Решение по дело №2341/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 февруари 2018 г.
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20171100902341
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

гр. София, 07.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕТЪР Т.ЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2341 по описа за 2017г. и взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на „В.И.“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност, произтичаща според твърденията в молбата и представените към нея доказателства от невъзможност на дружеството да изпълни свои изискуеми парични задължения към Т. Д.Д.в общ размер 2 400,00 лв. – съдебни разноски, присъдени с решение от 19.05.2015г. по гр.д. №26506/2014г. на СРС, 29 с-в, решение от 14.06.2016г. по в.гр.д. №9503/2015г. на СГС, ІІІ-Б с-в и определение от 26.06.2017г. по гр.д. №4555/2016г. на ВКС, ІV г.о., постановени в производство по предявен от „В.И.“ ООД срещу Т. Д.Д.иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който е отхвърлен с цитираното решение на СРС, влязло в сила от датата на постановяване на цитираното определение на ВКС.

Невъзможността на дружеството да изпълни посочените парични задължения поначало не може да обуслови наличие на неплатежоспособност на дружеството по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и оттам основание за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като задълженията не произтичат от търговска сделка, нито покриват някоя от останалите хипотези на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Задължение за съдебни разноски може да покрие хипотезите на чл. 608, ал. 1 ТЗ само в случай, че разноските са присъдени като последица от уважен осъдителен иск за изпълнение на главно вземане, което произтича от търговска сделка (в този случай вземането на ищеца за разноски по аргумент и от правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ е акцесорно и следва режима на главното вземане), или в случай, че разноските са присъдени в полза на държавата.

Процесният случай е различен – молителят е осъден да заплати разноски на частноправен субект и за реализиране на отговорността му по чл. 78, ал. 3 ГПК, която е винаги деликтна (основанието й са действия по неоснователно предизвикан правен спор), а по аргумент от обратното на чл. 608, ал. 1 ТЗ невъзможността търговецът да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от деликтна отговорност, не предпоставя състояние на неплатежоспособност на търговеца, респективно основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Според твърденията в молбата по чл. 625 ТЗ молителят няма други изискуеми и неизплатени парични задължения (такива не се установяват и от служебно събраните от съда доказателства, включително изпратеният от НАП ревизионен акт, с който е постановено не плащане, а възстановяване на дружеството на суми, платени за данъчни задължения), поради което и по изложените съображения молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Доколко установените по основание и размер задължения на молителя за съдебни разноски и данните по делото за имущественото му състояние могат да обусловят извод за състояние на свръхзадълженост на дружеството по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ в случая е безпредметно да се обсъжда, тъй като състояние на свръхзадълженост на дружеството не е заявено като основание за откриване на производство по несъстоятелност с молбата по чл. 625 ТЗ.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 77 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати държавната такса, дължима за разглеждане на молбата, от чието предварително внасяне е освободен по силата на чл. 620, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „В.И.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

ОСЪЖДА „В.И.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата 250,00 лв. – държавна такса за съдебното производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: