№ 13651
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110165175 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Мегатранс ауто“ ЕООД срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 8178,91 лева –
частична претенция от сумата от 10 000 лева (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на размера му по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 28.04.2025
г.), представляваща непогасена част от обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/, вследствие на пътно-транспортно произшествие от 12.08.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че на 12.08.2024 г. в град София, на кръстовище на ул.
„Евлия Челеби“ и безимена улица от ул. „Кореняците“ и ул. „Княжевска“ л.а. „/марка/“ с рег.
№ /рег.номер/, движещ се по ул. „Евлия Челеби“ е блъснат от дясна страна от движещия се в
посока от ул. „Княжевска“ към ул. „Евлия Челеби“ л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, с което
било реализирано пътно-транспортно произшествие. Посочва се, че водачът на л.а. „/марка/“
навлязъл в улицата срещу пътен знак Б3. За произшествието бил съставен протокол от
12.08.2024 г. Излага се, че вследствие от последното по л.а. „/марка/“ настъпили повреди по
заден десен панел, задна дясна врата, предна дясна врата, облицовка на праг, средна колона,
мотор стъклоповдигач на предна дясна врата, праг на врата, предна вътрешна дясна
странична рамка в купе при врати, и други. Поддържа се също, че към датата на процесното
ПТП л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ бил собственост на трето за процеса лице Р.Б.Г..
Посочва се, че към този момент между ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на увреденото МПС
действал договор за имуществена застраховка „Каско“, „клауза 1“, обективиран в
застрахователна полица № 93002310041591, включваща като покрит риск вреди в резултат от
пътно-транспортно произшествие. Твърди се, че с оглед заявена претенция относно
уврежданията по процесното МПС, пред ЗК „Лев Инс“ била образувана преписка № 1301-
1261-24-000114/14.08.2024 г., в хода на която на собственика на увреденото МПС било
определено и изплатено обезщетение в размер от 3438,30 лева при общ размер на
1
подлежащите на възстановяване вреди от 13 438,30 лева. Поддържа се, че след така
направеното плащане останала дължима и незаплатена сумата от 10 000 лева. Изтъква се, че
по силата на договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2024 г. Р.Г. прехвърлил на
„Мегатранс ауто“ ЕООД вземането си за застрахователно обезщетение по процесната щета
за повредите по л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ вследствие от ПТП от 12.08.2024 г. в
размер от 10 000 лева, както и вземанията за лихви и други принадлежности. Посочва се, че
за прехвърлянето на вземането ответното дружество било уведомено със съобщение от
22.10.2024 г. С тези доводи се отправя искане за уважаване на предявената като частична
претенция за сумата от 8178,91 лева (с оглед допуснатото изменение на иска), част от общо
дължимата и останала неплатена сума от 10 000 лева като обезщетение за причинените щети
по застрахованото при ответника МПС вследствие от процесното ПТП от 12.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗК „Лев Инс“
АД, чрез пълномощника си юрк. П., оспорва предявения иск по основание и размер.
Навежда довод за недължимост на сумата от 10 000 лева, респ. на заявената като частична
сума поради извънсъдебно удовлетворяване на претенцията в размер, равен на
действителния размер на вредите. Не оспорва, че във връзка с ПТП, настъпило на 12.08.2024
г. в град София между л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ и л.а.„/марка/“ с рег. № /рег.номер/,
по претенция на собственика на МПС „/марка/“ Р.Г. пред ответника е образувана преписка –
щета № 1301-1261-24-000114. Излага, че претенцията е основана на сключен между
собственика на л.а. и ЗК „Лев Инс“ АД застрахователен договор за застраховка „Каско“,
обективиран в полица № 93002310041591. С отговора ответното дружество поддържа, в хода
на тази щета и по експертна оценка е определено застрахователно обезщетение в размер от
3438,30 лева, съответстващо на констатираните увреждания по МПС, пряко свързани с
пътнотранспортното произшествие и с годината на производство на автомобила. Сочи, че
единственото непризнато перо било за боя за десен праг, доколкото увреждането на този
детайл е вследствие от друго ПТП, във връзка с което е образувана друга преписка и
изплатено обезщетение, без детайлът да е бил ремонтиран. Посочва се, че така определеното
обезщетение е и изплатено по банков път. С отговора на исковата молба се въвежда довод за
съответствие на така изплатеното обезщетение с действителните вреди по МПС, съгласно
чл. 499, ал. 2, вр. чл. 400, ал. 1 КЗ. Изтъква се, че по образуваната пред ЗК „Лев Инс“ АД
преписка от страна на ищеца не са представени разходни документи за извършени ремонтни
дейности по процесния автомобил, респ. фактури за закупени части. Предвид изложеното се
оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността на дружеството за размер
на обезщетение, надхвърлящ размера на извънсъдебно определеното и изплатено такова. С
тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск по чл. 405 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните обстоятелства: сключен застрахователен договор по имуществена застраховка
„Каско“ с обект на застраховка л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ между собственика на МПС
и ответното дружество, в срока на действие на който договор и вследствие на виновното и
противоправно поведение на водача на друго МПС да е настъпило застрахователно събитие,
което е покрит риск; в причинна връзка с което да са причинени щети на л.а. „/марка/“ с рег.
2
№ /рег.номер/; размерът на щетите; предявяване на застрахователна претенция пред
ответника за заплащане на процесното обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ;
придобиване на правото на обезщетение от ищцовото дружество въз основа на договор за
цесия със застрахованото лице, за което ответното дружество-застраховател да е надлежно
уведомено.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи положителния
факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и твърдяните от
него основания за изключване или намаляване отговорността му, в частност наличието на
увредени детайли по процесното МПС вследствие от друго ПТП, за което е изплатено
самостоятелно обезщетение.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 02.03.2025 г. и обявен за
окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието
на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ и л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/; наличието на
действащ към този момент застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“ с
обект на застраховка л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, сключен между собственика на МПС
и ответното дружество, с покрит риск вреди вследствие от ПТП; предявяване на претенция
пред ответното дружество за изплащане на обезщетение и плащане на сумата от 3438,30
лева като обезщетение за повредите.
Така посочените обстоятелства се подкрепят и от обективните данни, внесени в
процеса чрез събраните писмени доказателства, както и от експертните изводи на вещото
лице.
Данните от приобщеното по делото свидетелство за регистрация № ********* – част I
сочат, че лек автомобил „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, с първоначална регистрация
07.02.2014 г., е с вписан собственик Р.Б.Г..
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 24.08.2023 г.
между третото за процеса лице Р.Б.Г., като собственик на застрахованото МПС и
застраховащ, от една страна и ЗК „Лев Инс“, в качеството му на застраховател, от друга
страна, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в
застрахователна полица № 93002310041591 със срок на действие от 1 година – за периода от
00:00 часа на 26.08.2023 г. до 24:00 часа на 25.08.2024 г., с обект на застраховка л.а. „/марка/“
с рег. № /рег.номер/, цвят: жълто/черен, година на производство 2014 г., с основно покритие:
„клауза 1“. С договора за застраховка застраховащият е удостоверил с подписа си получаване
на екземпляр от приложимите Общи условия по застраховка „Каско“, с които е запознат и ги
приема. Съгласно представените и приети по делото Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, приети с протокол от
26.04.2005 г. на УС на ЗК „Лев Инс“, с последно изменение/допълнение от 11.04.2019 г.,
клауза 1 – всички рискове включва покритие и по риск: пътно-транспортни произшествия по
време на движение и/или в паркирано положение.
От изложеното следва, че към твърдяната дата на процесното ПТП – 12.08.2024 г.
между ищцовото дружество и собственика на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ е
съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ – клауза 1, съгласно приложимите от Застрахователна компания „Лев Инс“ Общи
условия за застраховане на сухопътно превозно средство, по което ПТП представлява покрит
застрахователен риск.
Както се изясни, по делото не се спори относно настъпването на процесното
застрахователно събитие – ПТП от 12.08.2024 г., участниците в същото и обстоятелствата,
3
при които е реализирано.
Същевременно, при анализ на събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: протокол за ПТП от 12.08.2024 г., опис-заключение
по щета № 1301-1261-24-000114/14.08.2024 г. и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, съдът приема за установено осъществяването на процесното
събитие при следния механизъм, който не е спорен между страните по делото: на 12.08.2024
г. около 13:28 часа л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, движейки се по ул. „Кореняците“ с
посока на движение от ул. „Кнажевска“, на кръстовището с ул. „Евлия Челеби“ при наличие
на пътен знак Б-1 не пропуска движещия се по ул. „Евлия Челеби“ срещу пътен знак Б-3 л.а.
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/ и реализира пътно-транспортно произшествие.
В протокола за ПТП от 12.08.2024 г., съставен и подписан от полицейски служител при
СДВР, както и носещ подписите на участниците в процесното пътно-транспорйно
произшествие, а именно Р.Б.Г., като водач на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ и М.П.Н.,
като водач на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, е отразено, че ПТП е настъпило на
12.08.2024 г. на кръстовището между ул. „Кореняците“ и ул. „Евлия Челеби“, като л.а.
„/марка/“ при наличие на пътен знак Б-1 не пропуска и става причина и участник в ПТП с
движещия се срещу знак Б-3 л.а. „/марка/“. Този механизъм е обективиран и в схемата на
ПТП, част от протокола. В същия е посочено, че вследствие от ПТП са настъпили следните
видими щети по двете МПС – по отношение на л.а. „/марка/“ – дясна врата, десен праг,
дясна колонка с панел; по отношение на л.а. „/марка/“ – предна броня, преден капак, десен
фар, преден десен калник, теч и други. Отразено е, че спрямо водача на л.а. „/марка/“ е взето
административно отношение чрез съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
Съдът цени данните от протокола, съобразявайки, че същият е съставен в деня на
реализиране на ПТП – 12.08.2024г., отразените в същия обстоятелства са останали
неоспорени от участниците в процеса, изготвен е от орган на МВР в кръга на възложените
му правомощия. Действително, доколкото в процесния случай протоколът е съставен въз
основа на данните на водачите, участници в ПТП и не съдържа удостоверително изявление
на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано произшествието, то
последният не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно истинността на
направените пред съставителя изявления на водача. Така съставеният протокол по реда на
Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства, обаче
съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното изявление на
длъжностното лице – съставител, тъй като представлява заключение относно факти, които
последният не е възприел пряко.
Същевременно съдът съобрази, че протоколът за ПТП от 12.08.2024 г. е подписан от
двамата участници в произшествието, като по този начин същите са удостоверили
съгласието си с описания механизъм на настъпване на събитието.
Наред с това, съдът анализира удостоверените в протокора за ПТП обстоятелства и в
обективираната в същия схема, във връзка с останалите доказателства по делото и конкретно
съставеният опис-заключение от 14.08.2024 г. – два дни след произшествието, по заведената
при ответното дружество щета, в който са описани следните претенции: заден десен панел,
задна дясна врата, предна дясна врата, дясна облицовка праг, външна дясна средна колона,
мотор предно дясно стъкло, среден десен праг врата, предна вътрешна дясна странична
рамка, част от които сътоветни на описаните видими щети по л.а. „/марка/“ вследствие от
ПТП в изготвения протокол
При така установения механизъм е изготвено и заключението (основно и
4
допълнително) на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според която от
техническа гледна точка щетите по л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.08.2024 г. произшествие в град София.
Не е спорно, а и от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от
05.09.2024 г. следва, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие – ПТП от
12.08.2024 г. и по предявена застрахователна претенция при ответното застрахователно
дружество, е образувана ликвидационна преписка по щета № 1301-1261-24-000114, в хода на
която същото е определило и изплатило в полза на собственика на повреденото МПС
застрахователно обезщетение в размер от 3438,30 лева. Това плащане съдът цени и като
извънсъдебно признание от ответната страна относно настъпване на застрахователното
събитие, реализирано по установените време, място и механизъм.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства следва,
че с договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2024 г. третото за процеса лице Р.Б.Г., като
цедент, е прехвърлило в полза на ищцовото дружество „Мегатранс ауто“ ЕООД, като
цесионер, вземането си за застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
щета/претенция № 1301-1261-24-000114, заведена при ЗК „Лев Инс“ АД за повреди по л.а.
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/ в резултат на ПТП от 12.08.2024 г., настъпило в град София, в
размер на 10 000 лева – над доброволно изплатените от застрахователя 3438,30 лева преди
сключване на договора, както и лихви и други принадлежности на вземането. В договора е
отразеното, че прехвърленото вземане съставлява разликата от изплатената сума от 3438,30
лева до сумата от 13 438,30 лева. Съгласно клаузата на чл. 4 цедентът се задължава да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. Установява се, че с писмено уведомление
с вх. № при ответното дружество от 22.10.20224 г. същото е уведомено от Р.Г. за
извършеното прехвърляне на вземането за застрахователно обезщетение вследствие от
процесното ПТП над доброволно заплатената сума в полза на „Мегатранс ауто“ ЕООД,
както и, че всички плащания следва да бъдат извършвани по посочена банкова сметка с
титуляр цесионера.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора, да е прехвърлимо и да е
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено
лице, правопораждащ юридически факт и съдържание. Със сключване на договора, т. е. с
постигане на съгласие между страните вземането преминава от цедента (стария кредитор)
върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните
отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне
договорът се счита за изпълнен. Същевременно, с оглед осъщественото уведомяване с
получаване на писменото уведомление на 22.10.2024 г. съдът намира за установено, че в
случая процесният договор за цесия е произвел действие и по отношение на ответното
дружество и спрямо него носител на вземането за обезщетение за повредите по процесното
МПС вследствие от пътно-транспортното произшествие от 12.08.2024 г. е именно ищцовото
дружество.
С оглед всичко изложено дотук, и предвид разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема,
че всички юридически факти, включени във фактическия състав на исковата претенция, са
доказани, като предвид релевираните от ответника възражения спорният по делото въпрос
се концентрира върху размера на вредите, причинени на застрахования при него по
застраховка „Каско на МПС“ л. а. „/марка/“, с рег. № /рег.номер/, а оттук и относно размера
на претендираното застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
5
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В
този смисъл е и трайната съдебна практика, възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г.
по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но
приложими и към актуалната уредба (тъй като принципът на обезвредата, възприет от
отменения закон е възпроизведен и в новия), съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото количество и
качество като увредената вещ.
За установяване размера на действително претърпените вреди вследствие от
процесното ПТП по делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, изясняващо, че необходимата стойност за възстановяване на
щетите по л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, изчислена на база на средни пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на 11 724,41 лева. В експертизата са описани констатираните щети
по процесното МПС, а именно: заден десен панел, задна дясна врата, предна дясна врата,
облицовка десен праг, средна дясна колона външна, мотор предно дясно стъкло повдигач,
праг десен среден врата – частична замяна, предна дясна вътрешна странична рамка,
съгласно описа на увредените детайли, направен по процесната щета, образувана при ЗК
„Лев Инс“ АД. Изяснено е също, че тази стойност включва стойността на нови части,
демонтаж и монтаж на увредените детайли и тяхното възстановяване, боя и материали,
боядисване, камера. При изслушването си в съдебно заседание експертът уточнява, че
определената стойност от 30 лева/час за труд е средната пазарна стойност на труда, а в
случай на отремонтиране на автомобила при официален представител, то тази стойност
възлиза на 80 лева/час без ДДС. Посочва също, че абсолютно всички увреждания, описани
от ответното дружество, се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Съдът кредитира
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано
изгответно, от съответен специалист в областта, въз основа на материалите по делото,
отговорило на всички поставени въпроси и по същество неоспорено от страните.
Съдът намира, че изчислената именно по средни пазарни цени стойност е обективен
критерий за действително причинените вреди, тъй като същата е определена след проучване
в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ.
определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти. В тази връзка и с оглед проведеното оспорване с отговора на
исковата молба, следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от
алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като при определянето й са съобразени цените само от ограничен сегмент от
пазара на части, боя, материали и труд.
Ето защо, съдът намира, че действителната стойност за отстраняване на щетите по л. а.
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/ възлиза на сумата от 11 724,41 лева, определена на база на
средни пазарни цени към датата на ПТП – 12.08.2024 г. Този извод не се разколебава от
изложеното в отговора на исковата молба относно липсата на представени от ищцовото
дружество разходни документи за извършени ремонтни дейности, респ. за закупени части,
тъй като в случая обезещетението е определено на база на средни пазарни цени и не е
6
обусловено от предварително отремонтиране на щетите от застраховащия собственик на
повреденото МПС.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва включването в
процесното обезщетение на стойността на разходите за боя на десен праг с довод, че
увреждането на този детайл е вследствие на друго пътно-транспортно произшествие, във
връзка с което е образувана друга преписка и е изплатено обезщетение.
Съдът, като съобрази отразните в протокола за ПТП от 12.08.2024 г. видими щети по
л.а. „/марка/“, включващи и детайл десен праг, описаните щети в опис-заключението от
14.08.2024 г., изготвен именно от ЗК „Лев Инс“ АД, включващи и праг дясна врата, както и
изводите на съдебно-автотехническата експертиза и уточнението на експерта, направено в
о.с.з. относно наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички
констатирани увреждания, при липсата на други доказателства, които да опровергаят
последните, намира, че уврежданията по този детайл са част от настъпилите вследствие от
процесното събитие, поради което и на общо основание подлежат на обезщетяване от
застрахователното дружество.
От страна на ответника, въпреки разпределената доказателствена тежест и изричните
указания, дадени с определението от 02.03.2025 г., не бяха ангажирани доказателства, от
които да се установи, че същият този детайл е бил повреден в резултат от предходно събитие
и за отремонтирането му вече е изплатено обезщетение. Наред с това, не е изключена
възможността за повторно увреждане на същия детайл при последващо ПТП.
Ето защо не е налице основание за изключване на стойността за боя на десен праг от
стойността на дължимото обезщетение.
При определяне на подлежащата на присъждане сума следва да бъде съобразена
платената извънсъдебно от ответника в общ размер от 3438,30 лева, поради което същият е
останал задължен за разликата от 8286,11 лева.
Претендирата от ищцовото дружество сума, след допуснатото изменение на иска чрез
увеличаване на размера му, възлиза на 8178,91 лева и е в по-нисък размер от дължимата,
поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало, пряко проявление на който е
определяне на вида и размера на търсената защита от страните, в полза на ищеца следва да
бъде присъден пълният претендиран размер, останал в рамките на общо следващото се
застрахователно обезщетение.
Предвид това, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата е дължима и следва да се присъди и поисканата законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателното плащане – арг. чл.
214, ал. 3 ГПК.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
единствено ищцовото дружество.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
1148 лева – сторени разноски за държавна такса, депозит за съдебно-автотехническата
експертиза и адвокатско възнаграждение. При присъждане на разноските за последното
съдът взе предвид отразеното в представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 01.11.2024 г. (л. 75 от делото) заплащане на уговореното възнаграждение в
брой, в която част договорът има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на конкретния
размер на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, съдът счете за
основателно релевираното възражение от ответника за неговата прекомерност по реда чл.
78, ал. 5 ГПК, като намали същото до размера от 600 лева. В тази връзка съдът съобрази
разрешението, дадено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено
7
преюдициално запитване, съгласно което при определяне на размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа),
като възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото и действително извършената работа. Предвид това, отчитайки от
една страна, че предмет на делото е една осъдителна искова претенция, определяща и
предмета на доказване по делото, както и приключване на делото в рамките на едно открито
съдебно заседание, при съобразяване с липсата на ангажирани разнородни доказателства,
както и с конкретно извършените процесуални действия от страна на процесуалния
представител на ищеца и положените усилия, изразяващи се в депозиране на искова молба и
процесуално представително в проведеното едно о.с.з., от друга страна, съдът намира, че
така определеният размер е справедлив и обоснован. С оглед изхода на делото на ответната
страна не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на „Мегатранс ауто“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Хиподрума“, бул. „Цар
Борис III“ № 19, магазин 15 на основание чл. 405 КЗ сумата от 8178,91 лева (предявена
като частична претенция от сумата от 10 000 лева), представляваща непогасена част от
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „/марка/“ с рег. № /рег.номер/,
вследствие на пътно-транспортно произшествие от 12.08.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на „Мегатранс ауто“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Хиподрума“, бул. „ЦАр
Борис III“ № 19, магазин 15, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1148 лева,
представляваща сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8