Р Е
Ш Е Н
И Е №
260108
гр. Пловдив,21.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на тридесети юли,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Мария Шишкова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 1156/20г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 397/05.02.20г.на ПРС,15-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 6187/19г.,в частта му,с
която e осъдено „Юробанк България“АД,ЕИК-****,гр.**** да заплати на В.Г.Т.,ЕГН-**********,***, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,сумата
1100лв.-обезщетение за неимуществени вреди–болки и страдания,претърпени
вследствие договорно неизпълнение на задължението на „Юробанк България“АД да
изплати на
15.10.2018г.на пълномощника на В.Г.Т.–М. В. Т. сумата от 3462,16лв.,представляваща авоар по
депозитната му сметка, открита на 02.05.2012г.,ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.04.2019 г. до окончателното
плащане.
Недоволна
от решението е останала банката ответник-„Юробанк България“АД,която счита решението в атакуваната му част за неправилно поради нарушение
на приложимия материален закон,необоснованост и допускане на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.Посочва се като съществено процесуално
нарушение на съда,че в доклада си по делото е квалифицирал иска като такъв по
чл.79 от ЗЗД,а в мотивите си към решението е разгледал предявения иск като такъв
по чл.82 във вр.с чл.52 от ЗЗД,т.е.като иск за неимуществени вреди
вследствие на неизпълнен договор.Излагат
се и съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове
изцяло.Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Въззиваемата страна- В.Г.Т. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в съд.заседание и писмена защита.Претендира разноски на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.Прави
възражение за прекомерност на претендираното от другата страна
юрск.възнаграждение.
ПдОС, след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима,подадена е от
надлежна страна в законния срок,внесена е дължимата ДТ и е изпълнена
процедурата по чл.263 от ГПК.
Пред първата инстанция e предявен иск на осн.чл.79,ал.1 във вр.с чл.82 от ЗЗД,съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.49 във
вр.с чл.45 от ЗЗД от В.Г.Т. против „Юробанк България“АД.
В исковата молба се твърди,че ищецът
има
тежки заболявания,за които е инвалидизиран с 97% трайна неработоспособност без
чужда помощ.Придвижването му е силно
затруднено,като за целта използва помощно средство- „проходилка", с която успява
да преминава само много кратки разстояния.Твърди,че имал спестени пари,които
държал на депозит в ответната банка.Поради затрудненото си придвижване
упълномощил своя син М. В.Т. да го представлява пред банки,различни
административни органи,здравни органи и др.С пълномощното изрично упълномощил
сина си да го представлява пред всички банки на територията на страната,вкл.пред
Юробанк И ЕФ Джи България АД, Първа инвестиционна банка АД, Банка ДСК ,с
правото да извършва всякакви действия по управление и разпореждане със сметките
му,в това число да внася и да тегли суми в брой и да извършва всякакви други
сделки и операции,допустими от законодателството на РБългария.В тази връзка
представя цитираното пълномощно с per. № 1006 с нотариална заверка на подписа
от 06.03.2015г.на нотариус С. П.,peг. № 231 на НК.
През м.Октомври 2018г.
ищецът имал спешна нужда от пари- за закупуване на медикаменти и за осигуряване
средства за лечение на престарелите му родители.Помолил сина си М.Т. да изтегли
от
ответната банка средствата по депозита,които възлизали на 3 462.18лв.Така
на 15.10.18г. М.Т. отишъл в банката в клона на ул."****,(който с намирал в
близост до дома на ищеца) и по негово искане било попълнено нареждане/разписка/
за сума от 3 462.18лв.За негово учудване обаче,служителите в банката отказали
да уважат представеното пълномощно,като му обяснили,че то не дава право да се
теглят суми от банковата сметка и трябва ищецът да отиде лично да ги изтегли.Ищецът
много се изненадал от това,което му разказал синът му и го помолил повторно да
отиде в банката,тъй като предположил, че е станала някаква грешка.При второто
посещение служителите в банката отново изрично са заявили на М., че трябва
ищецът да отиде лично, тъй като пълномощното не давало право да се теглят суми.В същия ден,но
с цената на изключителни усилия ищецът посетил банковия клон и изтеглил паричната
сума.На въпроса му защо го разкарват служителката отговорила,че такива били
указанията и се отнасяли за всички.Този случай причинил на В.Т. изключително
безпокойство и притеснение.Бил изключително разочарован от това, че вместо
синът му да донесе от банката изтеглената сума и да разполага свободно с
паричните си средства,бил принуден в неговото тежко здравословно състояние да
ходи до банката,да страда и да се притеснява,след като се погрижил
предварително да не се стига до такова положение, упълномощавайки редовно сина
си да извърши от негово име и за негова сметка теглене на парична сума от
банковата сметка.Притеснявал се на първо място как ще се придвижи до банката,
тъй като парите му трябвали срочно.Бил принуден с цената на неимоверни физически
усилия да посети лично клона на банката. Вследствие здравословното му състояние
изпитал изключителна умора и изтощение.Мислел и за старите си родители и дали
ще може да им осигури необходимата парична сума. Почувствал и силно унижение от това, че бил принуден в
неговото състояние да ходи до банката, за да удовлетворява някакви чиновнически
прищевки.Претендира обезщетение в размер на 1200лв.за нанесени му неимуществени
вреди вследствие на неизпълнение от ответната банка на сключен договор за депозит
в лева,като банката не изпълнила задължението си по договора да заплати на
редовно упълномощен от ищеца пълномощник поисканата сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска.При условията на евентуалност,в случай на отхвърляне на иска,предявява иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД,като моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1200лв.обезщетение
за нанесени неимуществени вреди-притеснение, безпокойство, причинена умора и
изтощение и унижение вследствие на отказ на служители на ответника на 15.10.2018г.да изплатят
парична сума на упълномощено от него лице,действуващо с редовно пълномощно от
негово име и за негова сметка,ведно със законната лихва от 15.10.2018г.
Ответната банка „Юробанк България“АД е оспорила иска като изцяло
неоснователен и недоказан. He било извършено противоправно деяние спрямо ищеца
от страна на ответника чрез негови служители или изпълнители,нито бил нарушен
договорът за откриване на депозитна сметка, сключен между ищеца и „Юробанк
България" АД; липсвала пряка и непосредствена причинна връзка между
поведението на ответника и настъпването на твърдените от ищеца вреди; твърденията на ищеца за настъпили вреди били несъстоятелни и не отговаряли на описаната от
него фактически обстановка; спазването на договора и на Общите условия от ответника не били от естество
да ангажират неговата отговорност, понеже не се намирали във връзка с виновно поведение
на никой от
неговите служители или
изпълнители; претендирания размер
на обезщетението бил несъобразен със справедливостта и съразмерността.
Настоящата инстанция
намира за неоснователен доводът във въззивната жалба за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение поради неправилна квалификация на
предявения главен иск.С оглед на изложеното в исковата искът молба и уточняващата молба от
07.05.19г.правилно съдът е квалифицирал иска като такъв по чл.79,ал.1 от ЗЗД,като за прецизност следва да се добави и „във вр.с чл.82 от ЗЗД“,доколкото
обезщетението се претендира именно като такова от неизпълнение на договорно
задължение,(чл.79,ал.1 от ЗЗД),а чл.82 от ЗЗД посочва какво точно следва да
обхваща обезщетението.
По делото е безспорно,а и се установява от представения договор,че на 02.05.2012г. между
ищеца и „Юробанк България" АД е сключен договор за откриване на депозитна
сметка с IBAN ***.
Съгласно т.22 от този
договор,неразделна част от него са Общите условия за откриване, водене и
закриване на сметки на физически лица в „Юробанк България" АД,приети на
05.03.2009г. с последващи изменения и допълнения. Съгласно т. V.22 от Общите
условия: "банката приема само следните пълномощни: I) Пълномощно с
нотариално удостоверяване на подпис или на подпис и съдържание, заверено
от български нотариус след месец май
2016г.“,а съгласно т. V.24 от Общите условия: ''банката има право да откаже да
приеме пълномощно при несъответствие с изискванията и за работа с пълномощни,
като, но не само: [...] ако не може да провери пълномощното в съответните
регистри,до които има регламентиран достъп".Според ответникът именно тези разпоредби били валидни към 15.10.18г.- датата,на която процесното пълномощно е представено за първи път
пред ответника.Аргументите,изложени от
банката,за необходимостта от цитираното изменение на разпоредбите на т.
V.22 и т. V.24 от Общите условия са,че те са създадени с цел предотвратяване на
зачестили измами и злоупотреби с пълномощни и с цел защита интересите на
вложителите.Пълномощните, нотариално заверени след месец май 2016г.,са достъпни
за справка от банките чрез ЕИС „Единство 2" на Нотариалната камара и дават
възможност при представяне във финансов център на ответника да се извърши
електронна справка в ЕИС „Единство 2",съдържаща данни за упълномощител и
пълномощник и частта от пълномощното,засягаща действия пред банкови институции.Такава
проверка обаче не била възможна за пълномощни,заверени преди месец май 2016г.и
за тях ответникът не можел да извърши независима проверка и потвърждение по
несъмнен начин на данните на пълномощника и на упълномощителя, както и на
правата, дадени в пълномощното във връзка с действия пред банкови институции. Това
била причината,с оглед по-голяма сигурност и предотвратяване на измами, в т.
V.22 от Общите условия да е уговорено,че ответникът не приема пълномощни,
издадени преди месец май 2016г.Тези аргументи се възприемат както от
първостепенния съд,така и от настоящата инстанция.
По делото са
представени от ответника ОУ на банката от 05.03.2009г.,но с
измененията от 06.09.2018г. и от 06.10.2018г.Не са представени обаче
ОУ,действащи при подписване на процесния договор.
Ищецът е оспорил да са му надлежно съобщени измененията на Общите условия, с които са
въведени посочените изисквания за пълномощни, заверени пред нотариус след м.май
2016г.Във връзка със съобщаването на измененията в ОУ,от
представените ОУ е видно,че банката има право да променя едностранно настоящите
ОУ в посочените в раздел Х „Промени в общите условия“, т.Х.1 условия, като
осигурява на разположение на клиентите си промените чрез публикуването им на
Интернет страницата на Банката http://www.postbank.bg преди влизането им в сила
и от момента на влизането им в сила същите стават задължителни за клиентите.Промените,предвидени
в т.Х.1 обаче не се отнасят за депозитните сметки,включително и начина на
съобщаването им чрез Интернет страницата на банката.Съгласно т.X.2.с
изменението ѝ,в сила от 06.09.2018г.,промените в Общите условия, които
касаят депозитни сметки, така както са посочени в чл.III.2.3, „влизат в сила от
датата на приемането им от Банката, освен ако с решението за приемането им или
в съответствие с приложимото законодателство не следва да влезнат в сила на
по-късна дата.Информацията до титулярите може да съдържа само уведомление, че е
извършена промяна, и указание по какъв общодостъпен начин другата страна може
да се запознае с променения вариант, както и правото на титуляра да прекрати
незабавно договора.“Следователно титулярите на депозитните сметки следва да
бъдат уведомявани,че е извършена промяна
в ОУ и указание по какъв начин могат да се запознаят с променения вариант,като
това е свързано с предвидената за тях възможност да прекратят договора,ако
промяната не ги удовлетворява.В т.X.3 (изм., в сила от 06.09.2018 г.)и т. X.4.
е предвиден реда,по който титулярът на депозитна сметка може да прекрати
договора,като важността на уведомлението му за промяна в ОУ произтича от
предвиденото в т.Х.4-ако клиентът не уведоми банката писмено,че не приема
предложените промени и не прекрати договора по предвидения ред,банката
приема,че той е приел предложените промени и е обвързан от тях от момента на
влизането им в сила.
По делото са събрани и гласни
доказателства,като са разпитани двама свидетели-М.Т.,син на ищеца и А. Х.,служител
на отв.банка.
Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка и след обстоен
анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел,че предявеният
главен иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД е основателен до размер на 1100лв.,в който
размер го е уважил.
Приел е наличието на облигационна
обвързаност по договор за депозитна сметка между страните,като за
тях
важат уговорките,постигнати в договора и
приложение намират също и правилата, залегнали в Общите
условия на банката.В тази връзка е изложил подробни съображения,че отказът
на служител на банката да предостави сумата на пълномощника на ищеца се явява в
противоречие с договора и свързаните с него общи условия от 05.03.2009г.Според
районният съд е останало недоказано по делото,при лежаща върху
ответника доказателствена тежест, обстоятелството какъв механизъм за обвързване
на клиентите на банката с измененията в общите условия е бил залегнал в ОУ
към момента на сключване на договора за депозитна сметка,като този момент
бил релевантният такъв за преценка дали ищецът е
обвързан от последващите промени в Общите
условия. Съдът е стигнал до извод,че
изменението на ОУ с предвиждане на нотариално заверено
пълномощно след м.май 2016г. за теглене на суми от пълномощник, не обвързва
ищеца,като за този извод е съобразил и разпоредбата на
чл.60, т.6, б.а от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Намерил е за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди,изразяващи
се в болки и страдания,
а именно преживени безпокойство и притеснение, тревога и
изтощение,позовавайки се на
показанията на св.М.Т. и на писмените доказателства за здравословното
състояние на ищеца,а за недоказано е намерил твърдяното унижение.Възприел е
възражението на ответника, че за настъпването на вредоносните последици от
значение значение има и заболяването на ищеца,като
наличните заболявания се явявали в причинно –
следствена връзка с вредоносните последици и задълбочавали
преживените негативни емоции.Съобразил е размера на обезщетението
с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,като е приел,че справедливия размер за обезвреда
на ищеца за претърпените от него неим.вреди е 1100лв,в който размер е уважил
иска,ведно със законната лихва от датата на предявяването му до окончателното изплащане. Предвид
уважаването на главния иск,не е разгледал съединения при условията на евентуалност иск по чл.49 от ЗЗД.
Настоящата инстанция намира,че ПдРС неправилно е приел за основателен и доказан предявения иск по
чл.79,ал.1 от ЗЗД по следните съображения:
С
Тълкувателно решение 4/2012г.на ОСГТК на ВКС се
приема,че при липсата на обща уредба на
вредата от неизпълнението на договорни задължения и наличието на общи правила
за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД
и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД,
следва да се приеме, че както нарушаването на общата забрана да се вреди
другиму,така и нарушаването на договорно задължение може да причинят
неимуществени вреди,които подлежат на обезщетяване.Когато неимуществените вреди
са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането съгласно чл.51 ЗЗД.Когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (в случая) на договорни
задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на
длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) –
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.Следователно
фактическият състав на обезщетението за неимуществени вреди при неизпълнение на
договорни задължения включва следните кумулативно дадени условия: 1.Наличието
на договорна връзка между страните;2.Неизпълнение на договорно задължение на
банката-в случая се твърди отказ да се изплати на пълномощника на ищеца сума по
договор за депозитна сметка,като не е признато представеното от него
пълномощно;3.Неимуществена вреда,която трябва да е пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на договорното задължение и да е могло да бъде предвидена при пораждане на задължението;4.Причинна
връзка на вредата с неизпълнението на договорното задължение.
По отношение на първото условие е безспорно по делото наличието
на договорна връзка-сключен договор за
депозит между ищеца и ответната банка.
По отношение на второто
условие-неизпълнение на договорно задължение на банката съдът не приема
изложените във въззивната жалба доводи,че
ищецът не бил посочил коя разпоредба на договора или ОУ е
нарушена,поради което не било ясно дали неприемането на конкретното пълномощно
представлява нарушение на дог.задължение.Както посочва в исковата молба Т.,същият
не е посочил конкретна разпоредба от договора (респ.ОУ)поради факта,че не разполага с договора за депозит,доколкото
същият е бил унищожен след като е изтеглил наличната сума в него.Неизпълнението
обаче,видно от съдържанието на ИМ,се заключава в отказа на банката да зачете пълномощното,с което
пълномощника М.Т. е поискал да изтегли суми от депозитната сметка на ищеца,след
като не се доказва банката да е уведомила последния по съответния ред за измененията в ОУ,касаещи
пълномощните (т.V.22 и т.V.24 от ОУ) към момента,когато е представено
пълномощното в банката-15.10.18г.В този смисъл въззивната инстанция споделя
изцяло мотивите на първостепенния съд
относно наличието на тази предпоставка на ФС.Представените с въззивната жалба
ОУ са тези,които са приети на 05.03.2009г.,но не се установява дали те са били
действащите към 15.10.18г.,или е имало последващи изменения за този период.
Въззивнатаинстанция обаче не споделя изводите на ПдРС относно
наличието на вреда,в частта ѝ същата да е могло да бъде предвидена при
пораждане на задължението.Действително неимуществени вреди са причинени,което
се доказва от свидетелските показания и те са пряка последица от отказа на
банката да уважи представеното пълномощно,т.е.последица от неизпълнение на
договорно задължение.Обаче действително не е налице обективна възможност
ответника да предвиди при сключването на
договора вредите,които биха настъпили в
резултат на изменение на ОУ и
несъобщаването им по предвидения ред на ищеца.Противно на становището на
ответната банка доказателствената тежест в този случай лежи не върху нея,а
върху ищеца,който не е представил доказателства в тази насока.Ето защо,след като
не е доказано наличието на една от кумулативно дадените предпоставки на
фактическия състав на главния иск,то същия следва да се отхвърли като
неоснователен.Това налага решението да се отмени в атакуваната му част и да се
постанови друго,с което да се отхвърли претенцията на Т. по чл.79,ал.1 във вр.с
чл.82 от ЗЗД.
Отхвърлянето на главния иск изисква разглеждането от настоящата
инстанция на евентуално съединения с него иск на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД.ФС на този
иск предполага наличието на следните условия: деликт (увреждане); противоправно
поведение на служители на ответника; вреда,която е пряка и непосредствена
последица от увреждането;причинна връзка между двете и вина на служителите на
ответника,на които е възложена работа по обслужването на клиенти на банката.
Настоящата инстанция намира,че в случая всички тези предпоставки
са доказани.Противоправното поведение на служители на отв.банка включва отказа
им да уважат представеното пълномощно,с което пълномощника да изтегли сумата по
депозитната сметка на ищеца,доколкото са му отказали въз основа на изменения в Общите
условия на банката,които не са му били надлежно съобщени в разрез с предвидения
в самите условия механизъм на уведомяване.Вредата е в резултат на това
противоправно поведение,тъй като отказът на служителите е принудил ищеца да
отиде и да изтегли сумата от депозитната си сметка лично,въпреки че това му е
струвало неимоверно усилие с оглед на влошеното му здравословно състояние.
Що се отнася до последното условие,в тежест на ответника е било
да докаже наличието на
обстоятелства,изключващи вината на негови служители.Ответникът обаче не доказва
наличието на такива обстоятелства.Свидетелката А. Х. не е била пряк очевидец на
отказа на служител на банката да уважи пълномощното и не се установява този
служител да е пояснил дори причините за отказа,а именно изменение на ОУ в
частта за пълномощните.Както бе посочено по-горе,не се доказва и надлежното
уведомяване на Т. за тези изменения,за да може той или да се откаже от
договора,или своевременно да изготви ново пълномощно в съответствие с
измененията на ОУ на банката.Доказва се и наличието на причинените на ищеца
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени от него болки и страдания,но
само досежно преживените безпокойство и притеснение,тревога и изтощение,като не
се доказва твърдяното унижение.В тази насока съдът кредитира показанията на
свидетеля М.Т.,независимо от близката му родствена връзка с ищеца,тъй като те
са житейски логични,почиват на негови преки впечатления и се подкрепят от
приложената по делото медицинска документация.
По отношение на размера на обезщетението настоящата инстанция се
съобразява с чл.52 от ЗЗД,като взема предвид сравнителнониският интензитет и
кратката продължителност на преживените болки и страдания (умора,изтощение,безпокойство,притеснение,разочарование,нарушение
на съня)-за около един месец и намира за справедлив размер на обезвреда сумата
от 700лв.,които са достатъчни за обезвъзмездяване на преживените от ищеца
негативни емоции.В този размер искът по чл.49 от ЗЗД следва да се уважи,ведно
със законната лихва от датата на деликта-15.10.18г.(чл.84,ал.3 от ЗЗД),а за
разликата до претендирания такъв от 1200лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат по
съразмерност.Ищецът,настоящ въззиваем е заплатил за ДТ пред ПдРС сумата от
50лв.Съобразно уважената част от иска ответната банка следва да бъде осъдена да
му заплати за ДТ сумата от 29,20лв.Тъй като ищецът и пред двете инстанции се
представлява от адв.Ю. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,съдът определя за
адв.възнаграждение за двете инстанции адв.възнаграждение в размер на 900лв.,от
които 500лв.а първата инстанция и 400лв.за втората инстанция.Или ответника
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца съразмерно на
уважената част от иска сумата в общ размер на 524,90лв.,от които 291,60лв.пред
първата инстанция и 233,30лв.пред въззивната инстанция.
Доколкото адв.възнаграждение е определено от
съда,то не следва да се разглежда възражението
на ответника за прекомерност на разноските за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е заплатил за въззивното обжалване ДТ в размер на
25лв.и съобразно отхвърлената част от иска му се дължи за ДТ сумата от
20,83лв.Претендирано е юристконсултско възнаграждение в размер на 300лв,което
настоящата инстанция намира за несъобразено с фактическата и правна сложност
наделото,поради което определя юрск.възнаграждение в размер на по 200лв.за
двете инстанции.Така съобразно с
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника сумата от по
83,30лв.за двете инстанции-общо 166,60лв.+20,83лв.за ДТ или 187,43лв.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 397/05.02.20г.на ПРС,15-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 6187/19г.,в частта му,с
която e осъдено „Юробанк България“АД,ЕИК-****,гр.**** да заплати на В.Г.Т.,ЕГН-**********,***,на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,сумата
1100лв.-обезщетение за неимуществени вреди–болки и страдания,претърпени
вследствие договорно неизпълнение на задължението на „Юробанк България“АД да
изплати на
15.10.2018г.на пълномощника на В.Г.Т.–М. В.Т. сумата от 3462,16лв.,представляваща авоар по
депозитната му сметка, открита на 02.05.2012г.,ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.04.2019 г. до окончателното
плащане,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Т.,ЕГН-**********,***,иск
на основание чл.79, ал.1 във вр.с чл.82 от ЗЗД в частта му за
осъждане на „Юробанк България“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** да му заплати сумата 1100лв. обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие договорно
неизпълнение на задължението на „Юробанк България“АД,ЕИК **** да изплати
на 15.10.2018 г. на пълномощника на В.Г.Т. – М. В.Т. сумата от 3462,16 лв.,
представляваща авоар по депозитната му сметка, открита на 02.05.2012г.,ведно
със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 15.10.18г.до
окончателното плащане,като неоснователен.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК-*****, със
седалище и адрес на управление гр.****,да
заплати на В.Г.Т.,ЕГН-**********,***,на
основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД, сумата от 700(седемстотин)лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди– болки и страдания,претърпени
вследствие противоправното поведение
наслужители на ответника,изразяващо се в отказ да изплатят на 15.10.2018г. на пълномощника на В.Г.Т.–М. В.Т. сумата от 3462,16лв.,
представляваща авоар по депозитната му сметка,открита на 02.05.2012г., ведно
със законната лихва
върху присъдената сума,считано от 15.10.18г.до
окончателното плащане,като за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 1200лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК-****,
със
седалище и адрес на управление гр.****,да заплати на адв.П.Д.Ю.,
вписан в Адвокатска колегия – ****, с адрес на упражняване на дейността гр.****,сумата
от 524,90 (петстотин двадесет и четири лв.и 90ст.) адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК-****,гр.****
да заплати на В.Г.Т., ЕГН-**********,***,20(двадесет и девет лв.и 20ст.)за ДТ пред първата инстанция по
съразмерност.
ОСЪЖДА В.Г.Т.,ЕГН-**********,*** да заплати на „Юробанк България“АД,ЕИК-****,гр.**** сумата от 187,43(сто осемдесет и седем лв.и 43ст.)разноски за юрск.възнаграждение
и ДТ пред двете инстанции по съразмерност.
В необжалваната му част решението е
влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: