№ 562
гр. Пловдив , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200659 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-
290/18.12.2020г. на *** на РЗИ - Пловдив, с което на Б. Ю. Б. с ЕГН
********** на основание чл. 218, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение
по чл. 56, ал.1 от ЗЗ.
В жалбата се моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, като се излагат доводи за липса на
нарушение и процесуални нарушения в хода на производството.
Въззиваемата страна - РЗИ – Пловдив в съдебно заседание оспорва
жалбата, като излага аргументи по същество. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално
легитимирана страна и против акт, който подлежи на обжалване по съдебен
1
ред поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна.
На 28.11.2020г. била извършена проверка от служители на РЗИ
Пловдив съвместно със полицейски служители от ОД на МВР-Пловдив в
обект „Кафе-аператив Попаз“ находящ се в гр.Пловдив, ул.Калина №27-
закрито обществено място по смисъла на §1а от ДР на Закона за здравето. В
хода на проверката се установило, че лице намиращо се в заведението, а
именно Б. Ю. Б. с ЕГН ********** от *** пуши тютюнево изделие –
фабрично произведена цигара, с филтър, с търговска марка „Sobranie” и
пепелира в поставен на масата пепелник.
Нарушението било установено от актосъставителя св. М. със
съдействието на полицейските служители св. М. и св. К., които установили и
самоличността на нарушителя. На място бил съставен и предявен АУАН с бл.
номер 001614 на нарушителя Б., който отказал да подпише акта и този му
отказ бил документиран от Д.Б.. Актосъставителят преценил, че Б. е нарушил
чл.56, ал.1 от Закона за здравето. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното НП, с което на Б. Ю. Б. с ЕГН ********** на
основание чл. 218, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 56, ал.1 от
ЗЗ.
Така описаното в АУАН и НП напълно се подкрепя от събраните по
делото доказателства. В хода на съдебното следствие в качеството на
свидетел е разпитан актосъставителят М., която поддържа съставения от нея
акт и подробно описва извършеното нарушение. Показанията на свидетелката
са логични, последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Като свидетели по акта са разпитани и св. М. и св.
К., които напълно потвърждават описаното от актосъставителя в
подробности, включително по отношение какво е представлявало мястото,
където се е пушело. Представен е и Протокол от извършена проверка от
28.11.2020г., издаден от К.К., който също подкрепя събраните гласни
доказателства по отношение на проверката и констатираното от нея, което се
посочи от актосъставителя М.. В хода на производството е представено и
Удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни № Т
*********/02.11.2010г., издадено от РИОКОЗ Пловдив към МЗ по отношение
2
на находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. „Калина“ № 27 търговски обект
„Кафе-аперитив“, стопанисвано от фирма ЕТ „***“. Представена е и Справка
с изх. № 683/17.03.2021г. от ОДБХ-Пловдив към БАБХ, съгласно която
обектът „Кафе-аперитив“, находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. „Калина“ №
27, няма регистрация в националния регистър на БАБХ, като при извършена
физическа проверка на място е констатирано, че същият е заключен и няма
следи от търговска дейност. Обектът е имал регистрация по чл. 12 от Закона
за храните от РИОКОЗ-Пловдив, което вече не е актуално.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на
28.11.2020г., за нарушение, установено на 28.11.2020г., като НП е издадено на
18.12.2020г.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушената
и санкционна норма са описани по идентичен начин както в НП, така и в
АУАН. Нарушителят е ясно и точно индивидуализиран и не буди съмнение
неговата идентичност.
Така описанато административно нарушение отговаря на материалната
норма, под която е подведено, изпълва обективните признаци от състава на
визираната административно - наказателна норма и дава основание да се
обоснове извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което
административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е
ангажирал отговорността на нарушителя Б.. Безспорно същият е към датата на
нарушението - 28.11.2020г. се е намирал в посоченото заведение, като е
пушел тютюнево изделие и е пепелирал в поставен на масата пепелник. За
пълнота съдът следва да отбележи, че от свидетелските показания се
установи, че обектът е работил като кафе-аператив, същият вече е бил
регистриран като такъв в РЗИ, но впоследствие не е бил пререгистриран в
3
БАБХ, съгласно новите законови разпоредби, което както правилно отбеляза
процесуалния представител на РЗИ обаче се явява отделно административно
нарушение, а не е извод, че Кафе-аператив „Попаз“ не функционира като
такова и вече не е обект по смисъла §1а от ДР на ЗЗ. Нещо повече, самата
норма на §1а от ДР на ЗЗ предвижда, че "Обществени места" по смисъла на
чл. 56 от ЗЗ са всички места, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или
правото на достъп. Тоест, за да може едно място да се приеме за
„обществено“ по смисъла на закона, е без значение дали същото е
регистрирано като такова от неизчерпателно изброените в §1а. Основен
критерий за определянето му като „обществено“ е обществената му
достъпност от трети лица, като другият критерий е предназначението му за
обществено ползване, който може да е както в условията на кумулативност,
така и в условията на алтернативност с първия критерий. В случая с
безспорност от разпитаните свидетели се установява, че се касае за обект,
който е бил обществено достъпен и същият е бил устроен именно като кафе-
аператив, като в тази насока еднопосочно са показанията на свидетелите М.,
М. и К.. Същите посочват и че помещението, в което се е осъществило
деянието, е било закрито.
Правилно и административнонаказващият орган е приложил
санкционната норма по чл.218, ал.1 от ЗЗ, като е наложил наказание "глоба" в
предвидения в закона минимален размер от 300 лева, при спазване
изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Правилно наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е
налице маловажен случай на извършеното нарушение. За този си извод съдът
взема предвид обществените отношения, които са засегнати с установеното
нарушение - свързани с опазване здравето на гражданите, като в случая на
мястото са били установени множество лица, които са пушели тютюневи
изделия в затвореното място.
Предвид изложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр.
4
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая самата въззиваема страна по
силата чл. 3 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции
се явява юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити,
поради което и разноските следва да се присъдят на нея.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-
290/18.12.2020г. на *** на РЗИ - Пловдив, с което на Б. Ю. Б. с ЕГН
********** на основание чл. 218, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение
по чл. 56, ал.1 от ЗЗ.
ОСЪЖДА Б. Ю. Б. с ЕГН ********** от *** да заплати на Регионална
здравна инспекция – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на
80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5