Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                        05.01.2023 година                 град С.З.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                      ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 28.11                                                                                                    2022 година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

т.д. № 57 по описа за 2020 година

за да се произнесе, съобрази:

 

В исковата молба се твърди, че между Дружество с ограничена отговорност „А.И.“ - доставчик и Дружество с ограничена отговорност „Д.“ – цедент, на 09 март 2017 година е било сключено рамково споразумение и търговски условия за доставка на стоки.

Съгласно член 1.1. от Споразумението цедентът назначавал, а доставчикът се съгласявал да извършва доставка на стоки до логистичния център, посочен от цедента при условията на подписаното между страните споразумение.

Съгласно Член 6 от споразумението, не по-късно от датата на доставката, доставчикът бил задължен да изпрати на цедента копия на фактурите.

Стойността на всяка отделна доставка на стока се заплащала от цедента от момента на предаване на стоките и документите (член 14 от споразумението). Всички плащания се извършвали чрез банков превод по банкова сметка *** (член 14(2) от споразумението).

В изпълнение на условията на горепосоченото споразумение доставчикът на 14 декември 2018 година и на 29 декември 2018 година извършил доставка на стока на цедента, което се потвърждавало с приложените към исковата молба копия на митнически декларации, фактури и международни товарителници за автомобилен превоз, а именно:

- на 14.12.2018 година от доставчикът било извършено митническо оформяне на стока, която се доставяла на цедента - дървени мебели за дневни и трапезарии, нови, в разглобено състояние с обща сума в размер на 15 951,10 евро. В частност доставчикът  доставил: мебелна стена от Beton, цвят -бетон/бял - 50 броя, на стойност 5 252,50 евро; мебелна стена от ламинирането на дърво и пластмаса Melbourne, цвят - дъб санремо/бял - 21 брой, на стойност 3 351,60 евро; масичка за кафе от ламинирането на дърво и пластмаса Note I, цвят - дъб сонома трюфел/дъб крафт - 50 броя на стойност 560,00 евро; чекмедже за легло Boss BS 20/160, цвят - дъб сонома/тьмен, 50 броя, на стойност 349,00 евро; бюро Boss BS, цвят - дъб сонома/тьмен, 50 броя на стойност 730,50 евро, купе-гардероб Fado 180, цвят - бял, 50 броя на стойност 5 707,50 евро.

Посочените стоки били получени от цедента на 16 декември 2018 година, за което свидетелствала поставената от цедента отметка за получаване на стоки в графа 24 на Международна товарителница за автомобилен превоз А № 687896 „Товарът е получен“.

-        на 29 декември 2018 година от доставчикът също така било извършено митническо оформяне на стока, която се доставя на цедента, а именно, дървени мебели за дневни и трапезарии, нови, в разглобено състояние с обща сума в размер на 16 194.80 евро. В частност: купе-гардероб Fado 235, цвят - бял, 50 броя на стойност 7 412,50 евро; купе-гардероб Fado 235, цвят - дъб/сонома, 50 броя на стойност 7 412,50 евро; купе-гардероб Fado 180, цвят-дъб/сонома, 12 броя на стойност 1 369,80 евро;

Посочените стоки били подучени от цедента на 11 януари 2019 година, за което свидетелствала поставената от цедента отметка за получаване на стоки в графа 24 на Международна товарителница за автомобилен превоз А № 291218 „Товарът е получен“.

По такъв начин. Доставчикът извършил доставката на стоки на обща стойност 32 145.90 евро (15 951,10+16 194,80).

Твърди се, че в нарушение на условията на горепосоченото споразумение, цедентът не е платил за получените от него стоки.

Предвид горепосоченото, на 19.02.2019 година и на 08.03.2019 година доставчикът изпратил на адрес на цедента писма за наличие на забавено плащане за доставените от доставчика и получените от цедента стоки съгласно фактури № 11/EX/BG/2015 и 10/EX/BG/2018 на стойност 32 145.90 евро.

Въпреки посоченото, към дата 03 февруари 2020 година по сметката на доставчика плащането за доставените стоки на обща стойност 32 145,90 евро не било постъпило.

По такъв начин, дългът на цедента по споразумението възлизал на 32 145,90 евро, което съгласно курса на Българската Народна Банка към момента на подаване на исковата молба било еквивалентно на 62 684.50 лева.

Ищецът посочва, че при условията, посочени в член 40 от споразумението, страните са се споразумели за това, че за регулиране на всички въпроси, които не са описани в това споразумение, се прилага българското законодателство.

Посочено е също така, че страните решавали спорове по взаимно съгласие, а, ако това е невъзможно - тогава в съответствие с Граждански процесуалния кодекс в компетентния съд в град С.З. (член 41 от споразумението).

По такъв начин страните определили, че към правоотношенията за спазване и изпълнение на условията на споразумението се прилага законодателството на Б. и в частност нормативно-правният акт, регулиращ договорните отношения в Б. - Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, на който ищецът се позовава.

Посочва, че в съответствие с член 20 от ЗЗД, договорът има сила на закон за тези, които са го сключили.

Съгласно член 63 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

Посочва, че изискванията на член 60 от ЗЗД предвижда, че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

В съответствие с член 75 от ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от закона лице.

Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение (член 79 от ЗЗД).

Същевременно, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност (член 81 от ЗЗД).

Ищецът обръща внимание и върху разпоредбите на Конвенцията на организации на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 11 април 1980 година (наричана по-нататък „Конвенция“), която се прилага към договори за покупко-продажба на стоки между страни, чиито търговски предприятия са в различни държави, когато те са договарящи държави или когато правилата на международното частно право водят до прилагане на правото на договаряща държава. Посочва, че У. и Р. Б. са участници на горепосочената Конвенция на ООН и се позовава на посочените в исковата молба текстове от тази конвенция.

Предвид горепосочените обстоятелства и изисквания от международното законодателство и законодателството на Р Б., ищецът счита, че е нелице нарушение на споразумението от страна на купувача (цедента) на договорните задължения за своевременното заплащане на цената на доставената стока.

Посоченото станало основание за обръщение на „А.И.“ ООД към Окръжен съд - Стара Закона с иск за събиране на дълга съгласно договора.

Ищецът посочва, че цената на иска възлиза на 32 145,90 евро, което съгласно курса на Българската Народна Банка към момента на подаване на настоящия иск е еквивалентно на 62 684.50 лева.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено Дружество с ограничена отговорност „Д.“  - гр. С.З., ул. *****да заплати дълга в размер на 32 145,90 евро, който съгласно курса на Българската Народна Банка към момента на подаване на исковата молба  иск е с левова равностойност 62 684,50 лева.

Също така моли да бъде осъдено „Д.“ ЕООД – гр. С.З., ул. *****да заплати платените от ищеца съдебни разноски - държавна такса в размер на 1 285,84 евро, който съгласно курса на Българската Народна Банка е с левова равностойност 2 507,38 лева.

Постъпил е отговор на исковата молба от “Д.” ЕООД с който ответникът оспорва изцяло, както по основание, така и по размер предявения осъдителен иск, както и претенцията за заплащане на разноски по настоящото съдебно производство.

Взема становище, че искът се явява допустим, дотолкова доколкото ищецът твърди, че има неуредени отношения с ответника и има претенции за заплащане на суми от негова страна.

В този смисъл /при направено твърдение за дължимост на парични суми/ счита, че иска се явява допустим, като неговата основателност подлежи на доказване по общия ред. Посочва, че искът би бил недопустим в случай, че се установи, че ищецът не е правно легитимиран да предяви иска, че исковата молба не изхожда от него и др. подобни обстоятелства които биха довели до недопустимост на иска.

Считам, че така предявения иск е изцяло неоснователен - както по основание, така и по размер.

Относно сумата, представляваща (според ищеца) неплатена цена на доставени стоки по посоченото Рамково споразумение - счита, че тази искова претенция се явява изцяло неоснователна и недоказана, като излага следните аргументи в подкрепа на това становище:

Посочва, че действително между страните по делото са съществували търговски отношения. Тези отношения са били по повод покупката, от страна на ответника на стоки, произвеждани от ищеца. Тези отношения са датирали от преди датата на твърдяното от ищеца Рамково споразумение. По време на тези търговски отношения е имало проблеми свързани с качеството на стоките, със сроковете на доставка от страна на ищеца. Именно това е породило нуждата от сключване на Рамков договор между страните, в който да са уговорени условията за поръчка, доставка, заплащане и рекламация на стоките. След преговори било постигнато някакво съгласие относно условията на такъв договор и същия е подписан от страна на ответника и е бил изпратен на ищеца за подпис. До момента на получаване на стоките по процесиите фактури, ищецът не бил върнал на ответника подписан от него екземпляр на договора и приложенията към същия. Едва няколко месеца след доставката на ответникът бил изпратен екземпляр от договора, който бил съвсем различен от този, приложен към исковата молба.

По отношения на процесиите доставки отбелязва следното:

И двете доставки били осъществени извън всички договорени между страните срокове.

По отношение на сроковете и тяхното просрочване били водени многократно разговори между представители на двете дружества. Тези разговори и разменена кореспонденция не довели желания и договорен между страните краен резултат - доставка в разумните срокове, посочени в Рамковия договор. Забавянето в сроковете за доставка било извън приемливите за ответника и това обстоятелство е било известно на ищеца - както от разпоредбите на Рамковия договор, така и от изричното съобщаване кореспонденцията, водена между страните. Поръчките били направени на 12.07.2018г. и на 14.09.2018г. В писмо отправено по електронна поща от 05.10.2018г., представител на ответника информирал представител на ищеца, че очакват двете направени поръчки да бъдат изпълнени в срок до 01.12.2018г., съгласно действащите условия. В това писмо изрично било посочено, че получаване на доставка на стоки по двете поръчки след 01.12.2018г. е неприемлива за ищеца. От посоченото в исковата молба било видно, че двете доставки са осъществени след тази посочена дата. Нещо повече - стоките били натоварени и тръгнали от У. за Б. на дати, които са след датата 01.12.2018г.

От изложеното следвало, че ищецът е извършил доставка на стоки в срок, който е бил неприемлив за ответника и това обстоятелство му е било известно от преди да започне осъществяване на доставките. Известно му е било както от разпоредбите на договора и условията по него, така и от изричното посочване на това обстоятелство в писмото по електронната поща от 05.10.2018г.

Стоките и по двете процесии доставки с били с дефекти и лошо качество.

Тези дефекти били установени от страна на ответника в един по-късен момент. Това е така, тъй като стоките пристигали в следния вид - мебелите  на части, които са опаковани в кашони. Същите не пристигали в сглобен вид и поради това било невъзможно да се установи дали съдържанието на кашона съответства на вида и качеството на продукта в готов/сглобен вид. Дефектите се установявали най-често при монтаж на мебелите при крайния клиент. Тези дефекти можело да бъдат установени от служители на ответника в случай, че те извършват монтажа/сглобяването на мебелите. Дефектите можело да бъдат установени и от крайния клиент в случаите, при които монтажа/сглобяването не се осъществявал от служители на ответника. И при двата варианта дефектите и лошото качество на стоките по двете процесии доставки, се установявало не в момента на получаване на стоката, а в един по-късен момент.

След неколкократното установяване на дефекти на стоките по процесиите доставки, ответникът /посредством служителите си отговарящи за това/ известил ищеца за наличието на дефектни и некачествени стоки от двете доставки. Примери за такова известяване имало в писма по електронна поща от датите 19.02.2019г. и 06.03.2019г. Многократно били водени разговори с представители на ищеца за това, че са налични некачествени и дефектни стоки от процесните две доставки. Такива разговори били водени по телефон, чрез интернет платформи осигуряващи разговори и размяна на текстови съобщения, както и по електронна поща. В тези разговори били отправяни искания за реакция по повод на тези доставки. Ищецът бил уведомен за това, че по повод на предявени рекламации ответникът ще следва да замени или върне заплатените сума на свои крайни клиенти, както и че тези суми ще следва да бъдат приспаднати от дължимите към ищеца.

По повод на направените рекламации от клиенти на ответника и установените некачествени и дефектни стоки, ищецът не бил предприел никакви действия, след като е бил нееднократно информиран за тези проблеми.

По повод бездействието и липсата на реакция от страна ищеца, ответникът спрял да предлага в търговската си мрежа стоките, предмет на двете процесии доставки. Ответникът информирал ищеца за това и го  поканил да си получи обратно останалите стоки, които били оставени в централния склад на ответника. Въпреки неедноктратно водените разговори с ищеца за това стоките да бъдат върнати обратно от ищеца или същия да приспадне цената им, от негова страна не последвала никаква реакция.

Следва също така ищецът не бил изпълнили и други свои задължения по договора. Пример за това се съдържал в кореспонденция, водена по електронна поща, в писмо от 29.08.2018г. В това писмо се съдържало посочване на допуснати грешки от страна на ищеца при предишни доставки - недоставяне на част от стоките, посочени във фактурите и неотразяване на договорената отстъпка за определени артикули. В следствие на тези допуснати грешки от ищеца, ответника заплатил по-висока от договорената цена, както поради неприложената отстъпка така и поради недоставянето на всички посочени във фактурите артикули. В писмото се посочвало, че съобразно постигнатите договорености между страните, тези посочени неточности следва да бъдат коригирани при последващите доставки и фактури. Следващи се явявали двете процесии доставки, за които били издадени двете процесии фактури.

Това също не било направено от страна на ищеца. В двете процесии фактури не било намерило отражение посоченото в писмото от 29.08.2018г.

Ответникът счита, че всичко изложено дотук обуславяло становището му, че същият не дължи заплащане на стоките предмет на процесните две доставки - както поради извършена доставка след крайния посочен като приемлив срока, така и поради лошото качество на стоките и неизпълнение на други задължения от страна на ищеца.

Именно поради всичко изложено счита, че така предявения иск, се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Допълнителна искова молба и допълнителен отговор не са постъпили по делото.

Съдът, като взе предвид становищата, възраженията и доводите на страните и обсъди представените доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 62 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки.

По делото не е спорно, че между ищеца „А.И.“ ООД  със седалище Р У. и ответникът „Д.“ ООД – гр. С.З. на 09.03.2017г. е бил сключен рамков договор и търговски условия за доставка на стоки. По силата на този договор възложител е българското дружество, а доставчик украинското дружество.

В изпълнение на този рамков договор ищецът на 14.12.2018г. и на 29.12.2018г. е извършил доставка на стоки на дървени мебели за дневни и трапезарии в разглобено състояние на стойност по първата доставка 15951,10 евро, а на втората доставка 16194,80 евро, които са описани подробно в исковата молба. В потвърждение на тези доставки ищецът е представил митнически декларации, фактури и международни товарителници за автомобилен превоз. Стоките са получени от възложителя по първата доставка на 16.12.2018г., а по втората на 11.01.2019г., като е направена отметка за получаване на стоки в графа 24 на международната товарителница за автомобилен превоз А № 687896 и международната товарителница за автомобилен превоз А № 291218, като е посочено че „товарът е получен“. Двете доставки са на обща стойност 32 145,90 евро. Не е спорно по делото, че стойността на тези доставени от ищеца стоки не е заплатена от ответника.

Възраженията на ответника се свеждат до това, че стоките са пристигнали със закъснение и не всички от тях са били с необходимото качество. С отговора на исковата молба ответникът представя кореспонденция по имейл между него като възложител и украинското дружество като доставчик, от които се вижда, че има някакви възражения по срока на доставката и относно качеството на предадените мебели. Въпреки тези възражения няма данни между страните да се е стигнало до споразумение относно намаляне на цената или на връщане на част от предадената стока. Не са представени доказателства отношенията между страните във връзка с тези възражения да са предоговаряни съгласно изискванията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 и съгласно чл. 24 от сключения договор.

При тези данни съдът намира, че между страните не са постигани допълнителни договорки във връзка с възраженията на ответника за срока на доставка и качеството на една част от доставените стоки, от които да може да се направи извод, че една част от стойността на доставените стоки не се дължи или че част от стоката не е приета и е върната на доставчика, за да може да отпадне отговорността на купувача за заплащане на стоката по двете доставки. Страните са се съгласили, при спорове между тях във връзка с изпълнение на договора, исковете да се предявяват пред компетентния съд по местонахождение на ответника. Следователно и спорът следва да се урежда по българското законодателство. Съгласно чл. 194 ЗЗД след като приеме веща купувачът следва да я прегледа в течение на времето което е необходимо за това и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това веща се смята одобрена, освен ако по късно не се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при първоначалния преглед. В противен случая правата на купувачът се запазват ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. В случая от представените по имейл писма се прави възражение за качеството на част от стоките, но конкретна договорка между страните как точно да се постъпи в този случай и настъпват ли корекции в цените и по коя точно доставка не е направена.

При тези данни и съгласно изискванията на чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 200 от ЗЗД, и съобразно уговорките в рамковия договор, както и съобразно изискванията на Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, купувачът е бил длъжен да заплати цената на доставените му стоки и след като той не е сторил това следва да бъде осъден да заплати исковата претенция така, както тя е предявена.

Следва да се присъдят и направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 1285,84 евро с левова равностойност 2507,38 лв. и 240 лв. разноски за извършени преводи.

Главницата следва да бъде присъден в левова равностойност, съгласно курса на БНБ към момента на подаване на иска, като дължимата сума е 32 145,90 евро с левова равностойност 62 684,50 лв.

 

Водим от всичко изложено, Окръжен съд – С.З.

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД – гр. С.З., ул. *****, ЕИК ***** да заплати на „А.И.“ Дружество с ограничена отговорност, ул*****, гр. *****, У., код ЕДРПОУ 39785943 сумата 62 684,50лв. /шестдесет и две хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/ /левова равностойност на 32 145,90 евро/, произтичаща от незаплатени доставки на дървени мебели за дневни и трапезарии, нови, в разглобено състояние, извършени на 14.12.2018г. и на 29.12.2018г., съответно получени на 16.12.218г. и на 11.01.2019г. във връзка с изпълнение на рамков договор и търговски условия за доставка на стоки от 09.03.2017г., както и направените по делото разноски в размер на 2507,38лв. /левова равностойност на 1285,84 евро/ и 240 лв. разноски за извършени преводи.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: