Решение по дело №2803/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2354
Дата: 27 юни 2022 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110202803
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2354
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110202803 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 3190882/2019 г., издаден от СДВР, с който на
В. Т. ИЛ., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма ХХХХ с
ЕИК ХХХХ, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата, подадена от В. Т. ИЛ. - законен представител на фирма ХХХХ се твърди, че
обжалваният електронен фиш е съставен при наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че на
санкционираното лице не е предявен снимков материал от нарушението, не е
конкретизирано мястото на нарушението, не са спазени изискванията за издаване на
електронен фиш, като в случая е следвало да бъде съставен АУАН. Сочи се, че обжалваният
ЕФ е неправилен и необоснован, а наложеното наказание е неправилно определено. Иска се
отмяна на ЕФ.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. В съдебното заседание от 27.04.2022 г. същият посочва, че поддържа
изложените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, намира за установено следното:
На 22.11.2019 г. в 16:50 ч. е управляван лек автомобил „пежо 307 СВ“, с рег. № ХХХХ, по
бул. „Александър Малинов” срещу Академията на МВР, с посока на движение от
Околовръстен път към бул. Цариградско шосе. На посочения участък от пътя било въведено
ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за
движение в населено място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е
засечен да се движи със 72 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 69 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство –
мобилна система за видеонаблюдение ATCC ARH CAM S1, с № 11743C7. За така
установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с
който на В. Т. ИЛ., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма
ХХХХ с ЕИК ХХХХ, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП..
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат
по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал,
протокол от проверка на техническо устройство и удостоверен тип, справка за собствеността
на автомобила, заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, справка картон на водача, ежедневна форма на отчет,
както и от останалите по делото писмени доказателства, включително справката за
собственост на автомобила, включително за документ, въз основа на който е регистриран
автомобила като притежаван от соченото в електронния фиш дружество.
. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен
това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да
анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл.
305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да
провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
2
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалния правила.
Съдът намира, че аргументите на жалбоподателя, че при използване на мобилна камера за
установяване на нарушения като процесното, следва да се издава задължително АУАН и
НП, а не ЕФ, са неоснователни. След влизането в сила на новата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, последната предвижда да се
издават електронни фишове от всички автоматизирани технически средства и системи, а от
разпоредбата на чл. 2 на същата наредба се вижда, че и стационарните, и мобилните системи
за контрол на скоростта са включени в съдържанието на понятието „автоматизирани
технически средства и системи (АТСС)“. Нормата на чл. 3 пък изрично сочи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Ето защо,
съдът намира, че възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени.
Видно от доказателствата по делото, изискванията на действащата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. са спазени. Редът на приложимите норми на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и на
цитираната Наредба е създаден след постановяването на цитираното от жалбоподателя ТР
1/14 г. на ВАС, поради което настоящият състав намира, че то е загубило значението си с
оглед следващите го промени в закона и издадената въз основа него наредба.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин описаната в електронния фиш фактическа обстановка От
наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен
тип за измерване, както и че същото е било в изправност – вписано е в регистъра на
одобрените средства за измерване под номер 5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г. и е
преминало последваща проверка на 01.10.2019 г.. От приложения протокол се установява,
точното място, на което е било поставено процесното средство за видеонаблюдение.
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно
от АНО – посочено е на кой булевард, конкретизирано е, че нарушението е извършено
срещу АМВР, намирща се в този участък, и е посочено в каква посока на движението е
установено нарушението, което е напълно достатъчно.
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“
От представения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 24.04.2017 г. се
3
установява, че автомобилът е собственост на фирма ХХХХ с ЕИК ХХХХ.
Следователно на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП правилно е санкциониран законният
представител на дружеството – собственик на автомобила, при липса на подадена в
установения от закона срок декларация, съдържаща посочване на друго лице, което е
управлявало автомобила.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта на движение с указаната в закона скорост за движение в населено място.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
Доколкото е собственик на автомобила е юридическо лице не следва да се обсъжда
извършването на деянието от субективна страна, доколкото предвидената в закона
отговорност за юридическите лица е обективна.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено във законоустановения
фиксиран размер от 50 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към
настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като е налице
превишаване на скоростта на движение с 19 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 3190882/2019 г., издаден от СДВР, с
който на В. Т. ИЛ., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма
ХХХХ с ЕИК ХХХХ, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП., като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4