№ 464
гр. Благоевград, 18.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900090
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена/ от Изпълнителна агенция
„ВКВПД”, представлявана от изпълнителния директор Т.А.а, с адрес: гр. С.. Бул. “Ц.О.” № 7,
ЕИК: ************, с която срещу „И-ВИП 2001", ЕИК: ************ представлявано от
К.С. – управител, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Д., п.к. 2900, бул. „А.С.“ № 2 – е
предявен осъдителен иск.
Предявеният иск е процесуално допустим. Правото на иск е надлежно упражнено с
подаване на редовна искова молба и при наличието на положителните предпоставки и липса
на отрицателни такива. Постановена е размяна на книжа. Налице е процесуално основание
за насрочване на открито съдебно заседание, с призоваване на страните, по съобщаване на
проект за доклад, произнасяне по предварителните въпроси по чл.140 и сл. ГПК и по
доказателствените искания на страните.
Проект на доклад:
1.Обстоятелства, на които се основава иска-
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за наем № Н-
16/25.08.2020 г. - за отдаване под наем за временно и възмездно ползване на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект, бивш гарнизонен стол, а понастоящем - кафе-клуб в гр.
Г.Д., ул. „Н.М. № 1, с площ от 208,35 кв.м., представляващ имот частна държавна
собственост със срок на договора – 10 години от подписването му.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.5 от договора за наем, предоставянето на
обекта се осъществява чрез подписването на предавателно-приемателен протокол, като това
е станало с подписване на предавателно-приемателен протокол с изх. № 2618/04.09.2020г. ,
като предаването на отдадения под наем обект е извършено на 26.08.2020г. Твърди се, че в
чл. 3, ал. 1 е уговорена наемна цена в размер 1987,00 лева без ДДС, както и че същата е
дължима до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи., както и постигане на
1
уговрока за актуализиране на дължимия наем. Сочи, че с подписване на четири
допълнителни споразумения наемната цена е актуализирана, както следва: допълнително
споразумение с изх. № 12285 от 30.09.2021 г. , с което е договорена наемна цена в размер на
2046.61 лв. без ДДС; допълнително споразумение с изх. № 12382 от 06.10.2022 г., с което е
договорена наемна цена в размер на 2286.06 лв. без ДДС; допълнително споразумение с изх.
№ 11795 от 06.10.2023 г. , с договорена наемна цена в размер на 2592.39 лв. без ДДС, както и
допълнително споразумение с изх. № 11624 от 27.09.2024г., с което е договорена наемна
цена в размер на 2685.77 ли. без ДДС.
Съгласно чл. 3, ал. 2, от договора за наем, върху договорената неемна цена се твърди
начисляване на дължим от 20 % ДДС, а в чл.7 от договора уговаряне дължимост на
неустойка при закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи.
Сочи се, че в чл.28 са уговорени дължими неустойки, както следва: Съгласно чл. 28, ал. 1
от договора, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими
консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер
на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато
забавата продължи до 30 календарни дни, а съгласно чл. 28, ал. 2, - в случай, че забавата
надхвърля срока по ал.1 се начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна
цена за всеки просрочен месец.
Твърди се, че наемнатта цена не е била плащана от ответника системно, като с
поправената ИМ се сочи, че неустойката по чл.28, ал.1 от договора се претендира в общ
размер от 69 040.75 лв., като конкретните размери са посочени в обстоятелствената част на
ИМ, за закъснение в плащането на 36 броя наемни вноски, подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба с периодите за допуснатата забава по всяка една
от вноските, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателно изплащане, както и неустойка, на основание чл.28, ал.2 от договора за наем, в
размер на 7 153,20 лв., представляваща трикратният размер на дължимия месечен наем от
2384,40 лв. по фактура № **********, за закъснение в плащането от 57 дни - от 15.11.2020 г.
до 11.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателно изплащане.
Правят се доказателствени искания.
Препис от исковата молба е връчена на ответника, който в срока по чл. 367 ГПК е подала
отговор.
Предявените искове се оспорват по същество като неоснователни. Не се оспорва фактът
на сключен между страните договор за наем № Н – 16 от 25.08.2020г. за отдаване под наем
на недвижим имот, находящ се на административен адрес в гр.Г.Д., ул.“Н.М.“ № 1, както и
съдържанието на договора. Не се оспорва и наличието на уговорена клауза в чл.28, ал.1 и
ал.2 за дължими неустойки.
Прави се възражение за погасяване на част от вземането, описано в пунктове от 1.1. до 1.9
и по пункт 2.1 , описани в поправената искова молба, по давност, като ответната стана се
2
позовававен на тригодишна такава, считано от падежа на фактурите до подаване на иска.
Прави се възражение и за нищожност на неустойката за забава по чл.28 от Договора, като
се твърди, че същата е уговорена извън присъщите й функции и нарушава принципа на
справедливостта. Поддържа си нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с
добрите нрави.
При тези възражения се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът е подал становище и допълнителна искова молба.
Със становището се оспорва възражението на ответника за погасяване на част от
вземането по давност на две основания. Първото, че е неясно посочено за кои месеци,
периоди и по кои фактури се твърди,че е погасено вземането и второто – твърди се, че са
тези вземания ищецът бил отправял покани за доброволно изпълнение и поради това на
основание чл.116, ал.1,б „в“ от ЗЗД давността се прекъсвала с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Оспорва се и възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза и се сочат
аргументи за това в насока, че за ищеца не е настъпило обогатяване, поради липса на
внасяне на суми, а отделно от това възражението е направено едва в хода на процеса а не
при сключването на договора. Сочат се доводи за валидност на клаузата за неустойка и че
претендираният размер не е прекалено голям в сравнение с причинените на ищеца вреди.
Прави се възражение за недопустимост на това възражение за намаляване на неустойка по
търговска сделка, каквато е процесната. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответното дружество.
С ДИМ се поддържат фактическите твърдения, обстоятелства и искане за защита,
посочени в първоначалния иск, като по същество на възраженията в отговора ищецът е
изразил аргументи в становището.
В срока по чл.373 ГПК ответното дружество е представило допълнителен отговор, в който
уточнява възражението си за погасяване по давност на част от спорното вземане, като
изрично конкретните неустойки за посочени по размер и период.
Поддържа се отново възражението за нищожност на клаузата за неустойка , като
договорена извън присъщите за неустойката функция, както и като договорена в
противоречие с морала и добрите нрави.
2. по чл.146, ал.1, т.2 ГПК - правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на
възраженията на ответната страна - предявен е осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД
вр. с чл. 309 ТЗ.
Възражението на ответника е за погасяване на част от вземането по давност –
пр.основание чл.111, б „б“ ЗЗД и за нищожност на неустойката по чл.92, ал.2 ЗЗД вр. с чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД.
3. по чл.146, ал.1, т.3 ГПК – не е спорен фактът, че между страните е сключен договор за
3
наем № Н- 16/25.08.2020 г. - за отдаване под наем за временно и възмездно ползване на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект, бивш гарнизонен стол, а понастоящем
- кафе-клуб в гр. Г.Д., ул. „Н.М. № 1, с площ от 208,35 кв.м., представляващ имот частна
държавна собственост със срок на договора – 10 години от подписването му.
4. по чл.146, ал.1, т.4 ГТПК – посочените в горната точка.
5. разпределение на доказателствената тежест – в тежест на ищеца е да установи следните
факти: че между страните е сключен договор за наем, съдържанието на договора – правата и
задълженията на страните по него, да установи фактът на сключване на последващи валидни
допълнителни споразумения към договора /Анекси/, както и съдържанието им; да установи
че е изправна по договора страна, както и настъпилият падеж на сочените спорни вземания
– наемната цена за всеки посочен период, да се установи периода на забава от страна на
ответника спрямо всяко едно вземане за наемна цена, както и размера на всяка една от
неустойките по чл.28, ал.1 и по чл.28, ал.2 от договора за наем.
В тежест на ищеца е да посочи факти, с които е прекъсната давността по отношение на
вземанията, описани в допълнителния отговор от ответника от 05.08.20205г.
В тежест на ответника е да установи факти и обстоятелства, имащи отношения към
преценка, че неустоечната клауза излиза извън обичайната и обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функция, както и че е сключена в нарушение на добрите нрави.
На основание чл.146, ал.2 ГПК УКазва на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване размера на спорните вземания.
По доказателствените искания на страните: представените от ищеца писмени документи,
както към ИМ , така и към ДИМ и становище, като допустими, необходими и относими към
спорния по делото предмет следва да се допуснат като писмени доказателства, а по
приемането им съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, ОС Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО
НА СПОГОДБА или към разрешава на спора чрез МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е способ за разрешаване на спора, която съгласно
Закона за медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване
на спорове, при която трето лице медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат
споразумение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.10.2025г. от 13:30 часа.
Да се призоват страните за посочената дата и час, като им се връчи препис от настоящото
определение.
На основание чл.140, ал.3, изреч.2-ро от ГПК Обявява на страните проекта за доклад по
4
делото, изложен в обстоятелствената част на определението.
На основание чл.146, ал.3 вр. С чл.148 от ГПК по допускане на представените и описани с
ИМ, към ДИМ и становище писмени документи като писмени доказателства, а по
приемането им ще се произнесе в о.с.з.
На основание чл.146, ал.2 ГПК Указва на ищеца, че не сочи доказателства за установяване
размера на спорните вземания.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на
ответника.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5