Р Е Ш Е Н И Е
Номер
79 18.03.2019г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав
На двадесет и шести февруари 2019 г.
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : М. МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Стойка Стоилова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
въззивно гражданско дело № 1051 по описа за 2019
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК
във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата- служителката С.С.М.- С.
*** против Решение № 690/06.12.2018г. по гр.д.№ 1517/2018г. по описа на РС- к.,
с което е бил отхвърлен предявения от нея иск за отмяна на наложеното й
дисциплинарно наказание „уволнение“ на
осн. чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ, понеже счита, че същото било изцяло
незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивния съд да го отмени
изцяло, ведно със законните последици. Излага своите подробни оплаквания за
неправилност на изводите на РС относно законността на извършеното с атакуваната
Заповед на Директора на Дневната детска ясла/ДДЯ/ “П.“ № .- гр.к., уволнение
предвид сочените нарушения на трудовата дисциплина- злоупотреба с доверието на
работодателя и неизпълнение на други трудови задължения. Счита, че издадената
против нея Заповед № 101/27.04.2018г. на Директора на яслата била изцяло
немотивирана, тъй като соченото правно основание не отговаряло на фактическото
и правното положение преди извършването на уволнението, че наложеното й дисциплинарно
наказание било несъизмеримо тежко с оглед евентуално извършеното от нея
нарушение на трудовата дисциплина, че РС не допуснал до разпит нито един от поисканите
от нея свидетели с оглед доказване на претенцията й, както и за установяване на
обстоятелството, доколко вътрешния конфликт е уронил престижа на ДДЯ " П. "- гр.к.. Без уважение били
оставени от РС и представените в същото о.с.з. от нея епикризи от 15.03.2018г.
и от 02.09.2017г., които имали пряко отношение към спора по делото, което било довело
до необоснованост на оспорения съдебен акт. Прави оплакване, че КРС не
бил коментирал възражението й относно прекомерността на адв. възнаграждение на
ответната страна, при наличие на направено такова искане за намаляване на адв.
хонорар. Ето защо предвид гореизложеното
счита атакуваното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно,
и моли въззивния съд да постанови решение, с което отмените изцяло постановеното Решение на РС- к. и да постанови друго, с което да
признаете незаконността на
извършеното уволнение със Заповед № 101/27.04.2018г., ведно с произтичащите от това правни
последици. Включително и да уважи акцесорно предявения от нея иск по чл.344, ал.1, т.З от КТ за заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа заради уволнението в размер на общо 1 112 лв. за
периода от 27.04.2018г. до 12.06.2018 г., от които за периода от 27.04.2018г.
до 30.04.2018г.- 76 лв.; за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г.- 750 лв.,
за периода от 01.06.2018г. до 12.06.2018г.- 286 лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и да й бъдели заплатени
направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции. В случай, че размера на претендираното адвокатско
възнаграждение от ДДЯ "
П. " № 4- гр.к. пред първа и втора
инстанции било прекомерно по размер с оглед фактическата и правна сложност на делото, моли на
основание чл.78, ал.5 от ГПК същото да бъдело намалено до минималния размер,
предвиден в чл.36, ал.2 от
ЗАдв. във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.
Жалбоподателката не се е явила лично или чрез процесуален представител, не е пледирала
пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представила писмена Защита в
дадения й от съда 1- седмичен срок.
В законния 2- седмичен срок
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба,
подаден от ответника- работодател Директора на Дневна детска ясла/ДДЯ/”П.“ № .-
гр.к., обл.С.,който моли въззивния ОС- С.да остави без уважение въззивната жалба срещу решението, постановено по
гр. дело № 1517/ 2018
год. по описа на К. районен съд, като неоснователна и да остави в сила
първоинстанционното решение, като правилно, тъй като то било валидно, допустимо и правилно и
следвало да бъде
оставено в сила, тъй като РС всестранно и изчерпателно бил обсъдил всички доказателства по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, и съответно обосновано бил постановил решение си, с което е отхвърлил, като неоснователни
предявените от ищцата С.С.М.- С. против тях искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ за признаване за незаконност на извършеното със Заповед № 101/27.04.2018 г. уволнение и
неговата отмяна, възстановяване на ищцата на предишната й работа като „медицинска
сестра" в ДДЯ „ П. " № 4- гр.к.
и осъждане на
работодателя да й заплати на основание
чл.225, ал.1 от КТ
обезщетение в размер на 1 112 лв. за времето от 27.04.2018г. до 12.06.2018г.,
през което тя била
останала без работа след уволнението. Счита, че правилно първоинстанционният
съд бил осъдил, съобразно с изхода на делото, ищцата да заплати изцяло,
направените от ответника разноски по делото, поради което и в този смисъл
въззивната жалба била изцяло неоснователна. Твърди, че на практика
въззивната жалба се основавала единствено на фактически и правни основания
за претендираната незаконност на процесното уволнение, които не били предмет на спора,
тъй като не били посочени, като фактически и правни основания в исковата молба.
Счита, че същите не подлежали на разглеждане от второинстанционния съд
поради това обстоятелство. А останалите оплаквания за неправилност на решението били неоснователни
и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. В този смисъл са и
подробните му обосновки в подкрепа на атакуваното първоинстанционно Решение и
против множеството отделни фактически и правни оплаквания във въззивната жалба.
Претендира за направените си разноски във въззивната инстанция. Няма свои нови доказателствени
искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, както и писмената й Защита по делото в дадения й от съда 1- седмичен
срок.
Въззивният ОС- С.,като се съобрази със събраните на
първоинстанционното дело писмено и гласни доказателство, със заключението на
съдебно- икономическата експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе
предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди
становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваните
първоинстанционни Решение и Определение, намери за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин следното :
Предявени са обективно и субективно съединени трудово-
правни и облигационни искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивната жалба на въззивничката/служителка/ се явява
процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването й на първоинстанционното
Решение, тази страна по делото има пряк и непосредствен правен интерес от
обжалването му, и жалбата е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС до
надлежния настоящ въззивен ОС- С.. Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно
Решение на РС е постановено в съответната писмена форма от родово и местно
компетентния РС, същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е напълно валидно постановено.
Разгледана по съществото й въззивната жалба се явява неоснователни,
необоснована и недоказана, поради следните съображения:
Въззивният ОС- С.в настоящия си състав счита, че в
първоинстанционното производство РС- гр.к., обл.С.задълбочено, правилно и пълно
е установил фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на
правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу отделни негови
части въззивна жалба от служителката- ищца е изцяло неоснователна и недоказана,
поради следните съображения :
Видно от атакуваното Решение на РС, първоинстанционният
съд правилно е преценил, че за да бъде уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
за признаване на едно уволнение за незаконно и, като такова то да бъде отменено,
е необходимо да се установи по несъмнен и безспорен начин незаконосъобразността
на това уволнение. В тежест на въззивничката- служителка е било да докаже законосъобразността
на процесната оспорена Заповед- тоест, че тя е била издадена от некомпетентен
орган, че той не е бил носител на работодателската/дисциплинарната/ власт, че
Заповедта не е притежавала изискуемите се по закон задължителни минимални реквизити
и че тя не е била достатъчно ясно мотивирана, че не е било налице посоченото в самата Заповед
фактическо и правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, че тя не е била извършвала соченото в Заповедта дисциплинарно
нарушение.
В тази връзка напълно неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба
за неправилност и
необоснованост на решението на РС поради нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил достатъчно
подробно всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, и е направил верни и обосновани
фактически и правни изводи във връзка с това. Правилен, законосъобразен и
обоснован е изводът на РС, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение със служителката- жалбоподателка отговаря напълно на законовите
изисквания по чл.195, ал.1 от КТ за
мотивиране, тъй като в нея очевидно, подробно и пълно са посочени и обосновани конкретни
фактически и правни действия на работодателя- въззиваем, описани по обективни и субективни признаци, които той
е оценил по надлежния ред и в законовите срокове, в кръга на своята
компетентност и законови задължения.
По направените в
процесната въззивна жалба на служителя- въззивник конкретни оплаквания, ОС- С.счита
следното :
Видно от описателната и от диспозитивната част на процесната въззивна
жалба, на практика в нея въззивницата навежда нови фактически и правни
оплаквания, доводи и основания за евентуална незаконосъобразност на
процесното уволнение, които не са били
предмет на спора по първоинстанционното исково производство пред РС, поради
което те не следва да се обсъждат, разглеждат
и коментират за пръв път едва от настоящия второинстанционен съд, тъй като другата страна- работодателя/ответник и
въззиваем/, не е бил уведомен за такова исково оплакване против него, и РС
не е бил сезиран с такава искова молба. Следователно ако настоящия въззивен съд
разгледа тези нововъведени основания и оплаквания, това ще доведе до нарушено
правото на защита на другата ответна страна- работодателя/въззиваем/, понеже ще
бъде нарушен принципът на равнопоставеност на
страните в процеса, както следва :
Оплакването на
въззивницата- служителка, че в нарушение разпоредбата на чл.187, т.8 във вр. чл.193 от КТ, писмени
обяснения й били изискани общо за събитията на 26.03.2018г. в трета яслена
група, поради което в заповедта тя е била посочена като нарушител на множество законови норми,
които се визирали едва в заповедта за
налагане на наказание й, което водело до незаконност на процесното уволнение, не е посочено по никакъв пряк или косвен начин в исковата й молба,
поради което това нейно въззивно оплакване се явява вече преклудирано, тъй като
не подлежат
на разглеждане от второинстационния съд новозаявени основание и нови твърдения относно факти и обстоятелства.
Видно от събраните по
първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства, работодателят- въззиваем е спазил изцяло
законовата процедура по чл.193, ал.1 от КТ, като преди налагането на наказанието е изискал първоначално устни и след това
писмени обяснения от служителката, която е дала такива и той ги е получил и
документирал, поради което въззивницата не е
била лишена от възможност да защитава своите права и законни интереси. В тази
връзка съгласно текстовете на поискано й обяснение и на дадените от нея писмени
обяснения, безспорно се установява и доказва, че тя изцяло е била наясно за кои и какви обстоятелства се искат от нея тези обясненията
от работодателя относно събитията от 26.03.2018г. на местоработата й.
Макар, че в писмените си обяснения да е представила тази събитията, като изхождайки очевидно от собствена си
защитна позиция.
Неоснователно е и твърдението на
въззивницата, че наложеното дисциплинарно наказание е несъизмеримо тежко с извършеното нарушение на трудовата
дисциплина.", макар РС не е допуснал
до разпит поисканите от ищцата свидетели, тъй като тя ги е поискала за разпит
относно факти и обстоятелства, извън
процесния случай, понеже те не са били очевидци на случилото се на 26.03.2018г., твърдения на ищцата за допускането им
не са посочени от нея в исковата й молба, с която РС е бил сезиран. Поради което
въззивният съд счита, че отказът на РС
да недопусне тази свидетели за изясняване на сочените от въззивницата пред него
факти и обстоятелства, се явява изцяло правилен,
обоснован и законосъобразен.
Аналогично въззивния
съд счита, че напълно правилно и законосъобразно РС не е приел и като нови
писмени доказателства по делото представените от въззивницата писмени документи/2
бр. епикризи/, тъй като съгласно чл.159, ал.1 от ГПК искането за представяне им е
било вече несвоевременно направено, понеже ищцовата страна е разполагала с тези
свои документи още към момента на подаване на исковата молба в РС, позовала се е на
факти и обстоятелства, касаещи здравословното й състояние, представила
доказателства за това здравословно състояние, и била е длъжна да представи всички
писмени доказателства налични към този момент. Наред с това- очевидно тези 2
бр. епикризи
са били неотносими към предмета на настоящия правен спор, понеже те не са били
представени своевременно от служителката на работодателя й преди датата на издаване на
процесната й Заповед за уволнение.
А по отношение на
възражението на въззиваемата за твърдяна от нея прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на
работодателя й- ответник, то не е направено своевременно и не следва да бъде
разглеждано и по него настоящия въззивен съд не дължи произнасяне в това
производство.
За първи път с
въззивната жалба ищцата посочва, като основание за незаконност на
процесното уволнение непосочените в
исковата молба фактически основания, които според нея липсвали в мотивите на нейната уволнителна
заповед, като сочи 3 конкретни обстоятелства- че били записани общо други тежки нарушения
на трудовата дисциплина, че не били описани в мотивите на уволнителната заповед
какви поверителни сведения тя е била разпространявала и каква злоупотреба с доверието на работодателя или разпространение на поверителни за него сведения тя
била допуснала. Видно от текста на
сама атакувана пред РС и потвърдена от него уволнителна Заповед, тя е изцяло
мотивирана, тъй като в описателната й част подробно и изчерпателно са били
посочени всички фактически и правни
основания, с които въззивницата- ищца е била напълно наясно относно нейното
лично поведение и държане, както и отражението им върху малолетните питомци на
работодателя й/ ДДЯ/ на посочената дата- 26.03.2018г. Поради което тя безспорно е била злоупотребила с доверието на работодателя и е уронила доброто му име. Още
повече, че работодателят по закон не
е длъжен да посочва точно правните
основания, а достатъчно само да е посочил конкретно и ясно фактическите основания за налагане на
дисциплинарното й наказание, като в конкретния процесен случай и правните, и фактическите основания са
посочени напълно конкретно, ясно, подробно и непротиворечиво.
Поради което пред РС и
в мотивите на атакуваното му Решение, напълно е била изяснена ситуацията,
свързана с арогантната сцена на нападение от въззивницата над педагогическа служителка
на детското заведение, което е станала конкретната сериозна причина за незабавното свикване
на синдикално събрание на всички работещи там служители, което е довело до цялостно
прекъсване на целия работен процес в заведението, за да се разисква настъпилата
неприятна случката. Безспорно е установено и мотивирано, че при процесния
работен инцидент на 26.03.2018г. въззивницата С. е нападнала вербално и физически св.Йорданова,
което се е отразило в крайна сметка сериозно и трайно на работния процес в
предприятието- както със самото свикване на извънредно синдикално събрание през
работното
време, така и поради обстоятелството, че същият е станал предмет на разговори и
емоционални коментари между служителите дълго време след него. Събраните пред РС
гласни доказателства/свидетелски показания/ сочат безспорно, че ищцата има
определени личностни качества, които й пречат да работи в екип, тъй като тя не е уважавала
колегите си, не признавала йерархията в предприятието и нямала чувство за самокритичност.
Поради което случилото се е поставило, както пълнолетните служители, така и присъствалите
малолетни деца в крайно стресираща ги обстановка, тъй като едно такова
поведение на длъжностно лице вреди на тяхното социално и емоционално развитие, което
се явява напълно несъвместимо с трудовите задължения на наказаната въззивница.
В тази връзка при задължителна сутрешна гимнастика за възстановяване на психическото равновесие на децата след
раздялата с родителите им рано сутринта, ги е поставила в риск, като е нарушила създадената
в яслената група безопасна и здравословна среда, стимулираща социалното, емоционалното и физическото им
развитие. Поради което РС безспорно е установил и доказал, че с тези си
незаконосъобразни действията на работното място и в работното време, при
изпълнение на преките си служебни задължения, въззивницата не ги
е изпълнила като медицинска сестра, гарантиращи основно адекватна здравна/включително и психологична/ грижа за
децата при работодателя й/ДДЯ/ под 3- годишна възраст, като не им е осигурила
спокойствие, ведра обстановка и двигателни практики, а е създала скандали и
стрес. Тези сцени
са неприемливи за никое заведение, най-малко за детска ясла, в присъствието на децата под
3- г. възраст, в ранните сутрешни часове на прием в ДДЯ, когато те са достатъчно травмирани и
изживяват тежко раздялата с родителите си. Затова и сутрешната гимнастика е заложена в дневния режим на децата, за да успеят
те да излязат от стреса от раздялата с родителите, да се разсеят чрез
музика и раздвижване, за да могат да останат спокойни, весели и емоционално
незатормозени за целия работен ден.
В конкретния процесен
случай въззивницата е нарушила разпоредбите на чл.37, т.10 и т.12 от ПДВТР, на Раздел VII, чл.31 и чл.42, т.1, т.2 от ЕКПСР и на
Раздел I, т.1, т.2 т.20, т.39 и Раздел II, т.1,т.2, т.3, т.10 и т.14
от Длъжностната й характеристика/ДХ/.
Следователно напълно обосновано, законосъобразно и правилно РС е приел, че в
случая е налице сериозно неизпълнение
на едно от основните задължения на работника по трудовия договор по смисъла на чл.126, т.9 и т.10 от КТ. Поради което и с оглед тежестта на извършеното от
служителката трудово нарушение, напълно законосъобразно, обосновано и правилно
работодателят й е наложил съразмерното най- тежко дисциплинарно наказание
„уволнение", като напълно ясно,
подробно и еднозначно в същата са посочени трите/четирите/ имената на
наказваното лице, вида на наказанието,
нарушените законови норми и подробно са описани нарушенията от нея на трудовата
дисциплина, изрично е посочен
работодателят " ДДЯ „ П. " №
4", както и че воля от името на
работодателя е изразена от представляващият го орган- Директор на тази детската ясла. В този смисъл правото на защита на
въззивницата не е било нарушено, поради
което и възраженията й за немотивираност на атакуваната заповед са напълно неоснователни.
По отношение на посоченото
в исковата молба, че въззивницата била „член, представител и касиер на Българската
асоциация на професионалистите по здравни грижи", тези основания не се
подържат във въззивната жалба, поради което не са предмет на настоящото
производство пред ОС- С..
Наред с това работодателят-
въззиваем е спазил законовата процедура по чл.193, ал.1 от КТ, като преди налагането на
наказанието е изискал първо устно, след това и в писмена форма писмени
обяснения от служителката и е получил такива, изискал е справка от синдиката, дали
въззивницата се ползва с някаква законова закрила при уволнение и същата евентуално се ползва
от законовата закрила по чл.333 от КТ, като тя саморъчно е декларирала с
Декларация вх. № 141/19.04.2018г., че няма заболявания по Наредба № 5 и, че не са налице
други обстоятелства, гарантиращи
й някаква особена законова закрила при уволнение.
От всичко гореизложено
несъмнено се налага фактическият и правен извод, че процесното уволнение е
законосъобразно, поради което обжалваното първоинстанционно решение е мотивирано,
законосъобразно и правилно, и то следва да се остави в сила от настоящия
въззивен съд, ведно със законните последици от това, включително и по отношение
на акцесорните обективно съединени искове по чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява акцесорен по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, поради което
неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ пряко води и до неоснователност
и втория, както и по отношение на иск по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ, тъй като наказаната въззивница не е останала без работа за претендирания в ИМ законов срок поради
процесното уволнение, ето защо атакуваното първоинстанционно Решение е напълно
мотивирано, обосновано и правилно и в тази му част.
По възражението във въззивната жалба за
прекомерност на адвокатското възнаграждение- относно адв. възнаграждение на работодателя- ответник пред РС не е направено
възражение за прекомерност и в този смисъл, искането за намаляването му от ОС
се явява изцяло неоснователно и
недоказано.
Относно разноските на страните по настоящото въззивно
гр.дело- поради цялостното отхвърляне на въззивната жалба на служителката-
въззивница, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК работодателят й- въззиваем не й дължи
никакви разноски по делото пред настоящата въззивна инстанция.
Предвид цялостното отхвърляне на въззивната жалба на
въззивницата/служителка/, следва на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК
тя да бъде осъдена да заплати на въззиваемия/работодател/ всички направени от
него пред настоящата въззивна съдебна инстанция съдебни разноски в пълния
размер на заплатеното възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник съгласно
Списъка за разноските по чл.80 от ГПК от 26.02.2019г. и писмения Договор за
правна помощ и съдействие с процесуално представителство № 098760/22.01.2019г.,
ведно със законните последици от това. И тъй като в това въззивно производство
пред настоящия ОС- С.работодателят- въззиваем е депозирал отговор на исковата молба, осъществено
е процесуално представителство на проведеното едно о.с.з. по делото с лична
пледоария на пълномощника му- адвокат, и е изготвена и представена от него
подробна писмена защита, въззивната процесуална защитата на работодателя е
реализирана по дело, характеризиращо се със значителна фактическа и правна
сложност, и не е налице основание за
намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради
твърдяната от въззивницата прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Това
адв. възнаграждение от 1200 лв. се явява съобразено с НМРАВ, с
действителната правна и фактическа сложност на делото с оглед и на въведените в
предмета на делото с исковата молба многобройни основания/доводи/ за незаконосъобразност на процесното уволнение, на въведените
с въззивната жалба доводи и основания,
по тази причина уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата
въззивна съдебна инстанции не се явява прекомерно високо.
Предвид естеството и изхода на процесния трудов спор по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, настоящото въззивно съдебно Решение може да се
обжалва при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.3,
т.3 от ГПК, чрез ОС- С.пред ВКС- С..
Ето
защо предвид горните мотиви, и на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.82- 86, ал.1 от ЗЗД, въззивният
ОС- С.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 690/06.12.2018г. по гр.д.№
1517/2018г. по описа на РС- к., обл.С..
ОСЪЖДА С.С.М.- С.- ЕГН ********** *** да заплати на Дневна детска ясла “П.“ №
.- БУЛСТАТ ……. в гр.к., обл.С.,ул.“Я.“ № ., сумата 1 200 лв./хиляда и двеста лева/ разноски по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез
ОС- С.пред ВКС- С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: