Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София,
19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2575 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „С.2.“ЕООД излага твърдения,
че между него и „К.“ЕАД били установени облигационни отношения по сключени
договор за паричен заем, а именно Договор за заем № К-18-11211/26.11.2018г. и
Договор за заем № К-19-03011/05.03.2019 г.
В изпълнение на
първия от посочените договори молителят предоставил в заем на „К.“ЕАД сумата от 97 791.50 лв., която заемателят се задължил да върне заедно с договорна лихва в
размер на 12% годишно, възлизаща на 11 734.98 лв. Начинът на плащането по
договора за заем бил установен в т.7.1.1.1 – т.7.1.1.4. В т. 9.1 било
предвидено при забава в плащането да се начислява неустойка в размер на 0.1%
върху сумата на забавеното плащане за всеки ден забава, при максимален размер
на неустойката от 2 933.76 лв. Съгласно т.9.2, при неизпълнение на други
задължения от заемателя, се начислява неустойка в
размер на 1/10 от всяка дължима вноска, но не повече от сумата от 2 933.76
лв., като такова неизпълнение било бездействието му за учредяване на особен
залог на търговско предприятие.
Молителят сочи, че тъй като към 04.12.2019 г. била изплатена малка част
от дължимото от заемателя, било подписано
допълнително споразумение за преуреждане отношенията
между страните, като срокът за връщане на главницата бил удължен до 04.07.2020
г. Неизплатеният остатък на сумите по договора възлиза, както следва:
97 791.50 лв. – главница; 12 933.32 лв. – договорна лихва, начислена
за периода 10.02019г. – 04.07.2020 г.; 7 937.72 лв. – неустойка по т.9.1
от договора, начислена за периода от 04.06.2019г. до 30.12.2020 г.;
41 092.20 лв. – неустойка по т.9.2 от договора, начислена за периода от
04.06.2019г. до 30.12.2020 г. Сочи, че датата на последното извършено плащане
по този договор е 23.10.2020 г., като с него били покрити задълженията за такси
и неустойки по договора.
Молителят излага
твърдения, че по Договор за заем № К-19-03011/05.03.2019 г. била предоставена в
заем сумата от 29 337.45 лв., като по договора била дължима и сумата от 12
% годишно в размер на сумата от 1 760.24 лв. Изплащането на вноските по
договора било уредено в т. 71.1.1 – т. 7.1.1.2. С
Анекс от 11.03.2019г. страните по договора постигнали съгласие за редуциране на
главницата по него в размер на 15 000 лв. В т.9.1 от договора било
установено начисляването на неустойка в размер на 0.2% върху сумата на
забавеното плащане за всеки ден забава.
В т.9.2 от договора при неизпълнение на други задължения по договора
било предвидено начисляването на неустойка в размер на 1/10 от всяка дължима
вноска. С оглед забава в плащанията от страна на заемателя,
страните сключили допълнително споразумение, с което удължили срока за връщане
на главницата до 05.07.2020 г. Сочи, че непогасеният остатък по договора
възлиза, както следва: сумата от 15 000 лв. – главница; 2 550 лв. –
договорна лихва, начислена за периода 05.03.2019г. – 05.07.2020 г.; сумата от
7 134 лв. – неустойка по т.9.1, начислена за периода от 05.05.2019 г. до 30.12.2020 г.; сумата от 35 841.65 лв. –
неустойка по т. 9.2, начислена за периода 05.05.2019г.
– 30.12.2020 г. Датата на последното извършено плащане по договора било на
06.02.2020 г.
Молителят сочи,
че първоначално в периода до м. 09.2019 г. „К.“ЕАД извършвало регулярни
плащания по договора, след което същите били преустановени или извършвани
частични незначителни плащания. Излага твърдения, че дружеството е в състояние
на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемите си
задължения спрямо кредиторите, като сочи същото като основание за откриване на
производство по несъстоятелност срещу него.
Освен това,
твърди, че от 2011 г. не били обявени финансовите годишни отчети на
дружеството. Същото имало качеството на длъжник по множество образувани
изпълнителни дела срещу него, което е показателно, че не разполага с активи при
бърза и незабавна ликвидност и имущество достатъчно да удовлетвори кредиторите
му.
Моли да бъде
открито производство по несъстоятелност на „К.“ЕАД, като дружеството бъде
обявено в неплатежоспособност с начална дата – датата на последното извършено
плащане към молителя, а при условията на евентуалност – поради свръхзадълженост.
Предявена е молба от „С.2.“ЕООД с правно основание чл.
625 ТЗ.
По делото е
постъпило становище от ответника по молбата – К. ЕАД, в която е изразено такова
по оспорване на нейната основателност по подробно изложени съображения. В тази
връзка оспорва дружеството да се намира в състояние на неплатежоспособност,
респ. свръхзадълженост. Заявява, че не оспорва, че
между страните са били сключени договорите за паричен заем според твърденията
на молителя, като оспорва единствено, че дължи сумите за лихви и неустойки по
договорите, съобразно изложеното в претенцията и оспорва същите по размер.
Прави възражение за нищожност на договорните клаузи за неустойката по т. 9.1 и
т. 9.2 от договора, като счита размера на договорената неустойка за несъответна
на предвидената в закона обезпечителна и обезщетителна
функция. Въпреки учредената в полза на заемодателя договорна ипотека чрез
допълнително споразумение от 04.07.2020 г., същият не е инициирал производство
за снабдяване с изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК. Излага твърдения, че
по договора за заем от 05.03.2019г. била усвоена от заемателя
само сумата от 15 000 лв., за което било подписано допълнително
споразумение от 11.03.2019г. Заявява, че затрудненията на ответното дружество
са временни поради създалата се епидемична обстановка в страната и затруднения
в дейността на предприятията – негови съконтрахенти.
В хода на
производството с протоколно определение от проведеното по делото първо редовно
открито съдебно заседание е било конституирано като присъединен кредитор на
основание чл. 629, ал. 4 ТЗ Б. ЕООД.
В молбата си
присъединеният кредитор заявява, че с влязло в сила решение от 28.10.2019г. по
гр.д.№56402/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, длъжникът К. ЕАД е осъдено да му заплати следните суми –
16 867.15 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.08.2018г. до
изплащане на сумата; 251.64 лв. – мораторна лихва за
периода от 26.06.2018г. – 23.08.2018 г., както и 3 274.69 лв. – разноски,
като въз основа на осъдителното решение кредиторът се снабдил с изпълнителен
лист и образувал изпълнително производство, по което били присъединени и
разноски от 1 880 лв. Било извършено частично плащане от длъжника на
сумата в размер на 5000 лв., с която били погасени разноските по принудителното
изпълнение и част от разноските в исковото производство
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за заем №
К-18-11211/26.11.2018 г., същият е бил сключен между С.2. ЕООД – в качеството
му на заемодател и от друга страна – К. ЕАД – в качеството му на заемател, с предмет на договора – предоставяне в заем на
парична сума в размер на 97 791.50 лв. срещу задължението на заемателя да я върне заедно с начислените върху нея лихви и
такси, съобразно условията по договора. Договорен е срок за връщане на заемната
сума – до 12 месеца от усвояването й, с падеж на последната погасителна вноска
– 04.12.2019 г. и съобразно приложения към договора погасителен план. В т. 7.1
от договора е установен размерът на договорната лихва и възлизащ на не по-малко
от 12 %. Клаузата за неустойка при забава в плащането и при неизпълнение на
друго задължение от страна на заемателя е уредена в
чл. 9 от договора.
С Допълнително споразумение от 04.12.2019г. по договора за заем от
26.11.2018г. страните по него са обективирали
съгласие относно остатъка не непогасените задължения към 04.12.2019г., като размерът
на непогасената главница е 97 791.50 лв. и е договорено погасяването й в
срок до 04.07.2020 г. на месечни погасителни вноски, като останалата част от
задълженията по договора за платими до 10.02.2020 г., с изключение на главницата, за която е
предвидена възможност за разсрочването й до 04.07.2020 г.
Видно от представения по делото Договор за заем №
К-19-03011/05.03.2019 г., същият е бил сключен между С.2. ЕООД – в качеството
му на заемодател и от друга страна – К. ЕАД – в качеството му на заемател, както и солидарните длъжници
– А.М.М.и Л.М.С., с предмет на договора –
предоставяне в заем на парична сума в размер на 29 337.45 лв. срещу
задължението на заемателя да я върне заедно с
начислените върху нея лихви и такси, съобразно условията по договора. Договорен
е срок за връщане на заемната сума – до 6 месеца от усвояването й, с падеж на
последната погасителна вноска – 05.09.2019 г. и съобразно приложения към
договора погасителен план. В т. 7.1 от договора е установен размерът на
договорната лихва и възлизащ на не по-малко от 12 %. Клаузата за неустойка при
забава в плащането и при неизпълнение на друго задължение от страна на заемателя е уредена в чл. 9 от договора.
С Допълнително споразумение от 05.09.2019г. по договора за заем от
05.03.2019 г. страните по него са обективирали
съгласие относно остатъка не непогасените задължения към 05.09.2019г., като
размерът на непогасената главница е 15 000 лв. и е договорено погасяването й в
срок до 05.07.2020 г. на месечни погасителни вноски, като останалата част от
задълженията по договора за платими до 10.02.2020 г.
По делото е представено влязло в сила решение от 28.10.2019г. по
гр.д.№56402/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, с което К. ЕАД е осъдено да заплати на Б. ЕООД следните суми
– 16 867.15 лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.08.2018г. до
изплащане на сумата; 251.64 лв. – мораторна лихва за
периода от 26.06.2018г. – 23.08.2018 г., както и 3 274.69 лв. – разноски.
Представено е Удостоверение
изх. № 14184/19.04.2021 г. на ЧСИ Р. Милчева по изп.д.№
20207900400154 относно подлежащите на изпълнение задължения, сред които и
сумата 1 880 лв. – разноски по изпълнителното дело.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза,
заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по
поставените задачи. От заключението по експертизата се установява, че в
счетоводството на молителя С.2. ЕООД са отразени непогасени задължения по
договора за заем от 26.11.2018г. по погасителния план за периода за вноските по
главницата с падеж към 30.12.2020 г., като неплатения остатък към 23.10.2020 г.
е с общ размер 42 077.92 лв., като в това число вноска по главницата от
39 116.60 лв., неустойка по т.9.1 в размер на 27.56 лв. и неустойка по т.
9.2 от 2 933.76 лв. В счетоводството на ответното К. ЕАД е отразен
размерът на задълженията по договора, както и извършените плащания, при
непогасен остатък от 8 61.57 лв., като са отчетени като дължими главница в
размер на 97 791.50 лв., възнаградителна лихва
по договора в размер на 20 340 лв. и наказателна лихва в размер на 5063
лв. Според счетоводните отчети по С.2. ЕООД остатъкът на непогасената неустойка
по т.9.1 от договора е 108 лв., а непогасеният остатък на неустойката по т.9.2
възлиза на 540 лв., при размер на дължимата главница по договора от 15 000
лв. и размер на възнаградителната лихва от 1350 лв.
към 31.12.2019 г. В счетоводството на К. ЕАД е отразено плащане на лихви по
договора от 05.03.2019г. в размер на 3000 лв., като към 31.12.2020г. е отчетено
задължение в размер на 15 000 лв. – главница и в размер на 952.46 лв. – възнаградителна лихва.
Според експертизата сумата на актива на К. ЕАД към 31.12.2018 г. е
с общ размер на 818 000 лв., от които 0.20 – дълготрайни активи; 0.53 –
текущи активи и 0.27 - разходи за бъдещи периоди. Към 31.12.2019 г. сумата на
актива е в общ размер на 713 000 лв., от които 0.28 – дълготрайни активи;
0.53 – текущи активи и 0.19 - разходи за бъдещи периоди. Общият размер на
задълженията към 31.12.2018 г. възлиза на 256 000 лв., а общият размер на
задълженията към 31.12.2019 г. възлиза на 179 000 лв., като в баланса на
дружеството не са посочени обезпечителни мерки.
При изчисляване показателите за ликвидност вещото лице е включило
и стойността на начислените неустойки по процесните договори в размер на
106 000 лв. и данъчните задължения предмет на производство по
принудителното им събиране, възлизащи общо на 207 000 лв., при общ размер
на задълженията от 386 000 лв. Стойностите на коефициента на обща
ликвидност възлизат съответно към края на 2018 г. – 1.71; към края на 2019
г. – 2.13; по коригирания баланс към края на 2019 г. – 1.79 и към края на 2020
г. – 0.99, като препоръчителната стойност е в граници от 1 до 3. Коефициентът
на бърза ликвидност към края на 2018 г. – 1.71; към края на 2019 г. – 0.69;
по коригирания баланс към края на 2019 г. – 0.58 и към края на 2020 г. – 0.32,
като препоръчителната стойност е в граници от 0.6 до 0.7. Коефициентът на
незабавна ликвидност към края на 2018г. е 0.59, към края на 2019г. – 0.56
по коригирания баланс към края на 2019 г. – 0.47 и към края на 2020 г. – 0.26,
като препоръчителната стойност е в граници от 0.3 до 0.4. Коефициентът на
абсолютна ликвидност към края на 2018г. е 0.59, към края на 2019г. – 0.56
по коригирания баланс към края на 2019 г. – 0.47 и към края на 2020 г. – 0.26,
като препоръчителната стойност е не по-малко от 0.2. Коефициентът на финансова
автономност към края на 2018г. е 1.3, към края на 2019г. – 2.10, по
коригирания баланс към края на 2019 г. – 1.77 и към края на 2020 г. – 0.97,
като препоръчителната стойност е по-голяма или равна на 0.5.
Според отразеното в експертизата, дружеството разполага с парични
средства към края на 2018г. в размер на 151 000 лв. и към края на 2019г. в
размер на 100 000 лв. При запазване рентабилността и годишния обем на
приходите и разходите за 2018г. дружеството ще генерира парични средства за
задълженията си в размер на 256 000 лв. за 12,55 години, а за 2019 г. – в
размер на 179 000 лв. за 2.98
години. Предвид отразените стойности в нетния паричен поток в счетоводството на
дружеството, приходи, разходи, вещото лице е направило извод, че през 2018г. и
2019г. дружеството е разполагало с част от паричните средства, необходими за
погасяване на краткосрочните му задължения. Според експертизата активите превишават задълженията на
дружеството за 2018 г. с 345 000 лв., за 2019г. с 399 000 лв., по
коригиран баланс към края на 2019г. с 365 000 лв., и по изчисления баланс
към 30.12.2020 г. със 192 000 лв. В заключението е отразено, че
дружеството не е в състояние да заплати всички свои задължения, без да извършва
продажба на дълготрайните материални активи и сгради, завършени в груб строеж.
Според допълнителното заключение по СФИЕ, общият размер на
задължението по Договор за заем от 26.11.2018г. е 114 514.99 лв., в това
число 110 504.46 лв. – главница, неустойка по т.9.1 в размер на 1076.77
лв. и по т.9.2 в размер на 2933.76 лв., при падеж на главницата – 04.07.2020 г.,
съобразно сключено между страните Допълнително споразумение към договора от
04.07.2019г. Извършено е преизчисление на
коефициентите на ликвидност, като са отчетени разходите за обект „Манастирски
ливади – Майстор Павел от Кримин“15 и в този смисъл
според данните в баланса към 31.12.2020 г., стойностите на коефициентите за
обща ликвидност е със стойност над 1, при което е направен извод, че
дружеството е в състояние да погасява текущите си задължения с текущите си
активи. Под препоръчителната граница е стойността на коефициента на бърза ликвидност, което
отразява способността на дружеството да погасява текущите си задължения с наличните вземания и парични средства
/според уточнение на вещото лице в о.с.з./. Според стойността на коефициента на
незабавна ликвидност, дружеството не е в състояние да погасява текущите си
задължения с паричните си средства, като не разполага с краткосрочни
инвестиции. И в двата варианта – преди и след преизчисление
при корекция на данните в баланса е направен извод, че според стойността на
коефициента на финансова автономност, дружеството е независимо от кредиторите
си. Стойността на коефициента на задлъжнялост според представения баланс сочи
на извода, че собствения му капитал надвишава текущите задължения на
дружеството, като на база коригирания баланс е направен извод за сравнително висока
степен на задлъжнялост, като пасивите надвишават текущите задължения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен
субект – кредитор на длъжника по търговска сделка, който е сред изрично
изброените в нормата, като разполагащи с правото да инициират производство за
откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла на чл.
1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.
По делото се установи
наличието на сключен между страните на 26.11.2018г.
договор за паричен заем с предмет предоставяне в заем на ответното К. ЕАД
сумата от 97 791.50 лв., с падеж на последната погасителна вноска на
04.12.2019г. Установи се и сключеното на 04.12.2019г. допълнително споразумение
към договора, с постигнато в него съгласие за остатъка на непогасените суми по
договора, а именно главницата в пълен размер, договорна и наказателна лихва,
съответно в размер на 5 109.96 лв. и 2 933.76 лв., при удължаване
срока за изплащане на сумите по договора до 10.02.2020 г., а главницата до
04.07.2020г.
По делото е безспорно, че непогасени са задълженията на заемателя за главницата и лихвите по договора, като спорен
е въпросът относно настъпилия падеж на вземанията и в този смисъл възникване на
предпоставките за начисляване на неустойките по договора.
С оглед договореното между страните относно падежа на вземанията
за лихвите и главницата по договора и доколкото се установи наличието на
непогасени вземания по дължимите месечни вноски по договора /като сбор от
главницата и възнаградителната лихва/, към датата на
падежа според споразумението, съдът приема че са възникнали предпоставките за
начисляването на неустойката за забава, като с оглед установения максимален
размер на начисляването й, същата следва да се счита в размер на тримесечната възнаградителна лихва по договора и съобразно погасителния
план по същия като приложение № 1. За установяване размера на неустойката съдът
кредитира установеното в допълнителното заключение по експертизата, според
което остатъкът на непогасено вземане за неустойка по т. 9.1 е 1076.77 лв., при
извършено плащане в размер на сумата от 1 856.99 лв. Размерът на дължимата
неустойка по т.9.2 съдът приема за установен при признание от страна на заемателя в подписаното от страните споразумение, като
неустойката е назована наказателна лихва /с оглед липсата на установена такава
в договора/ и е възлизаща на 2933.76 лв. Според експертизата, освен двата вида
неустойки по договора, незаплатени са и дължимите по него месечни вноски с
настъпил падеж в общ размер на 110 504.46 лв. Сумите в посочения размер
съдът приема като дължими по договора и непогасени от заемателя
в установения срок за това. Неоснователно се явява възражениято
на ответното дружество относно нищожност на клаузите за неустойка, поради
прекомерност и несъответствие на добрите нрави, с оглед установеното в нормата
на чл. 309 ТЗ, която предвижда свободата при договаряне размера на неустойката
в договорите между търговци.
По договора за паричен заем от 05.03.2019г. страните по него са
постигнали съгласие в допълнително сключено споразумение от 05.09.2019г., че
остатъкът непогасени задължения на заемателя са –
15 000 лв. – главница, платима при разсрочено плащане до 05.07.2020 г. на
месечни вноски, в които е включена и дължимата възнаградителна
лихва и съобразно погасителен план към договора. Според основното и
допълнителното заключение по експертизата, остатъкът непогасени задължения по
договора с настъпил падеж възлиза на – 15 000 лв. – главница, 1650 лв. – възнаградителна лихва, 7 271.40 лв. – неустойка по т.
9.1 и 36 441.25 лв. – неустойка по т. 9.2. Размерът на неустойката по т.
9.1 съдът приема за правилно начислен за периода от датата на настъпването на
падежа – 05.07.2020 г., до 31.12.2020 г. и доколкото в договора не е предвидено
ограничение в начисляването на неустойките. Не се установява да е налице
основанието за начисляването на неустойката по т. 9.2 от договора за
неизпълнение на друго задължение по него, каквото е учредяването от заемателя на особен залог на търговското предприятие, доколкото
в договора липсва клауза, която да предвижда обезпечаването на дълга чрез този
способ и поето задължение от заемателя в този смисъл.
Поради това, при изследване приложимите икономически показатели, задължението в
този размер – от 36 441.25 лв., не следва да бъде взето предвид като част
от пасива на предприятието.
С оглед възприетото по
делото относно сключените между страните два договора за паричен заем и
непогасени задължения по тях от ответното дружеството, установява се качеството
на кредитор на молителя и активната му легитимация да депозира молбата по чл.
625 ТЗ.
От доказателствата по делото се установи качеството на кредитор и
на присъединилия се в хода на производството такъв – „Б.“ЕООД, чийто вземания
са установени със сила на пресъдено с влязлото в сила
решение от 28.10.2019г. по гр.д.№56402/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, с
което К. ЕАД е осъдено да заплати на Б.
ЕООД – сумата от 16 867.15 лв. – главница, ведно със законната лихва от
23.08.2018г. до изплащане на сумата; 251.64 лв. – мораторна
лихва за периода от 26.06.2018г. – 23.08.2018 г., както и 3 274.69 лв. –
разноски. Вземанията в този размер не са оспорени от ответника.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на
производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на
изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно
икономическо състояние. В тежест на ответника е да опровергае твърденията за
влошеното му икономическо състояние, като докаже, че разполага с имущество
достатъчно да покрие задълженията му към молителя, включително и към момента
настъпване на тяхната изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е
платежоспособен и с упражняване на търговската си дейност няма да постави в
опасност интересите на кредиторите.
Съдът кредитира
стойностите на икономическите показатели за 2020 г. в допълнителното заключение
по СФИЕ, при определянето на които са отчетени разходите на търговеца за обект
„Манастирски ливади – Майстор Павел от Кримин“15,
които са възприети в експертизата като разходи за незавършено строителство,
доколкото така направената инвестиция се очаква да бъде източник на актив при
осребряването й. Основният показател за установяване състоянието на
платежоспособност съдът приема, че е показателят на обща ликвидност. Същият
представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и
краткосрочните, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са обединени
стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Според изслушаната експертизата по основното заключение и
установените стойности през анализирания период – към края на 2018г. и края на
2019г. коефициентът на обща ликвидност е със стойност в препоръчителните
граници, в какъвто смисъл е изложеното в допълнителното заключение по
експертизата за периода през 2020 г. В този смисъл съдът приема за установено
състоянието на дружеството да погасява текущите си задължения с текущите си
активи. Доброто икономическо състояние на дружеството през целия анализиран
период съдът приема за установено, въпреки отчетеното в стойностите на
коефициента за бърза и незабавна ликвидност, които са показателни за способността
му да покрие краткосрочните си задължения с наличните парични средства и вземания.
В този смисъл, от значение е доказаното в хода на производството обезпечаване
вземанията на кредиторите на ответното дружество чрез учредени ипотеки върху
притежавани от него недвижими имоти, като погасяването им е обезпечено не с
наличните парични средства, а притежаван от дружеството дълготраен актив.
Установява се налично имущество за погасяване на задълженията на длъжника. В основното си заключените експертизата сочи на
високи показатели на коефициента за финансова автономност, което от своя страна
води на извода за пълна независимост на дружеството от кредиторите му, каквото
се сочи и в допълнителното заключение за периода 2020 г., съобразно направеното
преизчисление. През годините са отчетени постъпления
от паричните потоци от основната дейност на дружеството през целия анализиран
период, като дружеството е разполагало с парични средства за погасяване на
краткосрочните му задължения, като и през трите години в периода 2018 г. -2020
г. активите на дружеството превишават задълженията му според отчетеното в
баланса. Налице паричен поток през целия период с постъпващи приходи и
извършвани разходи за погасяване на задълженията на търговеца, поради което не
е налице преустановяване на плащанията му. Предвид гореизложеното и доколкото
макар и да не е в състояние да покрие краткосрочните си задължения с
притежаваните краткотрайни активи, установи се, че дружеството разполага с
достатъчно дълготрайни материални активи, при осребряването на които биха се
удовлетворили кредиторите му, като с оглед обезпечаването на част от вземанията
чрез ипотекирането на имотите, тяхното погасяване е дори гарантирано от
длъжника.
За да бъде прието, че е
налице основание за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност на длъжника, необходимо е да бъдат установени
предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние.
От приетите за установени факти относно финансово-икономическото състояние на
ответното дружество, не може да бъде направен категоричен извод за състоянието
му на неплатежоспособност, каквото се твърди от двамата кредитори в
производството.
Не се установява да е
налице и другото заявено при условията на евентуалност основание за откриване
на производството на несъстоятелност по смисъла на чл. 742 ТЗ, а именно свръхзадълженост на ответното дружество, каквото състояние
би било налице, в случай че бъде установено, че притежаваното от него имущество
не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. От доказателствата по
делото се установи, че дружеството разполага с имущество на стойност
надвишаваща текущите му задължения.
С
оглед всичко гореизложеното, съдът намира, че доколкото в хода на
производството не се установи да са налице предпоставките на чл. 608 ТЗ и чл.
742 ТЗ, във вр. чл. 607а ТЗ, за откриване на
производство по несъстоятелност, молбата по чл. 625 ТЗ на „С.2.“ЕООД и тази на
присъединения кредитор „Б.“ЕООД, следва да се отхвърли, като бъде постановено
решение в този смисъл.
Относно
разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, кредиторите /молителят и присъединения
кредитор/ следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ответното дружество
разноски в производството в общ размер на 5 150 лв., от които 4 800
лв. – адвокатско възнаграждение и 350 лв. – депозит за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 ТЗ на „С.2.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, и молбата по чл. 625 ТЗ, предявена
по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ на „Б.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, за откриване на производство по несъстоятелност, на
основание неплатежоспособност и свръхзадълженост по
отношение на „К.“ЕАД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА „С.2.“ЕООД, ЕИК *******, и
„Б.“ЕООД, ЕИК *******, да заплатят на „К.“ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ,
сумата от 5 150 лв. – съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд в 7- дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
СЪДИЯ: