Р Е Ш Е Н И Е
№__398____, 30.03.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на пети март
две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 570 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 от
ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от И.И.И. против
Решение № 4556/28.11.2019г., пост. по гр.д.№ 20679/2017, ПРС, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя
против „РЛД Транс“ ООД искове за
заплащане на :
-
трудово възнаграждение, както следва : 420
лв.- за м.04.2015г., 420 лв.- за м. 08.2015г., 420 лв.- за м.01.2016г., 420
лв.- за м. 05.2016г., 420 лв.- за м. 09.2016г, 460 лв.- за м.01.2017г., 200
лв.- за м. 02.2017г.;
-
мораторни лихви върху ТВ: за м. 04.2015г. за периода 11.05.2015г.-20.04.2017г. в размер на 83,02
лв.; за м.08.2015г. за периода 11.09.2015г.-20.04.2017г. в размер на 68,66
лв., за м.05.2016г. за периода
11.06.2016г.-20.04.2017г. в размер на 36,63 лв., за м.09.2016г. за периода 11.10.2016г.-20.04.2017г. в размер на 22,64
лв.;
- сумата от общо 4200 лева- командировъчни в
размер на 200 лв. на месец за периода м.01-м.08.2015, м.10.2015 –м.08.2016г.,
м.11.2016-м.12.2016г.;
-
сумата от общо 2100 лв.- представляваща сбор от дължимо възнаграждение за
полаган извънреден труд в размер на 100 лева за 20 ч. извънреден труд за всеки
месец, отнасящ се за периода
м.01-м.08.2015, м.10.2015 –м.08.2016г., м.11.2016-м.12.2016г.;
-
сумата от общо 2100 лв., представляваща
сбор от дължимо възнаграждение за полаган нощен труд в размер на 100 лева за 20
ч. нощен труд за всеки месец за периода м.01-м.08.2015, м.10.2015 –м.08.2016г.,
м.11.2016-м.12.2016г.;
-
сумата от 430 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 20 дни за 2015г.;
-
сумата от 430 лв.- обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на
20 дни за 2016г.;
-
сумата 44,50 лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
3 дни за 2017г.;
-
сумата от 440 лева- обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ;
допусната
е поправка на вписаното в трудова книжка
на И.И.И. основание за прекратяване на трудовото правоотношение вместо по чл.
327, т. 1 от КТ- на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и са присъдени са
разноски.
Жалбоподателят
И.И. обжалва решението изцяло, като поддържа неправилност поради противоречие с
материалните и процесуалните норми и необоснованост. Развива доводи с оглед
доказателствения материал, като счита, че част от същия – командировъчните заповеди,
не носят доказателствена стойност, т.к. са оспорени.
Обсъжда приетата по делото експертиза, като излага съображения за неправилни
изводи в нея. Оспорва като неправилен и извода на съда за основателност на
направеното възражение за прихващане, като счита, че не се доказва техническа
грешка при изплащането на сумите от работодателя. Счита, че за уважаване на
това възражение следва кумулативно да не съществува основание за получаване на
сумата за заплати и командировъчни. Доколкото основание за плащане
е налице, то следвало да се приложи нормата на чл.271 КТ – недължимост на
добросъвестно получено възнаграждение.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с
което уважи изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „РЛД транс“ ООД
оспорва въззивната жалба, като поддържа правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Счита, че по делото са събрани всички необходими и
относими доказателства, същите са правилно интерпретирани и тълкувани от съда и
направените въз основа на тях изводи са правилни и законосъобразни. Не
претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна – ищец , останал
недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна. Същата е
допустима по изложените основания само в частта, касаеща обжалване на
отхвърлителната част на решението. В частта, в която касае обжалване на
решението, с което се уважава иска за поправка на вписването в трудовата книжка
липсва правен интерес от обжалване, поради което и тази част на жалбата като недопустима следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството следва бъде прекратено.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това
положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
С подадената въззивна жалба се
обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени
исковете с правно основание чл.128 ,
чл.215, чл.262, чл..261, чл. 224 и чл.
221 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение,
съдът е приел, че по делото се докзва наличие на трудово правоотношение между
страните, както и факта, че ищецът е работил в чужбина, за което са му се
полагали и командировъчни пари. Кредитирал е приетите по делото експертизи и е
направил извод, че дължимите трудови възнаграждения, командировъчни пари са
били изплащани в цялост , намерил е за недоказано твърдението за полагане на
извънреден труд и труд по време на празници. Приел е ,че е дължимо обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, както и по чл.221 от КТ, но е приел за
доказано възражението за прихващане, направено от работодателя за сумата от
3351,73лв., съставляваща надплатена и без основание сума от работодателя на
работника, поради което е и отхвърлил посочените искове. В диспозитива липсва
изрично посочване, че искът се отхвърля след уважаване на посоченото
възражение, но този пропуск може да бъде отстранен при решаване на делото по
същество от настоящата инстанция.
От фактическа страна по делото е
безспорно между страните, че помежду им е съществувало трудово правоотношение,
като ищецът е изпълнявал длъжността „***“ и е извършвал международни превози в
рамките на ЕС. Спорът се концентрира
около въпроса колко дни работникът се е намирал в командировка, колко време е
полагал труд, налице ли е полагане на извънреден труд и нощен труд, респ. какво
възнаграждение е дължимо за това.
За установяване на отработените дни,
респ. на дните, в които работникът е бил
в командировка по делото са представени заповеди за командироване на работници.
Същите са оспорени като атнидатирани. Не е проведено доказване на верността им. В същото време, обаче, по
делото са събрани доказателства – извлечения от тахографа на товарния
автомобил, на който е работил ищеца, от който се извлича информация на дните, в
които е работил, точните часове и пропътуваните километри. За същите данни по
делото е приета СТЕ с в.л. М., която се кредитира от съда като компетентна,
обективна и незаинтересована. Същата не е оспорена и от страните по делото. Ето
защо съдът намира, че конкретните дни и часове, през които е работил И. И. се
установяват именно от тази експертиза.
Въз основа на СТЕ и при съпоставяне
на представените и от ищеца доказателства – извлечение от банковата му сметка,
както и на доказателствата, които вещото лице е намерило в счетоводството на
ответника, е изготвена и приета основна и допълнителна ССЕ с в.л. Д. С.. Съдът
кредитира същата като компетентна, задълбочено изготвена и обективна. И основното и допълнителното заключение са
приети без възражения от страните. Неоснователно е оплакването във въззивната
жалба, че експертът е работил само въз основа на представените командировъчни
заповеди, т.к. при прочит и съпоставяне
на експертизите се установява, че изводите са направени въз основа на данните
от тахографското отчитане, т.е. от реално отработените дни и часове от
работника.
ССЕ установява по отношение на
трудовото възнаграждение, че същото е начислено и изплатено, като в табличен
вид са посочени и сумите помесечно. Следователно искът за заплащане на трудови
възнаграждения се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Според експертизата в случая се
прилага сумарното изчисляване на положения труд, като при изследване на
наличните данни по делото не установява да е положен такъв. Дори напротив –
установява по-малко отработени часове от реално дължимите за месеца. Така искът
за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд също се явява
неоснователен, т.к. такъв не е положен. По отношение на нощния труд ССЕ е
установила, че положеният такъв е изчислен сумарно като е приравнен на дневен
със съответен коефициент . Според експертизата от предоставената по делото
информация не се установява да не е изплащано в цялост дължимото
възнаграждение.
Съгл. чл.215 от КТ при командировка
работникът има право и на допълнително заплащане на суми за дневни, пътни и
квартирни. Плащанията при командировка в
чужбина на водачи на сухоземни транспортни средства са регламентирани в чл.31
от НСКСЧ. За да се установи размерът на дължимите суми е необходимо да се
установи за кой период работникът е бил в командировка, а в случая дали е бил
сам на камиона или се е сменял с друг шофьор. От гласните доказателства по
делото – покщазанията на свидетеля А. се установява, че Ил. И. е управлявал сам
камиона. По делото, обаче, липсват командировъчни заповеди за конкретния
работник, от които да се установи периода на командировките. От наличната
информация по делото / касаеща само установяване на дните, в които шофьорът е
пътувал с камиона/ не може да се установи точния период, респ. да се определи
дали са налице неизплатени суми за командировъчни, като за установените дни, в
които реално е работил, дължимите суми за командировъчни са изплатени. Вярно е,
че по делото са събирани гласни доказателства за установяване на твърденията,
че шофьорите са пътували 1 или 2 дни преди началото на курса, а след
приключването му са се прибирали в България. Тази информация, обаче, не дава
възможност с категоричност да се установи кога и колко са продължавали
командировките в чужбина на конкретния работник. Той самият, при занимаването
си е следвало да получи командировъчна заповед, каквато нито той твърди да има,
нито пък се представя от работодателя. Така представените общи заповеди пък са
оспорени и също не могат да се кредитират. При това положение, съдът намира
този иск също за недоказан и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за неплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ССЕ установява, че за периода
на трудовото правоотношение е налице неползван платен годишен отпуск от общо 38
дни / ползвани са 6 дни през м.12.2015г. и 8 дни през м.12.2016г./. Така
размерът на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ възлиза на 842,84лв.. а след
приспадане на дължимите данъци – 84,28лв. или сумата за получаване е
758,56лв. Лихвата за забава върху тази
сума е 8,45лв. за периода 11.03.2017-20.04.2017г. Съгл. чл.224 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи изплащане на
неползвания от работника платен годишен отпуск. Този иск се явява основателен и
доказан до посочения размер и следва да бъде уважен до него, а до претендирания – да бъде отхвърлен като
недоказан.
По отношение на претендираното обезщетение по
чл.221 от КТ се установява по ССЕ, че такова е начислено в размер на 419,20лв
от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, но не е изплатено
Това е и сумата, която е следвало да бъде начислена. Мораторната лихва за
периода 11.03.2017-20.04.2017г. е в размер на 4,67лв. За да е налице
основателност на претенция за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.221, ал.1 от КТ, следва да са налице елементите от
фактическия й състав – трудовото правоотношение да е прекратено на някое от
основанията по чл.327, ал.1, т.2 , 3 и 3а от КТ. В случая ТПО е прекратено на
осн. чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради което се доказва основанието на претенцията.
Доколкото работодателят, при доказателствена тежест възложена върху него, не е
установил да е заплатил дължимото обезщетение, то този иск също се доказва по
основание и до посочените размери и следва да бъде уважен.
Налице е направено от работодателя
възражение за прихващане със сумата от 3351,73лв., като се претендира същата да
е платена без основание, в резултат на техническа грешка при определяне на
дължимите трудови възнаграждения за периода 01.03.16-31.01.17г.. В първата ССЕ,
приета по делото, изготвена от в.л. Зл. М., не се установява надплащане на
трудово възнаграждение. В експертизата е направено заключение за надплатени
командировъчни пари, но същата е работила по данни на оспорените командировъчни
заповеди, а претенцията е за надплатено трудово възнаграждение, което е
различно основание за плащане. В основното и допълнително заключение на ССЕ,
изготвена от в.л. Д. С., не е установено надплащане на суми за трудови
възнаграждения. Така, съдът намира възражението на работодателя за прихващане с
надплатени суми за трудово възнаграждение за недоказано и като такова ще следва
да бъде отхвърлено.
Първоинстанционното решение, като
постановено при различен краен резултат по отношение на част от исковете,
следва да бъде отменено и вместо него да бъдат присъдени установените суми. В
останалата част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски
пред настоящата инстанция, поради което и такива не се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дадения ход на делото по същество на 05.03.2020г. по отношение на въззивната жалба на И.И.И.,
ЕГН **********, в частта, в която се
обжалва Решение № 4556/28.11.2019г.,
пост. по гр.д.№ 20679/2017, ПРС, с което е допусната е поправка на вписаното
в трудова книжка на И.И.И. основание за
прекратяване на трудовото правоотношение вместо по чл. 327, т. 1 от КТ- на
основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ , като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в тази й част поради липса на правен интерес и прекратява
производството по нея. В тази част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ОТМЕНЯ Решение № 4556/28.11.2019г.,
пост. по гр.д.№ 20679/2017, ПРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от
И.И.И., ЕГН ********** против „РЛД
Транс“ ООД, ЕИК *********, искове за
заплащане на:
-
сумата от 842,84лв. /бруто/ , представляваща обезщетение по чл. 224
от КТ за неползван платен годишен отпуск от общо 38 дни за периода 2015-2017г.,
ведно с мораторна лихва от 8,45лв. за периода 11.03.2017-20.04.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба -20.04.2017г.
до окончателното й изплащане;
- сумата от 419,20лв., съставляваща обезщетение по чл.221 от КТ - при
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
ведно
с мораторната лихва за периода 11.03.2017-20.04.2017г. в размер на 4,67лв., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
-20.04.2017г. до окончателното й изплащане,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „РЛД Транс“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на И.И.И., ЕГН **********, следните суми:
-
сумата от 842,84лв. /бруто/ , представляваща обезщетение по чл. 224
от КТ за неползван платен годишен отпуск от общо 38 дни за периода 2015-2017г.,
ведно с мораторна лихва от 8,45лв. за периода 11.03.2017-20.04.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба20.04.2017г.
до окончателното й изплащане;
- сумата от 419,20лв., съставляваща обезщетение по чл.221 от КТ - при
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно
с мораторната лихва за периода 11.03.2017-20.04.2017г. в размер на 4,67лв., както и законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба -20.04.2017г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „РЛД
Транс“ ООД, ЕИК *********, против И.И.И.,
ЕГН **********, възражение за прихващане на сумата от 3351,73лв., съставляваща
платена без основание, в резултат на техническа грешка при определяне на
дължимите трудови възнаграждения за периода 01.03.16-31.01.17г., с дължимите му
суми по предявените искове, като неоснователно и недоказано.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4556/28.11.2019г., пост. по гр.д.№ 20679/2017, ПРС, в останалата обжалвана
част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :