Решение по дело №276/2021 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 28
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20214320200276
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Луковит, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно
наказателно дело № 20214320200276 по описа за 2021 година
Производството е по чл. чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.П.П. ЕГН:********** с адрес: с. Горна Митрополия,
общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. Г.М. срещу Наказателно постановление № 21-
0906-000586 от 12.07.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, с
което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, както и на основание Наредба № Із-2539
на МВР са му отнети 12 контролни точки.
В жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление и се иска
отмяната му като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изразява становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
придружителното писмо, с което е адинистрирана жалбата, е изразено становище за нейната
неоснователност и молба за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 21.04.2021 г. в 11:45:21 ч. на ПП І-3 в гр. Луковит, ул. В.*, с посока на
движение към гр. София жалбоподателят управлявал товарен автомобил Ауди СК7 с рег. №
********, собственост на ЕТ Г.С., ЕИК *********, със скорост от 107 км/ч, при максимално
разрешена скорост на движение в населено място от 50 км/ч. След отчетен толеранс от
минус 3% от измерената скорост в полза на водача, наказуемата скорост, с която се е движил
описаният автомобил била 103 км/ч или превишение от 53 км/ч.Нарушението, изразяващо се
в превишаване на максимално разрешената скорост в населено място, било установено и
заснето с мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип CORDON M2 №
1
MD1195. След обработване на информацията от заснемането и направена справка в
централна база КАТ по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобила е
ЕТ „Г.С.“, ЕИК *********. На 23.05.2021 г. собственикът Г.С. се явила в сектор ПП-Ловеч и
попълнила декларация, в която посочила, че на датата 21.04.2021 г. около 11:45 часа
жалбоподателят И.П.П. е управлявал гореописаното МПС. Жалбоподателят също
потвърдил в декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на процесната дата и час именно той е
управлявал гореописания автомобил.
Във връзка с направените констатации, и след като жалбоподателят бил поканен
за съставяне на акт и не се е явил, при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН в негово отсъствие
св. Т.А.И.. на длъжност мл. автоконтрольор при Сектор Пътна полиция към ОДМВР – Ловеч
му съставил АУАН Серия Г № 996521/08.06.2021 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на свидетелите П. Д. П. и СВ. И.С... Актът е предявен на
нарушителя, който го подписал без възражения. Такива не били депозирани и по реда на
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на И.П.П. са
наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, като на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12
контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Т.А.И.., П. Д. П. и СВ. И.С.., както и от писмените доказателства – АУАН от 08.06.2021 г.,
който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП; декларации по чл. 188 от ЗДвП от Г.С. С. и И.П.П.; Снимков материал от дата
21.04.2021 г.; Справка за собственост на МПС; Справка от ТР; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система на датата 21.04.2021 г.; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Протокол от проверка № 8-С- ИСИС/15.02.2021;
Извадка от извършен преглед на вписан тип средство за измерване в регистър на вписаните
типове средства за измерване - Български институт по метрология; Покана; Снимка на
разположението на АТСС; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран
субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и
представените удостоверения, изд. от ОДМВР Ловеч. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за
това, че на 21.04.2021 г. в на ПП І-3 в гр. Луковит при управление на товарен автомобил
Ауди СК7 с рег. № ЕН 1771 КМ е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната норма
забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да
2
превишават в населено място скоростта от 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип CORDON M2 № MD1195,
използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за
видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46, съгласно приложената по преписката
извадка от извършен преглед на вписан тип средство за измерване в регистър на вписаните
типове средства за измерване при БИМ. Мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е преминала и първоначална проверка със
заключението, че отговаря на одобрения тип, за което е съставен Протокол № 8-С-
ИСИС/15.02.2020 г.
По делото е представен и Протокол за използване на АТСС на датата 21.04.2021 г.,
съставен в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва
протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС,
каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно
изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване, номер на
служебния автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издаденото постановление. В съответствие с разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от горепосочената наредба протоколът се съпровожда със снимка на разположението
на уреда, т. е. на мобилното АТСС, което изискване в случая е изпълнено.
Приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда
наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50
км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът
приема, че на процесната дата и място жалбоподателят И.П.П. като водач на МПС –
гореописания автомобил, е осъществил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Той се е движил
с наказуема скорост от 103 км/ч., което е над максимално разрешената за движение в
населено място от 50 км/ч. и превишаването е повече от 50 км/ч. (в случая с 53 км/ч.).
Посочената в акта и наказателното постановление скорост е намалена с 3 %, тъй като е
отчетена възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка №
8-С-ИСИС/15.02.2020 г. Именно жалбоподателят следва да отговаря за извършеното деяние,
защото на него е било предоставено моторното превозно средство, което обстоятелство е
декларирал по установения ред собственикът на автомобила и самият жалбоподател. При
индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП, като са наложени предвидените без възможност за преценка наказания глоба в размер
на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Размерът на
контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл. 6,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 12 точки, както правилно е
постановил наказващият орган.
Ето защо, наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
По силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебното производство по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода от делото, право на
такива има въззиваемата страна. В случая въззиваемата страна не е поискала присъждане на
разноски в настоящото производство, предвид на което такива не следва да й бъдат
присъдени.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0906-000586 от 12.07.2021 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Ловеч, с което на И.П.П.
ЕГН:********** с адрес: с. Горна Митрополия, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул.
Г.М. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
му отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4