№ 15251
гр. С, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110168319 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. П.
П. и Д. Л. П. срещу СО.
Ищците предявяват иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да им
предаде владението на собствената им 1/5 /една пета/ идеална част от поземлен имот с
идентификатор ******, стар идентификатор ******, представляващ част от предишен
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ****** по КККР, която реална част попада в
изпълнена улица, находяща се в гр. С, район „Л“. С оглед представената скица към молба с
вх. № 75589/11.11.2022 г. и заявлението на представителя на ищците в о.с.з. на 08.04.2025 г.
посочването в петитума на исковата молба на идентификатор за процесния имот - ******
съдът приема за отстранена в хода на процеса техническа грешка, доколкото ПИ с този
идентификатор съставлява останалата част от бившия имот с ид. ******, за която не е
настоящият спор.
Предявяват и искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на всеки от двамата сумата от 14000 лева – обезщетение за ползване без основание
на процесния имот за периода от 01.07.2019г. до 01.10.2022г. /по ½ от 700 лева месечно
всеки/, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
В условията на евентуалност предявяват евентуални осъдителни искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД всеки за сумата от 10000 лева – обезщетение за отчуждения процесен
имот.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за продажба на наследство,
1
вписан в Службата по вписвания - гр. С на 09.03.2016 г. ищците са придобили от Т Ц.а И.ова
няколко недвижими имота в съпружеска имуществена общност, между които и правото на
собственост върху 1/5 /една пета/ идеални части от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
****** по КККР, целия с площ от 1501 кв.м.
Със Заповед № СОА18-РД40-62 от 26.07.2018 г. на Кмета на СО /СО/ от гореописания
ПИ се отчуждава реална част с проектен идентификатор ****** с площ от 683 кв.м. за
реализация на общински инфраструктурен обект: „П на бул. „ПД - СОП“, район „Л“. Според
получено от ищците писмо от СО, НАГ към пр. № СИС22-ГР94-114/1/ от 26.04.2022 г.
отчуждителната процедура е приключила с изплащане на определеното обезщетение на
правоимащите лица.
Ищците считат, че отчуждителната процедура не е проведена законосъобразно, тъй
като поради незадълбочено и некоректно изследване на правото на собственост от страна на
отговорните служители на СО обезщетението е заплатено не на ищците, а на праводателката
им Т Ц.а И.ова. Ето защо в ИМ се обосновава изводът, че СО не е придобила собствеността
върху 1/5 идеални части от ПИ с проектен идентификатор ****** и към момента ползва и
владее същите без правно основание като върху имота е изпълнена улица. В ИМ се заявява,
че ищецът И. П. П. е подал заявление с вх. рег.№ СОА22-ГР94-2856 от **.05.2022 г. до
Кмета на СО, с което е поискал на основание чл. 29, ал. 8 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ служебно обезсилване на Заповед №СОА18-РД40-62 на Кмета на СО от
26.07.2018 г. за отчуждаване, след което да проведе преговори за продажбата на
отчуждаемия имот с ответника и да му го продаде. Вместо да постанови исканата заповед
или да откаже изрично издаването й в законоустановения 14-дневен срок
административният орган е изпратил образуваната преписка за произнасяне на Главния
архитект на СО. В отговор ищците са получили писмо от Главния архитект на СО, с което
им се отказва изплащането на обезщетението и им се указва да претендират същото от
праводателката си чрез предявяване на иск за неоснователното обогатяване. Посочват, че в
писмото се твърди, че не са положили дължимата грижа за вписването на договора за
продажба на наследство по имотната партида, като е посочено, че следва да се уведомят за
Обявлението за отчуждаване, въпреки че в административната преписка е представено
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено от Служба по
вписванията на 04.04.2022г., с изх. № 19837/2022г. Поддържат, че от това удостоверение е
видно, че договорът за продажба на наследство е надлежно вписан на 09.03.2016г. Посочено
е, че ищецът И. П. П. е обжалвал мълчаливия отказ за обезсилване на заповедта за
отчуждаване и изричния такъв пред АССГ, като с определения по адм. д. № 5795/2022г. и по
адм. д. № 6164/2022г., потвърдени от ВАС, двата съдебни състава на АССГ са прекратили
производствата, поради липса на правен интерес на жалбоподателя, тъй като не е адресат на
заповедта за отчуждаване. В ИМ се посочва още, че праводателката на ищците Т Ц.а И.ова
се е легитимирала като собственик на отчуждения имот с констативен нотариален акт № 85,
том 2, peг. № 1028, д. № 3261/1999 г. на Нотариус № 318 при Нотариалната камара. Със
същия е признато правото на собственост на баща й Ц И.ов Й по наследство от неговия
2
баща Й И.ов Й на няколко имота, между които описан в т. 8 е имотът, предмет на делото.
След смъртта на баща й през 2011 г. Т Ц.а И.ова наследява имотите от баща си. В тази
връзка ищците считат, че служителите на ответника би следвало да стигнат до извод, че
имотът подлежащ на отчуждаване, след продажбата на наследството не е собственост на
лицето от което отчуждават, на основание чл. 39 от Правилника за вписванията. Посочено е
още, че приобретателят по сделки за продажба на наследство не е задължен да се снабди с
констативни нотариални актове за всички имоти, които е придобил по договора, а само за
един от тях, за да може да направи вписването на самия договор. Във връзка с
гореизложеното ищците считат, че ответникът не може да се позовава на липса на вписване
на продажбата на наследство в имотните партиди /да твърди добросъвестно изпълнение/, а е
следвало да провери и по персоналната система на вписване или да съобрази, че след като
отчуждаваният имот е наследствен същият е продаден от Т И.ова с договора за продажба на
наследство.
Иска се извършването на инцидентен контрол на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК на
валидността на заповед №СОА18-РД40-62 от 26.07.2018 г. на Кмета на СО, тъй като ищците
не са били страни в това административно производство. В тази връзка ищците считат, че
съдът не следва да се позовава на Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. по т.д. №
2/2010 г. на Върховния административен съд, в което е посочено, че заповедта, с която е
извършено принудително отчуждаване от несобственик е незаконосъобразна, а не нищожна.
В този смисъл ищците заявяват, че независимо дали съдът ще приеме заповед №СОА18-
РД40-62 от 26.07.2018 г. на Кмета на СО за нищожен или незаконосъобразен
административен акт, то ефектът ще е идентичен – същият не е породил търсените с него
правни последици за разместване на блага, съответно ответникът не е придобил
собствеността върху предвидения за отчуждаване имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от СО, с който поддържа становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че с извършеното
отчуждаване имотът е преминал в собственост на общината, дори и към момента на
отчуждаването да е бил собственост на ищците предвид оригинерния характер на
придобивния способ. Посочва, че имотът е загубил самостоятелния си характер, доколкото
отчуждената реална част попада в първостепенна улица – булевард, който е публична
общинска собственост и не е възможно да бъде отделена от останалия булевард. Посочва и
че отреждането по ПУП е „за първостепенна улица“ и е реализирано. Поддържа, че искът за
предаване на владение е насочен към вече несъществуващ имот, изгубил своя самостоятелен
характер, респ. възможността да бъде своен и ползван самостоятелно. Твърди, че в срока по
чл. 25, ал. 1 ЗОбС ищците са имали възможност да предявят правата си пред
административния орган, както и да предявят иск за собственост по реда на чл. 29, ал. 2
ЗОбС, от която възможност същите не са се възползвали.
От страна на ответната община се твърди, че процесният договор, от който ищците
черпят правата си, не е бил вписан по партидата на процесния имот – нито към момента на
продажбата на наследството, нито към момента на отчуждаването, а и към момента на
3
депозиране на ОИМ същият продължава да не е вписан. Поради това се твърди, че
договорът не е противопоставим на СО. Поддържа, че договорът е бил вписан по партидата
само на друг имот, но не и партидата на процесния имот, за което не е било задължително
ищците да разполагат с констативен нотариален акт. Посочва, че ищецът И. П. се е снабдили
с констативен нотариален акт от 31.10.2017 г. за 14 имота, сред които не е процесният, и е
завел дело за делба срещу останалите сънаследници, като не е поискал делба на процесния
имот.
Оспорва се СО да се е обогатила за сметка на ищците, като се претендира, че е
заплатила на известния й собственик – Т И.ова обезщетение за отчуждаването, с което е
завършен фактическия състав. Освен това се твърди, че СО не реализира никакви приходи
от стопанисването на тази отсечка. Твърди, че не са налице данни и Т И.ова да е предала на
ищците имота. Поддържа, че до обедняване на ищците се е стигнало в резултат
бездействието им да впишат договора за продажба на наследство по партида на процесния
имот, както и да заявят правата си след разгласяване на уведомлението по чл. 25, ал. 1 ЗОС.
От друга страна третото за производството лице не е оспорило, че е собственик на имота,
получила е заповедта и е предоставила банкова сметка за получаване на обезщетението,
поради което спрямо нея ищците имат вземане за неоснователно обогатяване.
Оспорва претенциите и по размер, като поддържа, че не кореспондират на
равностойното и справедливо обезщетение при отчуждаване.
Оспорва да е налице основание за извършване на инцидентен съдебен контрол на
заповедта за отчуждаване. Посочва, че ищците са имали правен интерес да оспорят
заповедта, но не са го сторили след узнаването за нея. Поддържа се, че неиздирването на
действителния собственик /както твърди, че не е налице/ е порок, обуславящ
незаконосъобразност, а не нищожност на акта.
С оглед изложените съображения намира предявените искове за неоснователни.
С исковата молба е направено и искане да бъде осъдена СО да заплаща на ищците
обезщетение за ползване на имота от датата на завеждането на делото до датата на
окончателно предаване владението върху имота в размер на 700 лева месечно.
Предявяването на иск за обезщетение за период, следващ предявяването му, е недопустим,
тъй като се претендира обезщетение въз основа на бъдещи, ненастъпили към датата на
исковата молба обстоятелства, част от правопораждащия фактически състав. Към датата на
предявяване на исковата молба следва да са настъпили фактите, които ищците твърдят да
формират основанието за предявяване на иска, а именно изтеклият период от време, в който
твърдят, че не са могли да ползват имота и са пропуснали ползата от упражняване правото
на собственост. Съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК изключение за предявяване на бъдещи вземания
е налице единствено за повтарящи се задължения, каквото претендираното обезщетение не
е. Неприложима е и разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като същата касае
новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право, но такова каквото е
индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск. Това не може да бъдат
факти, които са основание на нов иск. В случая не се твърди фактическият състав на
4
вземането на ищците за периода след исковата молба да е завършен към датата на
предявяването й, поради което претенцията в тази част е недопустима. За допустимостта на
предявените искове съдът следи служебно по всяко време на производството и когато
установи недопустимост на иска е длъжен да върне исковата молба. По тези съображения,
исковата молба в тази част следва да бъде върната на основание чл.1** ГПК и
производството в тази част - прекратено.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и наведените от страните
твърдения, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че между ищеца и трето за производството лице – Т Ц.а И.ова е сключен
Договор за продажба на наследство, съгласно който продавачът – Т Ц.а И.ова продава на
ищеца като купувач наследството, оставено от наследодателя й – Ц Й И.ов. Договорът е
сключен на 09.03.2016 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2011, том I, № 104 по
описа на нотариус СТ.
Установява се, че е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ № 85, том II, рег. № 1028, дело № 326/1999 г. от **.06.1999 г. на
нотариус В. Я, нот. № 318 на НК, с който наследниците на Й И.ов Й с ЕГН ******, починал
на 08.09.1983 г., въз основа на влязло в сила решение на ПК, общ Л № 224 от 03.09.1998 г. по
чл. 17 ЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ са признати за собственици по наследство без посочване на
размера на наследствените дялове на недвижими имоти, от които по т. 8 – нива в местността
Д с площ от 1.501 дка, четвърта категория, парцел № ** от масив № 36, съставляващ имот №
0360** по плана за земеразделяне.
От удостоверение за наследници на Й И.ов Й, починал на 08.09.1983 г., се установява,
че е оставил наследници по закон петима сина - К Й И.ов, Г Й И.ов, Х Й И.ов, Ц Й И.ов и С
Й И.ов, като доколкото друго не се установява всеки следва да е наследил по 1/5 от
наследството. Наследникът Ц Й И.ов е починал на 23.08.2011 г. и е оставил наследник по
закон – Т Ц.а И.ова /дъщеря/.
Със заповед № РД–50-09-364 от 29.11.1988 г. на гл. архитект е одобрен регулационен и
кадастрален план на част от Южната тангента от околовръстен път /л. 113/.
Представено е Обявление от 12.06.2018 г. /л.139//л.142- л. 149/ на основание чл. 25, ал.
1 ЗОС за уведомяване на собствениците на поземлени имоти, които се засягат от
реализацията на обект: „П „бул. Д-р ПД“ – СОП“ за предстояща процедура по принудително
отчуждаване на основание Глава III, ЗОС съгласно ПУП/ЗРП, м. ж.к. Л – разширение –
запад, одобрен със Заповед № РД – 50-09-159/ 13.04.1984 г. на гл. архитект на гр. С,
предвиждащ изграждане на обект – публична общинска собственост (чл. 21, ал. 1 ЗОС), от
които поземлен имот с проектен идентификатор ****** – незастроен с площ 648 кв. м.,
представляващ реална част от ПИ с идентификатор ******, район „Л“. За този имот е
посочено, че сумата за обезщетение е 20460,61 лв, разпределена на съсобственици, от които
и Т Ц.а И.ова за 1/5 ид. ч., респ. сумата 4092,12 лева. Няма спор и е видно от представените
доказателства, че обявлението е публикувано в два централни и един местен ежедневник и
на страницата на СО, както и в район „Л“.
5
Със Заповед № СОА18-РД40-62 от 26.07.2018 г. на Кмета на СО от ПИ се отчуждава
реална част от имот с проектен идентификатор ****** – незастроен с площ 648 кв. м.,
представляващ реална част от ПИ с идентификатор ******, м. „ЮТ“, попадащ в улична
регулация и околовръстен път:, гр. С, съгласно влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед №
РД-50-09-364/29.11.1988 г. на гл. архитект на гр. С, предвиждащ изграждането на обект
публична общинска собственост. В заповедта като собственици на имота са посочени седем
лица, едно от които Т Ц.а И.ова за 1/5 ид.ч., на която е определено обезщетение в размер на
4092,12 лева. Посочено е, че сумата се внася в клон на Общинска банка и след 16.08.2018 г.
започва изплащането й. Установява се, че сумата е изплатена на Т Ц.а И.ова на 03.10.2018 г.
/видно от представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане и служебна
бележка – л. 163 и л. 164/.
Видно от представената Скица на поземлен имот № 5-1295692-07.11.2022 г., издадена
от СГКК – С процесната реална част от бивш имот с идентификатор ****** към настоящия
момент е поземлен имот с идентификатор ****** по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-14/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с площ 647 кв. м. и е с предишен идентификатор ******,
а ПИ с идентификатор ****** е съседен от юг.
От заключението на СОцЕ се установява, че имотът се намира от южната страна на
отбивката между пътен възел Л на АС с ОП и бул. Д-р ПД, на 220 м от кръговото движение и
на 360 м от бул. Д-р ПД, на 460 м от жилищните блокове в ж.к. Л 5. Вещото лице, при
извършения оглед на имота и района, установява, че върху имота към настоящия момент е
реализиран път, който е в експлоатация от месец юни 2020 г. От заключението се установява,
че регулацията, във връзка с която е извършено отчуждаването на процесния имот е първа за
имота - преди това имотът не е бил регулиран и е бил без устройствени показатели за
застрояване. Съгласно ОУП на СО, приет с Решение № 697 по протокол 51 от 19.11.2009 г. на
СОС и Решение № 960 от 16.12.2009 г. на МС: Поземлен имот с идентификатор ****** с
площ 647 кв. м попада в терени за транспортна инфраструктура, за които не се предвижда
застрояване с устройствени показатели. Южната част на имота, която попада в бившия ПИ
******, сега ПИ ******, попада в Зона за спорт и атракции, предимно в околоградския
район, предназначена предимно за обособени зони за спорт и атракции в извънселищни
територии и в рамките на градските паркове. Устройствените показатели за зона Са2:
Плътност на застрояване 10 %; Интензивност Кинт 0,15; Минимална озеленена площ 50. До
изграждането на пътя имотът е бил нива и се е ползвал като постоянно затревена площ.
Според заключението на СОцЕ цените на кв. м на известните и отговарящи на условията на
чл. 22 от ЗОбС сделки, сключени в едногодишния период преди възлагането на оценката за
отчуждаване, са по-ниски от данъчната оценка на имота, поради вещото лице приема като
цена на имота на кв. м. данъчната оценка в размер на 31,58 лв. / кв. м, или цена на бивш ПИ
****** с площ 648 кв. м според заключението е в размер на 20 461 лв. (за 1/5 от имота 4 092
лева) или на настоящ ПИ ****** с площ 647 кв. м в размер на 20 4** лева (за 1/5 от имота 4
086 лева). Според заключението 1/5 от наемната цена за 25 броя максимално възможни места
за паркиране в ПИ 1374 общо за 39 месеца за периода от 01 юли 2019 г. до 01 октомври 2020
6
г. е в размер на 10106 лева, съответно за 63 месеца за периода от 01.07.2019 г. до 01.10.2024
г. е в размер на 20006 лева. Според заключението 1/5 от средния пазарен наем за имота е
3**2 лева за периода от 01 юли 2019 г. до 01 октомври 2020 г. и 6350 лева за периода от
01.07.2019 г. до 01.10.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС в тежест на ищците е да
установят, че са придобили по време на брака си 1/5 идеална част от правото на собственост
върху описания в исковата молба недвижим имот на претендираното с искова молба
основание и че имотът се намира във фактическа власт на ответника.
В тежест на ответника е да установи придобИ.ето правото на собственост, като
изчерпи основанията за това.
Не се спори между страните, поради което с доклада по делото е отделено като
безспорно, но се установява и от ангажираните доказателства, че отчуждената реална част от
недвижим имот ******, която понастоящем представлява имот с идентификатор ******
изцяло попада под улица, която е изградена, както и че този новообособен имот е идентичен
с част от имота, описан в т. 8 от нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ № 85, том II, рег. № 1028, дело № 326/1999 г. от **.06.1999 г. на
нотариус В. Я, нот. № 318 на НК като нива в местността Д с площ от 1.501 дка, четвърта
категория, парцел № ** от масив № 36, съставляващ имот № 0360** по плана за
земеразделяне. Не се спори и се установява от съвкупната преценка на посочения
нотариален акт и удостоверението за наследници на Й Й, че Т Ц.а И.ова е придобила по
наследство от своя баща Ц Й И.ов при смъртта му на 23.08.2011 г. 1/5 идеална част от имот
с идентификатор ******, както и че се е разпоредила в полза на ищците с него като част от
наследството с договор за продажба на наследството от 09.03.2016 г. Вещнотранслативният
ефект на договора за продажба на наследство е настъпил със самото му сключването в
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.
Съгласно чл. 212, ал. 3 ЗЗД договорът за продажба на наследство, в което има
недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.
Следователно вписването не е елемент от фактическия състав на сделката, а осигурява
единствено противопоставимостта му на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл. 113 ЗС
актовете по чл. 112 ЗС, сред които е и договорът за продажба на наследство, в което има
недвижими имоти /чл. 112, б. "б"/, до вписването им не могат да се противопоставят на трети
лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху
недвижимия имот.
Следователно ищците, доколкото не се спори, че към датата на договора за продажба
на наследство са били съпрузи, са придобили в режим на съпружеска имуществена общност
като част от придобитото наследство на Ц Й И.ов и имот с идентификатор ******.
Според печата, поставен върху представения препис Договорът за продажба на
7
наследството, същият е вписан в книгите за вписване и доколкото не се спори между
страните, макар дата на вписване да не е отбелязана върху документа, съдът приема, че
именно това е договорът, за който е налице отбелязване в „справка по лице“ от Службата по
вписванията – С по персоналната партида № 494592 на Т Ц.а И.ов с пореден № 5 /л. 108 от
делото/. Според отбелязванията в справката налице е вписване на договор за покупко-
продажба на наследство (212 ЗЗД) в книга Вписвания с вх. рег. № 11820/09.03.2016 г., том 3,
акт номер 145 от 09.03.2016 г., № от описна книга 8268/09.03.2016., дв.вх. рег. №
11672/09.03.2016 г.
Вписването на процесния договор съгласно чл. 7 и чл. 9 вр. чл. 4, б. „б“ ПВп следва да
се извърши по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на
недвижимия имот чрез подреждане в достъпни за гражданите книги, като върху самия акт се
нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на
партидната книга, в която е нанесено вписването. В службите по вписванията, където има
въведен програмен продукт за водене на помощни партиди за имоти, в подлежащия на
вписване акт се записва и номерът на съответната помощна партида. Съгласно чл. 36, ал. 1
от Правилника в партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки
собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и
заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и
страницата, където е подреден актът. Всяко несъответствие между съдържанието на
вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди съставлява техническа
грешка, поправянето на която следва да се извърши по нарочен ред съгласно чл. 33в от
Правилника.
В случая върху представения препис от договора липсва отбелязване за томът и
страницата на партидната книга, а е вписана само имотна партида 408893. Видно от
справката по персоналната партида на продавача на наследството Т Ц.а И.ова в графата за
страни е отбелязано „купувач (частна собственост), идеални части: ИДЕАЛНА ЧАСТ“ И. П.
П., а за имот: поземлен имот, парцел – 032, масив – 0**, площ по док. – 2499 кв. м., гр. С,
местност О, идентификатор: ****** и имотна партида 408893. Посоченото съдържание на
отбелязването по персоналната партида на Т И.ова съдът намира, че не кореспондира на
съдържанието на вписания акт, тъй като вместо да бъде посочено, че с него се прехвърля
наследството, оставено именно от Ц Й И.ов, е записано, че се прехвърлят идеални части от
конкретен имот. По този начин вписването на акта не може да се приеме, че е надлежно
разгласено за третите лица, тъй като предмета на същия не е обявен по партидата на
продавача надлежно. Следва изрично да се посочи, че в случая не се изисква да се
индивидуализират имотите в наследството, респ. да се извърши вписване в помощните
партиди на всеки имот и не в това е допусната грешка при нанасяне на информацията и
извършване на вписването. В случая не е налице надлежна индивидуализация на
наследството като съвкупност от права и задължения чрез посочване на конкретния
наследодател. Едно лице би могло да е наследник на различни лица, поради което и
отбелязването само „договор за продажба на наследство“ не съдържа нужната информация
8
за третите лица. Едновременно с това отбелязването на един единствен имот към вписването
води до заблуждение, че се прехвърля само идеални части от него като част от наследство,
доколкото възможно е в едно наследство да има и само един имот. Поради това липсата на
посочване на наследодателя и направеното отбелязване на конкретен имот в съвкупност
правят информацията заблуждаваща и недостатъчна, за да се приеме, че третите лица са
недобросъвестни и че извършеното вписване им е противопоставимо. За същите предметът
на договора би станал известен единствено при снабдяване с препис от него, което
надхвърля дължимата грижа в случая предвид направеното отбелязване за конкретен имот.
ПридобИ.ето на идеални части от имота от ищците с договора за продажба на
наследство по изложените съображения се явява непротивопоставимо на ответната община,
която го е отчуждила от същия собственик /арг. чл. 113 ЗС/.
От друга страна константна е съдебната практика, че в резултат на отчуждаването
държавата или общините придобиват правото на собственост върху имоти и вещи на
оригинерно основание. Отчуждаването се осъществява чрез постановяване на индивидуални
административни актове с конститутивно действие. Такива актове са решенията на
Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 ЗДС, решенията на областните управители по чл. 34а,
ал. 2 ЗДС, както и заповедите на кметовете по чл. 25, ал. 2 ЗОС. /така изрично е прието в
мотивите на Решение № 6 от 15.07.2013 г. на КС по к. д. № 5/2013 г., а в този смисъл и
решение №9 от 05.12.2019 г. на КС по к.д. № 8/2019 г /. Трайно и последователно в
съдебната практика се приема, че отчуждаването на имот за държавни нужди е оригинерен
способ за придобИ.е на собственост от Държавата, поради което, за да установи правото си
на собственост върху такъв имот, Държавата не е нужно да доказва, че лицето, от което е
бил отчужден имота, е било негов собственик към момента на отчуждаването /в този смисъл
Решение № 6 от 22.02.2016 г. по к. гр. д. № 5173 / 2015 г. на ВКС, I ГО, Решение № 587 от
29.06.2010 г. по гр.д.№ 1272 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо ГО. и решение № 71 от 28.04.2015
г. по гр.д.№ 6943 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо ГО, Решение № 6 от 22.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5173/2015 г., I г. о., ГК/.
Следователно с оглед оригинерния характер на придобивния способ при отчуждаване
не е налице правоприемство между досегашния и новия собственик – държавата или
общината и отчуждаването проявява своето вещноправно действие без оглед на това дали
като страна в производството по отчуждаване е участвал действителният собственик, респ.
всички съсобственици, или само някои от тях, тъй като държавата и общината придобиват
съответните имоти на ново, самостоятелно основание, за което съгласието на предишния
собственик не се изисква и не е част от сложния фактически състав на отчуждаването.
Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди се
реализира въз основа на закона и при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени
по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение – чл. 17, ал. 5 КРБ. Именно
в тази връзка и за защита правата на собствениците е изрично предвидената в глава трета от
ЗОС нарочна процедура по отчуждаване на имоти, като правото на собствениците да
получат равностойно обезщетение е гарантирано чрез изискуемото публично оповестяване
9
на актовете в производството, с което се осигурява достигане до знанието на
заинтересованите лица на предприетото отчуждаване. Включването на информация и
поименно за лицата, които подлежат на обезщетяване е с цел да се съобразят споровете
между лица, претендиращи да са собственици, наличието на каквито спорове обаче има
отношение не към възможността да бъде отчужден имота и приключена процедурата, а кому
и кога да бъде изплатено обезщетението /арг. от чл. 29 ЗОС/. Предвиденото с нормата на чл.
25, ал. 1 ЗОС публично оповестяване гарантира в достатъчна степен правата на
собствениците в отчуждителната процедура, като дава възможност лицата да се запознаят с
информацията и да заявят правата си, ако същите според изнесените с обявлението данни
очевидно не са станали известни на общината. Видно от представените доказателства това
оповестяване е надлежно извършено, като ищците не са навели пред административния
орган в хода на процедурата възражения, че те, а не Т И.ова, са собственици на 1/5 идеална
част и че те, а не тя са правоимащите, на които следва да се изплати обезщетение, поради
което и административният акт за отчуждаване и обезщетяване е влязъл в сила, респ. не са
били налице обстоятелствата, налагащи депозиране на обезщетението в банка съгласно чл.
29, ал. 2 ЗОС.
В случая с влезлия в сила ПУП имотът е отреден за задоволяване на важни
транспортни и логистични потребности на широк кръг от лица, изплатено е обезщетение, а
самото мероприятие е реализирано, поради което и доказаният публичен интерес има превес
над частния. Правомощието на Общината да отчужди имота не зависи от това дали имотът
принадлежи на едно или друго лице, а от възникналата и определена чрез влезлия в сила
ПУП конкретна обществена нужда. Съответно притежанието на правото на собственост
предпоставя правото на участие на титуляра му в производството по обжалване на
заповедта, респ. правото на обезщетение, но не съставлява елемент от фактическият състав
на отчуждаването. Именно израз на това е предвидената възможност за завършване на
процедурата и настъпване на вещния ефект с превеждането по реда на чл. 29, ал. 3 вр. ал. 2
ЗОС на обезщетението по сметка на общината в банка. Поради това и настоящият състав
като исков съд не разполага с компетентност в случая по реда на косвения контрол да откаже
да зачете вещния ефект на отчуждаването като извърши косвен съдебен контрол на
отчуждителния акт.
По изложените съображения съдът приема, че в случая със завършване на
отчуждителната процедура с изплащане на обезщетенията, вкл. на Т И.ова, общината е
придобила спорната реалната част от ПИ с идентификатор ******, обособена като имот с
идентификатор ******, което налага отхвърляне на предявения главен иск по чл. 108 ЗС.
Предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетения за ползване без
основание на процесния имот за периода от 01.07.2019г. до 01.10.2022г. също се явяват
неоснователни. Отчуждителната процедура е приключила и вещноправният ефект съгласно
чл. 29, ал. 3, т. 1 ЗОС е настъпил преди процесния период /сумата е изплатена на Т Ц.а И.ова
на 03.10.2018 г./, поради което и в рамките на този период ищците вече не са били
собственици на имота, респективно не са разполагали на това или друго основание с
10
правото да го ползват лично или като извличат за себе си ползи, за да им се дължи
обезщетение за лишаване от ползване.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие на разглеждане подлежат и
предявените евентуални искове по чл. 59 ЗЗД за обезщетение в размер на стойността на
имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В този случай необходимо е обедняването и обедняването да произтичат от
един и същ общ факт.
В настоящия случай не е налице обогатяване на ответната община, тъй като за
извършеното отчуждаване е заплатила равностойно обезщетение на трето лице, което при
полагане на дължимата грижа чрез справка по персоналната му партида в Службата по
вписванията е установила като претендиращо да е собственик.
За ищците е налице път за защита в хипотезата на неоснователно обогатяване, но не
срещу Общината, а срещу лицето, което се е обогатило като е получило обезщетение, което
не му се е следвало, тъй като се е разпоредило с имота преди отчуждаването му /По такъв
уважен иск с определение № 107/21.02.2020 г, по гр. д. № 2580/2019 г ВКС, IV ГО, не е
допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 651 от 1.03.2019 г. на САС по в.
гр. д. № 5005/2018 г, както и Решение № 276 от 1.03.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2593/2021
г., с което е отхвърлен иск по чл. 59 ЗЗД срещу общината/.
По разноските
При този изход на спора ищците дължат на ответника разноски в размер на 100 лева –
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК от съда възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба в частта, с която И. П. П. с ЕГН ********** и Д. Л. П. с ЕГН
********** са предявили срещу СО осъдителни искове за сумата от 700 лева месечно -
обезщетение за ползване на имота от датата на завеждането на делото до датата на
окончателно предаване владението и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. П. с ЕГН ********** и Д. Л. П. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Б, ул. П № 5 срещу СО с адрес: гр. С, ул М № 33 искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаването им за собственици и осъждане на СО да им предаде
владението на 1/5 /една пета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор ******, стар
идентификатор ******, представляващ реална част от предишен поземлен имот с
идентификатор ****** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на ИД на
АГКК, и искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
всеки от двамата ищци сумата от 14000 лева – обезщетение за ползване без основание на
11
имота за периода от 01.07.2019г. до 01.10.2022г. /по ½ от 700 лева месечно всеки/, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 19.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на всеки сумата от 10000 лева – обезщетение за отчуждената реална
част от предишен поземлен имот с идентификатор ******, обособена като поземлен имот с
идентификатор ******, стар идентификатор ******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК И. П. П. с ЕГН ********** и Д. Л.
П. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б, ул. П № 5 да заплатят на СО с адрес: гр. С, ул.
М № 33 сумата от 100 лева – разноски за производството.
Решението в частта за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок, а в останалата част – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12