№ 2203
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100902823 по описа за 2021 година
С разпореждане от 04.03.2022 г. на ищеца е дадена последна възможност , в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, да изпълни в цялост
указанията от 29.12.2021 г., като представи по делото заверени от нотариус в
държавата, където е постановено арбитражното решение, препис от
арбитражното решение, със заверка на подписите и качеството на лицата,
които са ги издали, легализирани чрез удостоверението "Апостил", съгласно
чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове или да се представи заверен препис от
решението на арбитражния съд, и удостоверение за влизане в сила, заверени
от Министерството на външните работи /в случая ищецът е представил
доказателства, че представеният препис от решение има нотариална заверка
от нотариус К.М., с която се удостоверява, че представеното му копие от
документ съответства на представения оригинал, който препис на решение не
отговаря на изискването на чл. 119, ал. 2 от КМЧП, доколкото представеното
арбитражно решение е частен документ – в този смисъл определение № 743
от 28.12.2015 г. по ч. т. д. № 2415/2015 г., ТК, II ТО на ВКС/. Ищецът следва
да представи и заверено по този ред удостоверение арбитражния съд, че
решението е влязло в сила /съгласно постановеното по реда на чл. 290 от
ГПК решение № 60044 от 16.09.2021 г. на ВКС, І ТО, по т. д. 2775/2019 г.,
изискването за прилагане на удостоверение, че чуждестранното решение е
влязло в сила, издадено от съда, който го е постановил, изключва
необходимостта в производството по чл. 119 от КМЧП, съдът да следи и
събира доказателства за връчването на това решение на ответника, като
липсата на издаденото от чуждестранния съд удостоверение представлява
1
формална пречка пред признаването/. Тези указания са съобщени на ищеца на
21.03.2022 г. и не са изпълнени в указания от съда срок /изтекъл на 28.03.2022
г./. С подадена на 23.03.2022 г. молба ищецът не изпълнява указанията на
съда, а изразява своето становище, че към момента е представил всички
изискуеми за редовността на иска документи, с които е успял да се снабди.
Посочва, че особеностите на чуждия правопорядък то поставя в обективна
невъзможност да представи други документи. Поддържа, че предмет на иска е
признаване на арбитражно, а не на съдебно решение и противно на дадените
от съда указания, приложение не намира изискването за представяне на
удостоверение за влизане в сила на арбитражното решение, както и
изискването за заверка от МВнР с оглед на вече поставения „апостил“.
При съобразяване с изложените от ищеца в молбата от 23.03.2022 г.
доводи, настоящият съдебен състав, не намира основания да приеме, че
пречките за администриране на процеса са отстранени с представените до
момента от ищеца документи. По отношение на иска за признаване и
допускане до изпълнение на решение на чуждестранен арбитражен съд се
прилагат съответно разпоредбите на чл. 118 – чл. 122 от КМЧП, с изключение
правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането /чл.
51, ал. 3 от ЗМТА/. Съгласно чл. 119, ал. 2 от от КМЧП, към молбата се
прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и
удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи
трябва да бъдат заверени от министерството на външните работи на
Република България. В случая Съдът е констатирал, че представеният от
ищеца препис от документ има нотариална заверка от нотариус от нотариус
К.М., с която се удостоверява, че представеното му копие от документ
/процесното арбитражно решение/ съответства на представения оригинал.
Върху документа има удостоверение „Апостил“ по Хагската конвенция от
05.10.1961 г. на подписа на нотариуса от Държавната канцелария на Кантон
Женева. Съдът изрично е посочил, че така представеният препис на документ
не отговаря на изискванията на чл. 119, ал.2 от КМЧП. С посочената в
разпореждането на Съда от 04.03.2022 г. практика на ВКС е прието, че
изискването на чл. 119, ал. 2 КМЧП за надлежно заверяване на преписа от
чуждестранното решение би било изпълнено, когато посочените документи
са легализирани чрез удостоверението "Апостил", съгласно чл. 4 от
Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
2
публични актове, към която България е присъединена, считано от 30.04.2001
година. Заверката на преписи от чуждестранното арбитражно решение и
удостоверението за влизането му в сила от Министерството на външните
работи на РБ в производството по чл. 51, ал. 3 ЗМТА не би била
задължителна, ако са налице изключения от правилото на чл. 119, ал. 2
КМЧП. В случая обаче удостоверението „Апостил“ по Хагската конвенция
касае удостоверяване на подписа на чуждестранния нотариус, който е заверил
препис от арбитражното решение, а не нотариус, извършил заверката на
подписите и качеството на лицата, които са издали представеното арбитражно
решение. Така не се изпълнява целта на разпоредбата на чл. 119, ал.2 от
КМЧП – да се гарантира автентичността на решението и представените
документи. Нотариус Месали е удостоверил верността на преписа, а именно,
че съответства на представения от молителя в нотариалното производство
оригинал, а не е удостоверил подписите на арбитрите, издали процесното
арбитражно решение. Изрично в определение № 743 от 28.12.2015 г. по ч. т.
д. № 2415/2015 г., ТК, II ТО на ВКС е посочено, че когато се иска признаване
в Република България на частни документи, каквито са решенията на
чуждестранния арбитражен съд и неговите удостоверения, издадени в
държава, която също е обвързана от правилата на Хагската конвенция, е
необходима заверка от нотариус на подписите и качеството на лицата, които
са ги издали. Следователно, доколкото няма нотариална заверка на подписа и
качеството на арбитъра издал представеното в настоящето производство
решение, при което този нотариално заверен документ би придобил публичен
характер, което да обуслови приложението на чл. 1 от Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове,
ищецът е задължен да представи препис от арбитражното решение със
заверка от Министерството на външните работи. Това не е изпълнено и
предвид обстоятелството, че неизпълнението засяга документ, представляващ
част от задължителните приложения към исковата молба по иска по чл. 51,
ал.3 от ЗМТА, то са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата
молба следва да бъде върната. В този смисъл са и постановените от Софийски
апелативен съд определения № 744/22.11.2021 г. на 9-ти търг. състав, по в. ч.
т. д. № 1049/2021 г. и № 3185/02.12.2021 г. на 1-ви гражд. състав, по ч. гр. д.
№ 3262/2021 г.
Мотивиран от горното, Съдът
3
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. №
34713/22.12.2021 г., във връзка с която е образувано т. дело № 2823/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането да се съобщи на ищеца, като може да бъде обжалвано от
него, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4