Р Е
Ш Е Н
И Е
... / 02.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, 14-ти състав, гражданско отделение в открито
заседание на 15.10.2019 година, в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1381 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
молба с пр.осн.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД от Я.С.Ш. с ЕГН ********** ***
срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов за заплащане на сумата в размер на 2500
лева, представляваща
частичен иск от 10000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от контузия на гръден кош,
счупване на 8 ляво ребро, контузия на шията и раменете, сумата в
размер на 3500 лева, представляваща
частичен иск от 10000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания и емоционален стрес и
сумата в размер на 300 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за заплатено
психологично консултиране и терапия, всичките в резултат на претърпяно ПТП на 04.12.2017г. в гр.Варна, на ул.Девня до фабрика
„Христо Ботев“, което е реализирано по вина на водача на л.а. Фолксваген голф с
ДК № В 2005 КТ, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. С
определение от с.з. от 15.10.2019 г. е допуснато изменение на първоначално
заявените искови претенции по размер на осн.чл.214 ГПК.
Ищцата е направила искане за заплащане на разноски от ответното дружество и адвокатски хонорар.
Твърденията в молбата от които ищцата черпи
права са, че на 04.12.2017 г. около
18.10 часа в гр.Варна, ул.“Девня“, до фабрика „Христо Ботев“, автомобилът на ищцата марка “Тойота Ярис“ с ДК № В ***
КТ бил ударен от лек автомобил марка “Фолксваген голф“ с ДК № В 2005 КТ, управляван от Цветан
Николов. На място пристигнал екип на „Спешна помощ“ и ищцата била откарана в
Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“, където били направени изследвания
и е установено счупване на осмо ляво ребро и контузия на гръдния кош.
Предписани й били болкоуспокояващи. За настъпилото ПТП са уведомени контролните
органи, които съставили протокол за ПТП с пострадали лица № 3229 от 05.12.2017
г. В него като виновен водач е посочен
Цветан Николов. Автомобилът на виновния
водач е застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество „Бул инс" АД, която е била действаща към
датата на ПТП.
След инцидента ищцата е останала да нощува в дома на сестра й, защото не се
чувствала добре и имала нужда от грижи. Състоянието й не се подобрило през
следващите дни. Чувствала се изплашена и
притеснена от случилото се, , не можела да спи
от преживения стрес и постоянните болки в областта на гръдния кош. В
следствие на удара получила и много
натъртвания по цялото тяло. Не можела да диша нормално, тъй като изпитвала непоносима болка в областта на гърдите. Това
наложило да си слага компреси, за да облекчи
болката и да спаднат отоците.
На 06.12.2017г.
посетила д-р В.Н.С. - лекар в отделение
Съдебна медицина, при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, които установил и описал
травмите, които е получила вследствие
на пътния инцидент. Въпреки лекарствата,
които приемала, компресите и всички средства на нетрадиционната медицина, които
правела ищцата, болката не отминавала, а ставала постоянна и непоносима. Изпитвала силни болки във врата, гръдния кош и раменете.
Движенията в областта на торса били ограничени и болезнени. С всеки изминал ден
болката се усилвала, ищцата се чувствала
слаба, изтощена, нямала сили да стане от леглото. Това наложило да бъде обгрижвана от сестра й и от двете й
дъщери, което я подтиснало още повече.
Изпаднала в депресия, не излизала
от дома си, не искала да се среща с никой, избягвала да комуникира и с най-близките й приятели.
Вследствие на честото безсъние, постоянните болки и нощните кошмари станала
нервна, раздразнителна и неспокойна.
След инцидента изпитвала панически страх да се вози или да управлява автомобил,
прилошавало й, получавала
сърцебиене, обземало я страх и
безпокойство, задушавала се. По тази причина на 20.06.2018г.
посетила психолог Десислава Христова и
след проведената терапия психологът изготвил заключение, в което описал
състоянието на ищцата от първоначалното
посещение до приключване на терапията. За проведеното психологическо
консултиране и терапия заплатила сумата в размер на 300
лева, за което й е издадена фактура № 3 от 25.09.2018г.
На 03.01.2018г.
депозирала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение в офис на З. „Б.И."
АД, в което застрахователно дружество лекият автомобил на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/02/117001933461, със срок на действие 10/07/2017г. -09/07/2018г., действаща към датата на ПТП. До
подаване на молбата не й е изплатено
обезщетение от застрахователя.
Въпреки, че инцидента се е случил преди година, ищцата продължава да изпитва болки в областта на
гръдния кош, сънува кошмари и не се наспива пълноценно, в резултат на което е
нервна и напрегната. В момента все още чувства тревожност, когато се наложи да
се вози в автомобил, след инцидента не е
шофирала и не знае дали ще преодолее страха си и отново да управлява автомобил.
Много често се чувства подтисната и депресирана.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
представил отговор с който не оспорва наличието на застрахователен договор
между него и увреждащия автомобил съгласно двустранен протокол за ПТП.
Сочи, че по молба на ищцата е
образувано гр.д.№ 55/2019 г. на ВРС и
гр.д.№ 4458/2018 г. на ВРС по което е постановено решение от 03.08.2018 г. с
което е осъден да й заплати обезщетение в размер на 5355 лева за имуществени вреди от настъпилото
ПТП на 04.12.2017 г. По гр.д.№ 55/2019
г. на ВРС е предявена претенция за обезщетение за забава върху същата сума. В
съдебно заседание процесуалният представител уточнява, че заплатените суми са
във връзка с друго обезщетение, различно от исковите претенции. Оспорва
изложената в молбата фактическа обстановка и наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и уврежданията. Оспорва настъпването на посочените вреди,
същите не са описани по вид, характер и други белези. Оспорва предявеният иск за обезщетение като
твърди, че такова не се дължи на ищцата, а в евентуалност при определяне на
обезщетението да се вземе предвид, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 70 %. Оспорва
предявеният иск по размер. Моли за отхвърлянето му и заплащане на разноски
за производството.
Моли за отхвърляне на иска, а в
евентуалност за намаляване на претендираното от ищеца обезщетение.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, въз основа на закона и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С исковата молба са представени
писмени доказателства, от които се установяват твърденията в молбата за
настъпилото на 04.12.2017 г. ПТП с пострадали лица. От КП № 3229/05.12.2017 г. От
същият се установява, че участник 1- водачът на л.а Фолксфаген голф с ДК № В2005КТ Цветан Николов е нарушил ЗДвП вследствие на
което е причинил ПТП с имуществени вреди и с пострадали лица, описани в
протокола. На същия е съставен АУАН № ***/04.12.2017 г. Към датата на която е настъпило ПТП-то същият
е имал сключена
задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, установено от представената
застрахователна полица № BG/02/117001933461, валидна до
09.07.2018 г.
От медицинско удостоверение №
1237/2017 г., издадено от лекар в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД се установява, че същият е извършил преглед на Я.Ш. на 06.12.2017 г. и е установил следното: не
се установяват видими травматични увреждания. Дихателните движения и движенията
в областта на гръдния кош са затруднени и болезнени. Заключението е, че се
касае за контузия на гръдния кош, счупване на 8 ляво ребро. Описаните
травматични увреждания са в резултати на
удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат по указаните
време и начин, вкл. от удър в част или детайл в
купето на катастрофиралия автомобил. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на САТЕ, което съдът цени като
и пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че съгласно
схемата на описания механизъм на ПТП в КП с пострадали лица се установява, че
щетите са причинени от сблъсък при сравнително голяма разлика в скоростите на
двата автомобила, под остър ъгъл спрямо надлъжните оси на превозните средства,
като прекия контакт е бил в района на задната дясна част за пострадалия
автомобил, респективно в предна лява част за другия автомобил. Автомобилът на ищцата е бил оборудван с пет
броя триточкови предпазни колани – по един на всяка предна седалка и три броя
на задната седалка.
От
заключението на комплексната съдебномедицинска и психологична експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено се установява, че описаните травматични увреждания имат оздравителен период от около 20-25 дни след
получаването им. Консолидирането на фрагментите на фрактурираното
ребро започва 7-10 дни след травмата, като окончателното образуване на калус
(новообразувана костна тъкан) завършва на около 25-я ден. Към датата на изготвяне на
експертизата оздравителния процес на травматичните увреждания е приключил.
Активните движения на снагата са напълно възстановени, без дефицит. В резултат
от пътния инцидент у освидетелстваната се появили редица психо-соматични
оплаквания, изразяващи се в нарушение на съня, сънуване на кошмари, промяна в
режима на хранене, болки в гърба, сърцебиене, понякога задушливост. Появили се
различни страхове, станала плачлива, чувствителна и лесно ранима,
апатична и раздразнителна. Ограничила контактите си. Наложило се да бъде
зависима от близки и приятели, което и създавало силно чувство на неудобство,
притеснение и безпокойство. Описаните смущения са причинили на освидетелстваната
болки, страдания, лишения, неудобства и различни други негативни емоции за
дълъг период от време, някои от тях продължават и днес. Има данни за претърпяна
травма в психичната и емоционално-волева сфера на ищцата, които не са със
същата сила и иптензитет както в първите дни и месеци
след пътния инцидент. Настъпили са изменения в начина и качеството на живот.
Появили се проблеми и промени в съня и апетита. Освидетелстваната се затворила
в себе си, не желаела да общува с други хора, станала избухлива,
раздразнителна, а в други случаи апатична. Случилото се през 2017 г. я
превърнало в безпомощен и зависим човек. Изпитвала противоречиви, но по-скоро
негативни чувства и настроения по повод необходимостта от непрекъсната грижа
от семейството. Чувствала
се подтисната от съпътстващите
я здравословни проблеми. Усещала, налична и днес силна тревожност. Възстановителният процес зависи
от личните характеристики и способности на
потърпевшата. Към момента на освидетелстването, вследствие па грижата от страна
па близките, както и оказаната психологична помощ има данни за преодоляване на
някои негативни тенденции у ищцата. Въпреки всичко, към момента на
освидетелстването все още са налице някои негативни последствия от претърпяното
ПТП като сърцебиене, нарушение на съня, сънуване на кошмари, ограничаване на
социалните контакти, различни страхове и др. Към момента на изследването Я.Ш. е
с единични прояви на фобия и тревожност, които на моменти свръхценностно преработва и са признак на психическата
неустойчивост на ищцата. При Ш. не са налице качествени промени в начина на
живот към момента. Има ресурси за пълно възстановяване следствие на инцидента.
В отговор на поставения въпрос от ответника вещите лица отговарят, че в общия
случай, поставеният обезопасителен колан намалява
броя и тежестта на травмите в областта на главата, предната повърхност на
гръдния кош, гръдния и поясния отдели на гръбначния
стълб при челен удар. В конкретния случай, ударът причинил счупването на 8-мо
ляво ребро е реализиран по лявата странична повърхност на гръдния кош. Поради
близостта на предната лява врата до лявата странична повърхност на гръдния кош
на водача, триточковият обезопасителен колан не
ограничава в достатъчен обем движението на тялото наляво за да предотврати
травмата.
От събраните в производството гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелката Маргарита Златева, сестра на
ищцата, показанията на която съдът цени съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК се
установява, че сестра й Я. претърпяла
ПТП на 04.12.2017 год. около 18.00 часа
докато пътувала към с.Казашко. В същото време и свидетелката пътувала със
собствения си автомобил в същата посока като с нея пътувала и майката на двете,
която по-рано прибрали след операция в „Очна клиника“. Точно преди отбивката за с. Тополи
ищцата се обадила по телефона на майка си и казала „Майко блъснаха ме, не мога да
дишам, зле съм, умирам!“. Било тъмно, но сухо, нямало дъжд или снеговалеж. Тръгнали към мястото, което е посочила сестра
й, като преди това свидетелката се обадила
на съпруга си и той да отиде там. Когато пристигнали на мястото имало линейката. Ищцата била придържана от двама
души, треперела и казвала „Не мога да дишам!“. В същото време пристигнали
съпругът и синът на свидетелката. В „Спешно
отделение“ отишла и дъщерята на ищцата след като й се обадили. След като излязла от кабинета се установило,
че сестра й е със счупено ребро,
била бледа и с изкривено от болка лице,
казала, че не може да диша и че я боли. Когато
си поемала въздух я боляло много. От
спешния център сестра й взела Я. в дома си да я гледа, защото сестра й живее
сама, тъй като е вдовица, а жилището на голямата й дъщеря е на четвъртия етаж без асансьор.
Цяла вечер тя охкала и пъшкала. Изписали й обезболяващи. Постоянно охкала и пъшкала от болки, не можела да се събуе и да се обуе. Първо се оплаквала, че не може да диша, а
на следващия ден вече усещала болки във
врата и реброто, не можела да се
завърти. Била в дома на сестра си цяла седмица.
След това я прибрали в дома й като грижите се поели от двете дъщери на Я.. Всички
помагали и ходели при нея. Трудно ставала и лягала. Не можела да лежи, защото в
това положение имала затруднения с дишането, не можела да движи тялото си. Не можела да спи, сънувала кошмари, че я
блъскат, събуждала се с подуто лице, охкала и пъшкала от болки. Опитали и нетрадиционна
медицина, давахме й само
болкоуспокояващи, защото лекарите казали, че трябва да се изчака да мине
травмата. На следващия ден трябвало да я заведат на преглед, но тя се
страхувала да пътува, треперела и започнала да се изпотява. Получила нещо като страхова невроза.
До м.януари не я оставяли сама. Сестра й и дъщеря й поели изцяло пазаруването и
домакинската работа. Я. не можела
да стои права, изморявала се бързо
и не можела да диша. Не можела да седи на стола, а трябвало да
стои с изправен гръбнак, от което се изморявала бързо. Обичайната поза в която болките не
били толкова силни била прилегнала на
леглото с много възглавници. Това състояние продължило до края на месец март, когато преминали
болките. Ищцата нямала желание да комуникира с приятелки, както е било преди инцидента.
Преди тя ходела в Морската градина, шофирала до гр. Велико Търново и била много
активна. След инцидента отказвала да
говори по телефона и да се вижда с приятелки
и съседки. Не искала да ходи и до дома на майка си. Станала затворена и зависима от близките си. Имала тревожност и
стрес и били посъветвали от личния лекар да потърсят помощ от психолог или психиатър. Започнала да
посещава психолог и чак през лятото 2018
год. имало резултат. Проявила желание да излиза и да се
разхожда.
От
представения с молбата частен документ – фактура № 000003/25.09.2018 г. се установява, че
ищцата Я.Ш. е имала 15 платени психологични консултирания при психотерапевт на
обща стойност 300 лева. От психологическо заключение на психолог Десислава Христанова
се установява, че след проведен курс на
частично терапевтиране Я.С.Ш. е постигнала резултати,
позволяващи й да се върне към нормалния си ритъм на живот, лишен от
първоначално заявеното страхово - тревожно състояние.
На лице са добре запазени комуникативни умения с групата на равните,
авторитетите и семейната среда. Положени са основите за изграждане на нови копинг стратегии, както и умения за тестиране на
реалността. Ищцата е повишила годността си за овладяване и оценяване на личните
си емоции и това е позволило възвръщането на вътрешния й баланс. Положителния
изход от консултирането е отработването на травмата й, нанесена в следствие на
пътно транспортното произшествие. Симптоми, свързани с натрапливи
мисли, мъчителни сънища, фрустрации, дезадаптивно
поведение и цялостното психично състояние са подобрени значително. Специалиста е дал препоръки да продължи терапията с цел постигане
на максимални резултати
Вина за настъпилото ПТП има трето лице – водачът на автомобил Фолксфаген голф с ДК № В2005КТ – Цветан Николов и към датата на която
е настъпило ПТП-то същият е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, установено от представената застрахователна полица № BG/02/117001933461, валидна до
09.07.2018 г.
От събраните в производството
доказателства,
съдът приема за установено
по безспорен начин, че лекият
автомобил, причинил ПТП има задължителна застраховка “ГО” при ответника, като договора е имал действие към датата на
ПТП. От това следва, че е
налице възникнало застрахователно правоотношение по силата на което
за ответника е налице задължение да покрие отговорността
за причинените на трети лица имуществени вреди, при управление
на МПС. Деликтните действия на извършителя
попадат в предметния обхват на застраховката. В производството е установено по категоричен
начин, че за водача
на застрахованото МПС е възникнала деликтна отговорност с кредитор ищеца, поради което съдът приема
за установено, че е настъпило застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице на основание чл.432,
ал.1 и сл. от
КЗ. Същата е функция от отговорността на деликвента, поради което вземането
за обезвреда на неимуществените вреди съществува. Задължението на
застрахователя възниква по силата на договора за причинени на третите лица
вреди в определените от договора лимити. Не
са налице доказателства, установяващи съпричиняване от страна на ищцата за настъпилото ПТП, както от събраните
писмени доказателства – протокол за ПТП, от заключенията на двете експертизи – САТЕ
и КСМЕ, така и от свидетелските показания. Ответното дружество не е ангаажирало
доказателства, които да разколебават доказателствената
тежест на ангажираните от ищцата и посочени по-горе доказателства и доказателствени средства. Възражението му за действия на
пострадалото лице, които да водят на извод за съпричиняване
на вредата са останали недоказани. Предявеният иск против застрахователя е основателен и следва
да се уважи.
По отношение размера на исковите
претенции:
Установи се от доказателствата по
делото по категоричен начин, че вследствие на ПТП от което е пострадала ищцата,
същата е претърпяла болки и страдания за продължителен период от
време около 4 месеца. През този период тя не е била в състояние да извършва
всекидневни обичайни действия, била напълно зависима от близките си.
Изпитвала силни болки, не можела да спи
и да седи седнала. Това състояние й създало чувство на неудобство, физическо и
психическо натоварване, притеснения. Получила страх от возене в автомобил, не
можела да спи, имала кошмари, станала асоциална, отказвала да контактува дори с
приятелките и роднините си.
Съдът
на основание чл.52 ЗЗД определя размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди на
10000 лева общо за двата кумулативни осъдителни искове. От изложеното следва,
че предявените на това основание частични искове са изцяло основателни и следва
да се уважат в размер на 2500 лева частичен иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
контузия на гръден кош, счупване на осмо ляво ребро, контузия на шията и
раменете и в размер на 3500 лева
частичен иск за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически
изживявания и емоционален стрес. Така
определеният размер на обезщетението е в границите на посочените в договора
застрахователни суми и съответства на претърпените от ищцата действителни вреди,
изразяващи се в понасяне на болки и душевни страдания.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева за заплатена услуга „психологично консултиране и терапия“ е основателен
и доказан по размер, поради което следва да се уважи в посочения размер.
В настоящият случай не е приложима Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни
превозни средства, тъй като тя се прилага при определяне обезщетението за вреди на
МПС.
По акцесорните
искове за обезщетение за забава в размер на законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, следователно обезщетение за забава се дължи от деня на увреждането. От основателността на всеки
главен иск следва и основателността на предявените акцесорни
искове за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, считано от
подаване на молбата – 30.01.2019 г., която представлява покана за плащане на кредитора до длъжника до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и молба с пр.осн.чл.78 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищцата разноски за производството за уважената част на иска.
Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на трите иска, която е общо 6300
лева, възнаграждението е в размер на 580 лева + 5 % за горницата над 5000 лева до
10000 лева. Изчисленото възнаграждение в минимален размер следва да е 774 лева
с вкл. ДДС. Представени са доказателства за заплатено възнаграждение от ищцата
на адв.Алексиев в размер на 800 лева, което е близко по
размер до минималното такова по наредбата. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, на
цената на иска и на положения от
адвоката труд по договора за правна защита и съдействие, изразяващо се в
изготвяне на искова молба и извършване на
съответните процесуални действия в интерес на страната. Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението
на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
Ответникът следва да заплати
на ищцата и разноски за производството, изразяващи се в заплатена държавна
такса и възнаграждение за вещи лица – общо 670 лева.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов да заплати на Я.С.Ш. с ЕГН ********** *** сумата в
размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, представляваща частичен иск от 10000 лева за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
от контузия на гръден кош, счупване на осмо ляво ребро,
контузия на шията и раменете, ведно със
законната лихва върху главницата от
подаване на молбата – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
в размер на 3500 /три хиляди и
петстотин/ лева, представляваща частичен иск от 10000
лева за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически изживявания, страх, емоционален
стрес, притеснения, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване
на молбата – 30.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща
обезщетение за имуществени вреди за заплатена
услуга при специалист „психологично консултиране и терапия“, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на молбата –
30.01.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, като вредите са в резултат на ПТП на 04.12.2017г.
в гр.Варна, на ул.Девня до фабрика „Христо Ботев“, настъпило по вина на водача на л.а. Фолксваген
голф с ДК № ***, застрахован по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, на осн.432, ал.1 КЗ и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов да заплати на Я.С.Ш. с ЕГН ********** *** разноски за
производството в размер на 1470 /хиляда
четиристотин и седемдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: