Решение по дело №337/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2023 г.
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20237260700337
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       565     

 

05.07.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Росица Чиркалева

                                                                           Петър Вунов

 

секретар: Ивелина Въжарска

прокурор: Цвета Пазаитова  

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АД(К) № 337 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Р.В., чрез адв. Д.Ф.-Р., против Решение № 260024/19.10.2022 г., постановено по адм. д. № 67 по описа за 2020 година на Районен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 77195.705.442, с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи: 77195.705.443, 77195.705.486, 77195.705.441, 77195.705.435, 77195.705.434. 

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В тази връзка се твърди най-напред, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ПИ с идентификатор № 77195.705.442 не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което бил включен в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) незаконосъобразно - поради липса на основната материално-правна предпоставка по § 4, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Освен това не била налице и предпоставката на § 4б, ал. 1, изр. 1 ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4, ал. 1, тъй като процесният имот представлявал урбанизирана територия, в която била построена жилищна сграда, т.е били осъществени строителни дейности по смисъла на § 1в ДРППЗСПЗЗ, поради което приложение следвало да намери чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Неприлагането на тази законова разпоредба било също съществено нарушение на материалния закон, което следвало да се приравни на нищожност на ПНИ в обжалваната част. Неправилно районният съд не уважил и оплакването, че били допуснати съществени нарушения на самата процедура по изготвяне и обявяване на ПНИ. С оглед неустановена идентичност между притежаваните от наследниците на Г. Д. М. *** лозя, възстановени с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ, и процесния имот с идентификатор 77195.705.442, собственост на жалбоподателя, Заповед № ДС - 28 - 1от 11.06.2019 г. в обжалваната част била нищожна и поради липса на предмет. Освен това Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ не било подписано от членовете на комисията, нямало заверка, че било влязло в сила, а и не съдържало изискуемите реквизити съгласно чл. 14 ЗСПЗЗ, а именно местоположение на имота (граници, съседи), както и не било придружено със скица на имота, поради което не можело да послужи за валиден документ за собственост, даващ основание за включването му в ПНИ на гр. Х.. Поддържа се и че изготвената по делото съдебно-техническа експертиза неправилно била приета, въпреки направените възражения, тъй като вещото лице не изследвало действителните граници и местоположение на тези 7 дка ниви в местност Ючките лозя. Освен това в изисканите преписки не се съдържал посочения в Заявление № 511700/26.02.1992 г. от Д. С. М. до Общинска поземлена комисия-Хасково  протокол на ТПС-КОМИСИЯ-Хасково от 4 октомври 1965 г. относно безвъзмездното отчуждаване на 7 дка овощна градина, а и не били изискани данните от Държавна агенция-Архиви-Регионална дирекция „Архиви" Пловдив, Държавен архив „Хасково", от Общинските архиви, запазили информация за т.нар. „Емлячни регистри", в които били регистрирани недвижими имоти (земя, постройки и съоръжения) на граждани и предприятия, актуални до 1991 г., даващи подробна информация за собствеността на земеделските земи /притежатели, граници, местоположение, разпоредителни действия и т.н./ преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. По този начин първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на решението му.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 260024/19.10.2022 г., постановено по адм. д. № 67 по описа за 2020 година на Районен съд - Хасково, и да се постанови друго, с което да се признае за нищожна Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен ПНИ в частта, в която е възстановено право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М., върху новообразуван имот с идентификатор № 77195.705.442, ж.р.***, землище на гр. Х., с площ 337 кв. м., а при условията на евентуалност - да се върне делото на районния съд за събиране на допълнителни доказателства. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Областен управител на Област Хасково, както и заинтересованите страни Д.К.М., Г.Й.М. и А.Й.К., не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага първоинстанционното решение като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В.Р.В. против Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху ПИ с идентификатор № 77195.705.442, с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи: 77195.705.443, 77195.705.486, 77195.705.441, 77195.705.435, 77195.705.434. 

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният административен акт не страдал от такива съществени пороци, водещи до неговата нищожност. Заявените нарушения на материалния закон касаели правилността на акта, а не неговата валидност. С оглед доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото на собственост върху процесния имот, следвало, че бил налице спор за материално право, който било недопустимо да бъде разрешен в това производство, а подлежал на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к, ал. 8, т.1  ПЗРЗСПЗЗ, можело да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съображенията за  това са следните:

От касатора са представени и съотв. са приети в настоящото производство на основание чл. 219, ал. 1 АПК извадки от Разписен лист на Емлячен регистър за лицето Г. Д. М. и Протокол от 04.10.1965 г.на Общинската комисия по ТПС гр. Хасково. От първата е видно, че на наследодателя на заинтересованите страни е вписана нива в местност Ючките лозя, но с различна площ, а от втората се установява, че негова овощна градина с площ от 7 дка е включена в Държавния поземлен фонд - Хасково.

Тези писмени доказателства не са били налични в изпратените административни преписки и не са били представени в хода на производството пред районния съд.

При това положение и доколкото от една страна посочените извадки не са представени в цялост, поради което следва да бъдат изискани пълни справки от съответните учреждения, а от друга страна е налице предвидената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания, настоящата касационна инстанция намира, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. След като не са били събрани всички относими за изхода на спора доказателства, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ето защо решението му трябва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изиска справки от Държавна агенция – Архиви - Регионална дирекция „Архиви" Пловдив, Държавен архив „Хасково", и от Общински архиви - Хасково, запазили информация за т.нар. „Емлячни регистри" за съдържащата се там информация относно процесния имот, а при необходимост и да назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, след което в мотивите си да ги обсъди наред с останалите събрани по делото доказателства и да изложи конкретни и подробни съображения по съществото на правния спор.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че наличието на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила прави ненужна проверката на обжалваното съдебно решение по отношение на другите два твърдени порока –противоречие с материалния закон и необоснованост.

По тези съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково при съобразяване на дадените по-горе указания.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Хасково.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260024/19.10.2022 г., постановено по адм. д. № 67 по описа за 2020 година на Районен съд - Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.