№ 3080
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Г.Т.
при участието на секретаря Ю.К.Г.
като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20231110104824 по
описа за 2023 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното
обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Ищецът ЗАД „АБ” с ЕИК******** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
„С №16, представлявано от изпълнителните директори П.Д. П. и А.Б.А., с адрес за призоваване и
ти
връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „6 *******“ №51 на етаж II чрез
пълномощника адвокат С. П. М. твърди против ответника ЗАД „БВИГ” с ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, в район Т, на ул. „В.П.” №5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., че на 01. VII. 2022 година в с. Г, С област, настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от
ищеца.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 5
526.93 лева застрахователно обезщетение, като направил и 25.00 лева ликвидационни разноски,
след което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от причинителят на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче
платил на ищеца едва 4 594.63 лева от претендираните общо 5551.93 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
957.30 лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 30. I. 2023 година
1
до окончателното плащане;
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по размер. Не оспорва настъпването на пътнотранспортно
произшествие по начина, описан в исковата молба и по вина на лицето, посочено от ищеца; не
оспорва също, че ищецът изплатил обезщетение в размер, посочен в исковата молба, нито, че
автомобилът, управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното
произшествие, е бил застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът
обаче поддържа, че вече изплатената от него сума покрива напълно действително претърпените от
клиента на ищеца вреди. Не всички претендирани вреди били в следствие на процесното
пътнотранспортно произшествие.
1. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застраховката „Каско“:
Ищцовото застрахователно дружество и С.А.К. с ЕГН**********, живееща в с. Г на ул. „К“
№3, С община, сключват в полза на „К.И.“ ООД КЧТ с ЕИК****** със седалище и адрес на
00
управление в с. Г, С община, на ул. „К“ №3, автомобилна застраховка „Каско“ за срок от 00 часа
00
на 24. VII. 2021 година до 24 часа на 23. VII. 2022 година. За горното явства застрахователна
полица №BG/01/***********, представена по делото с исковата молба.
2. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:
30
На 01. VIІ. 2022 година в 10 часа в с. Г, С община, Д.Ч., роден на 24. IV. 1981 година,
живеещ в гр. С в жилищен квартал К.Ф. в блок V, управлява лек автомобил марка „Т“ с
регистрационен №**********, собственост на „ПД Е“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в с. Д, Н община. Водачът предприема маневра потегляне, движейки се назад,
без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, и без да непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство. По този начин предизвиква сблъсък с паркирания лек автомобил марка „А“ с
регистрационен №*********, собственост на „К.И.“ ООД КЧТ с ЕИК****** със седалище и адрес
на управление в с. Г, С община, на ул. „К“ №3. По описания начин водачът на лек автомобил марка
лек автомобил марка „Т“ с регистрационен №********** виновно причинява пътно-транспортно
произшествие. На същата дата е съставен представен по делото с исковата молба двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола
причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответното застрахователно дружество.
3. По изплащането на застрахователното обезщетение:
На 15. VII. 2022 година ищецът изплаща на собственика на повреденото моторно превозно
средство сумата от 2 385.92 лева. На 03. VIII. 2022 година ищецът изплаща на собственика на
повреденото моторно превозно средство сумата от 3 141.01 лева.
За горните обстоятелства явстват представени по делото с исковата молба преводни
нареждания за кредитен превод от посочените дати.
Ищецът изпраща на ответника писмо, с което заявява за възстановяване регресната щета в
2
общ размер на 5 526.93 лева. Писмото и известието за доставянето му на 12. VIII. 2022 година, са
представени по делото с исковата молба.
Страните не спорят, че ответникът платил доброволно на ищеца сумата от 4 594.63 лева,
затова съдът приема обстоятелството за безспорно установено.
Страните не спорят за описаната по-горе фактическа обстановка.
4. Данни, почерпани от експертното заключение:
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда
на 03. Х. 2023 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. София в жилищен квартал М
IV в блок CDVIII на етаж VII. Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка
„А“ с регистрационен №*********, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-
транспортното произшествие, възлиза на 6 651.72 лева.
2. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:
1. По иска за главницата:
Съгласно чл. 213 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер,
суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права,
които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия
застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта:
противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно
средство;
увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;
причинна връзка между противоправното поведение и увреждането;
вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното.
В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното
събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е
нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 40, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият
3
допуска пътнотранспортно произшествие на 01. VII. 2022 година. В резултат на това
противоправно поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка
„А“ с регистрационен №*********. Вината се предполага до доказване на противното по силата на
чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Противното по настоящото дело не се
установи, следователно законовата презумпция остана необорена.
Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице.
Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца, който платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от
експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от 6 651.72 лева.
Тази средна стойност е определена от вещото лице въз основа на средните пазарни цени.
Страните не спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и
ответника.
Спорен между страните е единствено въпросът за сумата, която ищецът следвало да
заплати и чието връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се
дължи връщане на 5 526.93 лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер.
Ответникът поддържа, че на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто
размер определя на 4 594.63 лева.
Съобразно чл. 213, ал. 1, предложение ІІ от отменения Кодекс за застраховането, в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза
„платено обезщетение“. Съдът намира обаче, че горното не задължава застрахователят на
причинителя на вредата да заплати обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от
застрахователя на пострадалия. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс
за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата на чл. 273, ал. 2, предложение II
от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда.
Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение,
постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение
на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния
случай вещото лице определя размера на действително настъпилите вреди на 6 651.72 лева. Към
тях следва да се добави и сумата от 25.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето
на дължимото обезщетение. Така съдът определя общо дължимата сума на общо 6 676.72 лева.
4
Ответникът вече заплатил на ищеца сумата от 4 594.63 лева. Следователно, останал е
задължен за 2 082.09 лева.
По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи предявения иск като
основателен.
2. По възраженията на ответника:
Ответната страна поддържа, че някои от уврежданията на застрахования от ищеца
автомобил настъпили в следствие на събитие, различно от процесното. Съдът счита, че
доказването на това обстоятелство е в тежест на ответника, който го твърди, по силата на чл. 154
от Гражданския процесуален кодекс. доказателства в такъв смисъл не са представени, затова съдът
не следва да взема предвид възражението при постановяване на акта си по същество.
3. По иска за обезщетение за забава:
Предвид уважаването на главния иск, акцесорният иск за обезщетение за забава също
следва да бъде уважен като основателен.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил разноски по воденето на делото, за които е представил списък по чл. 80
от Гражданския процесуален кодекс. Според списъка ищецът е заплатил разноски в размер на
общо 830.00 лева (50.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице,
480.00 лева за адвокатско възнаграждение). Предвид уважаването на иска на ищеца следва да се
присъдят всички направени разноски.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА ЗАД „БВИГ” с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление в гр. София, в
район Т, на ул. „В.П.” №5, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., да
плати на ЗАД „АБ” с ЕИК******** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
„С №16, представлявано от изпълнителните директори П.Д. П. и А.Б.А., с адрес за
ти
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „6 *******“ №51
на етаж II чрез пълномощника адвокат С. П. М. следните суми:
957.30 лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 30. I. 2023 година
до окончателното плащане;
830.00 лева разноски, направени по делото.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на страните по следния начин:
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на всяка от страните на електронните им адреси на
основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Всяко от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
5
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение
или книжа, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение
или книжа, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6