Решение по дело №10/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.179 и сл. от АПК.

Жалбоподателят Т.И.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ю.М., е оспорил заповед №РД-11-109/27.09.2021 г. на директора на Областно пътно управление - Бургас, с която на основание чл.9, ал.3 от Закона за пътищата и чл.81, ал.1 от Наредба №3/16.08.2010г. е наредено от 27.09.2021г. да се забрани движението на товарни МПС с тегло над 12 тона по път ІІІ-208 „Варна-Дъскотна-Айтос“, в участъка от км 82+700 /кръстовище с път III-2085 „Руен-Просеник“/ до км 94+200 /край на път III-208/, съгласно одобрен проект за временна организация за безопасност на движението (ВОБД) при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.

Жалбата е подадена и срещу заповед №РД-11-111/30.09.2021 г., издадена от директора на ОПУ-Бургас, с която е изменена и допълнена заповед №РД-11-109/27.09.2021 г., както следва: от 30.09.2021г. се забранява движението на транзитно преминаващи товарни МПС с общо тегло над 12 т по същия път, в същия участък, като заповедта не важи за товарни МПС с общо тегло над 12 тона от списък, одобрен от директора на ОПУ – Бургас.

Жалбоподателят твърди, че оспорените заповеди са нищожни, тъй като с тях съществено се нарушават материалноправни норми, които са императивни, а органът си е позволил да ги тълкува разширително. В условията на евентуалност актовете се оспорват като незаконосъобразни поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречия с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че към датата на издаване на оспорените заповеди липсва необходимост от извършване на СМР, която да предпостави въвеждането на временна организация на движението. Твърди се, че сигнализацията за въвеждане на ВОБД не е била изпълнена съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба №3/16.08.2010г. Според жалбоподателя целите, за които са издадени оспорените актове, се постигат само формално. По тези съображения иска заповедите да бъдат прогласени като нищожни, евентуално да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие - адв. М., поддържа жалбата и позовавайки се на възраженията, изложени в нея, иска оспорените заповеди да бъдат прогласени за нищожни, евентуално отменени. Претендира разноски.

Ответникът – директор на Областно пътно управление - Бургас, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт П., оспорва жалбата, ангажира доказателства. В писмено становище по съществото на спора пледира за отхвърляне на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя (л.121).

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор С.Петрова, счита, че жалбата е основателна и оспорваните заповеди следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

ФАКТИ:

На 24.09.2021г. с писмо изх.№53-00-9474/24.09.2021г. председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ уведомил директора на Областно пътно управление – Бургас, че с цел осигуряване безопасност на движението и безопасни условия за живота, здравето и имуществото на гражданите, ползващи път III-208 в участъка от км 82+700 /кръстовище с път III-2085 „Руен-Просеник“/до км 94-200/край на път III-208/, е необходимо въвеждането на временна организация за безопасност на движението, изразяваща се в забрана за преминаване на моторни превозни средства с технически допустима максимална маса над 12 тона (л. 45).

В изпълнение указанията на АПИ бил изготвен инвестиционен проект за обект: „ВОБД за забрана на преминаване на моторни превозни средства с технически допустима максимална маса над 12 тона на път III-208 „Варна-Дъскотна-Айтос“, в участъка от км 82+700 /кръстовище с път III-2085 „Руен-Просеник“/ до км 94+200 /край на път III-208/“, част Временна организация на движението (л. 70-79). Проектът бил съгласуван от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас по реда на §3 от ДР на ЗДвП (л. 48).

На 27.09.2021г., на основание чл.9, ал.3 от Закона за пътищата (ЗП) и чл.81, ал.1 от Наредба №3/16.08.2010г., е издаден първият от оспорваните актове – заповед №РД-11-109/27.09.2021г. на директора на Областно пътно управление – Бургас (л.52-53), с която се забранява движението на товарни МПС с общо тегло над 12 тона в посочения участък на път III-208 „Варна-Дъскотна-Айтос“. Срокът на действие на временната организация на движение е от 27.09.2021г. до въвеждане на зимното поддържане на републиканската пътна мрежа.

Заповедта постановява ограничението да се въведе след като бъдат изпълнени всички условия за организация на движението, в частност тези по полагане на вертикална сигнализация. Такава е била изпълнена, съгласно протокол за приемане на ВОБД от 27.09.2021г., в който членовете на комисия след направен оглед са констатирали, че сигнализацията и пътните знаци са поставени в съответствие със съгласувания проект и изискванията на БДС за пътните знаци (л.49).

Впоследствие, с писмо вх.№08-00-342/29.09.2021г. кметът на Община Айтос уведомил ОПУ – Бургас, че в резултат на въведените със заповедта от 27.09.2021г. мерки за забрана преминаването на товарни автомобили над 12 т по ул. „Хаджи Димитър“ в гр. Айтос се ограничавал достъпа до града на основни стоки и товари, което от своя страна допълнително затруднявало бизнеса и населението (л.47). За да се избегне това, кметът на общината предложил към поставените пътни знаци В18 да бъдат поставени допълнителни табели Т17, указващи, че забраната за преминаване се отнася само за транзитно преминаващи МПС.

По повод писмото на кмета на Община Айтос, директорът на ОПУ – Бургас издал и другата оспорвана заповед №РД-11-111/30.09.2021г. (л. 54-55), с която предходната заповед от 27.09.2021г. е изменена и допълнена. Промяната се състои в началната дата на действие на забраната – „от 30.09.2021г.“, в добавяне на израза „транзитно преминаващи товарни МПС“, както и във формулировката, съгласно която „заповедта не важи за товарни МПС с общо тегло над 12 тона от списък, одобрен от директора на Областно пътно управление – Бургас“.

С няколко последователно издавани от директора на ОПУ-Бургас заповеди са извършвани изменения в срока на действие на временната организация на движение, като съгласно последната по дата на издаване заповед №РД-11-187 от 23.12.2022 г. ограничението било въведено за периода от 27.09.2021г. до 31.03.2023г. (л. 68-69).

На 08.10.2021г. служители на РУ Айтос на организирано КПП на ул. „Хаджи Димитър“ на изхода на гр. Айтос спрели за проверка товарен автомобил влекач с прикачено полуремарке, управляван от жалбоподателя Т.И.Х.. Полицейските служители установили, че навлизайки след поставен пътен знак В18, жалбоподателят е нарушил временната забрана за преминаване на товарни автомобили с тегло над 12 тона, съгласно заповед №РД-11-109/27.09.2021г., изменена и допълнена със заповед №РД-11-111/30.09.2021г. на директора на ОПУ – Бургас. За извършеното нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП на жалбоподателя бил съставен АУАН №175 от 08.10.2021г., бл. №856202 (л. 22). Въз основа на този акт било издадено наказателно постановление №21-0237-000175 от 14.10.2021г. на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ Айтос (л. 15), с което на Х. била наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец. Против наказателното постановление Т.Х. подал жалба, по повод на която било образувано АНД №447 по описа за 2022г. на Районен съд – Айтос (л. 13-14). С протоколно определение №24/18.01.2023г., постановено по цитираното дело, производството пред Районен съд - Айтос е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на настоящото съдебно производство (л. 116).

В хода на последното ответникът представи съставен на 23.09.2021г. протокол от работата на междуведомствена комисия, с който са определени допълнителни мерки за подобряване безопасността на движение и предотвратяване на евентуални ПТП в участъка на път III-208 „Дъскотна – Айтос“ (л. 122-124). По т. 9 от раздел II е взето решение да се изготви проект „Временна организация на движението“ за пренасочване на транзитното и товарното движение над 12 тона по път II-73 „Ришки“ проход и I-6, след което да се отбие товарното движение.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът намира жалбата за допустима поради следните съображения:

Обжалваните заповеди са общи административни актове по смисъла на чл.65 от АПК, тъй като с тях непосредствено се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица, доколкото волеизявлението, материализирано в тези актове, съдържа забрана за движението на определена категория тежкотоварни автомобили, което означава, че всички лица, които извършват превоз с такива автомобили, са засегнати от действието на този акт. Отделно от това, правният интерес на жалбоподателя от оспорване на процесните актове се извежда и от факта, че същият е инициирал съдебно производство пред РС-Айтос по обжалване на наказателното постановление, с което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение на забраната, въведена именно с процесните заповеди.

Съобщаването на общите административни актове е регламентирано в чл.72 от АПК, според който съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл.66 от АПК. Според последно посочената разпоредба откриването на производството по издаване на общ административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. В това уведомяване трябва да се включат всички основни съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в административното производство по издаване на въпросния общ административен акт.

В процесния случай при изпращане на административната преписка съдът установи, че в нея не се съдържат доказателства за откриване на производството по издаване на общи административни актове, както и такива за съобщаването на обжалваните заповеди. Затова с нарочно разпореждане задължи директора на ОПУ - Бургас да представи съответните доказателства, удостоверяващи изпълнение на законовите изисквания относно производствата по издаване на общи административни актове, каквито са оспорваните заповеди. В писмено становище (вх.№6235/15.06.2023, л.120-121) процесуалният представител на ответника посочва, че доказателства, удостоверяващи изпълнение изискванията на чл.66,чл.67, чл.69 и на чл. 72 от АПК, касаещи съобщаване на изготвения акт, не са налични в ЦА на АПИ и ОПУ – Бургас.

При положение, че оспорените с жалбата актове не са публично оповестявани, нито е оповестявано съобщение за тяхното издаване, съдът намира жалбата за подадена в срок, от лице, притежаващо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Оспорените заповеди са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентен за това административен орган, предвид разпоредбата на чл.9, ал.3 от Закона за пътищата, с която е предоставена компетентност на собствениците или администрацията, управляващи пътищата, да въвеждат временни забрани за общественото ползване на отделни пътища или участъци от тях. По делото не е спорно, че процесният път е републикански, поради което правомощието да въвежда временна забрана за движение на МПС има Агенция „Пътна инфраструктура“ като орган по управлението на републиканските пътища (по арг. на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП).

Съгласно чл.22, ал.1 и 2 от ЗП АПИ осъществява своята дейност чрез специализирани звена, сред които областните пътни управления, които се представляват от ръководители.

Съгласно чл. 30, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ областните пътни управления са специализирани териториални звена, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област.

Според чл. 81, ал.1 от Наредба №3/16.08.2010г. органите по чл. 80, съгласували ВОБД (за пътища II и III клас - съответното областно пътно управление), с изключение на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, издават заповед за въвеждане и поддържане на ВОБД, с която се указват временният режим на движение, срокът на действие на ВОБД и съставът на комисията за приемането на временната организация и за нейното премахване.

При тази нормативна уредба и с оглед правомощията на ОПУ-Бургас като специализирано териториално звено по осигуряване изпълнението на определени функции на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ на територията на административна област – Бургас, следва изводът, че оспорените заповеди за забрана движението на товарни МПС в участък от републиканската пътна мрежа се явяват издадени от компетентен орган.

Изложените съображения относно компетентността на административния орган и формата на обжалваните административни акт водят до извода, че тези актове не са нищожни поради липса на форма, както и поради издаването им от некомпетентен орган. В случая не е налице основание, което да обуславя незаконосъобразност на процесните заповеди до степен на тяхната нищожност.

Съдът намира, че при издаването на оспорените актове е нарушена процедурата по уведомяване за предстоящо издаване на такива актове, регламентирана в чл.66 и сл. от АПК. Съгласно тази процедура производството по издаване на общ административен акт се открива, като се оповестява това намерение публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като в уведомяването следва да се посочат всички основни съображения, които по същината си представляват бъдещите мотиви за издаването на общия административен акт, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. След това в чл.68 е предвидена възможност заинтересованите лица и техните организации да имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт, като тази възможност следва да е налице през цялото време на производството, включително и след приключването му с издаване на самия акт.

АПК изрично е регламентирал формите на участие на заинтересованите лица в производството в чл.69, ал.1 АПК, като административният орган трябва да избере една или няколко от тези форми и да ги оповести, когато оповестява откриването на производството по издаване на общия административен акт. Освен това, съгласно чл.69, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от самия орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл.66 от АПК. Съгласно чл.71 от АПК общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.

В случая съдът с разпореждане от 06.04.2023г. задължи ответника да представи доказателства за откриване на производството по издаване на оспорените заповеди съобразно изискванията на чл.66, ал.1 от АПК. До приключването на устните състезания такива доказателства не бяха представени, а в писменото становище процесуалният представител на ответника изрично посочи, че такива не са налице нито в АПИ, нито в ОПУ-Бургас. Само на това основание оспорваните заповеди следва да бъдат отменени като незаконосъобразни поради съществено противоречие с процесуалните правила по тяхното издаване. Така описаната процедура във връзка с откриване на производството по издаване на процесните заповеди не просто не е спазена в случая, а въобще не е осъществена. Регламентирайки я, законодателят е целял да гарантира правата на засегнатите лица и по този начин да спомогне административният орган да издаде такъв общ административен акт, който в максимална степен да е в интерес на общността и да е съответен на целите на нормативния акт, въз основа на чиито материални основания се издава. В случая ответникът грубо е пренебрегнал правата на заинтересованите лица, като въобще не е открил производство по издаване на процесните заповеди.

Конкретната административна преписка се изчерпва с две писма – първото с изх. №53-00-9474/24.09.2021г., с което председателят на УС на АПИ е указал на ответника да изготви проект за ВОБД за забрана преминаване на МПС над 12 тона, с цел осигуряване безопасност на движението и безопасни условия за живота, здравето и имуществото на гражданите, ползващи път III-208 в участъка от км 82+700 /кръстовище с път III-2085 „Руен-Просеник“/ до км94-200 /край на път III-208/. В писмото не са посочени конкретни фактически основания, които да предпоставят необходимостта от въвеждането на такава забрана за обществено ползване на пътния участък.

По преписката е налице и писмо с рег. №66-00-156/29.09.2021г. на кмета на Община Айтос, в което е посочено че при въведените от директора на ОПУ – Бургас мерки за забрана преминаването на товарните автомобили по ул. „Хаджи Димитър“, в града се ограничава достъпа на основни стоки и товари, което е в тежест на бизнеса и населението.

По делото допълнително е представен и протокол от 23.09.2021г. от работата на комисия, която е направила констатации за нуждата от изготвяне на проект за временна организация с цел пренасочване на транзитното и товарното движение. От изложеното в протокола също не може да се установи кои конкретни факти са обусловили предприемането на действия за отбиване на товарното движение в процесния пътен участък. Тези три документа единствено изпълват административната преписка, а данните, посочени в писмото на кмета на Община Айтос и в протокола на комисията могат да се възприемат като единствените мотиви на обжалваните заповеди.

Съдържанието на административната преписка и отсъствието на отговор от страна на ответника на разпореждането на съда да представи доказателства за откриване на производството по издаване на оспорените заповеди, съобразно изискванията на чл.66, ал.1 от АПК, еднозначно сочи, че такова откриване на производството не е било осъществено.

По тези съображения, само поради наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи издаването на общия административен акт, обжалваните заповеди следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Съдебният състав счита, че заповедите са и немотивирани, което е друго основание за незаконосъобразност също дължащо се на съществено нарушение на процедурата по издаване на акта. Вече беше посочено, че директорът на Областно пътно управление – Бургас може да издава заповеди от категорията на процесната, когато се касае за републикански път. По делото не е спорно, че пътят между Варна-Дъскотна-Айтос, в участъка Руен-Просеник, е изключителна държавна собственост. В чл.9, ал.1 от Закона за пътищата е уреден принципът, според който пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени със Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата. В ал.3 на същия член законодателят е регламентирал предпоставките, при които такива пътища могат да бъдат забранени за обществено ползване, какъвто е процесният случай. Според тази разпоредба собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях, при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия. Алинея 5 на чл.9 изисква в тези случаи забраните да се въвеждат след съгласуване с органите на МВР.

В конкретния случай, поради липса на годни мотиви, изложени в самата заповед, само от трите документа, съставляващи административната преписка, единствено може да се предполага кое от всичките лимитативно изброени основания в чл.9, ал.3 от ЗП е приложено при издаване на оспорената заповед – „при възникване на опасност за сигурността на движението“. Вместо да посочи и да обоснове на кое от конкретно изброените в ал.3 на чл.9 основания се позовава, административният орган бланкетно е посочил, че забраната за движение се предприема „с цел осигуряване безопасността на движението, както и за осигуряване на безопасни условия на живот, здравето и имуществото на гражданите, ползващи процесния път“. Липсва обосновка защо, поради кои конкретни факти се забранява движението на товарни МПС в участъка, има ли възникнала опасност за участниците в движението и в какво се изразява тя. Тази опасност трябва да бъде реална и конкретна, т.е. съществуваща и налична, а не абстрактна и предполагаема. Наличието на такава явна и непосредствена опасност е факт, който следва да бъде доказан от административния орган, а такова установяване изобщо липсва в мотивите на обжалвания акт. Използваната от органа формулировка „с цел осигуряване безопасност на движението“ е твърде обща и не може да предпостави приложение на основанието по чл.9, ал.3, пр.4 от ЗП – „при възникване на опасност за сигурността на движението“.

Изложените мотиви обосновават извода, че обжалваните заповеди са незаконосъобразни поради допуснато съществено нарушение на процедурата по тяхното издаване, поради което следва да бъдат отменени.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер на 640 лева, от които 20 лева държавна такса, 20 лева такса за публикуване на съобщение в ДВ и 600 лева платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при липсата на определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението възлиза в размер на 1000 лв., т.е. в настоящия случай адвокатският хонорар е определен под минималния размер по Наредбата.

На основание чл.172, ал.2, предл. второ във вр. с чл.184 от АПК, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №РД-11-109/27.09.2021 г. на директора на Областно пътно управление - Бургас и заповед №РД-11-111/30.09.2021 г. на същия орган, с която е изменена и допълнена предходната заповед.

ОСЪЖДА Областно пътно управление – Бургас при Национална агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Т.И.Х., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 640 (шестстотин и четиридесет) лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

	Председател:
	Членове: