РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. ХАСКОВО, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500023 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 от ГПК,образувано по
жалба вх. № 11606/06.12.2021 г. по описа на ДСИ при РС Хасково, подадена
от ДНСК *** против Постановление на ДСИ от 04.11.2021 г., с което е
прекратено производството по изп.д. № 20175640400232 на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за липсата на
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди,че след образуването на изпълнителното дело
длъжникът е подал молба за погасяване на задължението чрез плащане на
месечни вноски, за което взискателят не възразил. Твърди,че не е уведомен,че
плащанията по делото са преустановени, поради което и неправилно с
атакуваното постановление ДСИ е прекратил производството по делото.
Моли въззивия съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното
действие на ДСИ.
В срок не е постъпил писмен отговор от длъжника А.П.А.
В представените по повод на жалбата мотиви ДСИ посочва,че
1
длъжникът е преустановил плащането на 17.07.2018 г. На взискателя било
издадено удостоверение с изх. № 6409/21.09.2018 г. за платените по делото
суми. Искане от страна на взискателя за установяване на сключен трудов
договор от длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение
било направено с молба от 16.09.2019 г. След тази дата от страна на
взискателя не били направени никакви искания за извършване на
изпълнителни действия. С оглед на това счита,че е настъпила перемция по
силата на закона на 16.09.2021 г.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди наведените доводи и
прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена
по същество е неоснователна. Постановление на ДСИ от 04.11.2021 г., с което
е прекратено производството по изп.д. № 20175640400232 на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е правилно.
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява тогава, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и
съдебната практика трайно е установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. В този смисъл постановлението на
ДСИ има само декларативен характер. Съгласно разясненията по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/ или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
2
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Т.е в случая следва да се прецени дали от страна на
взискателя са предприети изпълнителни действия, които прекъсват давността
и кога е последното предприето такова действие, за да се прецени налице ли
са предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на
производството по делото.
Изпълнително дело № 20175640400232 по описа на ДСИ при РС
Хасково е образувано по молба вх. № 12038/15.05.2017 г., подадена от ДНСК
***. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 02.08.2016 г., издаден от
РС Хасково. Длъжник по делото е А.П.А. от гр.***.
С молба вх.№ 22818/05.10.2017 г. длъжникът е направил искане
задължението да бъде погасявано с месечни вноски в размер на 30 лв., на
което искане взискателят не се е противопоставил / молба вх. №
23498/13.10.2017 г./. Видно от направените отбелязвания длъжникът е
направил седем плащания, последното от които е на 17.07.2018 г. След тази
дата няма постъпили плащания.
С молба от 13.08.2018 г. взискателят е поискал издаване на
удостоверение за платените до момента суми от длъжника, както и за размера
на приведените по сметка на взискателя суми. Удостоверение е издадено на
21.09.2018 г.
Молба за извършване на справка за получавано от длъжника трудово
или друго възнаграждение е подадена на 16.09.2019 г. Взискателят е уведомен
за резултата от извършените справки с писмо изх. № 7162/08.10.2019 г.,
получено на 22.10.2019 г. / л.75/. След тази дата до 03.11.2021 г., когато е
подадена молба вх. № 9741, няма направени искания от страна на взискателя
за извършване действия по принудително изпълнение или доброволно
плащане от страна на длъжника.
Предвид изложеното съдът намира,че са налице предпоставките на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и правилно ДСИ е прекратил производството по
3
делото с атакуваното постановление. Както по-горе се посочи,
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. В този смисъл
постановлението на ДСИ има само декларативен характер. От изложеното е
видно,че след 22.10.2019 г. ,когато взискателят е бил уведомен за резултата от
извършените справки, до 22.10.2021 г., когато изтича двугодишният срок /
неправилно ДСИ е приел,че той изтича на 16.09.2021 г./ взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия за събиране на вземането.
Към 22.10.2021 г. производството по делото е прекратено на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, като издаденото в този смисъл постановление от ДСИ от
04.11.2021 г. е правилно, а подадената жалба- неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена.
Неоснователно е направеното възражение, че по делото е била
постигната договореност за разсрочено плащане на задължението, поради
което е прекъсната давността. Принципно това е така, но длъжникът е
преустановил изпълнение на задължението си на 17.07.2018 г., когато е
направил последното плащане. След това взискателят е бил длъжен да
предприеме действия за събиране на вземането. Изрично уведомяване за
спиране на плащането действително няма, но от извършената справка от
13.08.2018 г. и издаденото му удостоверение от 21.09.2018 г. взискателят е
могъл да установи, както размера на погасеното до момента задължение, така
и че след 17.07.2018 г. длъжникът е преустановил плащането. На 22.10.2019 г.
взискателят е уведомен за резултата от извършените справки – съобщение
изх. № 7162/08.10.2019 г., и не е предприел никакви действия за събиране на
вземането за период от две години.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователна жалба вх. № 11606/06.12.2021 г. по описа
на ДСИ при РС Хасково, подадена от ДНСК *** против Постановление на
ДСИ от 04.11.2021 г., с което е прекратено производството по изп.д. №
20175640400232 на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5