РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Гоце Делчев, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101039 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова
молба от Г. В. С., в качеството й на Частен съдебен изпълнител, с район на
действие ОС – Бл. срещу М. Г. Б. и И. Р. Б., двамата от гр.Х., обл.Бл.. Исковата
молба е предявена на осн чл.415 от ГПК, за установяване съществуването на
парично вземане, за което в полза на ищеца и срещу ответниците е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 453/2024 г. по
описа на РС Гоце Делчев. Иска се да бъдат присъдени в полза на ищеца и
сторените по настоящото производство разноски.
Твърди се от ищеца, че упражнява дейност като частен съдебен
изпълнител. Пред нея като ЧСИ, постъпила молба от „О. Б. Б.АД за
образуването на изпълнително дело срещу ответника в настоящето
производство. По молбата е образувано изп.д. № **************по описа на
ЧСИ Г. С., за принудително събиране на суми по договор за кредит. След
образуването на изп. дело между банката взискател и длъжниците е
подписано извънсъдебно споразумение от ******* г, съгласно което
длъжниците са внесли на банката суми в размер на ********** лева. Поради
1
това Банката взискател по изпълнителното дело е подала молба до ЧСИ С. и е
поискала прекратяване на същото. Длъжникът не е заплатил дължимите такси
за приключване на изпълнително дело № *************/2009 г., след като е
платил задължението към взискателя. Вземането, което ответницата дължи на
ЧСИ Г. С. е отразено в издадена на ********* г. сметка № ****** за сумата от
*********лв. за дължими такси по ТТРЗЧСИ, както следва: обикновени такси
по т. 4 - за изпращане по пощата на призовки, уведомления и книжа такса по
т.12 за издаване на сметка за размера на дълга и разноски по т.31 в размер на
***лева и пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 -
******* лв. с ДДС. Сметката е връчена на ответника М. Б. на ******* г., но
сумата не е заплатена в предоставеният срок. Поради това и на осн. чл.79, ал.1
от ЗЧСИ ищеца подала срещу ответника пред РС - гр. Гоце Делчев Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по която е образувано
ч.гр.д. № ****/2024 г. Съдът е уважил подаденото заявление и е издал
исканата заповед. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в
срок възражение от длъжника, поради което на ищеца е указано да предяви
иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, във връзка с
което са предявени настоящите искове.
Правното основание на иска е по чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, чл.79 и чл.86 от
ЗЗД във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 от ГПК.
С определение № 584/***** г., постановено по настоящото дело съдът
е прекратил производството по настоящото дело в частта, с която се иска да
бъде признато за установено, че И. Р. Б. ЕГН: ********** от гр.Х., ул. „Г. Д.“
№** дължи на Частен съдебен изпълнител Г. В. С., ЕИК: ********** от гр.
Бл., ул. „С. С.“ № *, ет.*, офис 1, сумата *****лв. с включен ДДС, включваща -
*****в. с ДДС, представляващи пропорционална такса за изпълнение на
парично вземане по т. 26 от ТТЗЧСИ, ***** лева, представляващи обикновени
такси по т. 4 - за изпращане по пощата на призовки, уведомления и книжа
такса по т.12 за издаване на сметка за размера на дълга и разноски по т.31 от
ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
настоящият иск до изплащане на вземането.
Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Ответникът М. Г. Б. представя отговор в определения от закона срок.
2
Счита иска за неоснователен, като заявява, че от твърденията в исковата молба
не може да се установи произхода на претендираните суми, какви задължения
и в какъв размер от тях се покрива със всяка посочена суми. Твърди, че
уведомяване за дължимостта на процесните суми не е извършено от страна на
ищеца, в качеството му на кредитор. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение и на двете посочени в исковата молба суми, които се
претендират от ищеца ЧСИ Г. С. – ***** лв. – представляваща
пропорционална такса за изпълнение на парична вземане по т.26 от ТТЗЧСИ и
****** лева, представляващи обикновени такси по т. 4 – за изпращане по
пощата на призовки, уведомления и книжа, такса по т.12 за издаване на сметка
за размера на дълга и разноски по т.31 от ТТЗЧСИ. Моли в случай на
постановяване на отрицателно решение за ответницата, да се постанови
разсрочване на вземането, като се постанови заплащане на вземането на равни
месечни вноски, считано от влизане в сила на постановеното решение до
окончателното изплащане на тези задължения.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.241 от
ГПК, чл.110 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът Г. В. С. е Частен съдебен изпълнител с регистрационен №
****по регистъра на К. на Ч. с. и.гр.С. и с район на действие - района на О.с.-
Бл.
По молба от „О. б. б.“ АД било образувано изпълнително дело
№************ по описа на кантората на ЧСИ С., с длъжници И. Р.
Б. кредитополучател по договор, сключен с взискателя и М. Г. Б. – солидарно
задължен поръчител по договора.
На*****г. в кантората на ЧСИ С. постъпила молба (вх. № 00029) от
„О. б. б.“ АД за прекратяване на изпълнително дело № 62/ *** г. В молбата се
заявява, че на***** г. между „О.“ АД и длъжниците И. Б. и М. Б. е подписано
извънсъдебно споразумение. Длъжниците внесли в банката всички дължими
суми по споразумението в размер на *****лева, при остатък по дълга от *****
лева, с които се извършило погасяване на дълга по кредита. Поради това и на
основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК молят, след събиране на дължимите такси и
разноски по ЗЧСИ, изчислени върху действително заплатената сума от *****
3
лева, производството по делото да бъде прекратено, като се вдигнат и
запорите, наложени по молба на банката.
На ***** г. ищеца изготвила сметка за размера на дълга с изх. №
2769/29.03.2023 г. Според сметката И. Б. дължи по изпълнително дело
№********** следните суми: ****** лв. - главница по договора за кредит;
***** лв. - договорна лихва за период от ****** г. до ****** г.; ***** лв. –
наказателна лихва за периода от *****г. до ******г.; *****лв. – разноски по
делото; *****лв. – адвокатско възнаграждение; ***** лв. – такси за
образуване на изп.д.; ***** лв. – пощенски разноски; ***** лв. – т.4 и т.5 от
30.09.2010 г.; **** лв. – пощенски разноски от 30.09.2010 г.; ***** лв. –
приключване и т. 12 от 04.01.2013 г.
Отбелязано е също в сметката, че на ***** г. е внесена сума в размер
на ***** лв. пропорционална такса с ДДС, на 12.01.2010 г. е внесена сума от
****лв., на 12.02.2010 г. – сума от ***** лв., на 24.03.2010 г. – сума от
***** лв., на 14.04.2010 г. –***** лв., на 14.05.2010 г. – ****лв., на 16.06.2010
г. – ****лв., на 30.08.2010 г. –*****лв., на 30.09.2010 г. – *****лв. и на
04.01.2013 г. –***** лв. или общо са събрани и са недължими ***** лв.
Остава да дължи неолихвяема сума от **** лв. и пропорционална такса с ДДС
– ***** лв. или общо ***** лв.
На същата дата - **** г. ЧСИ С. изготвила и съобщение изх. № 2772
до ответника М. Б., че във връзка с постъпила от взискателя молба за
приключване на изпълнителното производство и предвид изплащане на
задължението по ИД 62/2009 г., дължи такси (по т. 4, т. 12, т.26 и т.31 от
ТТРЗЧСИ) в размер общо на ******лв. с включен ДДС. Към писмото
приложила и сметката за размера на дълга с изх. № 2770/****г., както и я
уведомила, че таксите следва да се заплатят в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението или ще бъде предприета процедура по чл. 79, ал.
3 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 410, ал.1 от ГПК за принудително събиране на
вземането.
Съобщението, ведно със сметка за дълга с изх. № 2770/29.03.2023 г. е
получено от ответника на 03.04.2023 г., както се установява от представеното
по делото известие за доставяне на „Б. п.“ ЕАД.
На ****** г. ЧСИ Г. С. подала до Районен съд – Гоце Делчев заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. Г. Б. и И. Р.
4
Б. за сумата от***** лева с ДДС, представляваща неплатени такси и разноски
по изпълнително дело №******* г. по описа на ЧСИ Г. С., с взискател „О. б.
б.“ АД, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Съдът уважил
заявлението и е издадена заповед за изпълнение за сумата от **** лева
(*******************) с включен ДДС, ведно със законната лихва върху
същата сума, считано от датата на подаване на заявлението - ****** г. до
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – държавна
такса в размер на ** лева.
Заповедта за изпълнение е съобщена само на длъжника М. Б., която
подала възражение за недължимост на вземането. Възражението е подадено в
срок, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземането си.
Предвид изложеното, иска е предявен в определения от закона
едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск,
от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явява допустим.
Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен, предвид
следните съображения:
По делото не е спорно, че ответницата Б. е била длъжник по изп. дело
№ 62/***8 г. по описа на ЧСИ Г. С. и че е погасила изцяло директно към
взискателя сумите, предмет на изпълнителното дело. Не се оспорва от
ответника и размера на таксите и разноските, претендирани от ищцата в
размер на **** лева с ДДС, както и че същите не са заплатени.
Оспорва се от ответника твърдението, че е уведомена за дължимостта
на процесните такси. Твърди се, че по отношение на тях е изтекла погасителна
давност – както по отношение на сумата от *** лева, представляваща
пропорционална такса за изпълнение на вземането по т.26 от ТТЗЧСИ, така и
за сумата от **** лева, представляваща обикновени такси по т.4, т.12 и т.31 от
ТТЗЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите
неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс независимо от техния размер.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство.
Плащането е направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване
на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл.
426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от
съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от
този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно
който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата,
която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител,
длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение.
Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,
по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил
след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането
пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 9240/2009 г. на IV г. о., решение №
93 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2022 г., IV г. о. и др., в които е
прието, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1 от ГПК случаи, в които не е
включено плащане, направено след започване на изпълнителното
производство.
За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва
на първо място да се даде отговор на въпроса кога изпълнителното
производство е било прекратено. С настъпване на някое от основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК същото се прекратява ex lege, т. е
по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител само
констатира настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
6
от ГПК, тъй като взискателят е поискал това писмено с молба, постъпила в
кантората на ЧСИ с вх. № ***** от ****8 г.
След като изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК – по писмено искане на взискателя, поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, следва изводът, че
ответникът-длъжник дължи заплащането на разноски.
По настоящото дело не са представени материалите по изпълнително
дело № ****** по описа на ЧСИ Г. С. и съдът не може да прецени върху каква
сума и за какви действия са начислени претендираните такси, но ответника не
оспорва начина на изчисляване и размера им.
Поради това съдът следва да се произнесе по направеното от страна
на ответника възражение за погасяване на вземането по давност.
Както се упомена по-горе, в настоящият случай изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК, считано от 04.01.2013 г., поради което не стои въпроса за прекратяването
му поради настъпила перемция в последващ период. Съобразявайки и това, че
вземането на съдебния изпълнител за такси има самостоятелен характер и не
съставлява част от дължимото към взискателя вземане, както и факта, че
вземането на ЧСИ не произтича от главното вземане, по смисъла на чл. 119 от
ЗЗД, не може по аналогия на закона да се приеме, че институтът на
перемпцията следва да се прилага и по отношение на вземането на съдебния
изпълнител. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както
за перемпцията, така и за давността. Те обаче имат различни правни
последици.
Съдът намира за основателно възражението за погасяване на
вземането за такси поради изтекла погасителна давност.
Вземането на ЧСИ за такси и разноски се погасява с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Дължимите на
ЧСИ такси за извършваните от тях действия по изпълнението нямат
характеристиката на държавни такси, а са възнаграждения на частни лица,
упражняващи юридическа професия (така в решение № 120 от 22.02.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 741/2023 г., IV г. о.). Начислените от ЧСИ такси по
изпълнението или се внасят от взискателя авансово или остават за плащане от
7
длъжника. За събиране на таксите по изпълнението ЧСИ изготвя подписана от
него сметка в два или повече еднообразни екземпляра, единият от които се
връчва на задълженото лице. В ЗЧСИ, ТТЗЧСИ или общите нормативни
актове касаещи процесните вземания не е уреден срок за изготвяне на сметка,
като несвоевременното й изготвяне може да е дисциплинарно нарушение, но
не влияе върху дължимостта на таксите. Това обаче не означава, че при
неизготвяне на сметка вземането на ЧСИ за такси и разноски не е изискуемо и
същото може да виси неограничено във времето и да зависи единствено от
волята на ЧСИ кога ще изготви сметката, в случая изготвена повече от 10
години след прекратяване на изпълнителното производство по молба на
взискателя. Молбата на взискателя, че длъжникът е погасил задължението си
и че иска прекратяване на производството е от 04.01.2013 г. Именно с
плащането и към този момент в полза на съдебния изпълнител е възникнало и
вземане за заплащане на разноските, таксите и съответстващата на
доброволно платената сума пропорционална такса по т. 26 от тарифата.
Следва да се приеме, че давността за погасяване на вземането на частния
съдебен изпълнител е започнала да тече към този момент, тъй като на
основание чл. 79, ал. 2 от ГПК вземането на съдебния изпълнител към
длъжника за разноските е възникнало в момента, в който са били налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, поради
удовлетворяване на взискателя, в който смисъл за съдебният изпълнител не е
налице възможност за събиране на таксите от взискателя, който внася
последните авансово.
ЧСИ С. е съставила сметка за дължимите такси и е изпратила същата
до длъжника, ведно със съобщение за заплащане на таксите едва на ***** г.
Не са представени по делото доказателства, че в периода от *****г. до *****г.
ищцата е предприела действия, които да прекъсват започналата да тече
погасителна давност по отношение на вземането й за такси по изпълнителното
производство. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, с което давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, е
депозирано в съда на ****** г., т. е. много след изтичане на петгодишния
давностен срок, поради което вземането в пълния му размер е погасено по
давност.
Предвид горното предявеният иск за сумата от ****** лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
8
С оглед изхода на правния спор на ищеца не се дължат разноските,
сторени в заповедното и в исковото производство.
От страна на ответника е направено искане за присъждане на
разноски, които се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Видно от данните
по делото М. Б. е сторила разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на ***** лв. (договор за правна защита и съдействие
на л.41 по делото), поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника същите.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Г. В. С., ЕГН **********, в качеството й на Ч. с. и.,
с район на действие района на О. с.- Б., с адрес гр.Б. ул. „С. С.“ №*, ет.*,
офис* да бъде признато за установено по отношение на М. Г. Б., ЕГН
********** от гр.Х., обл.Б., че дължи на Ч.с.и. Г. В. С. сумата от **** лева
(***********) с включен ДДС, включваща сума от ******лева (***********)
с ДДС, представляващи пропорционална такса за изпълнение на парично
вземане по т. 26 от ТТЗЧСИ и сума от ****** (*********) лева,
представляващи обикновени такси по т. 4 - за изпращане по пощата на
призовки, уведомления и книжа такса, по т.12 за издаване на сметка за
размера на дълга и разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на настоящият иск до изплащане на вземането.
Оставя без уважение искането на Г. В. С., ЕГН **********, в
качеството й на Ч. с. и., с район на действие района на О. с.- Б., с адрес гр.Б.
ул. „С. С.“ № *, ет.*, офис * да й бъдат присъдени разноските, сторени по
заповедното и по настоящото производство.
Осъжда Г. В. С., ЕГН **********, в качеството й на Ч. с. и., с район на
действие района на О. - Бл., с адрес гр.Бл., ул. „С. С.“ № * ет.*, офис *да
заплати на М. Г. Б., ЕГН ********** от гр.Х., обл.Бл. сума в размер на ******
(*****) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с
9
въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението и за двете
страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10