Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 02.09.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, в открито заседание
на 02.09.2013г, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр.д.№ 3675 по описа за 2014 г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В ПлРС е постъпила молба от С.Н.А.
*** против М.Ю.И. ***, в която се твърди, че молителката е баба на
ответника. Твърди се, че
внукът и е агресивен, обижда и заплашва нея и родителите си, чупи мебели и
електроуредите и отправя заплахи за палеж на жилището им. Твърди, че се
страхува да остава сама в жилището, тъй като внукът и я принуждава да му дава пари и да
подписва документи за бърз кредит. Твърди, че последният акт на насилие е от 30.07.2013г., когато ответникът е
заплашил молителката с побой, блъскал я издърпал я грубо , скъсал е дрехите
и, принудил да я да му даде пари..
Направено е искане за прилагане на мерки по чл. 5 ал. 1 т.1, 2, 3 от ЗЗДН. По делото е представена декларация
по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Молителката, С.Н.А., редовно
призована, се явява лично и поддържа
молбата.
Ответникът, М.Ю.И., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че молителката и ответникът са баба и внук.
От представените по делото
доказателства е видно, че върху молителката е осъществено физическо и
психическо насилие, което се изразява в
нанасяне на удари и отправяне на заплахи с насилие и саморазправа. С оглед
твърденията в декларацията и представените писмени доказателства и с оглед
напредналата възраст на молителката, съдът намира че ответникът следва да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да бъде изведен от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в *** и да му се забрани да
приближава жилището на молителката, находящо се в ***.
От всички представени по делото
доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на 13. 08. 2014 г,
е в едномесечния срок от твърдяния акт на домашно насилие – 30.07.2014 г, т.е. същата е допустима, съгласно
чл.10 ал.1 от ЗЗДН.
На база представената декларация
от молителката, сочеща упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея на 30.07.2014
г. съдът приема, на основание чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е
налице такова насилие от ответника на посочената дата. Този факт се
установява и от приложените писмени
доказателства по делото: Доклад от
Сдружение Център Отворена врата, протоколи за полицейско предупреждение и др.,
както и от разпита на свидетелката М.И..
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или
родствена връзка или които обитават едно жилище. В случая е налице хипотезата
на чл. 3, т. 5 от ЗЗДН, съгласно който
защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от низходящ.
Съдът счита, че действията на
ответника спрямо молителката представляват множество актове на домашно насилие
по смисъла на закона, различни по своя характер – както физическо насилие, така
и опит за такова, съпроводени с психическо насилие.
Съдът приема, че предявеният иск
е основателен и доказан, тъй като спрямо молителката е упражнено домашно
насилие по чл. 2 от ЗЗДН.
Поради изложеното,
съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените
в закона и поискани от молителката мерки за защита по чл. 5, ал. 1, от ЗЗДН. Съдът счита, че забраната следва да бъде за срок от 12
месеца, който е разумен в случая.
Следва да бъде указано на ответника,
че при неизпълнение заповедта на съда,
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса, и на
основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса в размер
на 50 лв. по сметка на ПлРС.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
М.Ю.И., ЕГН **********,*** да се
въздържа от упражняване на домашно насилие върху С.Н.А. ЕГН ********** ***.
ОТСТРАНЯВА, на осн. чл. 5, ал.1, т.2 от ЗЗДН М.Ю.И., ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното със С.Н.А.
ЕГН ********** жилище находящо се в ***
за срок от 12 месеца.
ЗАБРАНЯВА, на осн. чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на
М.Ю.И., ЕГН **********,***, да
приближава жилището на молителката С.Н.А. ЕГН ********** находящо се в *** за срок от 12 месеца.
НАЛАГА, на
основание чл.5 ал.4 от Закона за защита от домашното насилие, на М.Ю.И.,
ЕГН **********, глоба в размер 200 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за
постановената мярка за закрила на основание чл. 14 ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН подлежи на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ от
органите на полицията, за което да се изпрати служебно заверен препис от същата
на ОД Полиция Плевен.
ЗАПОВЕДТА и
решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските
органи по местоживеене на молителката и на ответника.
В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, М.Ю.И., ЕГН **********, да бъде задържан незабавно на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да
бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание
чл.11 ал.2 от ЗЗДН, М.Ю.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер
на 50 лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-мо дневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: