П Р
О Т О К О Л
гр. Кюстендил, 25.03.
Кюстендилски
окръжен съд, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретар: Любка Николова
и
прокурора: Камелия Стефанова
сложи
за разглеждане: ВЧНД № 131/2020 г.
докладвано
от: съдия ГЕОРГИЕВА
На
именното повикване в 14:05 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.Б.С. - уведомен от районния съд за днешното
заседание, не се явява.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
С. е заявил, че не желае да присъства на заседанието.
ЯВЯВАТ се защитниците му адв. В.П. и
адв. И.Д.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – КЮСТЕНДИЛ се
явява прокурор Стефанова.
СТРАНИТЕ (общо): Да се даде ход на
делото. Нямаме искане за отвод.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА: Обжалва се мярка
за неотклонение „задържане под стража”. Иска се отмяната й или изменяването й.
АДВ. П. и адв. Д. Поддържаме жалбите си.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ (общо): Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим
доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от
фактическа и правна страна и
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
Окръжни съдии, намирам атакуваното определение на КнРС, с което е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Г.Б.С. за правилно и
законосъобразно. Считам, че КнРС правилно е взел по отношение на същия най-тежката
мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража”. С. е привлечен като обвиняем
с постановление на разследващия орган от 10.03.2020 г. по ДП № 72/2018 г. по
описа на КнРП за тежко умишлено престъпление по чл. 209, ал.1 НК във вр. чл. 26,
ал.1 и чл. 20, ал.4 НК. За същото престъпление законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода” от 1 до 6 години. Същевременно са налице и другите
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 НПК, а именно: може да се
направи обосновано предположение, че С. е извършил престъплението, за което е
обвинен. В тази насока са събраните в хода на дос. пр-во свидетелски показания,
както и приложени записи от видеонаблюдение, където е фиксирано обвиняемото
лице. Посочено е какво е неговото участие в престъпната дейност за всяко едно
от деянията при условията на продължавано престъпление. Същевременно е налице
основателна опасност С., както да се укрие, така и да извърши и друго престъпление,
ако мярката му за неотклонение е различна от „задържане под стража“. В тази
насока са посочени предходните осъждания на обвиняемото лице. Видно е, че е
извършил деянията по настоящото производство в изпитателния срок по чл. 66,
ал.1 НК по предходно осъждане. В тази насока, считам, че изложените доводи в
жалбите са неоснователни. Предлагам да постановите определение, с което да потвърдите
атакуваното определение на КнРС като законосъобразно и правилно.
АДВ.
П.:
Уважаеми Окръжни съдии, от името на подзащитния ни, Ви моля да отмените като
незаконосъобразно определението на КнРС и да вземете по-лека мярка за неотклонение
по отношение на подзащитния ми Г.С.. Съображенията, поради които считам, че
определението на КнРС е незаконосъобразно, подробно съм изложила в подадената
до Вас жалба, но все пак съдът в случая е споделил нашите съображения и е приел,
че не съществува опасност обвиняемият С. да се укрие, но е приел, че съществува
опасност същият да извърши друго престъпление, като в това отношение съдът е
мотивирал този свой извод с предходното осъждане на С.. Действително С. има
една условна присъда, но законодателят не урежда условната присъда и
последващото деяние, извършено в изпитателния срок като условия, при които
следва да се презюмира, че съществува такава опасност лицето да извърши друго
престъпление. Всъщност съдът точно това е направил - на база на това предходно
осъждане с условна присъда и на база на това, че настоящото деяние се явява в
изпитателния срок, е презюмирал и е приел, че съществува опасност С. да извърши
и друго престъпление. Тези мотиви на КнРС намирам за незаконосъобразни.
По отношение на другата предпоставка, която
законодателят урежда като необходима, за да се вземе мярка за неотклонение „задържане
под стража” и която КнРС също е приел, че в случая е налице, а именно: обосновано
предположение, че С. е извършил престъплението, в което е обвинен, също считам,
че в случая не е налице.
На първо място, искам да обърна Вашето
внимание, че по ЧНД не е приобщено цялото дос.пр-во, което е изключително
обемно – действително, но прокуратурата твърди в искането си до районния съд, че
освен тези материали, които са отделени по настоящото производство, имало и
други материали и доказателства, които обосновават това предположение, че С. е
извършил престъплението, в което е обвинен. Ние в случая следва да се
концентрираме само върху тези материали, които са поднесени на нашето и на Вашето
внимание. Считам, че от тези материали не може да се направи такова обосновано предположение,
че С. е извършил въпросното престъпление.
В какво е обвинен всъщност С.? С. е
обвинен в това, че е подпомогнал като е улеснил извършителя - основният виновен по делото, като го е улеснил.
А с какво го е улеснил? С това, че е предоставил банковата си сметка и че по
тази банкова сметка ***то задатък за закупуване на въпросните пелети, но по
делото няма данни С. и Кърмов, този който е извършителят на престъплението,
няма данни същите да се познават и между тях да има някаква връзка. Няма данни
и доказателства подзащитният ни да е предоставил тази банкова сметка ***, за да
бъдат превеждани по тази сметка пари с такъв произход. Подзащитният ми не е
знаел от кой са преведени тези пари и с каква цел и че въпросните лица са били
въведени в заблуждение. Само от факта, че същият е получил по сметката си
въпросните суми, става въпрос за 3 превода и че след това е теглил част от тези
суми, не считам, че от този факт може да се обоснове предположение, че същият е
извършил престъпление, че същият е съзнавал, че се върши измама, че по този
начин е улеснил извършителя и че му е предоставил и банкова сметка. ***чил 2
превода по сметката, както съм изложила и в жалбата, като единият превод е върната гаранция по делото, което е
предходната му присъда и вторият превод е обезщетение от бившия му работодател „Напоителни
системи”, така че той по тази сметка е имал една значителна сума пари и съвсем
спокойно е можел да тегли от тази сметка и това е и сторил. Категорично не
отговарят на истината съображенията и твърденията на районния съд, че основното
категорично доказателство било, че след всеки превод той е ходил и е теглил
сумите. Това не отговаря на истината, защото цитирала съм по делото, че има 2
извлечения от банковата сметка на подзащитния ни - едното предоставено от самия
него, а другото - служебно изискано от полицията. Всъщност същият в
последователни дни и то по няколко пъти на ден си е теглил от банковата сметка пари
и поради факта, че отишъл до банкомата да си изтегли определена сума пари,
оттук не може да се предполага, че той го е направил, защото знаел, че преди
това някое от пострадалите лица му е превело пари, поради факта, че същият е имал
наличност по сметката и затова периодично си е теглил, дори в единия ден има 5
тегления от банкомата.
Изложила съм и съображения, че нито
телефона, който е бил публикуван в обявата и по който пострадалите са
контактували с лицето, което ги е измамило, е било регистрирано на името на
подзащитния ми, нито разговорите е водил той с пострадалите. Напротив, пострадалите сочат, че лицето, което е
разговаряло с тях се е представяло с името Н. Д. Един от пострадалите твърди,
че в момента, в който е записал в телефонния си апарат въпросния телефонен
номер във вайбър е излязло също името Н. Д. Няма данни и доказателства подзащитният
ни да е контактувал с пострадалите, да е бил наясно, че по отношение на тях се
върши някаква измама.
И друго нещо, един от преводите по
сметка е на лицето Б.П. Твърди се, че въпросната сума от сметката на П. е
изтеглена от подзащитния ни, но по делото няма такива доказателства. Напротив, има
видеотехническа експертиза и вещото лице казва, че от предоставените записи не
може да се отговори и да се заяви категорично, че лицето, което се вижда да
тегли въпросната сума от банкомата, е подзащитният ни и нещо друго прави
впечатление: лицето, на чието име е била въпросната карта П. твърди, че по тази
сметка е имал две карти. Едната е ползвал той. Другата карта е ползвана от
дъщеря му. Същият няколко дни преди да бъде извършено въпросното теглене на
суми е заявил, че неговата карта е установил, че е изгубена и заявява, че
дъщеря му не е теглила пари, но всъщност парите са изтеглени с картата, която е
била в дъщеря му и за която не се твърди, че е губена. По делото не са събирани
доказателства в тази посока. В крайна сметка с коя карта е изтеглено, коя карта
е губена и да се провери достоверността на тези показания на свидетеля П..
Очевидно той лъже, защото картата, за която твърди, че е загубил, с нея не са
теглени пари. Картата, която е била в дъщеря му и която твърди, че не е губена и
че дъщеря му не е теглила, с тази карта са изтеглени парите. Не е разпитана
дъщеря му Д.Б.П. и да отговори тя на тези въпроси: с картата, която е била в
нея, предоставяла ли я е на някой, пинкода предоставяла ли е на някой, за да
бъде изтеглена въпросната сума.
Считам, че при така събраните доказателства
няма нито едно доказателство, което да уличава подзащитния ни, от което да може
да се направи обосновано предположение, че същият е извършил въобще някакво
престъпление и в частност престъплението, в което е обвинен и че умишлено го е
направил.
По тези съображения, моля да отмените
определението на КнРС и да вземете по-лека мярка за неотклонение по отношение
на подзащитния ни.
АДВ.
ДИМИТРОВ: Уважаеми
Въззивни съдии, поддържам изцяло
изразеното становище от страна на колежката П., както и съображенията си, които
малко бланкетно съм изложил в жалбата, представляващи предимно причините за
вземане на мярката за неотклонение. Искам с няколко изречения само да допълня
изразеното от колегата. В пледоарията си
пред първоинстанционния съд обърнах внимание на състава по отношение на обстоятелството
какво престъпление като цяло представлява помагачеството, кога имаме
помагачество и при какви условия може да се счете, че едно лице в крайна сметка
е помагач. Съдът не е обсъждал тези
обстоятелства, като е изразил становище, че това са обстоятелства, касаещи
съществото на делото, а не мярката за неотклонение, с което аз не съм съгласен.
На първо място, считам, че това дали е
налице престъпление въобще и дали е налице съставомерност на определено
поведение е от първостепенно значение по отношение на преценката дали да бъде
взета мярка за неотклонение.
Първото подусловие, за да бъде взета
такава мярка, е обстоятелството да е налице извършено престъпление. Ако дадено
поведение не може да бъде квалифицирано като престъпно такова, то тогава в този
случай въобще не е допустимо приложението на каквито и да било мерки за
процесуална присъда. Ето защо, аз моля съда да обърне внимание на тези
обстоятелства.
По отношение на факта, че пред съда е
част от делото, действително, както в предложението на КнРП, така и в съдебно
заседание беше застъпено становище, че делото е с обем над 100 тома, като тези
доказателства, които касаят извършено престъпление от обв. С. са именно доказателствата,
които се намират пред Вас и няма как да бъде по друг начин, защото в противен
случай, би следвало да заявим, че прокуратурата е укрила доказателства, както
от страните по гледане на мярката, така и от съда, което съм далече от мисълта,
даже да си го помисля. Ето защо аз считам, че няма други доказателства, които да
касаят обвинението на С. и това са доказателствата, които следва да обсъждаме.
Когато следва да преценяваме дали С. е съучастник като помагач, то тогава ще
следва да преценим и дали имаме извършено престъпление от основен извършител. В
настоящите томове, които са представени пред Вас, няма да откриете нито едно
доказателство, което да свързва обв. Л. К., с което и да било от лицата от
деянията, описани и вменени на С.. Няма такова. Това е само и единствено твърдение
на прокуратурата. Няма надлежно доказателство по отношение на това К. да е
извършил каквото и да било престъпление, да е въвел някой в заблуждение, да се е облагодетелствал от нещо и т.н. Такива
данни нямаме по делото. Незнам защо, но обвинението е за престъпление в
съучастие, като нашият клиент е обвинен като съучастник – помагач. В същото
време по делото няма ангажирани доказателства за извършено престъпление от обв.
К.. Тогава на какво е помагач С. за извършване на престъпление, че при
положение, че няма данни и доказателства К. да е извършил престъплението. Както
спомена и колежката, нито един от телефонните разговори не е провеждан от
телефон, който да е регистриран от К. или да е доказано, че е ползван от
Кърмов. От показанията на един от свидетелите е видно, че телефонният номер, с
който той е контакувал на мобилно приложение вайбър излиза съвсем друго лице,
чието име спомена колегата.
От разпита на другия свидетел, същият
заявява, че е контактувал с лице, което се е представило с имената Н. Д., което
също не е името на обв. К., което е в постановлението. Няма каквито и да било
данни в кориците на настоящото дело, по което Вие трябва да взетете Вашето
решение, за какъвто и да било контакт между С. и К.. Надлежни доказателства
такива няма в кориците на делото. Няма каквито и да било надлежни доказателства,
които да сочат на това, че С. по някакъв начин е предоставил средства на К.,
каквото е обвинението, което е повдигнато на същия. Следователно, в настоящия
случай от представените по делото доказателства, абсолютно в никой случай не
може да кажем, че са налице достатъчно данни, които да обосноват
предположението, че С. е извършил каквото и да било престъпление, което да се
наказва с лишаване от свобода.
По отношение на другите две предпоставки,
касаещи мярката за неотклонение „задържане под стража“, споделям изцяло
споделеното от колежката, като искам само да добавя, че обсъждайки като цяло
тези обстоятелства, съставът на КнРС е обърнал внимание на обстоятелството, че
по делото са събрани редица доказателства, касателно факта, че С. е единственият,
който е физически здрав и би могъл да осъществява трудова дейност или каквато и
да било дейност, свързана с издръжката на двете семейства – семейството на
майка си и баща си, имайки предвид, че бащата е със заболяване, за което изцяло
се налага да бъде обслужван, съгласно приложена по делото етапна епикриза. В същото
време дъщерята на С., която е на 4 години е лишена от възможността да посещава
детска градина. Следователно, майката не би могла да извършва трудова дейност, тъй
като следва да се грижи за детето си. И двете семейства, съгласно показанията
на свидетелката Сагрева са ползвали големи кредити, които следва да обслужват
ежемесечно. В тази връзка, тази мярка за неотклонение е изключително тежка и съдът
е приел, че действително много хора заради настоящото обявено извънредното
положение са лишени от възможност от препитание, но само искам да посоча, че
извънредното положение не е лишило здравите хора от възможността да полагат
труд. То е въвело редица ограничения във връзка с това полагане на труд, но не
ги е лишило от тази възможност, докато задържането в местата за лишаване от
свобода на С. го лишава изцяло от тази възможност. Дори, ако е с мярка за
неотклонение „домашен арест“, той би могъл да се грижи и да пази дъщеря си, а
съпругата му да полага труд евентуално, който да реализира някакъв доход, с
който да се издържа семейството. Именно затова, аз считам, че заключението на
съда, че тежкото финансово състояние и това, че С. е лицето, което се грижи за
издръжката на двете семейства и че не следва да бъде вземано в предвид в
настоящия случай, считам, че е неоснователно. Точно обратното. Именно в тази
тежка обстановка за всички граждани на Република България, допълнителното
утежняване чрез задържането на главния носител на доходи в две семейства в
местата за лишаване от свобода, не е обусловено от степента на обществена
опасност и на самото обвинение реално, което е повдигнато.
Предвид горните съображения, аз считам
че не са налице основания за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Още повече пропуснах. Стандартно по
принцип, когато се взема мярка за неотклонение „задържане под стража“ - първоначална,
то това става в началото на развитието на едно наказателно производство. Тогава
законодателят е предвидил един по-малък обем от доказателства, които следва да
са налице с оглед ранното развитие на делото, за да може да се направи
обосновано предположение. В настоящия случай обаче не е така. Производството е
от
С оглед горното, моля да постановите Вашия
съдебен акт, като вземето по отношение няа С. по-лека мярка за неотклонение,
която да позволи на същия да се грижи за семейството си.
Съдът се
оттегля на тайно съвещание, след което обяви на страните определението си,
както следва:
СЪДЪТ, след като обсъди доводите в
частните жалби и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на
чл.64, ал.7 и 8 НПК.
Образувано е по жалби от адв. И.Д.
и адв.В.П., като защитници на обвиняемия
Г.Б.С. срещу протоколно
определение от 20.03.2020 г.,
постановено по ЧНД № 439/2020 г. по описа на КнРС, с което му е взета мярка за неотклонение «Задържане
под стража» по дос.п-во № 75/2018 г. по
описа на РУ на МВР- Кюстендил.
В жалбите са направени оплаквания
и са наведении доводи за незаконосъборазност на определинето, поради което е
иска отмяната му или вземане на
по-лека МН от «ЗС»
Жалбите са процесуално допустими.
За да се произнесе по основателността им, КнОС взе предвид следното:
С
постановление от 19.03.2020 г.
жалбоподателят Г.Б.С., с ЕГН **********,***»///»
№ /// е привлечен като обвиняем по ДП № 75/2018 г. по описа на РУ на
МВР-Кюстендил за престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода
от 05.06.2019 г. до 19.06.2019 г. в
гр.Разлог, обл.Благоевградса, при условията на пордължавано престъпление,, в
СЪУЧАСТИЕ, като ПОМАГАЧ, с Л.С. К.от
гр.Велинград, като извършител, с цел да набаави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено е
улестнил ( чрез набавяне на средства и по др. начин съобразно предложение
последно на чл.20, ал.4 от НК) К. който
възбудил заблуждение у 4-и лица, а именно- С.Т. К. от гр.Харманли, (заблуден в периода 05. до 06.06.2019 г.), М. З. Н.от гр.Шумен ( заблуден в периода
11.06.2019 г. до 18.06.2019 г.), М.Г. К.от
с.Слокощица, обл.Кюстендил ( заблуден на
17.06.2019 г.) и Д. Г. С. от гр.Дряново
(заблуден в периода 18. до 19.06.2019 г.), че е представител на фабрика за
производство на пелети за огрев «///»-РСеверна Македония и ще им достави
пелети, ако преведат определен задатък по банкова сметка (***рис Д. П. и Г.Б.С.-двамата от гр.Разлог ) в
резултат на което причинил на посочените
4-и лица имотна вреда в общ размер на
3 390 лв., от които 800
лв. на С.Т.К. 680 лв на М.З. Н. 510 лв. на М.Г. К.
и 1 400 лв. на Д. Г.С.
С обжалваното определение КРС е
взел, на осн.чл.64, ал.5 НПК мярка за неотклонение «Задържане под стража» по
отношение на жалбоподателя, тъй като е
приел, че са налице предвидените в чл.63, ал.1 НПК предпоставки, а
именно-обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което е обвинен, и реална
опасност той да извърши друго престъпление.
КнОС, след преценка на събраните
доказателства на досъдебното производство, оплакванията в жалбите и заявеното от страните по време на
в.съд.прения, счете жалбите за частично
основателни, поради което отмени
определинето на КнРС за вземане на МН «ЗС» и постанови друго, дс което
взе по отношине на обвиняемия МН «Домашен арест». Съображенията за това са следните:
Законосъобразно и обосновано на КнРС е приел, че са налице доказателства
за наличие на първата от двете задължителни предпоставки по чл.63, ал.1 от НК
за вземане на МН «ЗС», която е обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия-жалбоподател към престъплението, за което е обвинен.
Обоснованото предположение не е с висок
интензитет, но е в достатъчна степен, за да се приеме, че към настоящия момент
то е налице. Този извод КнОС прави
предвид събраните в приложените към делото доказателства в том 7 и т. 31-37 от ДП и конкретно от
показанията на пострадалите свидетели М.Н. Д С. и М. К., банковите им преводи по банковата сметка на обвиняемия (приложени на л.8, т.36
за 1 400 лв. от Д.С. на л.13, т.32 от М.Н.за 680 лв.) и от
Извлечение от банковата сметка на обвиняемия ( на л.61, том 7 от ДП).
От тези доказателства се установява,
че тримата свидетели са превели по
сметка на обвиняемия посочените в банковите им преводи суми, като депозит за пелети, както им било
указано от лицето, обадило им се на телефона, обявен в обявата в интеренет за
доставка на пелети.
От извлечието от банковата сметка на обвиняемия за периода
01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. е видно, че
за периода 10.06.2019 г. до
28.06.2019 г. е получил по
сметката си обезщетение за безработица в
размер на 529.60 лв. и 9 превода като
депозит за доставка на пелети, сред които и от пострадалите свидетели К. (на 17.06.2019 г), Н.(на 18.06.2019 г.), и
С-(на 19.06.2019 г.). Прави впечатление и че в деня на получаване на сумите от
посочените трима свидетели, обвиняемият е правил справка, след което е
изтеглял цялата или почти цялата сума,
преведена от свидетелите сума. Този факт навежда на извод за съществуваща
комуникация между обвиняемия и лицето,
имащо информация за внесените суми като
капаро за доставка на пелети от пострадалите свидетели. Това е така, защото номера на банковата сметка на обвиняемия е
съобщаване на пострадалите свидетели от лицето, приемащо обажданията на
телефона, посочен в обявата в интернет за доставка на пелети. Това
обстоятелство не може да бъде прието за
случайно и е сериозна индиция за съпричастност на обвиняемия към престъпната
дейност на извършителя на престъплеинето, за което е привлечен. Този извод не
се разколебава от доказателствата по делото, нито от обвиняемия, който е
упражнил правото си по чл.115 от НПК и нее
дал обяснения по делото.
Депозираните от него показания като свидетел на 20.11.2019 г. , на л.27 от
том.36 от ДП, според които познава Любомир Славчев Кърмов от гр.Велинград, но не е давал банковата си сметка на него или др.лице, не могат да бъдат ценени
като доказателство в настоящето
производство, тъй като е недопустимо, доколкото свидетелят е привлечен като
обвиняем.
В приложените
материали от ДП не се съдържат др.доказателства, уличаващи обвиняемия
жалбоподател в извършване на престъплението, за което е привлечен.
Втората предпоставка по чл.63,
ал.1 от НПК за вземане на МН «ЗС», която е реана опасност от укриване или
извършване на др.престъпление, според КнОс не е налице. КнОС счита, че съществува
опасност от извършване на др.
престъпление от обвиняемия, която не е реална. КнОС приема, че миналото
осъждане на обвиняемия с определение по споразумение от 16.01.2019 г. по НОХД № 198/16.01.2019 г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград, на
Предвид гореизложените обстоятелства съдът счита, че събраните по делото
доказателства не сочат на категоричен и несъмнен извод за наличие на
кумулативно предвидените предпоставки в чл.63, ал.1 от НК за вземане на най-тежката
МН «ЗС».
КнОС счита, че визианите в чл.57 от НПК цели на МН ще бъдат
постигнати с вземане по отношение на
обвиняемия МН «Домашен арест», тъй като
изпълнението й предвижда задължение за обвиняемия да не напуска адреса си на
местоживеене, без разрешение на прокурора или съда. При наличните възможности
за контрол на тази мярка чрез средства
за електронно наблюдение, съдът счита, че обвиняемият не би могъл да се укрие,
да извърши др.престъпление или да попречи на свовременното приключване на
досъдебното производство. Тази МН ще позволи на подсъдимия да се грижи за семейството си и болния си баща, както и да преусмисли
поведението си, като отчете негатината
вреда от същото за др.членове на обществото, себе си и близките си.
Очевидно поради началния етап на който
се е намирало изпълнението на
наказанието по предходното му осъждане и вида на наказанието,
обвиняемият не е осъзнал сериозността му, което
е условно и ще е такова, само ако не извърши др.престъпление през
изпитателния срок, за което не му бъде наложено наказание лишаване от свобода.
По изложените съображеиня съдът
счита, че следва да отмени обжалваното определение, с което е взета МН «ЗС» и
вместо него постанови друго, с което вземе МН «Домашен арест» по отношение на
обвиняемия.
С
оглед на горното и на основание чл. 64, ал.8 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.03.2020 г.,
постановено по ЧНД № 439/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия Г.Б.С., ЕГН ********** по ДП № 72/2018 г. по описа на Районна
прокуратура – Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА по отношение на
обвиняемия Г.Б.С., ЕГН **********,***, мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“, която да се
изпълнява по адресната му регистрация на
адреса – гр. Разлог” ул. ”///” № ///.
На осн.чл.62,
ал.4 от НПК, УКАЗВА на обвиняемия Г.Б.С.,
че няма право да променя и напуска горепосочения адреса, на който следва да
изпълнява мярката, без разрешение на съответния орган от съдебната система.
На осн.чл.62, ал.5 от НПК, УКАЗВА на Районно
управление на МВР-Разлог, в района на който се намира адреса на
местоживеене на обвиняемия, да контролира изпълнението на Мярката за неотклонение „Домашен арест”
, взета на обвиняемия Г.Б.С.
На осн.чл.62, ал.6 от НПК, ДОПУСКА контролиране на взетата по отношение на обвиняемия Г.Б.С., ЕГН ********** мярка за неотклонение „Домашен арест”, чрез
средства за електронно наблюдение, което да се изпълни от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
Областна служба „Изпълнение на
наказанията”-Благоевград , по реда на ЗИНЗС и Инструкция №1/20.12.2018 г. за взаимодействие на структурите на МВР и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при изпълнение на електронното
наблюдение.
Копие
от диспозитива на определението да се изпрати
незабавно по факс или имейл на
Кюстендилска окръжна прокуратура, Кюстендилска районна прокуратура, Областна
дирекция на МВР-Благоевград, Районно
управление на МВР-Разлог, Областна
служба „ИН”-Благоевград, сектор „Арести”
към Обл.С „ИН”-Благоевград, Районна служба „Изпълнение на наказанията”
–Кюстендил.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/
Заседанието по делото приключи в 15:10 часа.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: