№ 3254
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110116481 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Д.
М. З., ЕГН **********, адрес: гр.В.,ж.к. В.В. бл.***,вх.*,ап.** с която против
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20, е
предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, за приемане за
установено, в отношенията между страните, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит №******, е недействителен, поради
противоречието му със закона. В условия на евентуалност се претендира
прогласяване нищожността на чл.5 от договора за потребителски кредит
№******, поради накърняване на добрите нрави; в условия на евентуалност
се претендира прогласяване нищожността на чл.5 от договора за
потребителски кредит №******, на основание чл.146 ЗПК, тъй като същата не
е индивидуално уговорена; в условия на евентуалност се претендира
прогласяване нищожността на чл.5 от договора за потребителски кредит
№******, поради заобикаляне на закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 ЗПК в чл.21, ал.1 ЗПК. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът сочи, че на дата 29.05.2020 г. сключва с ответника договор за
1
потребителски кредит №*****, по силата, на който усвоява кредит в размер
на 5000 лева, срещу насрещното задължение да върне предоставената сума,
както и възнаградителна лихва в размер на 1150 лева или общо 6150 лева, в
срок от 12 месеца, при уговорен ГПР – 49,11 %.
Твърди се, че с цел обезпечаване изпълнението по договора, на
основание чл.5 от същия, ищцата поема задължението да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Фератум Банк“. Сочи, че по този договор е
начислено възнаграждение в размер на 4650 лева, платимо на 12 равни
месечни вноски.
С анекс от 29.05.2020 г., размерът на предоставения кредит е увеличен
на сумата от 7800 лева, при лихва в размер на 1794 лева. Допълнително
споразумение е сключено и с „Фератум Банк“, като дължимата сума по
договора за поръчителство е увеличена на 6836,08 лева.
Ищецът намира сключеният договор за кредит за недействителен,
поради противоречие със закона. Твърди се, че определеният с договора за
кредит ГПР е посочен като абсолютна стойност, като за потребителя е неясно
по какъв начин е формиран същият. Намира, че в ГПР следва да са включени
всички разходи, които кредитополучателят ще извърши по сключения
договор. Сочи, че алгоритъмът за формиране и изчисляване на ГПР е заложен
в ЗПК, поради което е недопустимо използване на методика, която не е
предвидена със закона. С предвиденото сключване на договор за
поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като
дължимата сума по последния не се включва в ГПР по договора за кредит,
макар същата да представлява дейност по управление на кредита.
Сключването на договор за поръчителство е елемент от сключването на
договор за потребителски кредит, без който последният не може да бъде
сключен. Доколкото разходите по договора за поръчителство не са включени
в ГПР по договора за кредит, налице е заблуждаваща търговска практика, по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Намира, че е налице накърняване на
добрите нрави, тъй като е нарушен принципът на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, чието спазване има за цел да
се препятства несправедливото облагодетелстване на едната страна, за сметка
на другата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
2
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва
процесният договор да е сключен в нарушение разпоредбите на ЗПК. Сочи, че
на осн. чл. 11, т.10 ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР,
както и общият размер на дължимата от потребителя към кредитора, сума.
Твърди, че ГПР е изчислен законосъобразно, при спазване на формулата,
посочена в Приложение №1 към ЗПК. Заявява, че ищецът не е бил длъжен да
сключва договор за поръчителство, като е имал възможността да обезпечи
изпълнението по договора за кредит и чрез поръчителство на избрани от него
физически лица. Поради това, сключването на договор за предоставяне на
поръчителство с Фератум Банк не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Твърди, че обезпечението е избрано от потребителя, като
уговорките му /в т.ч. и относно възнаграждението/ с третото лице - Фератум
Банк, не са му известни. Тъй като се касае за договорно отношение с трето
лице, това не е разход, който да бъде включен в ГПР по договора за кредит.
Оспорва твърдението на ищеца, че със сключения договор за поръчителство
се генерират допълнителни суми за кредитора. Заявява, че необходимостта от
предоставяне на обезпечение е следствие на извършена оценка, на
кредитоспособността на кредитополучателя. На потребителя е предоставена
цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, като
последният съответства на чл.19, ал.4 ЗПК. Потребителят е уведомен
предварително, преди сключване на договора за кредит, за необходимостта от
предоставяне на обезпечение, поради което същият е имал възможността да
прецени дали е в състояние да изпълни изискването на кредитора или не.
Сочи, че ищецът е имал правото да се откаже от сключения договор, в 14-
дневен срок от сключването му, на осн. чл.29 ЗПК, но не се е възползвал от
това право.
Оспорва твърдението на ищеца, че чл.5 от договора за кредит,
представлява клауза, която не е била сключена индивидуално с потребителя.
Ищецът сам е избрал какво обезпечение да предостави и се е запознал с
дължимите от него такси. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска
практика, тъй като при всяка стъпка от сключването на договора за кредит,
ищецът е бил информиран за последиците от избора си. Оспорва да е налице
нарушение на чл.143 ЗЗП. Оспорва с чл.5 от догора за кредит да се
накърняват добрите нрави или да се цели заобикаляне на закона. При горните
доводи настоява за отхвърляне на всички искове.
3
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване, обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № **************г., както и че за обезпечаване
изпълнението по същия, между ищеца и Фератум Банк е сключен договор за
предоставяне на поръчителство.
Видно от представения договор за кредит, по силата на същия,
ответникът предоставя на ищеца, парична сума в размер на 5000 лева, при
задължение на кредитополучателя да я върне, в срок от 12 месеца, както и да
заплати възнаградителна лихва в размер на 1150 лева, при лихвен процент в
размер на 23% и ГЛП, а съгласно изпратената на кредитополучателя
преддоговорна информация /СЕФ/ – 40,61%. ГПР е в размер на 49,11%.
Постигнато е съгласие предоставеният кредит, както и дължимата лихва, в
общ размер на 6150 лева, да бъдат изплатени на 12 месечни вноски.
С приемане на договора потребителят е декларирал, че дава изричното
си съгласие, във взаимоотношенията с ответника, да използва
идентификационен номер, посочен в молбата за кредит и същият да има
силата на саморъчен подпис, съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ.
Страните по договора за кредит сключват два анекса към същия, като
след второто допълнително споразумение, общият размер на отпуснатия
кредит е увеличен на 7800 лева и към датата на сключването му, оставащата
дължима главница е в размер на 5327,59 лева, а на възнаградителната лихва –
619,05 лева.
По делото, като писмени доказателства, са приобщени относимите
Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на
„Фератум България“ ЕООД, както и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно чл.9 от
договора кредитополучателят има право да се откаже от сключения договор
за потребителски кредит, в срок от 14 дни от датата на сключването му.
Съгласно чл.5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank, в полза на кредитора, като с одобряването му,
4
предоставеното обезпечение не може да бъде отменено нито от
кредитополучателя, нито от поръчителя. Същевременно, в текста на чл.5 от
договора е посочено, че потребителят декларира, че именно той е избрал
лицето, което да предостави исканото обезпечение, както и че е запознат с
правото си да определи това да бъде физическо или предложеното от
кредитора юридическо лице. С договора не са представени изисквания, на
които следва да отговаря физическото лице – поръчител, не е предвидена
възможност за поръчителство на друго юридическо лице извън посоченото от
ответника. Не са установени условията, при които е избран поръчителят, в
т.ч. не са представени и не са ангажирани доказателства за начина, по който
кредиторът е достигнал до извода, че именно предложеният от него
поръчител е и изборът на потребителя.
С договор за гаранция /поръчителство/, сключен между ищеца и
Фератум Банк, търговското дружество поема задължението да обезпечи
изпълнението на задълженията на Д. З., произтичащи от договор за кредит
№******, срещу насрещното задължение на потребителя да заплати такса за
гаранция в размер на 3850 лева. С подписване на две допълнителни
споразумения към договора, размерът на дължимото възнаграждение е
увеличен. Този договор също е сключен от разстояние, като предоставеният
на клиента код за потвърждение /електронен подпис/ е същият използван и
при договора за кредит – 6385. По делото не са представени доказателства за
преддоговорните отношения на ищцата и Фератум Банк.
Съгласно представена от ответника справка за плащания, ищцата е
погасила частично задълженията си по процесния договор, както следва:
3055,96 лева – главница; 1372,62 лева – лихва и разходи за събиране на
вземането – 100 лева.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза,
от приетото заключение, на която се установява, че инициативата за
сключване на процесния договор е на ищцата, която със заявка от 28.05.2020
г., извършена на сайта на ответника е отправила искане за предоставяне на
кредит в размер на 5000 лева. Заявката на потребителя е одобрена на
29.05.2020 г., като с одобрението, на електронната поща на заявителя
автоматично са изпратени следните документи: преддоговорна информация
/СЕФ/; договор за потребителски кредит №******/29.05.2020 г.; Общи
5
условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски
кредити. Изпратен е и код за потвърждение, с въвеждането на който,
потребителят може да потвърди приемането на изпратените документи.
Ищцата е потвърдила получаването на договора и съпътстващите документи,
както и се е съгласила с параметрите на договора, като е изпратила sms и
съобщение на електронната поща на ответника.
От заключението на проведена по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че ГПР по договора за кредит и анексите към него,
при съобразяване на задълженията /съгласно погасителния план/ за главница,
възнаградителна лихва и гаранция, се равнява на 328,10 %.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбите на
чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест
на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 890422; че същият противоречи на закона; че
клаузата на чл.5 от процесния договор е недействителна поради противоречие
на закона; заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да установи, че клаузите на сключения между
страните договор за кредит съответстват на изискванията на закона; че на
потребителя е предоставена необходимата писмена информация относно
съдържанието и условията, при които се отпуска кредита; че всички клаузи по
процесния договор са индивидуално уговорени с ищеца.
Съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор за кредит
от разстояние. Разпоредбата на чл.6 ЗПФУР определя, че договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
6
отправянето на предложението, до сключването на договора, страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние. В процесния
случай, комуникацията между страните е осъществявана чрез изпращане на
съобщения до ел.поща и sms.
Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищцата,
която чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет сайта
на ответника е заявила искането си да усвои кредит в размер на 5000 лв. С
писмо, изпратено до електронната поща на ищеца, ответникът го уведомява,
че заявката е одобрена, като му предоставя СЕФ, договор за кредит, както и
относимите Общи условия. Кредитополучателят се е запознал със същите и е
приел условията на договора, чрез изпращане на sms и съобщение на ел.
поща.
Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който
поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя
необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на
последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На
основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ
бр. 85/24.10.2017 г./.
С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на
електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Представените от ответника писмени доказателства - разпечатки на
електронни документи, са приобщени по делото по реда на чл.184, ал.1 ГПК.
Съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит
следва да съдържа информация относно ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
7
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В процесния случай, в договора е посочено,
че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,11 %,
формиран от главница и годишна лихва. Не са отбелязани допусканията,
взети предвид при определяне размер на ГПР, не е представена използваната
методика, по която същият е формиран.
Съгласно текста на договора за кредит, лихвеният процент, с който се
олихвява главното задължение е в размер на 23%, както и че именно същият е
съобразен при формиране на ГПР. Съгласно СЕФ, обаче, ГЛП се равнява на
40,61 %, т.е. в договора са посочени компоненти за формиране на ГПР, които
не отговарят на действителните. Тук следва да се съобрази, че клаузи, с които
се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва при обезпечени заеми и двукратния размер при необезпечени
заеми, са недействителни като противоречащи на добрите нрави, като в този
смисъл е установената практика на ВКС, обективирана в съдебни актове като:
решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, 2 г.о.; решение
№378/18.05.2006 г. по гр. д. №315/2005 г. на ВКС, 2 г.о.; решение
№1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; определение
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.
От събраните по делото писмени доказателства и заключение на ССчЕ
се установява, че определеният с договора размер на ГРП, който е
изключително близък до пределния, определен с разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, не е действителният. Със заключението на ССчЕ е намерено, че
размерът на ГПР, при съобразяване и на дължимата сума по договора за
поръчителство, е значително по-висок от посочения в договора за кредит, а
именно 328,10 % - приблизително седем пъти над посочения в договора.
Неоснователно е възражението на ответника, че начислената сума по
договора за поръчителство не следва да се преценява при определяне размера
на ГПР, тъй като възнаграждението по същия се дължи в полза на трето лице.
Изискването за предоставяне на обезпечение не е посочено като предпоставка
за сключване на договора, а е включено в самия договор, като заемателят не е
предварително уведомен за последствията от неизпълнение на това
изискване. Съгласно чл.5.3 ОУ, предоставянето на обезпечение повишава
кредитоспособността на потребителя и вероятността исканият кредит да бъде
8
одобрен, но не е поставено като задължително изискване за сключването на
договора за кредит, като независимо от това, на кредитополучателя не е
предоставена възможност да сключи договор без необходимостта да
предостави обезпечение.
При анализ на процесния договор, релевантните ОУ към него и договор
за поръчителство /без представени ОУ към последния/, се установява, че
длъжникът не само е нямал право на избор при определяне на поръчител, но и
е бил принуден да приеме всички условия на кредитора по задължително
обезпечаване на изпълнението. Така, в чл.5 от договора за кредит,
недвусмислено е посочено, че обезпечението ще бъде предоставено чрез
поръчителството на „Фератум Банк“, като бланкетно е отбелязана
принципната възможност за избор на физическо лице, вместо предложеното
юридическо лице. Нито в относимите Общи условия, нито в договора за
кредит са посочени изискванията, на които следва да отговаря това физическо
лице – поръчител, за да може потребителят да посочи такъв, а поръчителство
на друго юридическо лице, освен предложеното от ответника, изобщо не е
предвидено. Макар да се твърди, че изборът на поръчител принадлежи изцяло
на кредитополучателя, по делото не бяха събрани и не бяха ангажирани
доказателства в тази връзка. От заключението на СТЕ се установи, че
преддоговорната информация, договорът за кредит и ОУ са били изпратени
автоматично на кредитополучателя, след неговата заявка, поради което
потребителят не е имал и не е могъл да има каквото и да е влияние върху
неговото съдържание, в т.ч. и по отношение избора на поръчител.
Обстоятелството, че генерираният и използван в комуникацията на „Фератум
България“ ЕООД и на Фератум Банк с ищеца, код за потвърждение,
изпълняващ ролята на електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ и
по двата договора, е един и същ, само потвърждава извода, че дори да се
касае за две правоотношения, те обслужват една и съща облигационна връзка,
при която, в тежест на по-слабата икономически страна е възложено за
плащане допълнително задължение в значителен размер, като потребителят
няма и не може да има каквото и да е влияние върху това обстоятелство.
Възнаграждението по договора за поръчителство, представляващо 77 %
от размера на усвоения кредит, безусловно е разход, който следва да се
включи в ГПР по договора за кредит. Като не е включил допълнителния
разход в общия размер на разходите по кредита, кредиторът е представил
9
невярна информация на потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-
нисък от действителния - в този смисъл определение №531/10.06.2022 г. по
гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. В същия съдебен акт е посочено, че
договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е
вярно и коректно, ако съответства на параметрите на договореното, във
връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи,
оскъпяващи кредита. Съобразяване на разхода по договора за поръчителство,
при определяне на общия размер на разходите по кредита води до извода, че
ГПР не е в съответствие с императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК.
Начисляването на възнаграждението по договора за поръчителство, в толкова
висок размер, има за цел единствено увеличаване на главното вземане на
кредитора по договора за кредит, като размерът на това възнаграждение не се
отчита при формиране на ГПР, а претендирането му не може да се оправдае с
договорната свобода, защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, доколкото при
определяне съдържанието на договора, страните по него следва да се
съобразяват с нормите на закона и добрите нрави.
Съгласно заключението на ССчЕ, при съобразяване на
възнаграждението по договора за поръчителство, ГПР се равнява на 328,10 %.
При данни, че действителният ГПР по кредита е в размер на 328,10%, а не
както е посочено в процесния договор – 49,11%, то безспорно е налице
соченото от ищцата нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и
договорът е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Разпоредбата
на чл.26, ал.4 ЗЗД не може да бъде приложена, тъй като клаузата, с която се
определя ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните правила
на закона, нито може да се предположи, че сделката би била сключена и без
нейната недействителна част, доколкото включването на клауза, с които се
определя ГРП е въведено като изрично изискване по чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК.
След като клаузата, с която е уговорен ГРП е недействителна, то същата не
поражда правно действие, а нейната недействителност влече
недействителност на целия договор.
При горните доводи, предявеният иск се явява доказан, поради което
същият следва да бъде уважен и процесният договор бъде обявен за
недействителен.
С оглед установената основателност на главния иск, съдът не дължи
10
произнасяне по заявените в условия на евентуалност искове.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на сторените разноски по делото в общ размер на 584 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени за
плащане в тежест на ответника.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Д. М. претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 803 лева, за оказана
безплатна правна помощ. На основание чл.38, ал.2 ЗА, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. С оглед това правило и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Д. М. - АК - Пловдив, сумата от 803 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Д. М. З., ЕГН
**********, адрес: гр.В.,ж.к.В.В. бл.**,вх.*, ап.** и „Фератум България“
ЕООД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20, че сключеният между тях,
от разстояние, договор за потребителски № **************г. е
недействителен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК******** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9,
офис 20, да заплати на Д. М. З., ЕГН **********, адрес: гр.В.,ж.к. В.В.
бл.***,вх.*,ап.** сторените разноски по делото, в размер на 584 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК******** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9,
офис 20, да заплати на адвокат Д. М. – АК – Пловдив, адвокатско
11
възнаграждение в размер на 803 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12