Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 88

 

гр.Сливен, 29.01.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав в съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 2314  по описа на съда за 2019 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск за прекратяване с развод на сключен между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения  без да се произнася относно вината с правно основание чл.49, ал.1 СК.

В исковата молба ищецът Х.Й., роден на *** г. в гр. Варто, Република Турция, гражданин на Република Турция, притежаващ разрешение за пребиваване чрез адв. М.С. *** посочва, че бил сключил граждански брак с ответницата А.М.Й., ЕГН: **********,*** на 22.05.2015 г., в Република Турция като сключеният граждански брак бил първи по ред и за двамата. Било им издадено удостоверение за граждански брак и въз основа на него бил пресъставен акт за граждански брак № 0035 от 18.06.2015 г. в гр. Павел баня, обл. Стара Загора.

 Посочва, че с ответницата били заживели в с. Габарево в жилище собственост на Ф.Р.И. . Няколко месеца след сключването на брака ответницата била започнала да пътува в Германия. От брака нямали родено дете. Честите пътувания на ответницата до Германия били довели до отчуждаване между страните. Ищецът й бил предложил да прекратят брака си по взаимно съгласие, но ответницата отлагала провеждането на срещата. Не било възможно бракът им да бъде заздравен и решението му да бъде прекратен брака било сериозно и непоколебимо. Не били притежавали движими и недвижими вещи, нито общи влогове, нито семейно жилище.

Моли РС да прекрати сключения между тях брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения,  без да се произнася относно вината.

В срока по чл.131 ГПК   не е постъпил писмен отговор от ответницата.  Същата е депозирала становище на 02.09.2019 г., в което заявява, че е съгласна да бъде прекратен гражданския им брак, тъй като били в трайна фактическа раздяла. Не оспорва твърденията на ищеца, че от гражданския брак нямат деца и семейно жилище, нито придобити по време на брака движими и недвижими вещи, както и общи банкови влогове. Настоява да запази фамилното си име, тъй като с него била известна сред своите приятели и работодател и промяната би й създала затруднения. Не желае от съда да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен граждански брак на 22.05.2015 г., в Република Турция като сключеният граждански брак бил първи по ред и за двамата. Било им издадено удостоверение за граждански брак и въз основа на него бил пресъставен акт за граждански брак № 0035 от 18.06.2015 г. в гр. Павел баня, обл. Стара Загора. Страните са във фактическа раздяла от 2015 г., тъй като ответницата била заминала да живее и работи в Германия, а ищецът се бил установил в Турция. Ищецът имал нова връзка с друга жена, за която възнамерявал да се ожени. От брака нямат деца, нито са придобили семейно жилище, общи движими и недвижими вещи. Не съществува възможност бракът им да бъде заздравен, тъй като всеки от тях си има свой живот и планове за бъдещето, в които не участва другия съпруг.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, които са относими, допустими и безпротиворечиви.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели  Атанасова и Върбанова страните се намират от дълго време във фактическа раздяла/от 2015 г. досега/, отчуждени са един от друг, не поддържат никакви контакти помежду си, живеят и работят в различни държави Германия и Турция и не съществува възможност бракът им да бъде заздравен, тъй като ищецът желае да сключи граждански брак с друга жена.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл. 49 от СК е допустима и основателна. Безспорно се установи, че страните са във фактическа раздяла и между тях е налице отчуждение, което не може да бъде преодоляно. Напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието и желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално и юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод. Страните не са поискали произнасяне относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос. По време на брака страните не са придобили семейното жилище и съдът не следва да се произнася за ползването на такова. Искането на ответницата да запази брачното си фамилно име е основателно. Съгласно чл. 53 от СК тя единствено има право да поиска запазване на брачното й фамилно име и в случая такова искане се прави. По правилата на процеса всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса за развода в размер на по 25,00 лева.

Ръководен от горното, съдът

                                                       Р   Е   Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл. 49 СК С РАЗВОД сключения на 22.05.2015 г. в Република Турция, Гюнгьоред/ Истанбул граждански брак между Х.Й., роден на *** г. в гр. Варто, Република Турция, гражданин на Република Турция, притежаващ разрешение за пребиваване № ********* от 2015 г. и А.М.Й., ЕГН: **********,*** като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.

     ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака А.М.Й., ЕГН: **********,*** да носи брачното си фамилно име Й..

 ОСЪЖДА Х.Й., роден на *** г. в гр. Варто, Република Турция, гражданин на Република Турция, притежаващ разрешение за пребиваване № ********* от 2015 г. и А.М.Й., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ всеки един от тях  в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 25 лева .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: