Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 37

18.02. 2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕНКА КОСТОВА

                                                                                       2. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1050 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), представлявана от Председателя П. С. Г., подадена чрез пълномощника му старши експерт (юрист) И. Т., против Решение №147/17.08.2020 г., постановено по АНД №358 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 г., в частта му, с която е изменено Наказателно постановление №КГ-2326 от 21.05.2020 г. на Председателя на ДАМТН, като е намален размера на наложената с него имуществена санкция от 20 000 лв. на 11 000 лв., и в частта му, с която Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София е осъдена да заплати на ЕТ „Фани – Димитър Димитров“ гр.С., сумата от 500 лв., представляваща част от извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

Касаторът претендира на основание чл.348, ал.1 и ал.2 от НПК, в обжалваната му част решението да бъде отменено, и да се постанови ново такова, с което Наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Твърди, че решението било незаконосъобразно, постановено при нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, и при неправилно тълкуване на събраните и надлежно приобщени по делото доказателства. Неправилен се явявал изводът на съда за неправилно определен размер на административното наказание. Навеждат се доводи, че установеното отклонение при изпитваната проба от съответното течно гориво било по два показателя – „Пламна температура (⁰С)“ и „Гранична температура на филтруемост (⁰С)“, като законодателят бил предвидил в чл.34, ал.7 от ЗЧАВ, че размерът на наложените глоби нараства спрямо минималния им размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в наредбите по чл.8, ал.1. Твърди се, че при издаване на Наказателното постановление АНО бил взел предвид събраните в производството доказателства и съобразил разпоредбите на чл.27 и на чл.28 от ЗАНН при определяне на имуществената санкция, която съответствала на тежестта на извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност.

Освен това касаторът считал, че в случая била нарушена разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, като от цитирания текст било видно, че когато съдът потвърди обжалвания акт – в случая Наказателното постановление, на жалбоподателя не се присъждали разноски, а обстоятелството, че размерът на наложената санкция е редуциран, не можело да бъде приравнено на отмяна на наказателното постановление. Противното означавало разширяване на приложното поле на чл.143 от АПК, респективно излизане извън правомощията на съответния съд.

Ответникът, ЕТ „Фани – Димитър Димитров“ със седалище гр.С., представляван от Д.В. Д., в подадена чрез пълномощника си адвокат А.Г.Г. молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена.   

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваната част от Решение №147/17.08.2020 г., постановено по АНД №358/2020 г., Свиленградският районен съд е изменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №КГ-2326 от 21.05.2020 г. на Председателя на ДАМТН, с което на ЕТ „Фани – Димитър Димитров“, гр.С., за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във връзка с чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК, и на основание чл.34, ал.7 от ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, като съдът е намалил размера на имуществената санкция на 11 000 лева.

За да постанови този резултат, районният съд не е констатирал допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на НП. Приел за доказано по безспорен начин, че санкционираното дружество е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ с налагане на имуществена санкция. Въззивният съд е развил съображения, че при индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си да го наложи точно в конкретния размер, предвиден от разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.27, ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973 г. Приел е, че АНО се е ограничил да посочи само разпоредбата на чл.34, ал.7 от ЗЧАВ, но в Приложение №2 от НИКТГУРНТК е посочено, че горивата за дизелови двигатели трябва да отговарят на 20 изисквания за качество, поради което наложената санкция не може пропорционално да расте за всяко несъответствие с 10 000 лв., тъй като теоретично биха могли да бъдат констатирани толкова на брой несъответствия, при които санкцията да надвиши максималния предвиден размер на имуществената санкция от 100 000 лв. Съдът е съобразил невисоката обществена опасност на дееца, липсата на доказателства за друго извършено от него идентично нарушение, и като не е установил отегчаващи отговорността му обстоятелства, е преценил, че имуществена санкция в размер на 11 000 лева би била съобразена с разпоредбата на чл.34, ал.7 от ЗЧАВ, както и достатъчна за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказване.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че в обжалваната му част решението е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, като релевантните за спора факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, при съобразяване на съдопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон.  

Единственият касационен довод – за неправилно намаляване от съда на определения с Наказателното постановление размер на наложената имуществена санкция, настоящият съдебен състав намира за неоснователен. Районният съд е изложил подробни и правилни мотиви за своето решение в тази насока, същите изцяло се споделят от настоящата инстанция, и на основание чл.221, ал.1, предл.последно от АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Действително разпоредбата на чл.34, ал.7 от ЗЧАВ предвижда, че „размерът на наложените глоби и имуществени санкции нараства пропорционално спрямо минималния им размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество, определени в наредбите по чл.8, ал.1 или чл.8а, ал.1“, както и е вярно, че в процесния случай са установени две несъответствия с изискванията за качество, предвидени в Приложение №2 към чл.6, т.2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, на разпространяваното от ЕТ „Фани – Димитър Димитров“ течно гориво – гориво за дизелови двигател. Това обаче не означава, че за всяко констатирано несъответствие следва да бъде определян минималния размер на предвидената в чл.34, ал.2 от ЗЧАВ имуществена санкция. Пропорционалното нарастване спрямо минималния размер на санкцията означава за повече на брой констатирани несъответствия да се налага по-висок размер санкция, което е постигнато с определената от въззивния съд санкция в размер на 11 000 лева.

Достигайки до правния извод за законосъобразност на наказателното постановление и изменяйки същото само относно размера на наложената имуществена санкция, районният съд е постановил валидно, допустимо и  законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Неоснователно е и направеното в касационната жалба възражение срещу частта от Решение №147/17.08.2020 г. (с характер на определение), с която ДАМТН – ответник в производството по делото пред районния съд, е осъдена да заплати на жалбоподателя по същото дело разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно крайния резултат от спора.

С приложимата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) е предвидено, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Отговорност за разноски е регламентирана в чл.143 от АПК. Съгласно ал.1 на тази разпоредба, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски, а според ал.4 на същия член, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Приложени съответно в производството по чл.63, ал.1 от ЗАНН – по обжалване на Наказателно постановление пред районния съд в състав от съдия, цитираните разпоредби означават, че когато съдът отмени обжалваното Наказателно постановление, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от бюджета на органа, издал отмененото НП (в случаите, когато тези разноски са своевременно претендирани и надлежно доказани). Хипотезата, при която съдът потвърди обжалваното Наказателното постановление, се приравнява на отхвърляне на оспорването по смисъла на АПК и в този случай на подателя на жалбата не се дължат направените по делото разноски, включително заплатеното възнаграждение за адвокат. 

Тъй като в процесния случай Районен съд – Свиленград с постановеното Решение №147/17.08.2020 г. е потвърдил Наказателно постановление №КГ-2326 от 21.05.2020 г. в частта му по т.2, а в частта му по т.1 е изменил същото, като е намалил размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 20 000 лв. на 11 000 лв., то следва да се приеме, че (по т.1) в частта му за сумата над 11 000 лева Наказателното постановление е отменено, поради което на жалбоподателя се дължи не цялото заплатено от него възнаграждение за един адвокат, а част от същото, съответна на отменената част от Наказателното постановление.

В тази връзка Административен съд – Хасково намира за необходимо да отбележи, че изоставя инцидентно изразеното в Решение от 27.01.2021 г. по АНД (К) №1103/2020 г. по описа на същия съд становище, като приема, че в случаите на изменяне на НП относно размера на наложеното административно наказание или имуществена санкция, разноските следва да бъдат понесени от всяка от страните съразмерно на уважената, респ. отхвърлена част от оспорването.

Достигайки до този извод, Свиленградският районен съд правилно е приложил закона, и в обжалваната му осъдителна част решението също следва да се остави в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията и са представени доказателства за направени разноски в размер на 600 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за тази съдебна инстанция по Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2020 г.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.4, във връзка с чл.228 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника тези разноски за осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната му част Решение №147/17.08.2020 г., постановено по АНД №358 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр.София да заплати на ЕТ „Фани – Димитър Димитров“, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.Св., ул.„П.к.“ №…, представлявано от Д. В. Д., разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

    

                                   

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                       2.