№ 273
гр. Дупница, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200764 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 429755-F478318/16.04.2019 г.,
издадено от Директор на офис за обслужване Кюстендил при ТД на НАП-София,
упълномощен съгласно заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с
което на ЕТ „К. В. – Експорт импорт“, със седалище и адрес: гр.Д, ул."Х." № ***, с ЕИК:
*********, представлявано от физическото лице търговец К. В., на основание чл. 53, ал.1,
вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5,
вр. с ал. 1 от ЗДДС.
Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният субект, който
го обжалва изцяло и в срок. В жалбата излага подробни съображения и доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Излага аргументи за маловажност
на случая. Иска се отмяна на обжалваното НП. Законният представител не се явява лично в
съдебно заседание, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител –
адв. Н., който поддържа жалбата, като излага и допълнителни доводи. Моли за отмяна на
НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в
първото съдебно заседание, който взема становище по основателността на жалбата и
законосъобразността на атакуваното НП. В последното съдебно заседание депозира молба, в
която по същество оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2019 г., при извършена проверка в информационната система на НАП, в ТД
на НАП – София, офис Кюстендил, фронт-офис Дупница, с адрес: гр. Дупница, ул.
„Свобода“ №1 е установено, от свидетелите Й. Н. и Р. К., в качеството им на инспектори по
приходите, че от жалбоподателя ЕТ „К. В. – Експорт импорт“, регистриран по ЗДДС, като
задължено лице не е подадена пред НАП справка-декларация съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за месец 01.2019 г., в законоустановени срок до
14.02.2019 г. За проверката бил съставен на 20.03.2019 г. АУАН, като към датата на
съставянето му справката-декларация по ЗДДС все още не била подадена от нарушителя.
АУАН е съставен в присъствието на физическото лице търговец и е подписан от
актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта и
представителя на нарушителя ЕТ.
След връчване на АУАН срещу подпис на физическото лице търговец и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, законният представител на ЕТ депозирал писмени възражения срещу
акта, от които се установило, че обслужвалия дългогодишно ЕТ упълномощен да подава
такива справки-декларации по ЗДДС счетоводител Гергана Евтимова Дамянова е починала
на 15.09.2018 г. Същата подавала месечно дължимите декларации по ЗДДС, до смъртта си
включително за месеците от Януари до Септември 2018 г., като след този период в месеците
от Септември 2018-та г. до Март 2019-та г., именно не са подавани дължимите справки-
декларации по ЗДДС от името на ЕТ, тъй като законният му представител пребивава
постоянно в Република Италия и не е бил уведомен за настъпилата смърт на
упълномощения от него счетоводител. ЕТ е с подадена по-рано декларация за прекъсване на
дейността от 01.01.2013 г., извършено с Декларация с вх. № 100431700205230/27.10.2017 г.,
подадена чрез адв. Н..
Въз основа на АУАН е издадено по-късно в срок и обжалваното НП № 429755-
F478318/16.04.2019 г., издадено от Директор на офис за обслужване Кюстендил при ТД на
НАП-София, упълномощен съгласно заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г., с което на ЕТ „К. В. – Експорт импорт“, със седалище и адрес: гр.Д, ул."Х."
№ ***, с ЕИК: *********, представлявано от физическото лице търговец К. В., на основание
чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение
на чл. 125, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗДДС.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание двама свидетели Н. и К., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на същите, като ги намира за пълни и точни, логични и
последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Не е налице каквото и да е
2
противоречие между изложеното от свидетелите и отразеното в приетите по делото писмени
доказателства, вкл. в служебно изисканите такива.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат необходимите реквизити,
съдържание и форма. Спазена е изцяло процедурата по издаването и връчването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.1 и ал. 5 от ЗДДС: ал. 1 „ За всеки данъчен период
регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.“, като според ал. 5: „Декларациите
по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.“
От обективна страна е безспорно установено, че жалбоподателят ЕТ, който като
регистрирано задължено лице по ЗДДС не е изпълнил надлежно задължението си по
цитираните разпоредби да подаде пред орган на НАП посочената справка-декларация ,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС от закона в цитирания 14-
дневен срок, т.е. в случая до 14.02.2019 г. Поради това и нарушението формално е
съставомерно от обективна страна.
Доколкото при юридическите лица, вкл. ЕТ отговорността е безвиновна, съдът намира,
че изобщо не може и не следва да излага мотиви за субективната страна на деянието.
В същото време въпреки изложеното по-горе относно принципната съставомерност на
деянието от обективна страна и най-вече с оглед на събраните в хода на въззивното дело
писмени и гласни доказателства съдът приема, че макар да са налице безспорни данни за
извършено нарушение на посочената разпоредба, в случая са налице достатъчно факти и
обстоятелства, които безспорно квалифицират случая като "маловажен" по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл.
11 ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината
обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Преценката се прави за всеки
отделен случай с оглед на събраните по делото доказателства. Това легално определение,
отнесено към особеностите на конкретния случай, разкрива, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 ЗАНН. На първо място следва да се отбележи, че се касае за ЕТ,
който от много години е с прекъсната търговска дейност и обективно не упражнява такава,
вкл. към процесния период - м. Януари 2019 г. Действително вредните последици не са
3
елемент от състава на нарушението, тъй като същото е на формално извършване, но
пропускът за подаване на въпросната справка-декларация няма как изначално да обоснове
настъпването на вредни последици за фиска. Реално дори не е налице и формално
застрашаване на някакъв държавен финансов интерес.
От друга страна, както стана ясно и по-горе, пропускът за подаване на справката-
декларация в срок обективно се дължи на непреодолимо обстоятелство, а именно
настъпилата смърт на пълномощника-счетводител, който надлежно преди това всеки месец е
подавал в срок по електронен път същите от името на санкционирания ЕТ, вкл. до месеца на
смъртта му /Септември 2018 г./. Дадено е и логично обяснение от управителя в писмените
му възражения изложени след връчване на АУАН, че съшият живее в Република Италия и е
упълномощил починалия счетоводител именно с тази задача. Това незначително по мащаба
си чисто формално нарушение е първо по рода си и няма данни за каквито и да е други
данъчни и административни нарушения извършени от жалбоподателя ЕТ в миналото преди
смъртта на упълномощения счетоводител, които да са известни на данъчните органи.
Всички тези обстоятелства в своята съвкупност обосновават за съда безспорно извода, че се
касае за "маловажен случай" на административно нарушение.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК се приема, че преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Според същото ТР, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го
е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването
му в противоречие със закона. Изцяло в този смисъл виж и константната съдебна практика
на административните съдилища - Решение от 19.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 338 / 2019 г.
на III състав на Административен съд – Русе; Решение № 40 от 11.02.2019 г. по к. адм.
н. д. № 669 / 2018 г. на V състав на Административен съд – Враца; Решение № 6117 от
25.10.2018 г. по адм.д. № 5407/2018 г. на Административен съд – София; Решение № 675
от 20.04.2017 г. по н. д. № 437 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд –
Варна; Решение № 809 от 14.06.2019 г. по к.н.а.д. № 558/2019 г. на Административен съд
София – област; Решение от 09.06.2014 г. по н. д. № 120 / 2014 г. на Административен
съд - Сливен и Решение № 6239 от 24.10.2019 г. по адм.д. № 8229/2019 г. на
Административен съд – София и др.
Поради изложеното относно допуснатото нарушение на закона НП следва да бъде
отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и отправените претенции за присъждане на разноски и от
двете страни, съдът приема, че такива принципно биха се дължали единствено в полза на ЕТ
„К. В. – Експорт импорт“, доколкото жалбата е основателна. В същото време разноски се
твърдят, че са били сторени единствено в представеното от адв. Н. общо адвокатско
пълномощно. Няма приложен договор за правна защита и съдействие или друг документ. В
4
пълномощното се сочи процесуално представителство на ЕТ по множество дела заведени от
ЕТ през 2022 г., вкл. по настоящото АНД № 764/2022 г., по описа на РС-Дупница
/неправилно посочено като НОХД № 764/2022 г., тъй като в ЕИСС няма как да се
образуват две дела с един и същ номер в една съща година/, така и множество други
представителни права за адвоката пред множество други държавни органи. В края на текста
е вписано единствено „договорена и заплатена сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева.“
Изобщо не е посочен начин на плащане на така посочената сума, респ. не е доказано дали
същата е постъпила в полза на адвоката по банков път, в брой или по друг начин, за да
възникне задължението за насрещната страна да я възстанови в полза на евентуално
сторилия такива разноски ЕТ. Тази съществена липса сочи, че този документ заместващ
договор за правна защита и съдействие няма безспорна доказателствена сила, като надлежно
оформена писмена разписка за евентуално извършеното и твърдяно плащане по смисъла на
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК, доколкото чл. 144 от АПК препраща изрично към разпоредбите на
ГПК относно разноските. В този аспект според съда не се доказва изобщо факта на
плащането, респ. че разноските действително са извършени от жалбоподателя, за да му
бъдат възстановявани. Изцяло в този смисъл и в аналогичен случай е и Решение №
75/09.06.2022 г., по ВНЧХД № 56/2022 г., на ОС-Кюстендил.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и сл. от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 429755-F478318/16.04.2019 г., издадено от
Директор на офис за обслужване Кюстендил при ТД на НАП-София, упълномощен съгласно
заповед на изп. директор на НАП № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на ЕТ „К. В. –
Експорт импорт“, със седалище и адрес: гр.Д, ул."Х." № ***, с ЕИК: *********,
представлявано от физическото лице търговец К. В., на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83,
ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. с ал. 1
от ЗДДС, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5