Р Е Ш Е Н И Е
№ 1045/21.5.2021г.
Град Пловдив, 21.05.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 605 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Белано“ ЕООД против решение № 260049 от 12.01.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 6175 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е изменено наказателно постановление № 16-002836 от 16.09.2020
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Пловдив, с което на „Белано“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Марково, община
Родопи, област Пловдив, местност „Исака“, № 44а, представлявано от управителя Иван
Тодоров Кесов, за нарушение на чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 КТ е
наложено имуществена санкция в размер на 1800 лева на основание чл.414, ал.3 КТ,
като е намалена имуществената санкция на 1500 лева.
Според касатора
обжалваното решение е постановено е неправилно поради нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. Иска се отменя на обжалваното решение и на
наказателното постановление изцяло. Претендира разноски.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди решението на
районния съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да измени
наказателното постановление, районният съд е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН и са издадени без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, не е било накърнено правото на защита на дружеството.
Според районния съд от събраните писмени и устни доказателства се доказват по
безспорен начин е доказано нарушението по чл.63, ал.2, вр. ал.1 КТ – работник е
бил допуснат на работа без да му е връчено уведомлението за регистрация на
трудовия договор в ТД на НАП. Съдът е приел, изпращането на уведомлението до ТД
на НАП след проверката не може да доведе до отпадане на отговорността на
дружеството за извършеното административно нарушение, а следва да бъде взето
предвид при определяне на размера на имуществената санкция.
Като неоснователно е
преценено възражението за маловажност на
случая, защото специалният състав на чл.415в, ал.1 КТ изключва приложимостта на
общата норма на чл.28 ЗАНН, която е специална, както и следва да са налице
двете кумулативно предвидени предпоставки: 1) нарушението да е отстранено веднага
след установяването му по реда на КТ; 2) от него да се настъпили вредни
последици за работника или служителя. За разлика от чл.28 ЗАНН чл.415в, ал.1 КТ
не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на имуществена санкция в многократно по-нисък размер. Същевременно в
нормата на чл.415в, ал.2 КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 КТ, т.е., за тези нарушения
привилегированият състав на чл.415в, ал.1 КТ въобще не е приложим.
Като неоснователно е
преценено също възражението за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 НК, вр. чл.11 ЗАНН, защото изискването за сключване на трудовия договор в
писмена форма и уведомлението за сключването до съответната териториална
дирекция на НАП са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му
на труд, възнаграждение, почивка и социални осигуровки. Следователно
нарушаването на императивната норма на чл.63, ал.2 КТ пряко засяга тези права и
категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена
опасност или притежаващо явно незначителна обществена опасност.
Според районния съд
правилно е ангажирана административнонаказател-ната отговорност на дружеството
като работодател и правилно е наложена имуществена санкция на основание чл.414,
ал.3 КТ. Размерът на санкцията, обаче, макар да е в рамките на закона, не е
съобразен с нормата на чл.27, ал.2 ЗАНН. С оглед на установените факти, че в
деня на проверката дружеството е изпълнило задължението и е подало уведомление
пред ТД Пловдив на НАП и че не е допуснато настъпването на вредни последици за
работника, съдът е приел, че е налице основание за изменение на наказателното
постановление относно размера на наложената имуществена санкция, която да се
определи в законоустановения минимум от 1500 лева. Според районния съд в този
размер имуществената санкция би постигнала целите на чл.12 ЗАНН. актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, в
присъствието на свидетел и на представител на дружеството, съдържа изискуемите
по чл.42 ЗАНН реквизити, а наказателното постановление – тези по чл.57, ал.1 ЗАНН. При служебната проверка районният съд не е констатирал допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Изводът на районния съд за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство пред наказващия орган е напълно
обоснован и подкрепен от събраните по делото доказателства. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, който е написал собственоръчно в акта,
че в законовия срок ще внесе обяснения или възражения. Действително такива са
входирани в ДИТ Пловдив на 24.08.2020 г. Т.е., правото на защита на
дружеството-нарушител не е нарушено по никакъв начин, упълномощеният
представител на дружеството е разбрал за какво административно нарушение ще
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството,
следователно не е налице такова нарушение на процесуалните правила, което би
могло да бъде квалифицирано като съществено и което да е основание за отмяна на
наказателното постановление. В този смисъл възражението на касатора е абсолютно
необосновано и недоказано.
Както правилно е отбелязал това районният
съд, описанието на нарушение е достатъчно пълно и ясно както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление.
Не е налице
твърдяното нарушение на материалния закон. В случая е налице специална норма – чл.415в, ал.2 КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. В настоящия случай нарушението е по чл.63,
ал.2, вр. ал.1 КТ, т.е., попада в приложното поле на специалната норма на
чл.415в, ал.2 КТ. Нормата е императивна и специална по отношение на нормата на
чл.28 ЗАНН, чието приложение се изключва при конкуренцията между двете правни
норми с оглед правния принцип Lex specialis derogat generali, съществуващ от
римско време и възприет от съвременните правни системи. В този смисъл районният
съд е приложил правилно материалния закон и изводите му относно невъзможността
за приложение на чл.28 ЗАНН и чл. чл.9, ал.2 НК, във връзка с чл.11 ЗАНН, се
споделят напълно от настоящата инстанция.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изход на делото на дружеството не се дължат разноски. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260049
от 12.01.2021 г., постановено по а.н.д. № 6175 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.