№ 441
гр. Велико Търново, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500538 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Е.." АД, ЕИК .., против Решение №
476/21.04.2021г. по гр.дело № 523/2021г. по описа на ВТРС, с което първоинстанционният
съд се е произнесъл по иск, предявен от Г. ИЛ. ИВ. против дружеството. С обжалваното
решение съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е приел за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на "Е.." АД сумата от 3 233.12 лв.,
представляваща начислена сума на основание чл.50 ал.1 б.“Б“ от ПИКЕЕ по партида с кл. №
********** и аб. № ********** за ел.енергия на адрес град .., ул.“..“ № ., за която е издадена
фактура № **********/25.01.2021г. Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока. Излага,
че не съответстват на събраните по делото доказателства изводите на съда за недоказаност
на хипотезата на чл.50 ал.1 б.“Б“ от ПИКЕЕ. Посочва, че събраните по делото доказателства
са установили промяна в схемата на СТИ чрез свързване към схемата му на допълнителни
платки с елементи, което е нарушило схемното му решение и е довело до неизмерване на
потребената от абоната ел.енергия. Поради това счита, че за електроразпределителното
дружество е възникнало право да начисли по реда и на основание същата разпоредба от
ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от три месеца, считано от датата на
констатиране на неизмерването. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение
и вместо него постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявения отрицателен
установителен иск, като неоснователен. Претендира всички направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие, в който са изложени подробни
1
съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като
формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Посочва, че неспазването на корекционната процедура опорочава същата,
както и че липсват законовите предпоставки за извършване на корекция на количеството
пренесена ел.енергия до потребителя. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение
и решението – потвърдено.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа подадената жалба и моли за уважаването й по съображения,
подробно изложени в писмена защита. Поддържа искането си за присъждане на всички
сторени в производството разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-Велико Търново е било образувано по иск на Г. ИЛ. ИВ.
срещу "Е.." АД с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискал съдът да приеме
за установено по отношение на посоченото дружество, че не дължи на същото сумата от 3
233.12 лв., представляваща начислени количества ел.енергия по негова партида с кл. №
********** и аб. № ********** на адрес град .., ул.“..“ № ., за която е била издадена фактура
№ **********/25.01.2021г. В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на
ел.енергия в недвижимия имот на горепосочения адрес, както и че на 21.12.2010г.
служители на ответника извършили техническа проверка та електромера, отчитащ
потреблението в имота, за която съставили констативен протокол. Посочва, че с писмо от
ответното дружество, ведно с приложена към него фактура, бил уведомен, че по партидата
му е служебно начислена сума в размер на 3 233.12 лв. със срок за плащане 04.02.2021г., но
не е получавал документи, посочващи основанието за начисляването й. Оспорва
дължимостта й с твърдението, че корекционната процедура по преизчисляване на
количеството ел.енергия, уредена в ПИКЕЕ, е опорочена и съставения в хода на
извършената проверка констативен протокол не може да съставлява основание за
коригиране на сметката му, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Е.." АД заел становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че процесната фактура е издадена след
извършена проверка на техническото състояние на електромера, отчитащ ел.енергията в
обекта на ищеца, че същата е съобразена изцяло с установените в чл.49 от ПИКЕЕ
изисквания и с оглед установеното въздействие върху схемата на свързване на електромера,
водещо до неотчитане на цялата доставена и пренесена през електроразпределителната
мрежа ел.енергия поради установеното монтирано допълнително електронно устройство към
платката на електромера, за дружеството е възникнало правото да преизчисли на основание
чл.50 ал.1 б.“б“ от ПИКЕЕ потреблението на абоната за период от три месеца, считано от
датата на констатиране на неизмерването. Счита начислената по процесната фактура сума за
дължима, поради което е поискал исковата претенция да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни
доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.
Не е спорно и е видно от представения Констативен протокол № 5100921 от
21.12.2020г., че на същата дата служители на „Е..“ АД извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на
ищеца, в хода на която при измерване с еталонен уред установили грешка над допустимата
при отчитането на ел.енергията, преминаваща през електромера. Електромерът бил
демонтиран и изпратен в БИМ за експертиза, а на негово място монтиран друг. Протоколът
съдържа подписи на двамата служители на ЕРП, извършили проверката и на друго лице -
свидетел, които не е служител на ЕРП, но е съсед на абоната. Разпитан в качеството на
свидетел Л. Ш.., служител на ответното дружество, е установил начина и реда на
2
извършване на процесната проверка и констатациите от нея, вписани в съставения нарочен
протокол. Посочил е, че докато търсили абоната, той минал покрай тях и след като му
казали, че ще подменят електромера, той се качил в някаква кола и тръгнал. Проверката и
дейностите по подмяна на електромера били извършени в присъствието на съсед на ищеца.
Демонтираният електромер бил поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с
пломба № 560404 и изпратен в БИМ за експертиза. Видно от приложения по делото
Констативен протокол за метрологична експертиза, в хода на същата е установен разпробит
голям отвор на горния капак под табелата на електромера, през който е монтирано
допълнително електронно устройство, свързано към платката на електромера и е заключено
е, че СТИ не съответства на метрологичните и технически характеристики и не отговаря на
изискванията за измерване на ел.енергия. Установена е била грешка в отчитането на
електромера по трите фази в рамките на допустимата.
На основание чл.50 ал.1 б.“б“ от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на
ищеца, видно от приложената корекционна справка от 22.01.2021г., като било начислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 15 791.76 квтч за периода от 23.09.2020г.
до 21.12.2020г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на
стойност 3 233.12 лв. Не се спори, че същата не е заплатена от абоната.
Заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза, приета
от съда и неоспорена от страните, установило, че съгласно констативния протокол за
извършена проверка от 21.12.2020г. процесното СТИ измерва с грешка над допустимата
преминалата през него ел.енергия, а според протокола за метрологична експертиза – не
измерва над допустимата грешка. В съдебно заседание вещото лице устно е допълнило, че в
БИМ не е установено допълнително монтираното към електромера устройство дали влияе
на измервателната му способност.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорен между страните по делото е фактът, между тях съществува облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел.енергия при общи условия, по който договор
ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР
към ЗЕ по партида, заведена с кл. № ********** и аб. № **********, за обект на
потребление град .., ул.“..“ № .. Следователно същият е носител на правото да закупува
доставяната му чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като
съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото
доказателства установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на
ЕРД, съставянето на КП, подписан от негови представители и един свидетел, който не е
служител на ЕРД, наличието на допълнително монтирано електронно устройство в
електромера, факта на начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура.
Спори се относно дължимостта на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу първоинстанционното
решение са неоснователни и не намират опора в нормативната уредба и съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства. Съображенията за това са следните:
3
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на
въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия, в сила от 04.05.2019г. Същите са приети с Решение
на КЕВР по т.1 от Протокол № 67/24.04.2019г. в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
съгласно правомощията на последната, установени в чл.21 ал.1 т.3 от ЗЕ. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. В конкретния случай към датата на извършване на проверката и корекцията на
сметката на ищеца, съответно вменяване на задължението за плащане на начислената сума,
са действали посочените правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна
корекция на сметката на ищеца за минало време. Следователно, налице е законово
основание за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметката на ищеца, като
потребител, за доставена през изминал период ел.енергия при строго спазване на
процедурата, уредена в посочените правила, гарантираща правата и задълженията, както на
ЕРД, така и на потребителите.
В разпоредбата на чл.50 ал.1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за
оператора на съответната мрежа да коригира едностранно сметката на потребителя в
случаите, в които при метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с
грешка извън допустимата. Необходимо е извършването на метрологична проверка и
съставяне на КП при спазване на реда за това, посочен в чл.49 ПИКЕЕ. Събраните
доказателства установяват, че същият в случая е спазен. От показанията на св.Ш.. се
установява, че абонатът е бил информиран за извършваната проверка и наложилата се
подмяна на електромера, поради което не би могло да се приеме, че същият не е знаел за
откритата корекционна процедура и по този начин е било ограничено правото му на защита,
като равнопоставена страна в договорната връзка. По делото е установен и факта на
изпращане на протокола за извършена проверка на ползвателя, макар и не в указания в чл.49
ал.4 от ПИКЕЕ срок. Това обаче не представлява съществено нарушение на
регламентираната процедура, доколкото в конкретния случай абонатът е бил информиран за
самата проверка.
За да възникне правото на крайния снабдител да коригира едностранно сметката на
абоната на соченото в корекционната справка основание е нужно да се установи в хода на
метрологична проверка, че СТИ измерва с грешка и то над допустимата. В хода на
извършената техническа проверка при измерване с еталонен уред е установена грешка в
измерването над допустимата. Изложеното обосновава наличието на основание за
демонтиране на СТИ, но не и правото на ответното дружество да извърши корекция на
сметката на ищеца на основание разпоредбата на чл.50 ал.1 б.“б“ от ПИКЕЕ. При
метрологичната експертиза е установено допълнително за системата устройство, но не е
установена грешка в измерването над допустимата и не е изследвано дали това устройство
влияе и ако да, как то влияе върху измервателната верига. Факт е, че в СТИ неправомерно е
добавен чужд елемент /без промяна на схемата на свързване на електромера към
електроразпределителната мрежа/, чието присъствие е възможно да създава условия за
последваща промяна на параметрите на измервателната система, съответно неотчитане на
потребената ел.енергия. Този факт обаче не е достатъчен да се породи субективното
материално право на енергийното предприятие да извърши корекция на сметката на ищеца на
посоченото в корекционната справка основание. Метрологичната експертиза не е установила
това устройство може ли да влияе на измервателната система и по какъв начин. Не се
установява наличието му само по себе си да причинява неизмерване или измерване с грешка
на средството за търговско измерване по смисъла на фактическите приложения на
4
нормативния текст.
По изложените съображения и доколкото с оглед разместената доказателствена тежест
при отрицателните установителни искове, ответникът не е установил по категоричен начин
наличието на валидно правно основание да получи начислената в резултат на корекцията
сума, то предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло. Идентичен
правен резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски.
Действително направените от страната разноски са за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати същите.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 476/21.04.2021г. по гр.дело № 523/2021г. по описа на
Районен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Е.." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град В., В., бул.“..“ № . да заплати на Г. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес град
.., ул.“..“ № ., сумата от 500.00 /петстотин/ лв., представляваща направени за въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5