О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 26.10.2020
г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в. ч. гр. д. №468 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл. 413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „***“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *** чрез Адвокатско дружество „П. и Й.“ и адв. Р. И. от САК, със
съдебен адрес:***, против Разпореждане № 2357/03.09.2020 г. на Районен съд
Дупница, постановено по ч.гр.д. № 1379/2020г.
С оспорвания съдебен акт ДнРС е
отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника А.Х., с адрес: *** за парично вземане в размер на
250.80 лева – дължима сума, представляваща регресно вземане, след изплатено
обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ и е прекратил производството по
делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на
обжалваното разпореждане, излагайки доводи за неговата неправилност. Сочи, че
заповедният съд е могъл самостоятелно да отстрани констатираната по заявлението
нередовност, изразяваща се в непосочване пълното име на длъжника, чрез справка
в Национална база данни „Население“, респ. като даде на основание чл.411, ал.2,
т.1 ГПК указания на заявителя да отстрани нередовността на заявлението. Акцентира, че с изменението на чл.411, ал.2,
т.1 ГПК /ДВ. Бр. 86/2017 г./ е предвидена възможност за саниране на
заявлението, като в случаите, когато искането не съответства на изискванията за
редовност, съдът дава съответните указания на заявителя. Поддържа твърдението,
че след цитираното изменение на тази процесуална норма от ГПК приетото в ТР
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което заповедният съд при констатирана
нередовност на заявлението не е длъжен да дава указания за поправянето му, е
загубило своето действие.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК
препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в
частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия
закон, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от
легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за
редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедното производство пред ДнРС е
образувано по заявление на „***“, ЕИК *********против длъжника А.Х.,
с адрес: *** за парично вземане в размер на 250.80 лева – дължима сума,
представляваща регресно вземане, след изплатено обезщетение по застраховка
„Каско стандарт“ и е прекратил производството по делото.
При тези данни, с обжалваното
разпореждане ДнРС е отхвърлил заявлението, като е изложил мотиви, че
заявлението не отговаря на изискванията за редовност на искова молба. Позовал
се е на разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК, според която заявлението съдържа
искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК. Приемайки, че депозираното
заявление не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, доколкото името
на длъжника не е пълно и позовавайки се на дадените с ТР 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК ВКС задължителни указания, съгласно които заповедният
съд не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал.2 ГПК,
съобразно с изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 ГПК, да дава
указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля същото, е постановил
обжалваното разпореждане с поледица отхвърляне на заявлението и прекратяване на
производството.
Настоящата инстанция споделя изводите на
районния съд за несъответствие на заявлението с изискването за редовност на
искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 ГПК, т.е. на изискванията за
редовност на искова молба.
Съобразно приетото в т.1 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 4/2013 г., заповедният съд не е длъжен
при констатирана нередовност на заявлението по чл.410, ал. 2 ГПК съобразно
изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 и чл. 128, т.1 ГПК да дава указания на
заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на
заявителя се дължи само в изрично уредената хипотеза в чл. 425, ал.2 ГПК, както
и при невнесена в пълен размер ДТ за заявлението.
Независимо от така дадените за
съдилищата задължителни указания, към момента на подаване на настоящото
заявление и постановяване на обжалваното разпореждане, е настъпила
законодателна промяна в приложимия за казуса процесуален закон, като с
изменение, обнародвано в ДВ №86/27.10.2017г., е изменена разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК и е предвидено
задължение на съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на
нередовностите на заявлението, в случаите, когато то не отговаря на
изискванията на чл. 410 ГПК и да го отхвърли едва след като заявителят не
отстрани тези нередовности в срок.
В случая районният съд не е предоставил
възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването
на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал.1 ГПК, а направо е отхвърлил заявлението,
което е в нарушение на новата редакция на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и прави обжалваното
разпореждане незаконосъобразно и подлежащо на отмяна само на това основание.
По изложените съображения, настоящия
съдебен състав ще отмени разпореждането на първоинстанционния съд и ще върне
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
заявлението, при съобразяване разпоредбата на
чл. 411, ал.2, т.1 ГПК и указване на заявителя предоставената от посочената
норма на закона възможност да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №
2357/03.09.2020 г. на Районен съд Дупница, постановено по ч.гр.д. № 1379/2020г.
ВРЪЩА делото на РС
Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.