Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 07.06.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2943 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*"
АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК С., излага твърдения в ИМ, че ответникът
е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.**, ул."*", №*,
вх.*, ап.*, и като такъв е потребител на топлинна енергия, доставяна му от
ищеца за този недвижим имот. Твърди, че ответникът не е заплатил на
установените падежи цената на доставената му топлинна енергия, съгласно
приложеното извлечение от сметка, като дължимата главница е в размер на
615,67лв. и съставлява сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия,
отделена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за месеците - м.януари,
м. февруари, м. март и м.декември
С протоколно определение от 26.02.2019г. е прекратено частично производството по делото в частта на предявения по реда на 415 ал. 4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница за месеците 1,2,3.2015 г. в общ размер от 123,99 лв., в частта на предявения по реда на чл.415 ал. 4 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главниците за тези месеци в общ размер от 40,58 лв., както и относно акцесорната претенция за законна лихва върху главницата за м. 1,2,3.2015 г. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.06.2018 г. до изплащане на вземането, поради оттеглянето им от ищеца, съответно на основание чл.415 ал.5 от ГПК е обезсилена издадената по Чгр.д.№1959/2018г. по описа на ВТРС заповед по чл.410 от ГПК относно сумите по оттеглените искове. Производството по делото е висящо по поддържаните от ищеца главен иск за главница за останалите процесни месеци -м. декември 2015г., м.януари, м.февруари, м.март и м.декември 2016г., м.януари, м.февруари, м.март и м.декември 2017г. и за м.януари, м.февруари и м.март 2018г. в общ размер от 491,68 лв. , иск за мораторна лихва в размер на 62,42 лв. върху главницата, считано от 01.02.2016г. до 18.06.2018г. и за акцесорна претенция за законна лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендира направените по исковото и по заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК С., поддържа предявените искове по съображения, подробно развити в писмена защита, изготвена от ЮК Х..
Ответникът
В.С.Х. от гр.* в срока по чл.131
ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална
допустимост, но неоснователност на предявените искове, които оспорва по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва основанието и размера на
всички дължими суми относно всички посочени периоди. Релевира възражение за
погасяване по давност на вземането за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и такса разпределение за процесния м. 12.2015г., ведно със
следващите се върху него мораторна лихва и законната лихва от заявлението до
окончателното изплащане, доколкото има характер на периодично плащане, покрито
с кратката 3-годишна давност. Навежда липса на уреди за дялово разпределение за
сградната инсталация. Твърди, че радиаторите са демонтирани и Х. не е
потребител на топлинна енергия. Липсват разпределители за отчитане на такса
разпределение, както и за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.
Навежда, че исковите суми са произволно посочени и възразява по правилността на
изчисляването им. Навежда, че не се установява възникването на договорно
правоотношение между страните за доставка на топлоенергия за процесния
топлоснабден имот, съответно, че ответникът няма качеството потребител на
топлинна енергия. Навежда неспазване от ищеца - топлопреносно предприятие на
нормативните изисквания на чл.78 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ на договора за доставка на топлоенергия, предвид което и
ищцовото вземане не е безспорно установено. Сочи и липса на изпълнение на ФС на
чл.46 ал.4 от ОУ на топлопреносното предприятие. Навежда, че количеството
топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, зависи от вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация, които
факти не са взети предвид при изчисляване на сумите. В СЗ, чрез пълномощника си
адв.Петрова от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити
в писмена защита. В СЗ навежда недоказаност на потребена ТЕ от данните от АС,
съобразно чл.68 ал.1 т.2 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Претендира
съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, вкл. и
направените разноски по оттеглените искове, относно които производството е
частично прекратено.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорен факта, че ответникът В.С.Х. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.*, ул."*", №*, вх.*, ап.*, който се намира в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция 310. По делото не е и спорно, че през исковия период по главния иск ответникът е прекратил топлоподаването към отоплителните тела в имота си. Безспорно се установи и че процесният имот, собствен на ответника, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца под партиден №2943, както и че в сградата е въведено дялово разпределение на топлинната енергия чрез индивидуални разпределители на топлинна енергия. С Решение от Протокол от 10.10.2012г. на ОС на ЕС на процесния адрес гр.**, ул."*" №* "*" ЕООД е избран за търговец за извършване на услугата "дялово разпределение" на топлинна енергия /ТЕ/ и е упълномощен К. С. А. да представлява ЕС в отношенията с ищеца и "*" ЕООД, като отчитането на индивидуалните разпределители на разхода за отопление да се извършва ежемесечно. подписан е между "*" АД като възложител и "*" ЕООД като изпълнител Договор №ДР1/01.11.2012г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в ал.2 от ЗЕ. По делото са приети като писмени доказателства Протоколи от проведено ОС на ЕС на процесния адрес с приети решения за пускане на централното отопление от "*" АД за процесните отоплителни сезони 2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., като е направен избор определянето на количеството ТЕ, отдадена от СИ, да е съгласно т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, ведно с подадени до ищеца за всеки един от изброените по-горе отоплителни сезони заявки за отопление. По делото са приети като писмени доказателства и действащите към исковия период по главния иск Общи условия за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.*, чл.9 ал.5 от които ОУ възпроизвежда чл.153 ал.6 от ЗЕ, а съгласно чл.22 ал.1 от ОУ дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда - ЕС се извършва възмездно, респ. съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дн. срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация.
По делото са изслушани първоначална СТЕ, изготвена от ВЛ инж.П.П., и повторна единична СТЕ, изготвена от ВЛ инж.Кр. И., които потвърждават дължимостта на исковите суми в претендираните с ИМ размери за начислена стойност на ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение за процесния топлоснабден за исковия период имот на ответника, които експертизи съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани. От писмените заключения на първоначалната и повторна единична СТЕ се установи, че имота на ответника се намира в СЕС на процесния адрес с изградена СИ и работеща АС №310. И двете изслушани първоначална и повторна СТЕ установяват едни и същи стойности на отдадената топлоенергия от СИ за всеки един от процесните месеци, показани в колонка 5 на Таблица 1 от първоначалната СТЕ, респ. в колона 5 от Таблица 2 от повторната СТЕ, съответно двете експертизи установяват и едни и същи разпределени стойности за ТЕ, отдадена от СИ на СЕС за ответника за всеки един от процесните месеци, показани в колонка 12 от Приложение към първоначалната СТЕ, съответно в колона 8 от таблица 3 от повторната СТЕ, като използваното техническо отношение отговаря на частта от собствеността на ответника към общата собственост на СЕС. Видно от изслушаните първоначална и повторна СТЕ, топлинната енергия, подадена към АС 310 е измервана с помощта на топломер Суперкал с фабр.№*, годен за експлоатация до м.август 2020г. Установи се, че отдадената ТЕ от отоплителните тела в жилищата на СЕС са с дистанционно месечно отчитане, както и водомерите, поставени в процесния жилищен блок за измерване на използваната БГВ са също с дистанционно отчитане, което е извършвано ежемесечно. И първоначалната и повторна СТЕ установяват, че стойностите за ТЕ, отдадена от СИ за процесните месеци м.02.2016г., м.03.2016г. и м.03.2018г. превишават по стойност количеството ТЕ, определена за отопление на индивидуалните имоти, респ. първоначалната СТЕ установява такова превишаване и за м.12.2016г. и м.01.2017г. И двете изслушани СТЕ установяват, че за процесния период по главния иск ищецът е доставил в процесната СЕС, в частност в имота на ответника ТЕ, отдадена от СИ, в исковия размер от 455,68лв., изчислена,съобразно Методиката по наредба №16-334 за топлоснабдяването, и 36лв. такса за дялово разпределение общо в исковия размер от 491,68лв. Изслушано в СЗ ВЛ по първоначалната СТЕ заяви, че стойностите в колона 4 от Таблица 1 от писменото му заключение са изчислени, съгласно Методиката и ВЛ ги е проверило, че са вярно изчислени. Във връзка с ответното оспорване относно чл.68 ал.1 т.2 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването ВЛ по повторната СТЕ заяви в СЗ, че теоретично при отговор на отхвърления от съда допълнителен въпрос към повторната СТЕ ще се получи, че изчислените стойности на ТЕ, отдадена от СИ за ответника са верни, макар и да не е проверявал ежемесечните отчети на показанията по общия водомер в АС. Видно от повторната СТЕ, изчисленията на ТЕ и претендираните суми в ИМ са съобразени с кубатурата на имота на ответника 232м3, с общата инсталирана мощност на отоплителните тела на входа, денградусите и с показанията на общия топломер, в СЕС и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение, съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. Видно от повторната СТЕ, Справка на ответника за използвани отоплителни тела по апартаменти /л.127 - л.130/, приета по делото, отразява проектния брой отоплителни уреди по отоплителни сезони, като посредством тази информация не може да се изчисли процента СИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 от ГПК вр. чл.422 ал. 1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху просрочена главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им за установяване съществуването на оспореното му от ответника парично притезание спрямо него за исковите суми.
Безспорно по делото се установи, че ответникът, като собственик на Апартамент *, находящ се на процесния адрес в гр.**, ул."*" №*, вх.*, находящ се в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ. Като носител на правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - ЕС, ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди и клиент на ищеца по смисъла и на чл.3 ал.1 от приложимите ОУ за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.** На основание чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като съгласно чл.150 ал.2 от ЗЕ не е необходимо тяхното изрично писмено приемане от клиентите. Следователно, между страните по делото за процесния период по главния иск съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни ОУ, по което ищецът е продавач, респ. ответникът купувач, потребител на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, собственик на който е. В този смисъл липсата на изричен договор между ищеца и ответника за продажба и доставка на топлинна енергия не означава, че няма облигационни отношения между тях, тъй като тези отношения се презумират от закона. /в който смисъл е и Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. В случая липсват данни за индивидуално предоговаряне, правна възможност, дадена в нормата на чл.150 ал.3 от ЗЕ. Откриването на партидата на името на ответника, предвид качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот под партиден №5359 е на основание чл.57 ал.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия на ищеца.
В настоящата хипотеза на заварена топлоснабдена сграда, няма въведено законово изискване съществуването, респ. запазването на облигационното отношение между страните за всеки следващ отоплителен сезон да е предпоставено от вземането на решение от ОС на ЕС за доставка на топлинна енергия. Въпреки това по делото безспорно се доказа наличието на приети решения от ОС на ЕС на процесния адрес, обективирани в представените по делото протоколи, за доставка на топлинна енергия за процесните отоплителни сезони 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., както и са налични и подадени до ищеца за тези сезони заявки за отопление, избрана е фирма за дялово разпределение на ТЕ "*". Приетите решения от ОС на ЕС след не оспорването им по реда и в срока по чл.40 ал.1,2 от ЗУЕС влизат в сила и е недопустимо инцидентна проверка за законосъобразността им в рамките на друг висящ процес, поради което обвързват ответника.
Възражението
на ответника за недължимост на ищцовото вземане за сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и такса разпределение на топлинна енергия,
основано на приложимост в случая на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП, съгласно която
се забранява доставка и заплащане на непоискана от потребителя стока или
услуга, е неоснователно. В процесния
случай е приложима задължителната за съдилищата практика, обективирана в
Тълкувателно решение от 25.05.2017г. по т.д.№2/2016г. на ОСГК на ВКС, съгласно
което за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от ДР на Закона за защита на потребителите. В мотивната част на решението е
посочено, че потребител на топлофикационната услуга е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но
не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация при
доставката на централно отопление в сградата. В цитираното тълкувателно решение
ВКС се е позовал на Решение на Конституционния съд №5/22.04.2010 г. по
к.д.№15/2009г., съгласно което топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Сградната инсталация за отопление е обща част по смисъла на
чл.38 от ЗС и обща етажна собственост на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Предвид на изложеното, заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.
Отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния собственик, поради естеството на ЕС. Съгласно чл.153 ал.2 от ЗЕ за това е необходимо квалифицирано мнозинство от собствениците, притежаващи най малко 2/3 от собствеността в сградата. Според ТР № 2/2016г. от 25.05.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСГК, ВКС липсата на такова решение сочи на нежеланието на етажните собственици за преустановяване на доставката, което съставлява искане на услугата по чл. 62 ал. 1 ЗЗП. Понастоящем не се твърди и не се доказва ОС на ЕС да е взело решение по смисъла на чл. 153 ал. 2 ЗЕ, поради което правилото на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП не може да намери приложение и да отрече дължимостта от ответника на претендираните от ищеца вземания за ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение.
Безспорно по делото се установи, че ответникът - клиент в сграда - ЕС е прекратил за процесния период по главния иск топлоподаването към отоплителните тела в имота си, въпреки което и по силата на чл.153 ал.6 от ЗЕ същият остава клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, поради което и съществува ищцовото вземане срещу него за начислената му стойност за топлинна енергия, отдадена от СИ за процесния период м.декември 2015г., м.януари, м.февруари, м.март и м.декември 2016г., м.януари, м.февруари, м.март и м.декември 2017г. и за м.януари, м.февруари и м.март 2018г., определена при спазване на Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради - ЕС, съгласно Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, което се установи безспорно от първоначалната и повторна СТЕ, доказана в исковия размер от 455,68лв. От писмените заключения на ВЛ по първоначалната и повторна СТЕ безспорно се установи, че АС в процесната СЕС е работила през исковия период по иска, следователно и потребителите, вкл. и ответника, са ползвали топлинна енергия, която е преминавала и през сградната инсталация, т.е. налице е реална доставка на топлинна енергия, отдадена от СИ, за всички месеци от исковия период, поради което и е налице основание ищецът - продавач да претендира от ответника начислените му компоненти топлинна енергия - суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в доказан размер от двете СТЕ от 455,68лв. и суми за такса за услуга "Дялово разпределение на топлинна енергия" в доказан размер от 36лв., дължими на основание чл.22 ал.1 от ОУ, като видно от двете изслушани СТЕ, при определяне на стойностите им е спазена нормативната уредба. Ответникът дължи установената от ВЛ-а по първоначалната и повторна СТЕ стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, задължението за заплащане на която пада върху всички собственици в сградата, тъй като съгласно чл.38 ал.1 от ЗС и чл.140 ал.3 от ЗЕ, сградната инсталация е обща етажна собственост и това задължение не е поставено в зависимост от реалното ползване или неползване на топлинна енергия, както и от реалното обитаване на имота. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия се разпределя между всички абонати, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти в сградата по проект, като изчислението се извършва по приложимата Методика към Наредба №16-334/06.04.2007г., която, видно от двете изслушани по делото СТЕ, е спазена при определяне на стойността й. С оглед чл.22 ал.1 от ОУ услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС е възмездна, поради което и ответникът дължи на ищеца такса разпределение на топлинна енергия в установения размер от ВЛ по двете СТЕ от 36лв. с ДДС, съгласно ценоразпис, част от ОУ на договорите между * АД * и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС.
Предвид горното, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, сбор от вземания за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за исковия период, видно от изслушаните по делото първоначална и повтора СТЕ, се явява доказан по основание и в исковия размер общо от 491,68лв. /сбор от 455,68лв. стойност на ТЕ, отдадена от СИ и 36лв. такса дялово разпределение/, в който следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Неоснователно е ответното възражение за недължимост на исковите суми за главница на основание чл.78 ал.7 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. На първо място безспорно по делото от изслушаните съдебно - технически експертизи се установи, че е налице хипотезата на чл.78 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, противно на ответните твърдения не за всички месеци от исковия период по главния иск, а за част от тях - м.02.2016г., м.03.2016г. и м.03.2018г., през които топлинният товар на отоплителните тела в сградата - ЕС, е намален с над 50% от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите. Според първоначалната СТЕ хипотезата по чл.78 ал.1 от Наредба №16-334 е налична и за процесните месеци -12.2016г. и 01.2017г., което не се потвърждава от повторната СТЕ. Въпреки неизпълнението от топлопреносното предприятие - ищец на задължението му по чл.78 ал.1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването обаче клиентите на топлинна енергия, в частност ответника в процеса, дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация, предвид което главният иск на ищеца за исковите суми следва да бъде уважен. В този смисъл е ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ВКС, ОСГК, съгласно което и в хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда - ЕС не се прекратява по силата на закона. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.153 ал.2 ЗЕ /писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие/ се прекратява и договора за продажба на ТЕ с всеки един от битовите клиенти по чл.153 ал.1 ЗЕ.
На следващо място неоснователно и недоказано е ответното възражение, че стойността на ТЕ, отдадена от СИ, не е изчислена правилно и съобразно чл.68 ал.1 т.2 от Наредба №16-334/06.04.2007г. И двете изслушани СТЕ безспорно установиха, че начислената стойност за ТЕ, отдадена от СИ в исковия размер от 455,68лв. за процесния период е реално консумирана ТЕ, отдадена от СИ, определена при спазване на Методиката по Наредба №16-334/06.04.2007г. ВЛ по повторната СТЕ заяви в СЗ, че проверката на ежемесечните отчети на показанията по общия водомер в АС, съобразно отхвърлената от съда задача към повторната СТЕ, няма да промени стойностите на претендираните суми за ТЕ, отдадена от СИ.
Безспорно ответникът, като ФЛ, което ползва
от ищеца услуги по доставка на ТЕ, отдадена от СИ, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, има качеството
"потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, както и качеството
"битов клиент" по смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЕ, доколкото купува ТЕ
за собствени битови нужди. Съгласно §1 т.3 от ДР на Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, "инсталация в сграда" или
"сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, вкл. до отоплителните тела, както и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от АС до имотите на
клиентите, от където следва, че независимо, че ответникът е прекратил
топлоподаването към отоплителните тела в имота си, имотът му е присъединен към
топлопреносната мрежа на ищеца чрез СИ и ползва ТЕ, отдадена от СИ, за
собствени битови нужди. В този смисъл ползва предоставяна от ищеца услуга по
доставка на ТЕ, отдадена от СИ, която СИ е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и
ЗУЕС и всички собственици, какъвто е ответникът на ап.13 в процесната СЕС, и
носители на вещни права следва да се считат потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ, предвид което и нормата на чл.9
ал.5 от ОУ за продажба на ТЕ от "*" АД на потребители в гр.** по
сключения от ответника с ищеца договор за продажба на ТЕ при ОУ,
възпроизвеждаща законовия текст на чл.153 ал.6 от ЗЕ, не е нищожна по смисъла
на чл.146 от ЗЗП като неравноправна, тъй като не е уговорка в негова вреда и
отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, т.е. не
е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, предвид което ответното
възражение в тази насока, релевирано едва с писмената защита, но което съдът
обсъжда, доколкото за нищожността следи служебно, е неоснователно, от където
следва, че ответникът дължи начислените му суми за ТЕ, отдадена от СИ и такса
дялово разпределение в исковите размери, в които главният иск следва да бъде
уважен изцяло. С Решение №5/22.04.2010г. по к.д.№15/2009г. КС на РБългария се
произнесе, че не се установява противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от
ЗЕ.
Не на последно място с новелата на чл.155 ал.2 от ЗЕ е въведено изискването топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ да фактурира консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление.
На следващо място, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153 ал.2 от ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП /ТР №2/25.05.2017г. по тълк.д.№2/2016г., ОСГК на ВКС, поради което не е налице непоръчана доставка относно доставяната ТЕ, отделена от СИ, предвид което неоснователно е ответното възражение, наведено несвоевременно в процеса след приключване на устните състезания, едва с писмената защита, за неприложимост на чл.153 ал.6 от ЗЕ и на принципа на примат на отместване на съюзните правни норми.
Не на последно място, стойностите на ТЕ, отдадена от СИ, са правилно изчислени, според действащата за процесния период по главния иск и понастоящем т.6.1.1. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради - ЕС - Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
С оглед извода за основателност на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът следва да се произнесе по евентуалното възражение на ответника по чл.111 б."в" от ЗЗД за погасяване по давност на ищцовото вземане за главница за м.12.2015г. и за мораторна и законна лихви върху нея. На основание чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ, купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация. В случая денят за изпълнение на задължението е определен и длъжникът изпада в забава след изтичането му, като вземането за главница за м.12.2015г. е изискуемо, считано от 01.02.2016г., респ. предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се счита предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, подадено на 20.06.2018г., т.е. предявен е в рамките на тригодишния давностен срок по чл.111 б."в" от ЗЗД, доколкото се касае до периодични плащания, предвид което ответното възражение за погасяването му по давност е неоснователно.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
На основание чл.32 ал.6 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия. Ищцовото вземане за главница - стойност на ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение за исковия период не е погасено от ответника на падежа, установен в чл.32 ал.1 от ОУ, поради което и ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва по чл.32 ал.6 от ОУ, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на интернет калкулатор в размер на 62,41лв., съвпадащ с посочения в Извлечение от сметка за топлоенергия по партида №5359, в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото /от които 75лв. вн.ДТ, 130лв. за ВЛ по първоначална СТЕ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/ в доказан размер общо от 305лв.
Изходът на делото по висящите искове обуславя неоснователност на претенцията на ответника за съдебни разноски, направени за защита срещу тях.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, предвид което в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски /само за адв. възнаграждение, доколкото направените такива за ВЛ-а по първоначалната и повторна СТЕ са за защита против висящите искове/, съразмерно с оттеглените искове, по отношение на които производството е частично прекратено, в доказан размер от 68,71лв. Действително частичното оттегляне на исковете десезира съда с правния спор в тази му част, но влече като правна последица частично прекратяване на производството, в която хипотеза нормата на чл.78 ал.4 от ГПК регламентира право на ответника на разноски.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените по заповедното производство по Чгр.д.№1959/2018г. по описа на ВТРС от заявителя съдебни разноски, съразмерно с уважените искове, в доказан размер от 57,83лв.
Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.С.Х. ***, с ЕГН **********,
че дължи на кредитора "*"
АД със седалище и адрес на
управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на 491,68 лв.
/четиристотин деветдесет и един лева и шейсет и осем стотинки/ - главница,
представляваща сбор от вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и такса дялово разпределение за обект, находящ се в гр.*,
ул."*", №*, вх.*, ап.*, дължими за месеците декември 2015г., м.януари,
м.февруари, м.март и м.декември 2016г., м.януари, м.февруари, м.март и
м.декември 2017г. и за м.януари, м.февруари и м.март 2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
21.06.2018г. до изплащане на вземането, и сумата от 62,41 лв.
/шейсет и два лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща сборна
мораторна лихва върху уважената главница за периода от 01.02.2016г. до
18.06.2018г., за които суми е издадена Заповед №1050/05.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№1959/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА В.С.Х. ***, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "*" АД със
седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер
на 305 лв. /триста и пет лева /, представляваща направени по делото съдебни
разноски.
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ОСЪЖДА "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Х. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 68,71 лв. /шейсет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с оттеглените искове по отношение на които производството е частично прекратено.
ОСЪЖДА В.С.Х. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на 57,83 лв. /петдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№1959/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Заверен препис от съдебното решение след влизането му в законна сила да се приложи служебно по заповедното производство по Чгр.д.№1959/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................