Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … ...
град Кърджали, 13.11.2019 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...…….............. в публично заседание ………..……….…
на двадесет и трети
октомври
…..……..…....…..…………………………..……………………..………………..….…
през 2019/две хиляди и деветнадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря ………………………………………………………….… Мелиха Халил, ……………..…...….......…....
и при участието на ……………. прокурор Росица Георгиева от
Окръжна прокуратура – Кърджали ....…
като разгледа докладваното от
............................................ съдията Виктор Атанасов
........................
административно дело ….. №304 ……... по описа за ......... 2019 година
...........................................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно,
по реда на чл.191, във връзка с чл.185, ал.2 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Делото е образувано по жалба от П.Т.З. от ***, подадена чрез
адв.Б.Б. от АК-***, с
посочен ответник:
Общински съвет - Черноочене, *** и с
посочено правно основание чл.185 и следв. от АПК,
против т.71
от Приложение №1 към чл.47 от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене, приета с Решение/без посочен номер/ от 20.02.2003 год. на Общински
съвет – Черноочене, която точка 71 от това Приложение №1 към 12.08.2019 год.
гласяла, че „т.71. Предоставяне на достъп
до информация по ЗДОИ – 15 лева.”.
Жалбодателят твърди в жалбата, че правен интерес по смисъла на
чл.186, ал.1 от АПК да обжалва оспорената част намира, защото бил засегнат
пряко, като заявител на обществена информация по реда на чл.3 и чл.24 от ЗДОИ,
когато с Разписка от 11.8.2019 год. заплатил цената от 15 лева, за да получи на
личният си имейл, търсената от него информация по Заявление от 11.8.2019 год.,
подадено писмено и до имейла на община Черноочене, като в жалбата е
възпроизведено съдържанието на това заявление. Твърди, също така, в жалбата, че
пороците на оспорената част са
по смисъла на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, а именно: На първо място намира,
че оспорената част противоречи на акт от по-висока степен - ЗДОИ, чл.20, ал.1 от
същия, съгласно която, достъпът
до обществена информация е безплатен, и на чл.35, ал.3 (Нова
- ДВ, бр.97 от 2015 г., в сила от 13.01.2016 г.), съгласно която, „Когато заявителят е
поискал достъпът до информация да му бъде предоставен по електронен път и е
посочил адрес на електронна поща за получаването, органът изпраща на посочения
адрес на електронна поща решението за предоставянето на достъп заедно с копие от
информацията или интернет адреса, на който се съдържат данните, В тези случаи
не се съставя протоколът по ал.2 и не се заплащат разходи по предоставянето.”,
т.е.
законът изрично бил уредил, че достъпът до обществена информация е безплатен и
в частност, за получаване на информацията на електронен адрес, не се заплащат
разходи по предоставянето, докато оспорената част изисквала заплащане на цена
от 15 лева за достъп до информация по ЗДОИ. Жалбодателят
счита, че така са нарушени и принципите на чл.4, ал.1 и чл.15, ал.1 от АПК,
поради което оспорената част била унищожаема като
незаконосъобразна/арг. чл.146, т.4 и т.5 от АПК/. Жалбодателят счита, също така, че ответникът не е спазил нормотворческите правила на чл.26 и чл.28 от ЗНА, като не е
публикувал на сайта си проекта на оспорената част и не е дал възможност на
заинтересуваните страни да изразят становища и възражения по него, както и
липсвал анализ за съответствието на оспорената
част с правото на Европейския съюз - отменителен
порок по чл.146, т.3 от АПК. По тези съображения жалбодателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени разпоредбата на т.71 от Приложение №1 към чл.47 от
Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси
и цени на услуги на територията на община Черноочене, както и да му бъдат
присъдените сторените от него деловодни разноски по приложения списък.
С Определение №150 от 11.09.2019 год., постановено по
административно дело №312/2019 год. по описа на АдмС
– Кърджали, към настоящото административно дело №304/2019 год. е присъединено и
производството по това административно дело №312/2019 год. по описа на съда,
образувано по протест от Д. Д. – заместник-окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура – Кърджали, подаден против същата т.71 от Приложение №1 към чл.47
от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на община Черноочене, приета с Решение
№03 от 20.02.2003 год. по Протокол №01 от 20.03.2003 год. от проведено
заседание на Общински съвет – Черноочене.
В протеста се сочи, че с Решение №03 от Протокол №01 от 20.02.2003 год.,
Общински съвет – Черноочене, на основание чл.9 от Закона за местните данъци и
такси, приел Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на община Черноочене, като с
тази наредба били уредени отношенията, свързани с определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни на физически
и юридически лица, реда и срока за събирането им на територията на община
Черноочене. В протеста се сочи, че съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.8
от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагането на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а общинските
съвети могат да издават наредби, с които да уреждат в съответствие с
нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно
значение, по неуредени от последните, както и че такива актове общинските
съвети са компетентни да издават в случаите, когато това е предвидено в
Конституцията на Република България или в закон, съгл. чл.2, ал.1 от ЗНА и
чл.76, ал.1 от АПК. Сочи се, че Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене/Наредбата/ е нормативен административен акт, съобразно определението
на чл.75, ал.1 от АПК, същата е издадена на основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА
и чл.9 от ЗМДТ и урежда обществени отношения от местно значение, издадена е в
предписаната от закона форма и от материално компетентен орган. В протеста се
твърди, че оспореният текст от Наредбата е материално незаконосъобразен, тъй
като противоречи на разпоредбите на чл.20 и чл.35, ал.3 от Закона за достъп до
обществена информация. Сочи се, че в чл.47 от Наредбата, Глава трета „Цени на
неуредени със закон услуги, оказвани или предоставяни на физически и юридически
лица”, е предвидено, че общинският съвет определя услугите и цените за тях
съгласно Приложение №1, а в т.71 от приложението е предвидено, за предоставяне
на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да се заплаща цена на услугата, в
размер на 15 лева. Излага де довод, че съобразно чл.20, ал.1 от ЗДОИ, достъпът
до обществена информация е безплатен, а ал.2 установява правилото, че се
заплащат единствено разходите по предоставянето на обществена информация по
нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават
материалните разходи по предоставянето и че в тази връзка и на основание чл.115
от Конституцията на Република България и чл.20, ал.2 от ЗДОИ, министърът на
финансите, със Заповед №ЗМФ-1471 от 29.11.2011 год., е определил нормативи за
разходите при предоставяне на обществена информация според вида на носителя.
Твърди се също, че обвързаността на цената на предоставяната услуга според
направените разходи и определените нормативи следва и от нормата на чл.35, ал.3
от ЗДОИ, в която е предвидено, когато предоставянето на достъп до информация се
извършва по електронен път, да не се заплащат разходи по предоставянето й.
Твърди се, в тази връзка, че възприетият от местният орган на власт подход - да
определи цена на услугата „предоставяне на достъп до информация по ЗДОИ”, в
размер на 15 лева, е в противоречие със законодателната уредба в посочения закон.
Предвид изложеното,
с протеста се предлага, на основание чл.185, във вр.
с чл.186, ал.2 и във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от АПК, Административен съд - Кърджали да
отмени т.71 от Приложение №1 към чл.47 от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на община Черноочене, приета с Решение №03 от 20.02.2003 год. по Протокол №01
от 20.03.2003 год. на Общински съвет – Черноочене, както и се иска да бъдат присъдени на Окръжна прокуратура - Кърджали
направените разноски за съобщаване на оспорването, за което ще се представят
доказателства.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят
П.Т.З. от ***, се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, доводи и аргументи и моли съда да я уважи.
В съдебно
заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от
прокурор Р. Г., която поддържа подадения протест по
съображенията, изложени в него. Счита, че е налице материална незаконосъобразност на
оспорената разпоредба, като сочи, че доводите са подробно описани в протеста, а
приложените доказателства са достатъчни, за да бъде уважен същия. Предлага АдмС – Кърджали да отмени т.71 от Приложение №1 към чл.47
от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на община Черноочене, като отново моли да
бъдат присъдени на Окръжна прокуратура – Кърджали направените разноски по
делото.
Ответникът по
протеста – Общински съвет – Черноочене, редовно призован за съдебното
заседание, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.М. С. от АК - ***, който намира предявената жалба от П.З. за недопустима, като счита,
че жалбодателят не доказва наличие на правен интерес
да обжалва т.71
от Приложение №1 към чл.47 от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене. Счита също, че направеното искане за предоставяне на информация по ЗДОИ и заплатената такса обслужват единствено целите
на настоящия процес, като сочи, че жалбодателят няма
постоянен и настоящ адрес на територията на община Черноочене, поради което
оспорената точка не влияе в правната му сфера. Отделно от това, по същество
намира предявения протест от Окръжна прокуратура – Кърджали за основателен и
моли същият да бъде уважен. Алтернативно, ако съдът приеме предявената жалба за
допустима, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Административният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, приет от Общински
съвет – Черноочене, намира следното:
Съобщението за
постъпилата жалба е обявено по реда на чл.181, във връзка с чл.188 от АПК, в
Държавен вестник, бр.72 от 13.09.2019 год., на стр.107/л.88
от делото/,
като по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2
от АПК.
По допустимостта на
жалбата:
В случая,
предмет на жалбата е конкретна разпоредба на цитирания подзаконов нормативен
акт - т.71
от Приложение №1 към чл.47 от Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене, а съгласно чл.185, ал.2, във връзка с
ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в
отделни техни разпоредби, като в съответствие с нормата на чл.186, ал.1
от АПК, гражданите могат да оспорват подзаконов нормативен акт, чиито права за
засегнати от него или за които той поражда задължения. На следващо място,
съгласно чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат
оспорени без ограничение във времето. В конкретния случай, съдът в настоящия
състав намира, че по отношение на П.Т.З. е налице правен интерес от
оспорването, респ. налице са предпоставките на чл.186, ал.1 от АПК, предвид
обстоятелството, че същият е депозирал на датата 11.08.2019 год., заявление, на основание чл.3 и чл.24, ал.2 от
ЗДОИ, до председателя на Общински съвет – Черноочене/л.9/, за предоставяне на
обществена информация, като е формулирал и три конкретни въпроса, свързани с
дейността на Общински съвет – Черноочене, с членството на председателя му в
Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република
България, с размера на платения за това членски внос, за посочения в
заявлението период, както и за размера на представителните разходи на
председателя на Общински съвет - Черноочене, за периода от 2016 год. до 2019
година. Това заявление е било подадено по електронен път, на имейла на община
Черноочене, като в същото изрично е било посочено, че заявителят иска
информацията да се изпрати на личния му имейл – ***, като същото е било
регистрирано с Вх.№***/*** год. на Общински съвет – Черноочене. За получаването
на тази обществена информация жалбодателят З. е
заплатил, в съответствие с оспорената с жалбата разпоредба, сумата в размер на
15.00 лева, видно от Разписка №*** от *** год. на „Easy Pay”/л.10/, по посочената банкова сметка на община Черноочене, указана
във Вътрешните правила, утвърдени със Заповед №***/*** год. на кмета на община
Черноочене, като заявителят е получил търсената обществена информация с
писмо-отговор с Изх.№*** от *** год. на Общински съвет – Черноочене. Съдът
намира тези обстоятелства за безспорно установени по делото, с оглед липсата на
възражение по тях от страна на ответника и съдържанието на гореописаните
доказателства, като в тази връзка намира, че за жалбодателя
П.Т.З. е налице правен интерес от оспорване на посочената разпоредба от
подзаконовия нормативен акт, приет от Общински съвет – Черноочене, като в тази
връзка намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника по жалбата, изразено в хода по същество, за недопустимост на същата.
По
допустимостта на протеста:
Предмет на оспорване с него е конкретна
разпоредба от подзаконов нормативен акт – Наредба №1 от 20.02.2003 год. за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на община Черноочене, приета от Общински съвет - Черноочене,
която разпоредба е с многократно правно действие и относима
към неопределен и неограничен брой адресати. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка
с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд
изцяло или в отделни техни разпоредби, като съгласно разпоредбата на чл.186,
ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът
може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1
от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение
във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор при Окръжна
прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
След като се запозна с
фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и след направената
преценка на доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен
акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира
жалбата, съответно и протеста, за ОСНОВАТЕЛНИ.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №03 от
20.03.2003 год./л.36/ по Протокол №01 от заседание на Общински
съвет – Черноочене, проведено на 20.03.2003 год./л.52-л.60/, на основание чл.9 от
Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, е била приета Наредба №1 от 20.02.2003
год. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Черноочене. Приемането на Наредбата е извършено от
Общински съвет - Черноочене при предварително обявен дневен ред, видно от
приложената покана от 13.02.2003 год. за свикване на редовно заседание на
Общински съвет – Черноочене на датата 20.03.2003 год./л.65-л.66/, като докладната
записка на кмета на община Черноочене, за приемането на тази Наредба, е
включено като т.3 от дневния ред. Заседанието на Общински съвет – Черноочене е
проведено и при наличие на кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол
№01 от това заседание на Общински съвет – Черноочене, проведено на 20.03.2003
год./л.52-л.60/
и присъствения лист към него/л.61/, като при общ брой от 17/седемнадесет/ общински
съветници, на заседанието са присъствали
11/единадесет/ от тях, от които, при вземането на решението за приемането на
Наредбата, „ЗА” са гласували всички присъстващи 11/единадесет/ общински съветници, като „против” и „въздържал се” е нямало.
Докладната записка на
кмета на община Черноочене, за приемането на тази Наредба, с Изх.№*** от ***
год./л.67/, ведно с проекта на самата
наредба/л.68-л.81/, са били представени своевременно в Общински
съвет – Черноочене, регистрирани с Вх.№***/*** год. и са били разгледани и
обсъдени на съвместно заседание на Постоянната комисия/ПК/ по законността и
Постоянната комисия по бюджета при Общински съвет – Черноочене. Видно от
представения и приет като доказателство по делото Протокол №01 от 18.02.2003
год. от проведеното съвместно заседание на ПК по законността и ПК по бюджета
при Общински съвет – Черноочене/л.62-л.63/, внесената докладна
записка от кмета на община Черноочене, ведно с проекта на тази наредба, са били
разгледани на това заседание и след дадените разяснения по проекта, двете ПК
единодушно са изразили съгласие и са подкрепили предложеното проекто-решение за приемане на тази Наредба. За това
решение е изготвено и отделно писмено становище от 18.02.2003 год., подписано
от председателя на Постоянната комисия/ПК/ по законността и от председателя на
Постоянната комисия/ПК/ по бюджета при Общински съвет – Черноочене/л.64/.
Тази Наредба №1 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на община Черноочене, видно от представения и приложен екземпляр от същата в
актуалната й действаща редакция/л.16-л.35/, от момента на
приемането й с Решение №03 от 20.03.2003 год. на Общински съвет – Черноочене,
до настоящия момент, е била многократно изменяна и допълвана, като според
описаното в същата, първото изменение е било направено с Решение №21/29.12.2003
год. на Общински съвет – Черноочене, а последното изменение и допълнение е било
направено с Решение №36 от 04.04.2017 год. на Общински съвет – Черноочене.
Глава трета от Наредбата е наименована „Цени на неуредени със закон услуги,
оказвани или предоставяни от общината на физически или юридически лица”,
като в тази глава се намира разпоредбата на чл.47, в която се регламентира, че:
„Общинският съвет определя следните
услуги и цените за тях, съгласно Приложение №1.”. В това Приложение №1/л.27-л.29/ се намира именно и
обжалваната, респ. протестираната, т.71, съгласно
която:
„т.71. Предоставяне на достъп до информация по ЗДОИ – 15
лева.”
При така установените факти, от правна страна, съдът, след цялостната проверка на оспорената разпоредба,
на основанията по
чл.146 АПК, приложим субсидиарно
на основание чл.196 от АПК, намира следното:
Подзаконовият
нормативен акт (ПНА) е издаден от компетентен
орган - Общински съвет - Черноочене, който,
съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗМСМА, в приложимата
й към този момент редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр.85 от 2000 год.), е имал процесуално-правна
компетентност, в изпълнение
на правомощията си, да приема правилници,
наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, т.е. да издава нормативни актове, с които да урежда,
съобразно с нормативните актове от по-висока
степен, обществени отношения с местно значение, на територията
на община Черноочене.
На следващо място, тази Наредба е приета от Общински съвет
– Черноочене в съответствие
и на основание на разпоредбата на чл.9 от
Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, съгласно която, Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.
На следващо място, ПНА е
издаден в установената писмена форма, със съответните реквизити (чл.24 – чл.35 от Указ №883/24.04.1974 год. за прилагане на ЗНА), при надлежно отбелязване
на фактическите и правните основания за издаването му,
при спазване на административно-производствените
правила - предварително обявен за обсъждане
акт, предварително обявен дневен ред
и при наличие на законоустановения от ЗМСМА кворум, без наличие на съществени
нарушения при обсъждането, гласуването и приемането му.
Съдът намира за
неоснователни довода на жалбодателя, развит в
жалбата, който довод е в насока, че ответникът не е спазил нормотворческите
правила на чл.26 и чл.28 от ЗНА, като не е публикувал на сайта си проекта на
оспорената част и не е дал възможност на заинтересуваните страни да изразят
становища и възражения по него, както и липсвал анализ за съответствието на
оспорената част с правото на Европейския
съюз. В тази връзка съдът само ще посочи, че изискването за публикуване на
проектите на подзаконови нормативни актове/ПНА/, ведно с мотивите към тях, е
регламентирано в Закона за нормативните актове/ЗНА/ за първи път през 2007
год., с изменението и допълнението на закона/ЗНА/, обнародвано в ДВ, бр.46 от
12 юни 2007 год., докато Наредбата е приета на 20.02.2003 год. и влиза в сила
от 01.03.2003 год., според регламентираното в §4 от ПРЗ на същата, като в
представените актуални екземпляри от същата, не е отразено, кога е приета
оспорената т.71 от Приложение №1 към същата, а това не се сочи и от самия жалбодател. Поради това няма как да псе приеме, че обжалвата норма от тази Наредба, да е приета в нарушение на
Глава трета от ЗНА, каквото твърдение, всъщност, се излага в жалбата.
Съдът намира, обаче, че оспорената разпоредба на т.71 от Приложение №1 към Наредба №1 от 20.02.2003 год.
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Черноочене, противоречи на разпоредби на нормативен акт от по-висока
степен, а именно – противоречи на разпоредбите на чл.20, ал.1, а и на чл.35,
ал.3, предл.І/първо/ от Закона за достъп до
обществена информация/ЗДОИ/, по
следните съображения:
Оспорената
разпоредба предвижда, че за предоставянето на достъп до информация по ЗДОИ,
като услуга, се заплаща цена за същата, в размер на 15 лева. Същевременно,
разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за достъп до информация/ЗДОИ/, която
разпоредба не е претърпяла никакви изменения или допълнения от влизането в сила
на този закон/Обн., ДВ,
бр.55 от 07.07.2000 г./ и до момента, ясно и
недвусмислено регламентира, че достъпът до обществена информация е безплатен,
като ал.2 на същия текст установява правило, че се заплащат единствено
разходите по предоставяне на обществена информация и то по нормативи,
определени от министъра на финансите и които не могат да превишават
материалните разходи по предоставянето. В тази връзка следва да се посочи, че
на основание чл.115 от Конституцията на Република България и чл.20, ал.2 от
ЗДОИ, министърът на финансите, със Заповед №ЗМФ-1471 от 29.11.2011 год., в сила
от 01.01.2012 год., е определил нормативи за разходите при предоставяне на
обществена информация според вида на носителя. Ясно е, че обвързаността на
цената на предоставяната услуга според направените разходи и определените
нормативи следва и от нормата на чл.35, ал.3 от ЗДОИ, в която е предвидено,
когато предоставянето на достъп до информация се извършва по електронен път, по
посочен адрес на електронна поща за получаването, да не се заплащат разходи по
предоставянето й. При това се налага безспорният извод, че възприетият от
местния орган на самоуправление подход - да определи цена на услугата
„предоставяне на достъп до информация по ЗДОИ”, в размер на 15 лева, е в пряко
противоречие със законодателната уредба в посочения закон, т.е. оспорената т.71
от Приложение №1 към Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община
Черноочене е в пряко противоречие с разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.35, ал.3
от ЗДОИ, който е нормативен акт от по-висока степен и поради това, оспорената
разпоредба е материално незаконосъобразна, което от своя страна, съставлява
основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
Ето
защо, предвид всичко изложено по-горе,
настоящият съдебен състав намира, че
жалбата, подадена от П.Т.З. от ***, и респ. протестът, подаден от заместник-окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура – Кърджали, против
т.71 от Приложение №1 към Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги
на територията на община Черноочене,
с изложените в тях доводи и
аргументи, се явяват основателни и доказани, като тази
разпоредба е материално незаконосъобразна и противоречи на посочените по-горе
законови норми по изложените по-горе
съображения. При това положение, тя се явява в противоречие
и с разпоредбата на чл.76,
ал.3 от АПК, съгласно която, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока
степен, обществени отношения с местно значение, както и на чл.8 от Закона
за нормативните актове/ЗНА/, която предвижда, че всеки
общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда, съобразно
нормативните актове от по-висока степен,
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В случая,
с разпоредбата на т.71 от Приложение №1 към Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги
на територията на община Черноочене,
са уредени обществени отношения с местно значение, но тази норма
е в несъответствие и противоречие,
т.е. явява се несъобразена с действащ нормативен акт от по-висока
степен, а именно – не е съобразена с действащите към момента разпоредби на чл.20, ал.1
и чл.35, ал.3 от ЗДОИ, от което,
както бе посочено и по-горе, се налага извода,
че протестираната норма от тази
общинска Наредба е материално незаконосъобразна, поради противоречието й с норми от по-висок
ранг, т.е. налице е основание за отмяната
й по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
При
този изход на делото, полза
на жалбодателя П.Т.З. следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, като на същия следва
да бъде присъдена
внесената от него по с/ка
на съда държавна
такса, в размер на 10.00 /десет/ лева, съгласно приложената по делото разписка №*** от *** год. на
„Easy Pay”/л.8/, заплатената такса,
в размер на 20.00/двадесет/ лева, преведена по сметка
на „Държавен вестник”, за публикуване
на съобщението за оспорването, съгласно приложената разписка №*** от *** год. на „Easy Pay”/л.9/, както и заплатено от
него адвокатско възнаграждение, за един адвокат. В случая, според приложения
към жалбата договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019 год./л.6/, жалбодателят
З. е заплатил на упълномощения от него процесуален представител – адв.Б.Б. от АК-***, „в брой, веднага”,
договорено адвокатско възнаграждение, в размер на 800/осемстотин/ лева, което се
претендира да бъде присъдено
в полза на жалбодателя. Ответникът по иска,
обаче, чрез процесуалния си представител, е направил в
съдебно заседание възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в настоящото
производство. Съдът в настоящия състав намира
това възражение за основателно, като в тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК,
субсидиарно приложима на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения
размер, съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Последният препраща към Наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно чл.7,
ал.3 от която Наредба, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 на чл.7, каквото
е и настоящото административно дело, възнаграждението
е 500 лева. Съдът намира, че в настоящия
случай, заплатеното адвокатско
възнаграждение очевидно не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на оказаната правна защита и съдействие, като всъщност,
ангажираният от жалбодателя адвокат единствено е
изготвил и подписал жалбата, която жалба е в обем, по-малък от две машинописни
страници и нищо повече. Същият не се е явил в съдебно заседание и не е
осъществил процесуалното представителство и защита на жалбодателя
в проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.10.2019 год., нито е
извършил нещо повече по това дело. При това положение, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и с оглед осъществената като обем и характер правна
защита и съдействие от ангажирания адвокат, съдът намира, че заплатеното от жалбодателя адвокатско възнаграждение действително е
прекомерно и същото следва да бъде редуцирано, като в негова полза бъде
присъдено такова, в размер на 500/петстотин/ лева, съгласно посочената по-горе
разпоредба на чл.7, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение, в полза на жалбодателя П.Т.З. от ***, с
решението по делото следва да бъдат присъдени направени деловодни разноски, в
размер общо на 530/петстотин и тридесет/ лева.
По
отношение претенцията на протестиращата страна – Окръжна прокуратура – Кърджали, изразена
в подадения протест и в съдебно заседание, от явилия се и поддържал протеста
прокурор, за присъждане на деловодни разноски, за публикуване
на съобщение за оспорването, съдът я намира за
категорично неоснователна, поради което и същата следва да бъде оставена без
уважение. В Държавен вестник,
бр.72 от 13.09.2019 год., на стр.107, е публикувано съобщение за образуваното, по
повод подадената жалба от П.Т.З., административно дело №304/2019 год. по описа
на АдмС – Кърджали, за което същият е заплатил такса,
в размер на 20.00/двадесет/ лева по сметка на Държавен вестник. Съобщение за
образуваното, по повод протеста на заместник-окръжния прокурор при Окръжна
прокуратура – Кърджали, административно дело №312/2019 год. въобще не е
публикувано в ДВ, тъй като това административно дело, с цитираното по-горе
Определение №150 от 11.09.2019 год.,
постановено по административно дело №312/2019 год. по описа
на АдмС – Кърджали, е било присъединено към по-рано образуваното
административно дело №304/2019 год. по описа на съда, поради което и от страна
Окръжна прокуратура – Кърджали не е заплащана или превеждана никаква такса по
сметка на Държавен вестник, за съобщаване на оспорването. Този факт би следвало
да е пределно добре известен на представителя на Окръжна прокуратура –
Кърджали, поддържал протеста в съдебно заседание, но това явно не е било пречка
да се поддържа и претенцията за присъждане на разноски в съдебно заседание,
която претенция, предвид изложеното по-горе, е явно неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение от съда.
Предвид изложеното и на основание чл.193, ал.1, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.191
от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбата на т.71 от
Приложение №1 към Наредба №1 от 20.02.2003 год. за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на община Черноочене, приета
с Решение №03 от 20.02.2003 год. на Общински съвет – Черноочене, по Протокол
№01 от 20.02.2003 год. от заседание на Общински съвет – Черноочене, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Общински съвет –
Черноочене ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З. от ***, направените
деловодни разноски, възлизащи
общо в
размер на 530.00/петстотин
и тридесет/
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенцията на Окръжна прокуратура – Кърджали, за присъждане в нейна полза на
деловодни разноски за съобщаване на
оспорването.
Решението може да се
обжалва или протестира пред Върховния административен съд,
чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/
- дневен срок
от съобщаването или
връчването му на
страните.
Препис
от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да
се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението да се разгласи
по реда на
чл.194 от АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест или
ако те са
отхвърлени от касационния съд.
2.