първия ищец сумата от 2 500лв. за изготвяне на документи за
узаконяване на недвижим имот, находящ се в м.”Драка” в землището на
гр.Търговище с площ около 2 300кв.м., ведно с построените в имота сграда и
стопанска постройка, имот с ид.73626.170.943, като се е задължил след
узаконяването на имота да прехвърли собствеността върху същия на
настоящия ищец З.Н. с нотариален акт за покупко-продажба или да му
възстанови сумата от 2 500лв.От съобщение № 59/08.02.1980г. , изпратено от
ГОНС Търговище до Н.В.Л. се установява, че същият е уведомен да се яви
във връзка с регистрацията на сградите(вили) по §2,ал.1,т.2 и т.3 от ПЗР
ЗТСУ. Видно от Скица № 15-1257694/19.11.2021г., изд. от СГКК
гр.Търговище, имотът е отразен в КК на града като имот с идентификатор №
73626.170.943 в м. „Драка“ в землището на гр.Търговище с площ от 2
304кв.м., при граници: имот с ид. 73626.170.950; имот с ид.№ 73626.170.236;
имот с ид.№ 73626.170.945, имот с ид.№ 73626.170.963 и имот с ид.№
2
73626.158.892, , като сградата е отразена в Скица на сграда № 15-
1257698/19.11.2021г. изд. от СГКК Търговище, като сграда с ид. №
73626.170.943.1, с площ от 54кв.м., еднофамилна вилна сграда, построена в
ПИ с ид. № 73626.170.943. Съгласно Удостоверение за данъчна оценка №
**********/19.11.2021г., изд. от Община Търговище, посоченият имот е с
данъчна оценка от 271,00лв., а съгл. Удостоверение за данъчна оценка №
**********/19.11.2021г., изд. от Община Търговище, вилната сграда е с
данъчна оценка от 1459,20лв. От заключението по назначената и приета по
делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и пълно и отговарящо на поставените задачи се установява, че
имотът, претедиран да е собственост на ищците с площ от 2304кв.м., отразен
като имот с ид.№ 73626.170.943 в землището на гр.Търговище, е идентичен с
имот № 943 по КК на местността от 1987г., а в разписната книга към плана на
местността, имот № 943 е записан на В.Н.В. и Н.В.В.; промени по отношение
на площта и границите на имота не са правени и за него липсва
реституционна процедура, а в съдебно заседание вещото лице пояснява, че не
е установила имотът да е предоставян по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ .Имотът е актуван
с АЧОС № 2553/09.02.2016г. на осн. чл.2,ал.1,т.1 от ЗОС и §4 от ЛЗР ЗСПЗЗ.
От Постановление от 28.03.1989г., изд. от ОбНС Търговище се установява, че
на В.Н.В. е възложен 1,1 дка нива, парцел № 945 в м.”Драка” в землището на
гр.Търговище безвъзмездно. От показанията на свидетеля Н.В.В.-издател на
разписката посочена по-горе, се установява, че той е продал на първия ищец
процесното място.Твърди, че това място било купено от дядо му през 1959-
1960г., след което той прехвърлил половината от това място на бащата на
свидетеля.не става ясно с какъв договор дядо му е купил имота, но свидетелят
сочи, че имотът бил възложен на него и баща му след смъртта на дядото и
свидетелят го продал на ищеца през 2015г. Същият твърди още, че винаги
пред тези години имотът е бил владян и ползван от семейството му и никой
не им е оспорвал собствеността.Св. Х.К.К. от гр.Търговище, съребрен
родственик на първия ищец, твърди, че знае имота, който първият ищец
придобил през 2015г., който имот е дворно място с къща около 2300кв.м., а
къщата е на два етажа. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите,
като дадени от лица, имащи лични впечатления от владението върху
процесния имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
3
правни изводи:
За да се установи дА. ищците са придобили собствеността върху
процесния имот въз основа на присъединяване на давностно владение, като
оригинерен придобивен способ, на първо място следва да се изясни статута на
същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз
основа на давностно владение, установени в законите действА. през
процесния период. Това е необходимо, доколкото представената по делото
разписка с нотариална заверка на подписите от 14.05.2015г., рег.№ 6325 по
описа на нотариус П.А. в район на действие РСТ ,рег.№ 496 на НК, доколкото
съдържа подписите на договорящите, както и данни за имота и цената, има
характер на предварителен договор, но не прехвърля вА.дно право на
собственост, а единствено сочи на началото на установяване владението на
ищците. Безспорно по делото е, че имотът представлява земеделска земя, като
владението е получено от семейството на обещателя още през 1960г., като
владението продължава спокойно и явно да се е упражнявало от тях до
предаване на владението на ищците. Поради това следва да се приеме, че
доколкото липсват доказателства имотът да е отнеман, внесен в ТКЗС и
подлежащ на реституция, за него да е изпълнена административната
процедура по ЗТПС , или да е бил одържавен на друго основание, то за него
не важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от
ЗВСОНИ(зА.чаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти,
подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ), нито забраната по чл. 10,ал.13 от
ЗСПЗЗ. От приетата по делото СТЕ е установено и, че имотът не е заявяван за
възстановяване по ЗСПЗЗ, нито е провеждана процедура по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ,
поради което принципно собствеността върху него може да бъде придобита
чрез давностно владение.
Вторият основен въпрос е за това дА. са изпълнени изискванията на
закона за придобиването му по давност от ищците, като в тази връзка, съдът
приема следното: Ищците претендират установяване право на собственост
въз основа на присъединено владение, като излагат, че доколкото обещателят
е владял(и семейството му) имота от 1960г. и предавайки владението, ищците
са го продължили, същите считат, че са придобили собствеността въз основа
именно на присъединено давностно владение, доколкото от установяването
на тяхното владение през 2015г. и до момента не е изтекъл изискуемият се
десетгодишен давностен срок.От доказателствата по делото е установено, че
4
обещателят не се легитимира като собственик, а като владелец на имота,
което е видно и от съдържанието на процесната разписка. Относно въпроса
дА. получилият владението по предварителен договор за продажба на
недвижим имот може да присъедини владението на този, който му е предал
владението по договора, съдът приема, че отговорът на този въпрос е
отрицателен, поради следното: Лицето, което е получило владението върху
недвижим имот по предварителен договор за продажба, не може да
присъедини владението на този, който му е предал имота при сключването на
договора, тъй като по смисъла на чл.82 ЗС може да бъде присъединено само
владение на праводател, т.е. само когато се установи нА.чие на основание за
настъпване на правоприемство по отношение на владението.
Правоприемството предполага преминаване на субективни права от
патримониума на едно лице към друго. За да е нА.це правоприемство, както
универсално, така и частно, е необходимо актът на предаване на права да е
действителен. С предварителния договор не се прехвърлят права, а се поема
задължението за възмездно прехвърляне, поради което този договор не
транслира вещни права. Затова той не е основание за присъединяване на
владението по чл. 82 от ЗС. С предварителния договор може да се предаде
владение, но то е фактическо състояние, ако не е трансформирано в право на
собственост, или е едно от правомощията на правото на собственост, поради
което също не е основание за присъединяване на владението. Затова от
сключване на предварителния договор започва да тече нова давност за
купувача.Отнесено към настоящия случай, доколкото за ищците е започнал
да тече нов давностен срок, считано от установяването на тяхното владение
през 2015г., то следва да се приеме, че до момент не е изтекъл изискуемият се
десетгодишен давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС, обстоятелство, обуславящо
неоснователността на предявения установителен иск за собственост върху
процесния имот и неговото отхвърляне, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 79,ал.1 от ЗС(в този см. решение № 306/21.12.2013г. по гр.д.№
1068/2013г. на ВКС, Iг.о., решение № 699/02.11.2010г. по гр.д.№ 1572/2009г.
на ВКС I г.о. Решение № 483 от 6.06.2012 г. по гр. д. № 558/2011 г. на ВКС, I
г. о., и др.).
Доколкото никоя от страните не е претендирала разноски, такива не се
присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. АХМ. Н. с ЕГН ********** и С. М. С. с
ЕГН **********, двамата от гр.С., ****************** против Община
Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д., установителен иск за
собственост въз основа на давностно владение върху имот, отразен в
КК/2005г. на гр.Търговище като имот с идентификатор № 73626.170.943 в м.
„Драка“ в землището на гр.Търговище с площ от 2 304кв.м., при граници:
имот с ид. 73626.170.950; имот с ид.№ 73626.170.236; имот с ид.№
73626.170.945, имот с ид.№ 73626.170.963 и имот с ид.№ 73626.158.892, ведно
с построената в имота сграда, отразена в Скица на сграда № 15-
1257698/19.11.2021г. изд. от СГКК Търговище, като сграда с ид. №
73626.170.943.1, с площ от 54кв.м., еднофамилна вилна сграда, построена в
ПИ с ид. № 73626.170.943, ведно с насажденията в имота, като неоснователен,
на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6