Р Е Ш Е Н И Е
Номер 66 25.05.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На шестнадесети май
2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 63 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на „ЕЙМЕН 2022“ ЕООД, ЕИК:*********,
представлявано от Е. У. , адрес: с. Беломорци, ул. „……“ № .. срещу Заповед за налагане на ПАМ №
51-ФК/15.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт като издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон в несъответствие с неговата цел и при отсъствието на
фактическите предпоставки за неговото издаване. Основните доводи са свързани с
липса на приключили производства по ДОПК и ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че обжалваната
Заповед и частта касаеща Разпореждането за ПАМ са издадени въз основа на Протокол
от проверка, а не въз основа на АУНП, без да е налице НП, което е влязло в
сила, без да е преминал през съдебна фаза на съдебно обжалване пред съответен
компетентен съд. АНО се е доверил изцяло на твърденията на автора на Протокола,
без да е възприел фактите лично и непосредствено, без дори да са установени по
предвидения в ЗАНН, установяващи се с АУНН, а производството приключено по
съответния ред. Относно мотивите за постановяване на изпълнение на наложената
ПАМ счита, че разпореждането за
запечатване на търговски обект за срок от 5 дни ще причини значителна и трудно
поправима вреда на фирмата, чиято основна дейност е търговия с хранителни стоки,
които имат кратки срокове на годност. Счита, че в случая не са налице
предвидените в закона основания да се наложи налагане на принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект, с оглед на
незначителните щети които биха настъпили за фиска- покупката е на стойност само
от 1,10 лева. При изпълнение за дружеството ще настъпят значителни и
трудно-поправими вреди, с оглед характера на обекта. Административно-наказващия
орган според жалбоподателя не е обосновал наличието на обществен интерес от
налагането на ПАМ и изпълнение на заповедта. АНО не е съобразил и обстоятелството,
че реализирането на изпълнение на ПАМ, ще рефлектира върху получаваното от
персонала възнаграждение, както и реализираните обороти от осъществяваната
дейност. Счита изложените от органите по приходите
съображения в оспорената заповед за изцяло бланкетни и неотносими към
търговската дейност, извършвана в обекта. Сочи, че при определянето на
продължителността на мярката е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК, а издаденият акт не съответства на целта на закона. Моли
съда да постанови решение, с което да го отмени. Претендира присъждането на
направените деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище
за нейната неоснователност. В хода на устните състезания твърди, че НП не е
връчено, съответно не е влязло в сила. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, срещу подлежащ на оспорване акт и при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Като доказателства
по делото са приети: АУАН сер. АN № F700264/22.03.2023 г., АУАН сер. АN № F700261/22.03.2023 г.,; АУАН сер. АN № F700266/22.03.2023 г., Протокол за извършена проверка в обект сер. АА №
0064276/10.03.2023 г., ведно с приложения към същия: опис на касова наличност,
декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение и касови
бонове, Заповед с № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и Заповед с № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г.
и двете на Изп. директор на НАП.
Прието е, че на 10.03.2023 г.
в 12:15 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от
ДР на ЗДДС - хранителен магазин, находящ се на адрес гр. Търговище, ул. „…….“ №
.., стопанисван от „ ЕЙМЕН 2022“ ЕООД с ЕИК: *********, при която е
констатирано, че „ЕЙМЕН 2022” ЕООД като лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ със стационарен търговски обект не е издало фискална касова бележка от
наличния в обекта работещ ЕКАФП модел DР 150 с ИН на ФУ DT439857 и ИН на ФП
02439857 за извършена в контролна покупка от органи по приходите на 1 бр. пакет
фъстъци на обща стойност 1,10 лв. в 12:19 часа заплатени в брой и на място в
обекта от орган по приходите, с което е осъществен състав на нарушение по чл.
25, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства.
За резултатите от проверката е
съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0064276/10.03.2023 год., ведно със събраните
писмени доказателства.
Изложени са мотиви относно
размер на срока за запечатване на търговския обект в следния смисъл: При
определяне продължителността на мярката са взети предвид вида и
местоположението на обекта, тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото, а също така това се налага и за да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Отчетен е фактът, че с нарушението се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване
на реализираните обороти. Издаването на касова бележка, правилното отчитане на
ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискусмите по
закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл. 18 от ЗДДС са все нормативно установени задължения
на субектите, стопанисващи и управляващи търговски обекти, които следва да се
изпълняват при съответните предпоставки. Обоснован е извод, че така извършеното
деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Целта на настоящата ПАМ е да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради не
отразяването на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на
дължимите налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок.
При определянето на срока са изложени мотиви, че е съобразен принципа
на съразмерност, според който административния орган упражнява правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Срокът на наложената ПАМ е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина
на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документите и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
Издаването на фискална касова
бележка за всяка извършена продажба в търговския обект е нормативно установено
задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, конто
следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Неспазването на тези
конкретни задължения от страна на субекта, винаги води до негативни последици
за фиска, тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи и по този начин се
стига до отклонение на данъчното облагане. С това свое поведение проверяваното
лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, тъй като препятства възможността за отчитане на търговските си
обороти като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи
н отклоняване от данъчното облагане. При извършената от органа по приходите
проверка е установено и друго също по вид нарушение от задълженото лице -
неотчитане на приход при плащане чрез РО5 терминално устройство, налично и действащо в магазина.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
В чл.186, ал.3 от ЗДДС законодателят
е предвидил възможност за делегиране на правомощието за издаване на заповеди за
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Оспорената заповед е издадена от Д. Г. Р.-К. – началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С т.1
от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП
началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция “Оперативни дейности” в
ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Следователно обжалваният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия.
Оспореният
акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и съдържа указаните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Съдът не
констатира в производството по неговото издаване да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са и изискванията
на закона за неговото мотивиране - чл.186, ал.3 от ЗДДС и
чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Предвид
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС, компетентният
орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не издаде съответен документ за продажба по чл.118. Смисловото и граматическо
тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на
констатирано нарушение от този вид административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такова нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка. Следователно свободата на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа в условията на оперативна самостоятелност като в акта следва да са
изложени мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване
на обекта и се забранява достъпът до него.
В задължителната съдебна практика (вж. т.3 от
Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК) се приема, че не съществува
пречка мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, в който случай
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт.
В протокола
от извършената проверка, както беше посочено по-горе, се
съдържат редица конкретни констатации относно местоположението,
площта, вид на развиваната дейност, работно време и др. на търговския обект.
Отразените в
протокола обстоятелства са сред примерно изброените, въз основа на които следва
да се определя продължителността на ПАМ съгласно задължителните за органите по
приходите указания (арг. от чл.13 от АПК),
които се съдържат в издаденото от изпълнителния директор на НАП Общо становище
от 1.06.2020 г. относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ),
определяне на срока на ПАМ и допускане на предварително изпълнение на ПАМ по
реда на чл.186 и чл.188 от ЗДДС.
Както
е посочено в цитираното становище, неговата цел е уеднаквяване на
административната практика. На органите по приходите са дадени указания, според
които при всяко конкретно нарушение е необходимо да се извършва индивидуална
преценка за срока за същинско налагане на административната мярка като се
преценява всяко конкретно обстоятелство, имащо значение за определяне на този
срок. Посочено е, че при определяне на продължителността му следва да се
съблюдават следните критерии: тежест на извършеното нарушение; повторност на
нарушението; цялостно поведение на търговеца (подаване/неподаване на
декларации, наличие на предходни нарушения и наложени
наказания, установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски с
влязъл в сила ревизионен акт или акт по чл.106 от ДОПК,
други публични задължения), наличие на данни за други действия или бездействия
на проверявания, насочени към укриване на приходи или към препятстване
възможността за извършване на контролни действия (например случаи на
недопускане на органите по приходите в обекта или непредставяне на изискани
документи при данъчно-осигурителен контрол), включително и наличие на неплатени
задължения, дейността на търговския обект – постоянна или сезонна; тип и
големина на търговския обект; местоположение на обекта, човекопоток, брой
работници или служители, заети в обекта; установена значителна разлика в
касовата наличност; смяна на стопанисването на обекта при последователно
извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект от две или повече
свързани лица или лица, действащи съгласувано по чл.96, ал. 10 от ЗДДС.
Разглеждания
случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25, ал.1, т.1
вр. ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на
фискална касова бележка, за което, съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС, се налага оспорената мярка,
нито като начин на извършване, нито като правно и фактическо положение на
санкционирания търговец.
Оспорената
заповед съответства на материалния закон.
В протокола
от извършената проверка серия АА № 0064276/10.03.2023 год. ползващ се, в качеството на официален
удостоверителен документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК и
чл.50, ал.1 от ДОПК, се ползва с материална доказателствена сила за извършените
от и пред него на органите по приходите
действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
При
предвидена в закона продължителност на мярката до 30 дни, с оспорения
административен акт тя е определена на 5 дни, т.е. като продължителност. Съдът
намира, че с определянето продължителността на мярката за срок от 5 дни не е
нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК.
Оспорената
заповед е постановена в съответствие с целта на закона. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, обосновано с разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС,
според което приложената ПАМ го лишава, поради липсата на издадено наказателно
постановление, от възможността да прекрати действието на мярката със заплащането
на наложената имуществена санкция.
Както беше
посочено по – горе, при издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл.186,
ал.1 от ЗДДС, мярката се налага „…независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции“. Следователно нейното
налагане не е обвързано с издаването на наказателно постановление за същото
нарушение. Двете производства – административното по чл.186 от ЗДДС и
административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното
административно нарушение са независими едно от друго във фазата на налагането
на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва от разпоредбата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Предвидената в нея възможност за прекратяване на наложената ПАМ се отнася не
към фазата на издаване на заповедта за налагането й, а към фазата на
изпълнението на мярката. Само по себе си налагането на мярка, предвидена в
закона, при установено нарушение, е съобразено с целите по чл.22 от ЗАНН (в
този смисъл и константната съдебна практика - решение № 1324 от 28.01.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г., VIII о., решение № 2580 от 18.02.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 9762/2019 г., VIII о. решение № 6227 от 23.04.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 2403/2019 г., I о. и мн.др.). Мярката има превантивен характер,
като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни
противоправни деяния, а оттук – и да се предотвратят и вредните последици от
тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна
дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел
гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените
съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
Разгледани поотделно
и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и обосновано
административният орган е приел наличието на извършено нарушение на реда и
начина за отчитане на продажбите, респ. че са налице основанията за налагане на
процесната ПАМ.
Обстоятелството,
че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед не е издадено
наказателното постановление (в случая не е връчено), не представлява
отрицателна процесуална предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Както вече
се посочи, съгласно т. 1, б. „а“ на чл. 186, ал. 1 ЗДДС за постановяване на
оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е налице спазване на
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Липсва изискване дори да е налице
съставен акт за установяване на административното нарушение. Достатъчно е да е
констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената разпоредба.
Административнонаказателното производство и административното по налагане на
ПАМ са самостоятелни и независими. Същите, макар да са породени от един и същ
юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния
характер. ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции -
в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на
следващи нарушения и е с превантивна функция, докато с наказателното
постановление се налага административно наказание – наказателните постановления
са актове по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма.
ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед
обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния. За
настоящото производство е без значение изходът от административнонаказателното
производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице
влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице
стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение,
обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не
води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима,
само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административнонаказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й.
Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона.
Неоснователно
оспорващият поддържа, че налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите на
закона. Както се посочи, при установяване на административно нарушение като
процесното – неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност и следва да приложат
предвидената за това нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ,
посочени в чл. 22 ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на процесната
предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС мярка. Следва да се посочи, че
възраженията на оспорващия, че процесното нарушение в случая не предполага
постигането с ПАМ на целите по чл. 22 ЗАНН, са неоснователни. Като основания за
налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни
основания/нарушения, като неиздаването на касов бон е самостоятелно, различно и
независимо от невъвеждане в експлоатация или нерегистрация в НАП на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, подаване на данни в НАП по чл. 118. т. е. изрично
законодателят е преценил, че обществената значимост на процесното
административно нарушение, изисква в условията на обвързана компетентност да се
постанови именно ПАМ като въпросната по делото.
В този смисъл би
могло да се разсъждава по въпроса в съответствие с целите, визирани в чл. 22 ЗАНН ли е издадена ПАМ, само ако не се установява наличието на фактическите и правни
основания за прилагането, каквото установяване в случая не е налице.
Издаденият акт е
мотивиран и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на
ПАМ. С процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения,
като при определяне на срока са съобразени тежестта на извършеното нарушение,
местоположението на търговския обект, публичните задължения на търговеца, което
създава предпоставки с това си поведение дружеството да накърнява обществения
интерес и фискалната политика, укривайки част от продажбите с отражение върху
реализираните доходи. Целта на процесната ПАМ е превантивна - да се защити
общественият интерес, като се предотврати възможността за нови подобни
нарушения от страна на търговското дружество. Следва да се приеме, че
съществува възможност за извършване и на друго нарушение от същия вид и изводът
за наличието на такава възможност съдът намира за мотивиран и фактически
обусловен от конкретните обективни дадености във връзка с неправомерното
поведение на оспорващия по отношение на неиздаването на фискален бон за всяка
продажба, на какъвто извод сочи неиздаването на фискален бон за процесната
продажба. Т. е. извежда се обоснован извод, че търговецът може да извърши друго
административно нарушение.
Срокът на ПАМ се определя
по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
законосъобразна. Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 5 дни е почни в минимален размер и е под средния
размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената преценка
(посочено е, че са съобразени тежестта на нарушението, целта на закона - да се
защитят обществените интереси). Налице е анализ на конкретни фактически
обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната степен на
административна принуда в определения от органа срок. Ясно в мотивите по
отношение на срока на мярката административният орган е посочил, какво точно е
съобразил.
Доколкото ПАМ е
израз на административна държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай
същата е определена във вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото
дружество в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
легитимна цел. Като всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на
дейността в случая на търговеца. Въпросните законоустановени цели на ПАМ,
визирани в чл. 22 ЗАНН, не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само
към конкретното деяние. Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на
конкретна ПАМ да се цели чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните
субекти.
Засягането в
случая на правната сфера на оспорващия е съразмерно спрямо преследваната
легитимната цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо
разписаното в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици
от такова поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 ЗАНН. В този смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в
съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и не противоречи на
целта на закона, независимо, че се отразява неблагоприятно на репутацията на
търговския обект, ще доведе до намаляване на приходите и ще затрудни
погасяването на публичните задължения и изплащането на трудовите възнаграждения
на наетите лица и на други разходи във връзка с дейността. В случая с
предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване
на законосъобразно поведение на оспорващият търговец като стопански субект, без
ПАМ да се приравнява на санкция.
Съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се
разпорежда паралелно със запечатване на обекта, поради което предпоставките за
постановената забрана за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то
следва да се приеме, че законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал.
1 ЗДДС и забрана на достъпа до обекта.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК и
чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по
жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева.
Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. №
5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Националната агенция за приходите
съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕЙМЕН 2022“ ЕООД,
ЕИК:*********, представлявано от Е. У. , адрес: с. Беломорци, ул. „…..“ № ..
срещу Заповед за налагане на ПАМ №
51-ФК/15.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП , с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б
“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС,
е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
хранителен магазин находящ се в гр. Търговище на ул. „……“ № … стопанисван
от „ЕЙМЕН 2022“ ЕООД и е забранен достъпът до
обекта за срок от 5 дни.
ОСЪЖДА
„ЕЙМЕН 2022“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от Е. У., да заплати на Националната агенция за приходите сумата
от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: