Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр.
Ловеч ,17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично заседание
на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА Х.
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 172/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Регионална
дирекция Русе към Комисия за защита на потребителите чрез пълномощник срещу Решение № 56/11.10.2021
г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 42/20201г.
По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление (НП). Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ответника.
Касационният жалбоподател – редовно призован –
не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – „Геотея“ ЕООД гр. Луковит
в съдебно заседание чрез представляващия дружеството оспорва жалбата и
претендира присъждане на направените разноски по делото. Представя писмена
защита по същество на правния спор.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е отменил НП №
2020-0048904/11.12.2021 г. на Директора
на РД Русе към КЗП, с което на основание чл. 209 от Закона за туризма (ЗТ) на
търговското дружество е наложена административно наказание имуществена санкция
в размер на петстотин лева за нарушение на чл. 114, т.3, буква „а“ от същия
закон.
Районният съд е приел, че
административно-наказващият орган (АНО) е
наложил наказание, след като при извършена проверка на 25.09.2020 г. в
търговски обект кафе-аператив „Май плейс“ в гр. Луковит, стопанисвано от
търговското дружество е установено, че търговецът не е поставил на видно място (в близост до входа) в обекта категорийна символика, включваща
Удостоверение за категоризация, табела по чл. 132, ал.1 от ЗТ и информация за
фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца. Прието е, че не е
спорно между страните, че към датата на проверката търговският обект е работил,
както и че в обекта е имало метална табела по чл. 132, ал.1 от ЗТ, намираща се
зад бара, но същата не е била поставена на такова място, че да е могла да бъде
забелязана от проверяващите. Не е било спорно между страните в хода на
производството пред ЛРС, че в търговския обект не е била поставена на видно
място информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца.
За да отмени НП, ЛРС е приел, че е налице формално
извършено нарушение, но се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е
извършено за първи път и е отстранено веднага след установяването му. Табелата
по чл. 132, ал.1 от ЗТ, категорийната символика и дори информацията за фирмата,
седалището и адреса на управление на търговеца са се намирали в обекта, без да
бъдат скрити или закривани с нещо. Действително
табелата и информацията не са били поставени на такова място, което да
позволява непосредственото им възприемане от потребителите на заведението, но
няма доказателства те да са били въведени в заблуждение, поради липсата на
табела и надписите на фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца.
Касае се за малък търговски обект, където не се извършва порочна търговска
практика в резултат на която да са нарушени правата на потребителите, в т.ч.
правото на информация, а до пропуск, както и че нарушението се явява изолирано
за жалбоподателя, като от него не са настъпили никакви вредни последици.
Решението е правилно.
Съгласно
чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В
ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, затова с
оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери приложение
дефиницията на това понятие, посочена в чл.93, т.9 от НК – извършеното
административно нарушение с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид.
Според тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на
ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от
чл. 6 от ЗАНН. Когато извършеното деяние представлява маловажен случай, АНО
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Правилно въз основа на
доказателствата по делото ЛРС е
установил, че извършеното
административно нарушение представлява маловажен случай. Налице са данни в този смисъл, посочени в мотивите на
обжалваното решение. Преценката на АНО за приложението на чл. 28 от ЗАН не е
въпрос на оперативна самостоятелност и не може да се прави по целесъобразност,
а само по законосъобразност. При наличие на предпоставките за маловажност,
както е в случая, АНО е длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН. Като не е направил
това, той е постановил незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от ЛРС.
Настоящият съдебен състав намира твърденията и възраженията в
касационната жалба за неоснователни.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по делото е претендирал в съдебно заседание
присъждане на сторените по делото разноски. В тази връзка следва да се
отбележи, че се присъждат само реално направените разноски. В случая по
настоящото дело не са представени никакви доказателства за направени разноски
от ответникът, поради което няма как да бъдат присъдени такива.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/11.10.2021 г. на Луковитския районен съд,
постановено по АНД № 42/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: