РЕШЕНИЕ  

 

№              430        /     28.07.2017 г.            Град  Пещера

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

            РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА,  граждански състав

 На  двадесет и осми  юни , две хиляди и седемнадесета  година

 В   публично  заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Евгения Кръстева           

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №172  по описа за   2017  година.

 

 

 

             Производството е по предявен иск за делба на недвижим имот по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фаза по допускане на делбата.

 Подадена е искова молба, в която ищецът Т.А.Х., ЕГН-********** ***  твърди, че с ответника С.А. Х., ЕГН-********** ***, са бивши съпрузи.

Бракът помежду им е бил прекратен с влязло в законна сила Решение № 34/07.05.2007 г. на Районен съд гр. Пещера, постановено по гр. дело №34/2007 г. по описа на същия съд.

          По време на брака, съпрузите са били придобили в режим на СИО следния недвижим имот: втори жилищен етаж - застроена площ 118.36 (сто и осемнадесет цяло и тридесет и шест) кв.м. площ; таванско помещение над този етаж от 105.32 ( сто и пет цяло и тредесет и две) кв.м. и стълбище от - 13. 04 (тринадесет цяло и нула четири ) кв.м. площ над този етаж от къщата, построена на два редовни етажа- избен и приземен етаж, както и правото на надстрояване на трети етаж на мястото на сега съществуващия таван, ведно с 1/2 ( една втора идеална част) от отстъпеното право на строеж върху дворното място на ГНС - Община-Пещера, цялото място със застроена и незастроена площ от 225.60 (дваста двадесет и пет кв. метра и шестдесет кв.см.) за което е отреден по плана на гр.Пещера УПИ № VIII-ГНС- петно № 3 (осми римско, петно номер трети) в кв.25 (двадесет и пети) по застроителния и регулационен план на гр. Пещера, отреден за блоково строителство.

По КККР на гр.Пещера, одобрена със Заповед № РД -18-11 /10.07.2011.3 год. на ИД на АГКК-София с адрес на имота : гр.Пещера, п.к.4550, ул. „**. Схема на самостоятелния обект в сграда идентификатор 56277.501.268.3.3 се намира в сграда №3, разположен в ПИ с идентификатор 56277.501.268 в сграда №3, разположен в поземлен имот идентификатор 56277.501.268,по КККР на гр.Пещера с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой на нива на обекта 1, посочен в документа площ : 105 ( сто и пет цяло) и 32 кв.м. с прилежаща част: таванско помещение с площ 105,32 кв.м., 1/2 идеална част от отстъпено право на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти в сградата - няма на същия етаж; под обекта идентификатор 56277.501.268.3.2, над обекта няма.

Съгласно изложеното в исковата молба и  Нотариален акт № 49, т.1, дело 111/04.02.1994 год., издаден от Районен съд – Пещера, ищеца и ответника са собственици на описания недвижим имот , като съпрузи по време на сделката. Съгласно СК имота е съпружеска общност и притежават равни права съгласно извършената сделката по време на брака. Поземления имот КККР одобрена със Заповед № РД -18-11 /10.07.2011.3 год. на ИД на АГКК-София с адрес на имота : гр.Пещера ,п.к.4550, ул. „Цар Борис I" № 25 ет.З гр.Пещера, с идентификатор 56277.501.268 с площ от 869 кв.м. трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер на преходния план: 2865, квартал 25 парцел VIII, при съседи:56277, 501.267,56277.501.9626, 56277.501.277,56277.501.269,56277.3 .290.

В имота, съделителите притежавали сграда на допълващо застрояване с идентификатор 56277,501.268.4, със застроена площ 26 (двадесет и шест) кв.м., брой на етаж- 1, предназначение: складова база, склад който попада в отстъпеното право на строеж върху дворното място на ГНС - Община-Пещера, 225.60 ( двеста двадесет и пет кв. метра и шестдесет кв.см.), за което е отреден УПИ № VIII-ГНС по ПУП на гр. Пещера.

Тъй като страните не могли да постигнат спогодба помежду си, предявяват настоящия иск с правно основание по чл.34 от ЗС, като отправят съдът да постанови: решение, с  което да допусне делба на описаният по горе жилищен имот и сграда на допълващо застрояване за съсобствениците по СИО и за двамата при равни квоти по 1/2 идеална част.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата по делото. Твърди се в отговора на исковата молба, че имотът е закупен през време на брака й с ищеца с НА № 49/1994г. на името на двамата, като действителната покупна цена била 300 000 лева /неденоминирани, а не за 81 210 лева както било посочено в акта. Твърди, че за осигуряване на тази покупна цена родителите й дарили 150 000 лева. А остатък от 150 000 лева осигурили със заеми от ДСК и от нейни роднини, като тя основно извършила плащането, тъй като ищецът не работил редовно и нямал постоянни доходи. Твърди, че е реализира постоянни доходи като гимназиален учител. Прави възражение, че квотите в съсобствеността не са равни, а съобразно чл. 23 ал. 2 от СК / чл. 21 ал.2 СК отм./ имала право на индивидуална собственост по силата на преобразуване на лични парични средства в имущество, върху което е възникнала по силата на СК общност за двамата. Твърди, че квотите в съсобствеността са 3/4  за ответницата и  1/4 за ищеца. Ангажира доказателства.

  След преценка на събраните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

  Страните не спорят за това, че са бивши съпрузи - същите са сключили граждански брак на 22.04.1989 г. в гр.София.  Гражданският брак между съпрузите  е прекратен с развод с Решение №34/07.05.2007г., постановено по гр.д.№34/2007г. по описа на РС- Пещера,  влязло в законна сила на 07.07.2009г. 

  Видно от приложеният по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - Нотариален акт № 49, т.1, дело 111/04.02.1994 год., издаден от Районен съд – Пещера, на 04.02.1991г. С. А. С. и съпругата му- Оля Сашова С.а, са продали на  Т.А.Х.  и съпругата му- С.А. ***, следния свой недвижим имот, находящ се в гр.Пещера, обл.Пазарджик: втори жилищен етаж - застроена площ 118.36 (сто и осемнадесет цяло и тридесет и шест) кв.м. площ; таванско помещение над този етаж от 105.32 ( сто и пет цяло и тредесет и две) кв.м. и стълбище от - 13. 04 (тринадесет цяло и нула четири ) кв.м. площ над този етаж от къщата, построена на два редовни етажа- избен и приземен етаж, както и правото на надстрояване на трети етаж на мястото на съществуващия към момента таван, ведно с 1/2 ( една втора идеална част) от отстъпеното право на строеж върху дворното място на ГНС - Община-Пещера, цялото място със застроена и незастроена площ от 225.60 (дваста двадесет и пет кв. метра и шестдесет кв.см.) за което е отреден по плана на гр.Пещера УПИ № VIII-ГНС- петно № 3 (осми римско, петно номер трети) в кв.25 (двадесет и пети) по застроителния и регулационен план на гр. Пещера, отреден за блоково строителство.

 Гореописания недвижим имот е бил закупен за сумата от 81 210.00лв. /осемдесет и една хиляди двеста и десет лева / лева, която сума видно от нотариалния акт за покупко-продажба, е била заплатена изцяло и в брой при сключване на договора.

 В имота, съделителите притежават сграда на допълващо застрояване с идентификатор 56277,501.268.4, със застроена площ 26 (двадесет и шест) кв.м., брой на етаж- 1, предназначение: складова база, склад който попада в отстъпеното право на строеж върху дворното място на ГНС - Община-Пещера, 225.60 ( двеста двадесет и пет кв. метра и шестдесет кв.см.), за което е отреден УПИ № VIII-ГНС по ПУП на гр. Пещера.

 Видно от нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №1,том1, нотариално дело №11/1993г., на 11.01.1993г. „Пещерска  търговска банка“ АД- гр.Пещера е отпуснала на С. А. С. сумата от 180 000.00лв. за срок до 30.11.1994г. с лихва от 59 процента. За обезпечение на дадената под формата на заем сума, ведно с лихвите, С. А. С. и О. С. С.а са учредили в полза на заемодателя ипотека върху процесния недвижим имот , като  е прието,че базисната пазарна цена на този имот  е 225 600.00лв.

 Видно от приложеното по делото Удостоверение изх.№169/2017г., издадено от Служба по вписванията- гр.Пещера на 20.04.2017г., договорната ипотека  за сумата от 180 000.00лв. е била заличена с писмо от 28.01.1994г. на „Пещерска  търговска банка“ АД- гр.Пещера.

По делото е разпитан в качеството си на свидетел С. А. С., от показанията на който се установява,че С. е изтеглил през 1993г. заем от Обединена банка. Тъй като имало учредена ипотека на къщата, през 1994г. С. продал на страните недвижимия имот срещу сумата от 80 000.00лв. преди деноминацията.С. твърди,че първо е върнал заема си, след което е освободил ипотеката и е продал имота на съпрузите. С. твърди,че пред сградата на банката, бащите на Т.Х. и С. Х.  му дали около 50-60 000.00лв.

В показанията си,  св.А.  Б. /баща на ответницата/, твърди,че имотът бил закупен през 1994 г. от съпрузите за сумата от 300 000.00лв., от които 150 000.00лв. св.Б. дал лично на дъщеря си. Св.Б. твърди,че лично е внесъл сумата в банката, за да погаси задължението на С.  С.. Св.Б. отрича бащата на Т.Х. да е давал пари на съпрузите за закупуването на имота. Част от парите  занесъл в дома на съпрузите, а друга част внесъл в банката, за да погаси задължението на С..

В  показанията си, св.С.Б. /майка на ответницата/ потвърждава изложеното от своя съпруг- св.Б..

По делото в качеството си на свидетел е била разпитана Р.А. Г. /сестра на ищеца/. Г. твърди,че родителите й са дали сумата от 150 000.00лв. на нейния брат- Т.Х., за да могат да си закупят жилище.

Съгласно показанията на св. С. Б. /брат на ответницата/, около 1995г. съпрузите си купили собствено жилище в гр.Пещера за сумата от 300 000.00лв.Продажбата на жилището станала, след като бившият му собственик се освободил от ипотеката. Б. твърди,че родителите му са дали на сестра му сумата от 150 000.00лв. в брой.

 

   При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

   Предявеният иск е за делба на недвижим имот, придобит на 04.02.1991г., по време на брака на страните, сключен на 22.04.1989г., който граждански брак между съпрузите  е прекратен с развод с Решение №34/07.05.2007г., постановено по гр.д.№34/2007г. по описа на РС- Пещера,  влязло в законна сила на 07.07.2009г.  От приетите по делото доказателства е видно, че процесният  имот е придобит на името на двамата съпрузи, като в тази връзка е направено възражение за частична трансформация по см. на чл. 21 от СК/1985г.(отм.), като се твърди от ответницата,че ½ идеална част от делбения имот е закупен с лични средства, предоставени й от нейните родители.  Съобразно правната регламентация по приложимия материален закон, с разпоредбата на  чл. 21, ал. 1 и 2 СК/1985г.(отм.) е уредена правната възможност от обхвата на вещи и вещни права, придобити по време на брака, за които законодателят е приел по арг. чл. 19, ал. 1 СК/1985г.(отм.), че са в режима на съпружеската имуществената общност, да бъде признато по съдебен ред, че са изцяло или отчасти са изключени от общността по причина, че при придобиването им единият съпруг е вложил изцяло или отчасти средства, имащи извънсемеен личен характер по см. на чл. 20 СК/1985г.(отм.).

 В настоящия  случай, делбения имот е  придобит на името на двамата съпрузи, видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - Нотариален акт № 49, т.1, дело 111/04.02.1994 год., издаден от Районен съд – Пещера,съгласно който, на 04.02.1991г. С. А. С. и съпругата му- Оля Сашова С.а, са продали на  Т.А.Х.  и съпругата му- С.А. *** свой недвижим имот. Не е спорно, че този имот е придобит на името на двамата съпрузи по време на брака им. В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./.- в този смисъл Т.Р. №5/2013г. ,т.4 на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай, недвижимият имот е бил закупен при съвместно участие в сделката и на двамата съпрузи, поради което направеното от ответната страна възражение е допустимо, но неоснователно.

 Ответната страна претендира, че е налице частична трансформация от нейна страна. За да се признае такава трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност, и да се уважи възражението за трансформация на лични средства, в тежест на претендиращия бивш съпруг  е доказването на  придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект), размера на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл.20 от СК/1995г.(отм.) произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот (изцяло или отчасти ), както и влагането им към момента на придобиване на имуществото- Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. От събраните по делото доказателства се установява, че имотът е придобит чрез възмездна сделка за сумата  81 210.00 лв., която сума видно от нотариалния акт за покупко-продажба, е била заплатена изцяло и в брой при сключване на договора. Съгласно показанията на св.А.  Б., св.С.Б. и св.С. Б., последните твърдят,че имотът бил закупен през 1994 г. от съпрузите за сумата от 300 000.00лв., от които 150 000.00лв. родителите А.и С.Б.и дали лично на дъщеря си /ответницата Х./. Показанията на посочените свидетели в тази им част не следва да бъдат кредитирани несъмнено от съда, предвид изключително близките отношения между ответницата и свидетелите, както и поради липсата на други доказателства, които да подкрепят изложеното. Горния извод се отнася и до показанията на св. Г., която твърди от своя страна, че  родителите й са дали сумата от 150 000.00лв. на нейния брат- Т.Х., за да могат да си закупят жилище със съпругата му. Съдът не кридитира показанията на св.С. в частта им касателно размера на получения от него заем от „Пещерска  търговска банка“ АД- гр.Пещера, както и датата и начина на заличаване на договорната ипотека, тъй като същите се опровергават категорично от приложени по делото писмени доказателства- нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №1,том1, нотариално дело №11/1993г. и Удостоверение изх.№169/2017г., издадено от Служба по вписванията- гр.Пещера. Посредством тези доказателства /а и посредством показанията на разпитаните по делото свидетели/ обаче не би могло да се установи по несъмнен начин твърдяното от ответника обстоятелство,че сумата, за която е бил закупен недвижимия имот е 300 000.00лв., а не посочената в нотариалния акт сума от  81 210.00 лв. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - Нотариален акт № 49, т.1, дело 111/04.02.1994 год., издаден от Районен съд – Пещера представлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, като същият съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В тази насока са и показанията на св.С., който е единственият относително безпристрастен свидетел по делото, касателно цената, за която е бил продаден имота на съпрузите, като в тази им част показанията му следва да бъдат кредитирани.

 В този смисъл съдът приема, че по делото не са събрани безспорни  доказателства нито че  цената, за която е бил закупен недвижимия имот, е различна от посочената в съставения нотариален акт, нито за предоставени от родителите на съпрузите суми и техния размер. В доказателствена тежест на ответника е установяването на размера на вложените лични средства-еквивалентен на покупната цена, както и влагането им към момента на придобиване на имуществото ( Решение № 445 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 479/2009 г., III г. о., ГК).  Вярно е, че тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, в т.ч. и писмени. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В конкретния случай липсват доказателства за това,че делбения имот е придобит посредством трансформация на лични средства на ответника, като показанията на родителите и брата на ответницата  не са достатъчни, за да се обоснове извод за доказаност на посоченото обстоятелство, липсват и доказателства за влагането на дадената назаем  сума към момента на придобиване на собствеността. В доказателствена тежест на ответника е опровергаването на  презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.), чрез провеждане на пълно обратно доказване, че вложените  при закупуването по време на брака на вещ средства в конкретен размер са именно тези от извънбрачен произход- предоставени  под формата на заем или безвъзмездно от родителите на ответницата, при което съдът приема, че остава недоказано възражението на ответницата за частична трансформация, поради което същото следва да се приеме за неоснователно, на осн. чл. 21,ал.1 от СК/1985г.(отм.). От събраните по делото доказателства се установява,че имотът е закупен със семейни средства, като е налице законова презумпция за съвместен принос. Следва да се има предвид,че и двамата съпрузи са работили в различни периоди  по време на брака и са получавали съответно  възнаграждения.

Дори да се приеме, че обсъденият дотук доказателствен материал дава някакви индиции за направено дарение от страна на родителите на ответницата, то главният, подлежащ на доказване, факт /дарственият акт да е направен лично в полза на ответницата/ отново не е установен при условията на пълно доказване. Дори да се кредитират показанията на родителите и брата на ответницата за произхода на част от средствата за закупуване на имота - лични на възходящи на ответницата, то липсват доказателства за даряването им само на нея. Житейски логично е дарението от родителите да е на двамата съпрузи,които желаят да придобият недвижим имот съвместно, като семейство, при липсата на категорични доказателства за обратното. В този смисъл Решение 1347 от 12.01.2009г. на ВКС по гр. д. 4561/2007г., ГК, IV г. о. Предаването на сумата не е доказателство, че вносителят дарява ответника, а не двамата съпрузи. Съдът следва да  цени показанията на тези свидетели при условията на чл.172 ГПК. По делото липсват документи за плащане, в които да е отразено дарствено намерение на родителите на ответницата, за да се направи извод, че дадените суми са били дарени на тяхната дъщеря, а не на семейството за задоволяване на нуждите му.

           С оглед на изложеното, съдът приема, че с придобиването на собствеността върху процесния делбен имот през 1994г., върху същият е възникнала съпружеска имуществена общност, прекратена с развода на страните и трансформирана в обикновена съсобственост при равни дялове, при което предявения иск за делба на посочения недвижим имот следва да се уважи, като основателен и доказан, при равни квоти,  като  съвместният принос се предполага до доказване на противното.

  По искането на ответната страна за присъждането на разноски- предвид изхода на делото и отхвърлянето на направеното от ответната страна възражение по отношение на правата на съделителите в делбения имот,  разноски на ответника не следва да се присъждат.  

Следва да се има предвид, че разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на  чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за възлагане на разноските. Съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Спорът за разноските следва да бъде решен при приложение хипотезата на чл.355, но с решението, постановено във втората фаза на делбата, доколкото към този момент могат да бъдат определени дяловете на съделителите. В този смисъл е и съдебната практика, според която в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата

 

   Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

                                             Р    Е     Ш     И  :

 

 

  ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Т.А.Х., ЕГН-********** ***  и С.А. Х., ЕГН-********** ***, и с постоянен адрес-*** , на следния  НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр.Пещера, обл.Пазарджик: втори жилищен етаж - застроена площ 118.36 (сто и осемнадесет цяло и тридесет и шест) кв.м.; таванско помещение над този етаж от 105.32 ( сто и пет цяло и тридесет и две) кв.м  и стълбище от - 13. 04 (тринадесет цяло и нула четири ) кв.м. площ  над този етаж от къщата, построена на два редовни етажа- избен и приземен етаж, както и правото на надстрояване на трети етаж на мястото на сега съществуващия таван, ведно с ½ ид.ч. ( една втора идеална част) от отстъпеното право на строеж върху дворното място на ГНС - Община-Пещера, цялото място със застроена и незастроена площ от 225.60 кв.м. (двеста двадесет и пет кв. метра и шестдесет кв.см.), за което е отреден по плана на гр.Пещера УПИ № VIII-ГНС- петно № 3 (осми римско, петно номер трети) в кв.25 (двадесет и пети) по застроителния и регулационен план на гр. Пещера,при съседи : от двете страни улици и парцел  VІІ-седми-отреден за блоково строителство ; както и на сграда на допълващо застрояване с идентификатор 56277,501.268.4, със застроена площ 26 (двадесет и шест) кв.м., брой на етаж- 1, предназначение: складова база, склад, който попада в отстъпеното право на строеж върху дворното място на ГНС - Община-Пещера, 225.60 кв.м. ( двеста двадесет и пет кв. метра и шестдесет кв.см.), за което е отреден УПИ № VIII-ГНС по ПУП на гр. Пещера,

 при равни квоти за всеки от съделителите Т.А.Х., ЕГН-********** ***  и С.А. Х., ЕГН-********** ***, и с постоянен адрес-*** -  от по ½ ид.част от имота за всеки един от двамата съделители.

 

   Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред  Окръжен съд- Пазарджик.

 

 След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората фаза на делбата.

 

 

                                                                                        Съдия: