О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-361 Година 2020, 29 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав,
на двадесет и девети януари година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно гражданско дело № 52 описа за 2020 година
Производството
е образувано по частната жалба на А.М.П. *** чрез процесуалния й представител адв.Тасков,
против определение № 309 от 05.11.2019 г. по ч.гр.д.408/2019 г. по описа на РС
Царево, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателката – длъжник в
изпълнителното производство, за спиране на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20198050401508 по описа на ЧСИ Станимира Николова. Твърди
се, че определението на ЦРС в обжалваната част е неправилно, тъй като са неправилни
изводите на съда, че представеното от длъжницата с молбата й за спиране,
решение на БОС (решение № 46 от 25.02.2019 г. по гр.д.327/2017 г. на БОС), не
било относимо към предмета на изпълнението по посоченото изп.дело. Твърди се,
че по делото пред БОС, съдът е бил сезиран със спор за дължимата по договора за
кредит главница в претендиран от банката пълен размер от 117 397,85 лв и с
влязлото в сила решение БОС е уважил частично иска – за сумата от
41 162,39 лв, като в останалата част - до предявения пълен размер, искът е
отхвърлен. Сочи се, че при това положение банката не може да претендира
дължимата главница по същия договор, макар – за последващ период, тъй като за
нея вече е налице отхвърляне на иска.
Претендира
се отмяна на обжалваното определение и постановяване на спиране на
изпълнителното производство. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът
по жалбата и взискател в заповедното производство - „Банка ДСК“ ЕАД гр.София ЕИК
********* представя отговор на частната жалба в законовия срок, с който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди се, че с представеното решение
на БОС длъжницата П. е осъдена да заплати на Банката сумата от 41 162,39
лв, представляваща „редовно изискуема главница към датата на завеждане на
делото 11.07.2017 г.“, както дължими за същия период възнаградителни лихви и
обезщетение за забава. Сочи се, че в мотивите си съдът е приел, че банката не
може да се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, т.е.към датата на
предявяване на иска - 11.07.2017 г., не са били налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което на банката са
присъдени само падежиралите вноски, изчислени съобразно приетия от съда
приложим лихвен процент от 4,9%. Твърди се, че в изпълнение на съдебното
решение, банката е извършила счетоводни корекции по кредитната сметка,
преизчислила е същия в съответствие с приетия от съда лихвен процент от 4,9% за
целия период на договора и е стронирала суми. Длъжницата е заплатила
присъдените със съдебното решение суми, „представляващи редовно изискуеми
(падежирали) вноски за главница и лихва, дължими към 11.07.2017 г.“. Сочи се,
че впоследствие, след извършеното преизчисление на кредита, длъжницата отново е
изпаднала в забава за плащане на дължимите на банката вноски, което е довело до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което длъжницата е уведомена, и
до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на
основание извлечение от счетоводните книги на Банката за останалите дължими от
длъжницата 28 броя вноски. Твърди се, че по образуваното по заявлението
ч.гр.д.408/2019 г. на ЦРС, са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, по които е образувано изп.дело № 1508/2019 г. на ЧСИ
Станимира Николова. С твърдението, че с посоченото съдебно решение на БОС, са
присъдени редовно изискуеми и падежирали суми към 11.07.2017 г., а присъдените
суми с процесната заповед за изпълнение са дължими по договора за кредит към
05.09.2019 г., се претендира потвърждаване на обжалваното определение.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Частно
гражданско дело № 408/2019 г. по описа на ЦРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София
против жалбоподателя А.М.П. за сумата от 42 458,24 лв – главница,
1 163,71 лв заемни такси (такса управление – 214,35 лв; такса изискуемост
– 120 лв; такса застраховка на недвижимия имот, обезпечение по кредита – 72,09
лв; такса подновяване срока на ипотеката – 757,27 лв).
В т.12 от
заявлението е посочено, че вземането е задължение по извлечение от счетоводните
книги на Банката към 13.09.2019 т.за задължения по договора за кредит за
покупка на недвижим имот от 19.01.2005 г. и допълнителни споразумения към него
от 2006 г., 2009 г. и 2010 г. В т.12 от същото заявление е посочено, че
задължението на длъжницата П. по договора за кредит, поради непогасяване в срок
на месечните погасителни вноски и допусната забава над 90 дни, на основание
т.18 от договора за кредит Банката е обявила целия кредит за предсрочно
изискуем, като уведомлението за това е надлежно връчено на длъжницата (на
02.09.2019 г.). Твърди се, че по този начин към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост – 05.09.2019 г., непогасени са били 28 бр.дължими
погасителни вноски, отразени в извлечението от счетоводните сметки на Банката.
Със Заповед
№ 229/13.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, ЦРС е уважил всички искания на заявителя, разпоредил е длъжницата
да заплати на заявителя претендираните суми и разноските, като е постановено
незабавно изпълнение на заповедта. На 17.09.2019 г. е издаден изпълнителен лист
в полза на заявителя за сумите по заповедта.
На 04.11.2019
г. по делото са постъпили възражение от длъжницата (вх.№ 5324/04.11.2019 г.) и Молба
(вх.№ 5325/04.11.2019 г.) с искане по чл.420, ал.1 от ГПК за спиране на
изпълнителното производство, за което е образувано изп.дело № 20198050401508 по
описа на ЧСИ Станимира Николова. В молбата е посочено, че с влязло в сила
съдебно решение № 46 от 25.02.2019 г. по гр.д.327/2019 г. по описа на БОС,
спорът между страните за дължимите от длъжницата на Банката-заявител суми по
посочения в заявлението банков кредит, е решен. Заявено е, че всички суми,
присъдени на Банката с посоченото съдебно решение, вече са заплатени от
длъжницата, за което са представени доказателства. Към молбата са приложени
решение № 46 от 25.02.2019 г. по гр.д.327/2019 г. по описа на БОС и 8
бр.платежни нареждания.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че възражението е
подадено в срок. Приел е обаче, че изпълнението не следва да бъде спряно, тъй
като не изпълнени изискванията на чл.420, ал.1 и ал.2 от ГПК - длъжникът да е
представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД
(ал.1), или да е представил писмени доказателства, при което отпада изискването
по ал.1 (ал.2). Посочено е, че според съда, приложеното към молбата решение №
46 от 25.02.2019 г. по гр.д.327/2019 г. по описа на БОС е неотносимо към
настоящия спор, тъй като присъдените с решението суми и претендираните с
настоящото заявление, макар да са по един и същи договор за кредит, касаят
различни периоди.
При така
установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната
жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване и в законовия срок.
Разгледана
по същество, частната жалба е и неоснователна по следните съображения.
Съгласно чл.420,
ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1-9, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.420, ал.2 от ГПК,
когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре
и без да е необходимо обезпечението по ал.1.
Не е спорно,
че длъжницата-частен жалбоподател, не е представила с възражението и с молбата
си по чл.420 ГПК, обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и ЗЗД.
Спорно по
делото е, представляват ли представените с молба вх.№ 5325/04.11.2019 г. документи,
писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2, т.1 ГПК, които да
установяват, че вземането не се дължи.
Настоящият
състав приема, че решение № 46 от 25.02.2019 г. по гр.д.327/2019 г. по описа на
БОС и представените платежни нареждания не удостоверяват недължимост на
претендираните със заявлението вземания. Действително с диспозитива на решение
№ 46 от 25.02.2019 г. по гр.д.327/2019 г. по описа на БОС искът на „Банка ДСК“
ЕАД „в частта за главницата над присъдения размер от 41 162,39 лв до
претендираната горница от 117 397,85 лв; в частта за възнаградителната
лихва над присъдения размер от 15 845,30 лв до претендираната горница от
68 589,60 лв; претендираното обезщетение за забава по т.20.2 от ОУ към
допълнителното споразумение от 21.04.2010 г. в размер на 358,71; претендираната
такса за изискуемост в размер на 120 лв, дължима съгласно т.6011 от Тарифата за
такси и разноски на Банка ДСК ЕАД по жилищни и ипотечни кредити на физически
лица, в сила от от 30.06.2017 г.“ е отхвърлен и решението е влязло в сила.
Посочените суми са били претендирани на основание настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по кредита, обявено на длъжницата на 07.06.2017 г., а
искът за тях е бил отхвърлен по съображения, че банката не може да се позовава
на предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на вноски по некоректно
съставен погасителен план, базиран на незаконосъобразно определени лихви.
Присъдени са само падежиралите към момента на предявяване на иска суми за
главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава и такси за управление на
кредита.
Със
заявлението по ч.гр.д.408/2019 г. на ЦРС, Банката претендира цялото вземане по
кредита - остатък от непогасена главница, възнаградителна лихва, обезщетение за
забава и такси след присъждане на част от сумите с решение № 46 от 25.02.2019
г. по гр.д.327/2019 г. на БОС, позовавайки се на обявена на 05.09.2019 г.
предсрочна изискуемост на кредита. Настоящият състав приема, че макар
вземанията, които се претендират със заявлението по ч.гр.д.408/2019 г. на ЦРС
да произхождат от същия договор за кредит като тези – предмет на гр.д.327/2017
г. на БОС, те се основават на други обстоятелства, поради което не е налице
пълно съвпадение между предмета на настоящото дело и решението на БОС по
гр.д.327/2017 г. Ето защо отхвърлителният диспозитив на решение № 46 от
25.02.2019 г. по гр.д.327/2019 г. на БОС не формира сила на пресъдено нещо по
отношение на претендираните по ч.гр.д.408/2019 г. на ЦРС суми, съотв. решение №
46 от 25.02.2019 г. по гр.д.327/2019 г. на БОС не представлява писмено
доказателство по смисъла на чл.420, ал.2, т.1 ГПК, които да установяват, че
вземането (или цялото вземане) не се дължи.
Представените
с молба вх.№ 5325/04.11.2019 г. платежни нареждания, според настоящия състав
също не представляват писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2, т.1 ГПК, които да установяват, че вземането не се дължи, тъй като установяват
извършени от длъжницата плащания към Банката-заявител, но на вече присъдените с
решение № 46 от 25.02.2019 г. по гр.д.327/2019 г. на БОС суми, които не са
предмет на заявлението по ч.гр.д.408/2019 г. на ЦРС.
След като не
е налице хипотезата на чл.420, ал.2 ГПК и не е представено надлежно обезпечение
за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, съгласно чл.420, ал.1 ГПК, искането
по чл.420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20198050401508
по описа на ЧСИ Станимира Николова следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 309 от 05.11.2019 г. по ч.гр.д.408/2019 г. по описа на РС Царево, в частта, с
която е отхвърлено искането на А.М.П. ***, длъжник в изпълнителното
производство, за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20198050401508
по описа на ЧСИ Станимира Николова.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.