№ 21897
гр. *********, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110120042 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. П. Л., чрез адв. Б. Е.,
срещу „*******************“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „**********************“ на автомобилистите,
да заплати на ищеца сумата в размер на 9812 лева, представляваща дължимо обезщетение за
причинени от ПТП, настъпило на 08.11.2021 г., имуществени вреди по собствения му лек
автомобил марка „**********“, модел „**************“, с рег. № *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2021 г., около 11,30 ч. ищецът управлявал
собствения си лек автомобил марка „**********“, модел „**************“, с рег. №
********* по пътя от с. *************** към гр. ***********, когато настигнал движещ се
пред него товарен автомобил с рег. № **********, управляван от водача Н. В.. По време на
движение от каросерията на товарния автомобил започнали да падат парчета пръст и скална
маса, които счупили предното стъкло и десния фар на собствения на ищеца автомобил. Към
датата на инцидента гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при
ответното дружество по задължителна застраховка „**********************“ на
автомобилистите. Ищецът предявил пред застрахователя претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, по която била образувана
щета № ***************. На 09.11.2021 г. бил извършен оглед на автомобила от експерти
на застрахователя, при който били констатирани следните увреждания: челно стъкло
(тонирано със сензори) – за подмяна, и фар десен (ксенон) – за подмяна. Въпреки това с
писмо изх. № 99-15715/23.11.2021 г. ответникът отказал да заплати дължимото
1
застрахователно обезщетение, тъй като липсвало съприкосновение между двете превозни
средства. Оспорва отказа на застрахователя като неоснователен, необоснован и
незаконосъобразен. Съгласно издадени от „*************“ ЕАД два броя проформи
фактури стойността на ремонта на процесния автомобил възлизала общо на 9812,99 лева.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„*******************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата чрез юрк. И.А.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по
основание и по размер. Изразява становище, че от представените по делото доказателства не
се изяснявали в достатъчна степен обстоятелствата и причините, довели до настъпване на
процесното събитие, както и неговият механизъм. Оспорва твърденията на ищеца, че
процесните увреждания по собствения му лек автомобил били причинени по вина на
застрахования при ответника водач и в резултат от негови действия, както и наличието на
причинно-следствена връзка между тези увреждания и твърдяното събитие. Оспорва
претенцията и по размер, като твърди, че същата била силно завишена и не отговаряла на
действителния размер на вредите. Не били представени доказателства, че преди настъпване
на застрахователното събитие процесният автомобил бил в добро състояние и без щети. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът Л. П. Л., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Е.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да уважи исковата претенция. Изразява становище, че в хода
на съдебното производство били събрани всички доказателства за ангажиране отговорността
на застрахователя по задължителната застраховка „**********************“ на виновния
водач. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание ответникът „*******************“ АД, редовно призован, се
представлява от юрк. А.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Ако исковата претенция бъде уважена, моли съда да постанови
решение при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй
като същият управлявал собствения си автомобил в непосредствена близост зад камиона и с
това допринесъл за неговото увреждане. Претендира направените по делото разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
2
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „**********************” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил
марка „********“, рег. № ********** по застрахователна полица № *****************, със
срок на застрахователното покритие от 20.10.2021 г. до 19.10.2022 г., поради което
посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Същото се
потвърждава от представената по делото застрахователна полица.
Видно от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, датата
на първата регистрация на увредения лек автомобил марка „**********“, модел
„**************“, с рег. № *********, собственост на ищеца, била 20.05.2014 г.
От приетия като доказателство двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие се установява, че на 08.11.2021 г., около 11,30 ч. ищецът управлявал
собствения си лек автомобил марка „**********“, модел „**************“, с рег. №
********* в гр. ***********, когато от каросерията на товарен автомобил марка
„********“, рег. № **********, управляван от свидетеля Н. М. В., започнали да падат
камъни. В протокола били описани следните видими щети по процесния автомобил: челно
стъкло и десен фар. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП без
забележки и възражения, като водачът Н. В. отбелязал, че е виновен. Протоколът е съставен
в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
******************* и *************** (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.),
когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между
двамата водачи – участници в ПТП не е имало спор относно неговия механизъм и вината за
неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото
на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП
(изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението
на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат
задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е
настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в
него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен
свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила.
Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола,
действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в
протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За
3
последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед
на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на
двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по
т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ
Т.О., ВКС). Схематично посоченият в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм
на произшествието се доизяснява и уточнява от показанията на свидетеля Н. М. В. и от
приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза.
За причинените на процесния автомобил повреди, на 09.11.2021 г. ищецът подал до
ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка
„**********************“ на автомобилистите, уведомление за настъпилото
застрахователно събитие, по което била образувана щета № ***************. В
уведомлението бил описан следният механизъм на настъпване на вредите: ищецът пътувал
със собствения си лек автомобил от с. ************ към гр. *********** и при завод
„***************“ от товарния автомобил, който се движил пред него, изпаднали
строителни материали и счупили челното стъкло и фара на процесния автомобил. Същия
ден на увредения автомобил бил извършен оглед от експерти на застрахователя, които
описали следните увреждания: челно стъкло (тонирано със сензори) – за подмяна, и фар
десен (ксенон) – за подмяна. Не се спори между страните, че с писмо изх. № 99-
15715/23.11.2021 г. застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение, тъй
като било невъзможно наличните към момента на завеждане на щетата увреждания по
собствения на ищеца лек автомобил да са били причинени от товарния автомобил марка
„********“, по който липсвали щети или други следи от контакт между двете МПС-та.
Видно от писмо с рег. № 64-00-21-35/1/07.02.2024 г. на началника на Областен отдел
„**********“ – ************ и справка от Информационната система на ИА АА -
Прегледи, през периода от 03.12.2018 г. до 07.02.2024 г. собственият на ищеца лек автомобил
марка „**********“, модел „**************“, с рег. № ********* преминал на преглед за
проверка на техническата изправност, както следва: на 06.12.2018 г., на 10.01.2020 г., на
24.01.2021 г., на 11.04.2022 г. и на 10.04.2023 г., като заключението при всички прегледи
било, че автомобилът се допуска за движение.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ответника е разпитан свидетелят Н. М. В. – водач на товарния автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие. От показанията му се установява, че през 2021 г.
взел камион от свой приятел, за да превози фракция (камъни с различен размер) с него.
Както се движел, видял в огледалото за обратно виждане, че го настига друг автомобил и
когато водачът му се готвел да изпревари товарния автомобил, от каросерията на последния
паднали камъни и счупили предното стъкло и фара на лекия автомобил. Свидетелят
уточнява, че пътят бил лош, а като превключвал скоростите, камионът се люшкал. Двамата
водачи спрели и подписали приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като обективни, последователни,
4
подробни и логични. Същите напълно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват
способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе
в показанията си.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото документи. От заключението се установява, че
обстоятелствата и причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на
08.11.2021 г., около 11,30 ч. товарен автомобил „********“ с рег. № ********** се движил по
републикански път ІІІ-627 с посока от с. ********** към гр. *********** и в района срещу
Завод за тежко машиностроене „***************“ от каросерията на автомобила изпаднали
пръст и скална маса, които нанесли увреждания на движещия се зад него лек автомобил
„********** **************“ с рег. № *********. Вещото лице констатирало, че
изготвената в т. 13 от Двустранния протокол за ПТП скица не отговаряла на описания в
уведомлението за щетата и в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП.
От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя
и отразените в Протокола за ПТП видими увреждания, се налагал изводът, че щетите по
процесния лек автомобил можело да настъпят вследствие настъпилото на 08.11.2021 г.
произшествие на републикански път ІІІ-627. Вещото лице изчислило, че стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлизала на 8316,18
лева. В дадени пред съда устни разяснения след изслушване на допуснатия свидетел вещото
лице уточни, че от каросерията на товарния автомобил паднала фракция. Всички
увреждания по автомобила кореспондирали с така описания механизъм. Вещото лице
поясни, че тъй като челното стъкло било голямо по площ, много лесно дори от малко камъче
можело да се деформира. Това важало и за фара. Според експертът процесният автомобил не
се е движил твърде близо до камиона, а на дистанция от 10-15 метра. В противен случай не
би се счупил фарът. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „**********************“ на автомобилистите за заплащане
на обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „**********************“
между застрахователя и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното събитие.
5
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на
причинителя на вредата – деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената
връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така, защото
отговорността на застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за
претърпените от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент –
застрахователят дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за тяхното репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Не се оспорва от страните и е прието от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал
валиден договор за задължителна застраховка „**********************” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил
марка „********“, рег. № ********** по застрахователна полица № *****************.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От съвкупния анализ на двустранния констативен протокол за ПТП,
изслушаните свидетелски показания и заключението на съдебната автотехническа
експертиза се установява механизмът на настъпване на произшествието, както и
противоправното поведение на водача, чиято ********************** била застрахована
при ответното дружество. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата
молба са неоснователни. Н. М. В. нарушил правилата за движение и по-точно задължението
си като водач на пътно превозно средство при превозване на товар, който може да бъде
разпилян, да го покрие и по време на превоза да проверява периодично обезопасяването на
товара (чл. 127, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, т. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари). В тази връзка следва да бъде посочено, че за ангажиране на
гражданската отговорност на водача, респ. на неговия застраховател, не се изисква
задължително да е налице сблъсък или съприкосновение между две превозни средства.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
„**********************“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на превозно
средство по време на движение или престой. Изпадането на част от превозвания товар,
който е причинил щети на друг участник в движението, безспорно представлява
неизпълнение на законовото задължение на водача на превозното средство да обезопаси
товара по подходящ начин и да го проверява периодично по време на превоза. Причинените
вреди са вследствие използването на превозното средство, застраховано при ответното
дружество. В резултат на противоправното поведение на водача Н. В. на лекия автомобил,
собственост на ищеца, били причинени щети, като вещото лице установило, че от
6
техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на произшествието и
повредите по автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка
между противоправното поведение на водача и причинените щети. Видът и характерът на
вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласните
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Неоснователно е възражението, направено от процесуалния представител на ответника
в хода на устните състезания, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, тъй като същият се движел в непосредствена близост зад товарния
автомобил. В тази връзка не бяха събрани никакви доказателства. Напротив, в дадените
пред съда устни разяснения вещото лице категорично заяви, че автомобилът на ищеца е бил
на дистанция от 10-15 м. зад товарния автомобил. Ако същият е бил на по-малко разстояние,
то не би имало поражения по фара от падналите камъчета. Ответникът не успя да докаже
опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства, извън поведението на
застрахования при него водач, включително от действия или бездействия на ищеца, поради
което съдът намира, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
дължимото обезщетение. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата
молба се явява неоснователно.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При
7
застраховка „**********************“ размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по
т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени в размер на
8316,18 лева представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който
размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответното
дружество. По делото няма данни, а и твърдения за пълно или частично погасяване на
задължението. С оглед изложеното дотук, искът по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл.
493, ал. 1, т. 2 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на
8316,18 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.04.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения
размер от 8316,18 лева до пълния предявен размер от 9812 лева искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото
производство ищецът е извършил следните разноски: 393 лева за внесена държавна такса,
200 лева за депозит за вещо лице и 1300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за възнаграждения за адвокатска работа. От друга страна, в най-новата съдебна практика на
Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („****************Г“ ЕООД срещу
„***********************“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне
размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при
заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като
нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч.
т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022
г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-
8
вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024
г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. №
4123/2023 г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото
производство приключи в едно съдебно заседание, с изслушване на една експертиза и
събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и
като взе предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото е малка,
намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева не е
прекомерно и не следва да бъде редуцирано. Предвид изложеното, с оглед изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „*******************“ АД
следва да бъде осъден да заплати на ищеца Л. П. Л. сумата в общ размер на 1603,98 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна
такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 200 лева за депозит за вещо лице, 100
лева за депозит за призоваване на свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(в приложимата редакция). С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК ищецът Л. П. Л. следва да бъде осъден да заплати на ответника
„*******************“ АД сумата в общ размер на 60,98 лева, представляваща направените
в настоящото производство разноски за депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел
и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*******************” АД, ЕИК *************, представлявано от
изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление гр.
*********, район „***************“, ул. „********* *********” ***********, да заплати
на Л. П. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *********, ул. „*************“
****************, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл.
493, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 8316,18 (осем хиляди триста и шестнадесет лева и 18 ст.) лева,
представляваща дължимо обезщетение по задължителна застраховка
„**********************“ на автомобилистите за причинени от ПТП, настъпило на
08.11.2021 г., имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка
„**********“, модел „**************“, с рег. № *********, по щета № ***************,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
9
разликата над уважения размер от 8316,18 лева до пълния предявен размер от 9812 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*******************” АД, ЕИК
*************, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище
и адрес на управление гр. *********, район „***************“, ул. „********* *********”
***********, да заплати на Л. П. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *********, ул.
„*************“ ****************, сумата 1603,98 (хиляда шестстотин и три лева и 98 ст.)
лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена
държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Л. П. Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. *********, ул. „*************“ ****************, да заплати на
„*******************” АД, ЕИК *************, представлявано от изпълнителните
директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление гр. *********, район
„***************“, ул. „********* *********” ***********, сумата 60,98 (шестдесет лева
и 98 ст.) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за
депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10